Най-честите нарушения на банките са при измерването на риска
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-честите нарушения на банките са при измерването на риска

Най-честите нарушения на банките са при измерването на риска

БНБ не е прилагала тежки надзорни мерки за първото полугодие

Валентина Илиева
4379 прочитания

© Асен Тонев


Първото полугодие на 2013 г. е минало без налагане на "тежки надзорни мерки" на банки в сектора в България. Това става ясно от публикувания отчет на БНБ за януари - юни 2013 г. Не е имало и открити нови процедури за лицензиране на кредитни институции, както и не са настъпили съществени промени в акционерната структура на банките и значими промени в управителните органи на кредитните институции, се посочва още там.

Така, оказва се, в банковата система освен кредитирането е замръзнало и почти всичко друго. Три банки през първите шест месеца са емитирали дълг за увеличение на капитала си. Инвестбанк (30.1 млн. лв. за капитал от първи ред), Креди агрикол България (2 млн. евро за капитал от първи ред) и Централна кооперативна банка (45 млн. лв. подчинен срочен дълг за капитал от втори ред).

Не тежки надзорни мерки

На една банка, дъщерно поделение на западноевропейска група, е било разпоредено да подобри управлението на кредитния риск. Тя е трябвало да направи надзорни прекласификации на рискови експозиции (да премести кредити от една група за просрочия в друга – бел. ред.), да коригира счетоводни записвания, да направи промени в политиката за оценка на рискови експозиции, както и да има методика за отразяване на факторинговите сделки.

Тази банка е трябвало и да направи промени за коректно отразяване на извършена секюритизация в годишните отчети на банката и др. На друга банка е препоръчано да промени условията по предлаган депозитен продукт, тъй като те са представлявали недобра практика, която е пораждала съмнения за прозрачността на отделни параметри на депозита. "Банката предприе действия по изпълнение на препоръките", се казва в отчета на БНБ.

Централната банка не посочва имена на конкретните банки, към които е отправила препоръки, наложила е мерки и пр. Този тип дейност на надзора не е обществено достъпна информация, като само за негови отделни действия без детайли става ясно от годишния и полугодишния отчет на БНБ за съответната година. Комуникацията в това отношение остава между регулатора и банките.

Нарушения и препоръки

В този дух – без конкретики, в отчета се посочва още, че през първите шест месеца на годината са установени 23 формални нарушения на нормативната уредба за банките и са предложени 141 препоръки към банковите ръководства за подобряване на различни видове дейност на банките. Основната част от констатираните нарушения са били свързани с неправилно определяне и измерване на риска по кредити и тяхното обезценяване по приложимите счетоводни и надзорни стандарти, както и с некоректно прилагане на изискванията на надзорните наредби.

През този период са проведени 11 надзорни инспекции с различен обхват. Акцентът е бил върху развитието на банките в сегашната макроикономическа среда, преглед на механизмите за управление на проблемните кредити, условията за предоговаряне и преструктуриране, ефективността при тяхната събираемост. Освен регулярно провежданите стрес тестове през първото полугодие е извършен и специализиран анализ, съсредоточен върху експозицията на банковата система към по-чувствителни сектори на икономиката, се казва още в отчета на БНБ, като не се посочва кои са тези сектори.

Първото полугодие на 2013 г. е минало без налагане на "тежки надзорни мерки" на банки в сектора в България. Това става ясно от публикувания отчет на БНБ за януари - юни 2013 г. Не е имало и открити нови процедури за лицензиране на кредитни институции, както и не са настъпили съществени промени в акционерната структура на банките и значими промени в управителните органи на кредитните институции, се посочва още там.

Така, оказва се, в банковата система освен кредитирането е замръзнало и почти всичко друго. Три банки през първите шест месеца са емитирали дълг за увеличение на капитала си. Инвестбанк (30.1 млн. лв. за капитал от първи ред), Креди агрикол България (2 млн. евро за капитал от първи ред) и Централна кооперативна банка (45 млн. лв. подчинен срочен дълг за капитал от втори ред).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK