Лихвените пропасти

Трябва да се намери вариант на ценообразуване на заeмите, който да не е в ущърб на клиентите, но и да не е опасен за банките

Между банките и клиентите им има пропаст. Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян. Защото в противен случай при драматични събития като колапса на Lehman Brothers цялата банкова система ще потъне. И пак ще трябва да бъде спасявана или с цената на загуби за депозантите или с инжекции от данъкоплатците.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    sny15306036 avatar :-|
    Mihail Yachev

    Решението е само просто. Премахването на таксата (лихвата) за предсрочно погасяване след примерно 2-3 години от отпускане на кредита. По този начин банките ще работят на реален, конкурентен пазар и ще се съобразяват лихвената си политика с другите банки. Простичко. Не е необходимо със регулации да се меси цържавата. Има достатъчно международни банки, за да притесняват потребителите от картелни споразумения. Свободната конкуренция ражда качество при възможно най-изгодни условия, а принудителната регулация винаги е в + на някой и - са други.

  • 2
    nye avatar :-|
    nye

    Абсолютно съм съгласен, свободното търгуване е най-добрият вариант. Все пак трябва да отбележа нещо, в България се наблюдава едно особено явление - има банки при които приходите от такси и комисионни надхвърля значително разумните граници и е близко до мащабите получавани от търговия на валута, което освен притеснително е доста неприемливо. Не може таксите да се вдигат неограничено, товарейки коректните платци за сметка на липсата на кредит контрол от банковата институция и същевременно, не може да се очаква, че кредитополучателят е по-финансово грамотен от банката. В този ред на мисли е крайно необходимо да се въведе най-накрая закон за личния фалит, добре регламентиращ как може да се прекратят претенциите на банките (държавата и пр.) спрямо задлъжнелите лица. Това разбира се не трябва да е едностранчиво в полза на хората, опитващи се да се освободят от задължения, за да трупат нови.

  • 3
    z_zafirov avatar :-?
    The_Curious

    Колеги по форум, аз цъкнах минус, защото не съм съгласен с Вас. Ето това обяснява защо: "Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

    Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян."

    Или накратко, банките са оставени сами, чрез ресурсите на вътрешния пазар, да извършват дейността си. На вътрешния пазар няма адекватни възможности за инвестиции, ако не играеш с политиците, които да гарантират интереса на банката в инвестицията. Такава, както на всички ни е ясно, е само една банка, която очевидно не работи със случайни клиенти. За другите банки остава ограниченият финансов ресурс, ограничените възможности за инвестиции, увеличаване на неплатежоспособните кредитополучатели т.е. остава влошаване на банковата среда. И на мен не ми харесва това, нямам общо с банка, освен кредита, който изплащам, но се опитвам да осмисля положението. А от моята гледна точка, за тази ситуация са виновни политиците, защото действат неадекватно, на парче и популистки, вместо ефективно и ефикасно да търсят механизми за решаване на проблемите. Лошото е, че за да се случи решение (т.е. политиците да започнат да мислят), трябва да има публичен натиск. За да има публичен натиск, трябва да го осъществят интелигентни и образовани хора, нещо, което в България липсва, както показа последното изследване на PISA 2012, в частта за математика, по която бяхме в челните места преди години и която е пряко свързана с финансовите въпроси.
    Може и да греша в разсъжденията си, но ще се радвам да дискутираме с аргументи, а не с обиди и квалификации, каквато е практиката в много интернет форуми.
    Поздрави и хубав ден Ви желая!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход