Лихвените пропасти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лихвените пропасти

Лихвените пропасти

Трябва да се намери вариант на ценообразуване на заeмите, който да не е в ущърб на клиентите, но и да не е опасен за банките

Валентина Илиева
5432 прочитания

© shutterstock


Между банките и клиентите им има пропаст. Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян. Защото в противен случай при драматични събития като колапса на Lehman Brothers цялата банкова система ще потъне. И пак ще трябва да бъде спасявана или с цената на загуби за депозантите или с инжекции от данъкоплатците.

Пропастта е видна и с просто око, но политиците като че ли не търсят начин тя да се запълни, а се опитват да стъпят на единия от двата бряга. И обяснимо популистки обикновено залитат в говоренето към този на потребителите, но нямат нужната воля да се изправят и срещу банковото лоби. Така и мащабната заявка за пропотребителски реформи в горещия сектор на настоящите управляващи поне на повърхността замръзна. По време на първата годишна конференция "Банките и бизнесът" (27 ноември), организирана от "Капитал", стана ясно, че под повърхността темата е жива. Банкерите, които бяха лектори на събитието, деликатно загатваха, че  пипането в законодателството, засягащо дейността на банките, трябва да е внимателно и след задълбочен анализ поради ефектите от такива промени.

Да си представим, че...

Тогава стана ясно и че в сектора са правени симулации на въвеждането на пазарни индекси за ценообразуване на лихви по кредити - една от най-дискутираните проектопромени. Резултатите са показали, че ако практиката и в началото на кризата е била лихвите по заемите да се формират на база пазарен индекс – Еuribor или Sofibor, плюс надбавка, лихвената дупка между активи и пасиви на банките би се увеличила в рамките на месец и половина с 500 базисни точки. Причините са, че след Lehman Brothers пазарните индекси рязко се сринаха, докато лихвите по депозитите на българския пазар рязко скочиха.

В края на 2008 г. Еuribor спадна, като от 5.2% през октомври, в началото на 2009 г. (март) вече беше 1.8%. Тогава беше спрян и ресурсът на банките в България от европейските им централи, като те бяха оставени на самофинансиране от местния депозитен пазар. Така се разрази депозитната война, която изстреля лихвите по влоговете от 3-4% годишна лихва в евро през есента на 2008 г. до над 6% в края на годината и началото на 2009 г. Същото се случи и с левовите влогове, като там нивата бяха 7-8% в началото на войната и стигнаха дори двуцифрени нива в пика й през 2009-2010 г. Тогава започна и скокът на лихвите по кредитите – основно по съществуващи, тъй като нови нямаше много. Според обясненията на банкери те растяха заради натиска от високата цена по депозитите. Според кредитополучателите обаче банките прехвърлиха бремето на просрочията и скъпия ресурс върху изрядните си клиенти. От тогава именно стана актуален и проблемът с едностранната промяна на лихвите по вече сключени договори за кредит. Впоследствие се поставиха на дневен ред въпроси за коригиране на взаимоотношенията банки - клиенти, за по-добра защита на потребителите. Така се стигна и до предложения за законови промени в тази посока. Досега реални такива не са направени, въпреки че въпросът се повдигаше от време на време още от предишните управляващи, а през септември сегашните управляващи дори представиха проект на промени. 

Заради дълго тлеещия и избуяващ от време на време дебат за лихвите по кредитите "Капитал" реши също да направи опит за пресъздаване на картина на ситуацията от края на 2008 г. и след това с използване на пазарен индекс при формиране на лихвите. Използвани са данните за лихвите по депозитите и кредитите, както и тези за стойността на euribor и sofibor от началото на 2007 г. до последно наличните към октомври 2013 г. - времето преди кризата, началото й в края на 2008 г. и до сега. Взехме лихвите по срочни новопривлечени депозити в евро и левове за този период като цена на привлечения ресурс за банките, тъй като това е основната част от ресурса, с който банките финансират дейността си. Към края на октомври 2013 г. те формират 52.4% от общо привлечения ресурс.

Данните показват (виж графиките), че ако при ценообразуването на лихвите по кредити е използван за основа пазарен индекс – euribor, в периода на 2009 г. и малко от 2010 г. би се получила лихвена дупка в резултат на високата цена на привлечения ресурс и ниската стойност на пазарния индекс в един и същ момент. Ако обаче към стойността на euribor за целия този период се прибави фиксирана надбавка от 3%, данните показват, че всъщност загубите, които банките биха понесли, биха били по-малки. Лихвената дупка би била по-малка. В надбавката се калкулира рискът на кредитополучателя, на икономическите условия и пр. и тези 3% не са произволно избрани. В периода 2007-2008 реално нивата на лихвите по жилищните кредити в евро са били с надбавка именно от такъв порядък спрямо Euribor. Подобна е ситуацията и с цената на привлечения ресурс в левове и Sofibor, като дори в този случай лихвената пропаст е по-малка. 

Да даваш кредит

Мнението на банкери е, че именно тази лихвена дупка между активите и пасивите на банките би била трудно преодолима в онзи кризисен период на затворени международни финансови пазари, липса на доверие между пазарните участници, замръзнало кредитиране и пр. Според тях използването на пазарните индекси – независимо дали такива от българския или от външни пазари, не отразява в пълна степен ситуацията на местния банков пазар. Аргументите им за това са няколко. Банките в България не участват на европейския междубанков пазар (където се формира euribor), поради което неговите стойности не биха могли да имат отношение към цената на техния привлечен ресурс, който се набира основно от местния депозитен пазар. Ако получават пари от централите си, което от близо пет години е почти преустановено като практика, те го взимат не на цената на euribor, а с надбавки, които формират крайна цена между 2.5% и 4.5% при различните банки. Освен това те нямат достъп до рефинансиране от централната банка, тъй като България е във валутен борд. Нямат достъп до ресурс и от Европейската централна банка, тъй като страната не е част от еврозоната. В този смисъл евентуално и когато България влезе в еврозоната, тези аргументи биха отпаднали. По отношение на sofibor, който се формира на местния междубанков пазар, може да се каже, че стойностите му са резултат на малки обеми и малко участници на този пазар, което не го прави особено представителен, но за сметка на това е лесно манипулируем. Скандалите около Libor и Euribor показаха, че дори и неимоверно по-дълбоки пазари могат да бъдат нагласяни, така че плиткият български междубанков пазар може буквално да бъде превзет и банките да си нагласят лихвен процент по желание.

Да взимаш кредит

Позицията на потребителите е, че те плащат за грешките на банките от времето на кредитния бум и управлението им на риска с високи лихви по кредити. Сред аргументите им са непрозрачното формиране на лихвите по кредитите с много и почти неразбираеми компоненти, едностранната промяна на лихвите от банките, необходимостта от ясен и точен референтен лихвен процент или пазарен индекс, на базата на който да се ценообразува, за да е ясно кога, с колко и защо се изменя лихвата. Неминуемо се поставя и въпросът с таксата за предсрочно погасяване на ипотеките, която в България е между 3 и 5% според остатъка на срока на заема (когато е със собствени средства след третата година обикновено е без такса - бел. ред.). Евентуалното й премахване или намаляване (каквото е едно от предложенията в последния проект на промени в банковото законодателство) със сигурност би отпушило неизползвани досега възможности за рефинансиране на кредитополучателите.

Факт е, че клиентите на банките претърпяха увеличения на лихви, при това по сключени вече договори, на два и дори три пъти. В резултат на това лихвите им от 7-8% достигнаха 10-12%. Факт е и че разходите за обезценки на банките за лоши кредити към края на октомври тази година са за 4.9 млрд. лв., а необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) в портфейла в края на септември са за 9.947 млрд. лв., или 17.22% от всички. Лихвеният марж, на който работят банките, се сви от почти 5% в края на 2008 г. на около 3% през есента на тази година.

Всичко това обаче не означава, че за да не бъде вредно за едните, решението може да е в ущърб на другите. Със сигурност по-прозрачен и разбираем начин на ценообразуване на лихвите по кредитите, който обаче не вкарва управлението на активите и пасивите на банките и на лихвения им риск в дупки и пропасти, би бил полезен за състоянието на пазара, на който са и банките, и кредитополучателите. Въпросът е решението да изкристализира в търсене на баланс, а не в лашкането между крайните желания на всяка от двете групи.

Преглед на оригинала
Преглед на оригинала

Между банките и клиентите им има пропаст. Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян. Защото в противен случай при драматични събития като колапса на Lehman Brothers цялата банкова система ще потъне. И пак ще трябва да бъде спасявана или с цената на загуби за депозантите или с инжекции от данъкоплатците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    sny15306036 avatar :-|
    Mihail Yachev

    Решението е само просто. Премахването на таксата (лихвата) за предсрочно погасяване след примерно 2-3 години от отпускане на кредита. По този начин банките ще работят на реален, конкурентен пазар и ще се съобразяват лихвената си политика с другите банки. Простичко. Не е необходимо със регулации да се меси цържавата. Има достатъчно международни банки, за да притесняват потребителите от картелни споразумения. Свободната конкуренция ражда качество при възможно най-изгодни условия, а принудителната регулация винаги е в + на някой и - са други.

  • 2
    nye avatar :-|
    nye

    Абсолютно съм съгласен, свободното търгуване е най-добрият вариант. Все пак трябва да отбележа нещо, в България се наблюдава едно особено явление - има банки при които приходите от такси и комисионни надхвърля значително разумните граници и е близко до мащабите получавани от търговия на валута, което освен притеснително е доста неприемливо. Не може таксите да се вдигат неограничено, товарейки коректните платци за сметка на липсата на кредит контрол от банковата институция и същевременно, не може да се очаква, че кредитополучателят е по-финансово грамотен от банката. В този ред на мисли е крайно необходимо да се въведе най-накрая закон за личния фалит, добре регламентиращ как може да се прекратят претенциите на банките (държавата и пр.) спрямо задлъжнелите лица. Това разбира се не трябва да е едностранчиво в полза на хората, опитващи се да се освободят от задължения, за да трупат нови.

  • 3
    z_zafirov avatar :-?
    The_Curious

    Колеги по форум, аз цъкнах минус, защото не съм съгласен с Вас. Ето това обяснява защо: "Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

    Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян."

    Или накратко, банките са оставени сами, чрез ресурсите на вътрешния пазар, да извършват дейността си. На вътрешния пазар няма адекватни възможности за инвестиции, ако не играеш с политиците, които да гарантират интереса на банката в инвестицията. Такава, както на всички ни е ясно, е само една банка, която очевидно не работи със случайни клиенти. За другите банки остава ограниченият финансов ресурс, ограничените възможности за инвестиции, увеличаване на неплатежоспособните кредитополучатели т.е. остава влошаване на банковата среда. И на мен не ми харесва това, нямам общо с банка, освен кредита, който изплащам, но се опитвам да осмисля положението. А от моята гледна точка, за тази ситуация са виновни политиците, защото действат неадекватно, на парче и популистки, вместо ефективно и ефикасно да търсят механизми за решаване на проблемите. Лошото е, че за да се случи решение (т.е. политиците да започнат да мислят), трябва да има публичен натиск. За да има публичен натиск, трябва да го осъществят интелигентни и образовани хора, нещо, което в България липсва, както показа последното изследване на PISA 2012, в частта за математика, по която бяхме в челните места преди години и която е пряко свързана с финансовите въпроси.
    Може и да греша в разсъжденията си, но ще се радвам да дискутираме с аргументи, а не с обиди и квалификации, каквато е практиката в много интернет форуми.
    Поздрави и хубав ден Ви желая!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK