Банките се надяват на Европа да съживи кредитирането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките се надяват на Европа да съживи кредитирането

Банките се надяват на Европа да съживи кредитирането

След петилетка криза необходимостта от активизиране на бизнеса и банките е сериозно предизвикателство

Валентина Илиева
9467 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Консолидация в сектора би повишила рентабилността и стабилността на банките.

 

Високата ликвидност на банките ще доведе до сваляне на лихвите по депозити, което ще позволи и спад на тези по заемите.

След една петилетка криза настроенията в банковия сектор продължават да не са особено оптимистични. По-скоро има надежди и те са ситуацията в страната да не се влоши, а тази извън страната да се подобри, че и българската икономика покрай нея.

Една година по-късно след прогнозите на банкери за 2013 г., до които тогава "Капитал Daily" се допита, към основното предизвикателство – състоянието на икономиката, сега се прибавя и вътрешната ситуация в страната. Така необходимата стабилност и предсказуемост на вътрешната среда, сочена преди година като условие за нормално развитие, никак не се получи през изминалата година. Ако тази ситуация не се промени, и 2014 г. ще бъде като изминалата, прогнозират банкери. Това означава ниска, почти никаква инвестиционна активност на бизнеса, ниско, почти нулево кредитиране на банките и ниско, почти стагнирало потребление на домакинствата.

На този фон прогнозният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.8% в макрорамката на бюджет 2014 се разчита да дойде основно от продължаващо възстановяване на икономиката в ЕС, което да има позитивен ефект върху българската икономика. Все пак почти 2% ръст трудно се постигат само с износ и затова е необходимо фирмите и домакинствата да започнат да инвестират и потребяват. Но това не може да стане реалност, ако ситуацията в страната не се промени.

Така при цялата неизвестност и несигурност не само на макроикономическите условия в България на практика има яснота каква няма да е новата година. И 2014 г. няма да е по-лека, има доста сериозни предизвикателства, които ще трябва да преодоляваме, посочи управителят на централната банка Иван Искров в речта си пред банковата общност по повод Деня на банкера в началото на декември. По-ниският икономически ръст предполага съответно и по-ниско търсене на кредити, каза още Искров.

Кредитирането - според зависи

Прогнозите за ръст в търсенето на кредити и активността на бизнеса и банките са по-скоро въздържани и зависят от това как ще се развие ситуацията в страната. Все пак има очаквания за по-голяма бизнес активност и съответно по-висока кредитна активност. Необходимо е фирмите да започнат отново да инвестират, а домакинствата да съживят потреблението, коментираха банкери. Така и банките биха възстановили в известна степен апетита си към кредитиране. Още преди две години от сектора заявиха, че този път ще следват търсенето на заеми, а няма да го формират, както по време на кредитния бум.

Към края на октомври (последни налични данни) годишният темп на свиване на жилищните ипотечни заеми е 0.4%, а на потребителските – 0.14%. На този етап все още фирменото кредитиране остава над нулата с годишен темп на прираст от 1.34%. При тези нива на (не)кредитиране перспективата не е радваща - натискът върху доходността на банките, който изпитват вече пет години, се очертава да продължи и през 2014 г.

Свитото кредитиране ограничава приходите им, а плащането на лихви по все още нарастващите депозити, макар и с по-бавен темп, в съчетание с покриване на просрочия увеличава разходите им. Все пак досега секторът само един месец е отчитал загуба – за декември 2012 г., която впоследствие беше покрита. За цялата минала година очакваната печалба е около 500 млн. лв. (данните за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари – бел.ред.).

Накъде ще се движат лихвите

Освен че приходите от лихви на банките са свити (заради ниското кредитиране), което ограничава доходността им и формира по-ниски печалби, нивата на лихвите са намаляващи. Макар и бавно, и с малко. Такива са прогнозите и за 2014 г. с някои изключения. Посоката на движение на лихвите определено е надолу, но това ще става с бавни стъпки и ще зависи от немалко други обстоятелства, посочват банкерите (виж мненията).

Обичайно понижението ще е основно за новоотпуснати кредити. Според други мнения в сектора потенциалът за намаление вече е изчерпан предвид ниските нива на пазарните индекси, които вече се включват и в ценообразуването на лихвите по кредити на някои банки тук. В изминалите три години все пак лихвените нива по кредитите значително се понижиха, като при жилищните заеми вече са по-ниски от предкризисния период. Към края на октомври 2013 г. за левови ипотеки годишната лихва средно за пазара е била 6.69%, а в евро 7.09%. Спаднаха и нивата на лихвите по потребителски заеми – 11.72% за левове и 9.47% в евро.

Лихвите по фирмените заеми сякаш отбелязаха най-големия си спад предвид различните програми и европейски фондове със субсидирани условия и гаранции по тях, което даде възможност за понижението им. Така нивата за малкия и средния бизнес паднаха до около 7% средно. Като тенденция във фирменото кредитиране се установи и финансирането под себестойност – на лихвени нива, приходите от които не биха могли да покрият всичките разходи по съответния кредит. Фундаменталният фактор за това е именно ниското търсене на заеми, а негово проявление е, че на практика банките си "крадат" клиентите с по-ниски лихви, дебнейки, ако някой клиент напусне дадена банка, да бъде привлечен от друга.

Ще продължи и спадът на лихвените проценти по депозитите. Към края на октомври по левови срочни депозити за домакинства средната за пазара лихва е била 3.72%, а в евро - 3.60%. Високата ликвидност на банките, която остава неоползотворена в основна дейност – кредитиране, определя необходимостта от сваляне на лихвите по депозити. Това от своя страна позволява съответно и спад на тези по заемите.

Все по-належащото предизвикателство

В условията на натиск върху доходността и ефективността на банките, както и при не толкова обнадеждаващите перспективи за активизиране на кредитирането, те са изправени пред необходимостта да търсят изход за подобряване на рентабилността си и по други начини. Силно фрагментираният сектор – много банки на малък пазар, в комбинация със свит пазар оказва постоянен натиск върху лихвения марж (от края на 2008 г. до есента на 2013 г. се е свил от 5% на 3.3%), оттам и върху лихвените доходи на банките. Вариант е консолидацията, която би повишила рентабилността и стабилността на кредитните институции, сочат банкери.

И тя обаче е по-скоро предизвикателство пред банковия сектор. От една страна, големият брой участници на пазара не позволява реализирането на възможни икономии от мащаба. От друга страна, възможностите за консолидации са ограничени. Привлекателността на банковия сектор в България за чужди инвеститори съвсем не е на нивото от предкризисния период заради ниската ефективност и норма на печалба сега. Още повече че тогавашните купувачи – големите европейски банки, са сегашни продавачи. Така потенциалните инвеститори в сектора се ограничават до местни играчи (като покупката на Юнионбанк от ПИБ) или външни - от Близкия изток, Русия и др.

Най-вероятните направления, по които би могло да се случи консолидация, са в резултат на планове на международни финансови групи за преструктуриране на бизнеса с цел оптимизация и по линия на гръцките банки при решаване на съдбата им и техните дъщерни поделения в България. Освен това на пазара има немалко малки банки, които би могло да се окажат участници в едни консолидационни процеси в сектора.

Прогнози 2014

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК:

Ръст на европейската икономика ще съживи и българската

Бизнес активността, както и кредитната активност на банките зависят от това какво ще се случва в страната. От гледна точка на сегашната ситуация в България не очаквам развитие, което да доведе до ръст в търсенето на кредити и активността на фирмите. Надеждата ми е по-добро развитие и ръст на икономиката в западноевропейските държави, което евентуално да съживи и българската. Това би довело до възстановяване в някаква степен на износа на български фирми за европейския пазар, както и търсенето на нови пазари и ниши. Други източници на ръст не виждам.

По отношение на лихвените нива очакванията са за спад на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити. При намаление на лихвените проценти по депозитите логично се понижават и тези по кредитите. Има обща тенденция при понижаването на лихвените проценти и при депозити и кредити, но това зависи от много други обстоятелства. Лихвите по кредитите са и функция от редовното обслужване на задълженията.

Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ:

Ако средата не се стабилизира, и 2014 г. ще бъде като изминалата

Очакванията са за по-голяма бизнес активност на компаниите и по-висока кредитна активност от страна на банките. Необходимо е фирмите да съживят инвестициите си, а домакинствата – потреблението, тъй като заложеният икономически ръст от 1.8% за следващата година би бил трудно осъществим само на базата на износ. Все още обаче и бизнесът, и домакинствата не проявяват признаци на активизиране на фона на това, че и вътрешната ситуация в страната не е много оптимистична. Ако средата не се стабилизира, и 2014 г. ще бъде като изминалата.

Лихвите и по кредити, и по депозити ще продължат утвърдилата се вече тенденция на понижение. Важна за сектора е консолидацията. Има твърде много банки за твърде малко клиенти на твърде малък пазар. Консолидация би могла да се случи по линия на придобивания и сливания. Логично е и малките банки в сектора да търсят решение за оцеляване, тъй като трудно биха издържали на конкуренцията.

Оливер Рьогл, главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк:

Възстановяване, отложено във времето

Прогнозите за икономиката в Западна Европа през 2014 г. са относително позитивни и България и съседните на нея страни ще се възползват от това, въпреки че възстановяването ще е отложено във времето. Доверието в икономиката все още е на ниски нива и затова корпоративните клиенти и домакинствата не са активни в търсенето на заеми. Очакванията са банковият сектор да остане добре капитализиран и с високо ниво на ликвидност и поради тази причина относително високият дял на необслужваните кредити не би могъл да го дестабилизира.

Пазарните индекси, използвани при формирането на лихвените проценти, са на рекордно ниски нива. Затова смятам, че не е възможно да има значително по-нататъшно намаляване на нивата на лихвите по кредитите, те са достатъчно ниски. Що се отнася до лихвените нива по депозитите, в България те все още са относително по-високи от тези в други страни от ЕС и поради тази причина може да се очаква лек спад в зависимост от условията на пазара.

Определено това е средата и условията, в които банките работят - няма достатъчно голям растеж, кредитирането е свито, търсенето е ниско и същевременно обемът на заемите, които не се изплащат, е значителен. Въпреки това през втората половина на 2014 г. и през 2015 г. очакванията са за подобрение както в средата като цяло, така и в банковия сектор.

Петър Славов, главен изпълнителен директор на Прокредитбанк:

Пред бизнеса сега не стои въпросът с нивата на лихвите

Основното предизвикателство пред банковия сектор и през 2014 г. ще остане несигурността пред бизнеса, която ограничава инвестициите му, а оттам води и до слабото търсене на кредити. Това определя силно конкурентната среда, в която ще продължат да работят банките, борейки се за всеки клиент. Очаквам да продължим да работим в условия, при които засилената конкуренция да поддържа атрактивните предложения за финансиране на фирмите. Смятам, че пазарът ще продължи да се диктува от условията, които налагат продуктите, съфинансирани от ЕС, като JEREMIE например. Приоритет за Прокредитбанк и тази година ще бъде кредитирането на проекти на малките и средните предприятия, максимално съобразено с принципите на устойчивост и опазване на околната среда.

Следвайки тенденциите от миналата година, банките ще продължат процеса на провизиране и оптимизация на разходите. Приоритет и през 2014 г. остава повишаването на ефективността на банковата дейност, както и ефективното управление на кредитните портфейли. Въпреки усилията, положени от банките, нивото на кредитите в просрочие остава високо. Затова ще продължим да търсим начини за намаляването на просрочията чрез активна комуникация с клиентите.

Към момента банковата система е високо ликвидна, особено след решението на БНБ да понижи изискванията за високо ликвидни активи, които банките трябва да поддържаме. Това освобождава допълнителен ресурс, който можем да използваме за финансиране на проекти на предприятията. Проблемът е, че такива проекти липсват или са много малко. Лихвите по кредитите имаха спад през изминалата година, като в някои случаи достигнаха нива отпреди кризата. Пред бизнеса сега не стои въпросът за нивата на лихвите по кредитите, а за това, че средата е несигурна за инвестиции и развитие. В допълнение към тази картина имаме ръст на депозитите в банковата система, което естествено се отразява на низходящата тенденция на лихвите по депозитите, която очаквам да продължи и тази година.

Сред предизвикателствата пред сектора виждам и готвените, но все още неясни промени в законодателството. Важно е и влиянието, което би оказал на пазара растящият брой на т.нар. бързи кредити от небанкови институции. Това оказва влияние не само на кредитния пазар като цяло, но и на имиджа на финансовите институции и тяхната социално отговорна роля в обществото.

Консолидация в сектора би повишила рентабилността и стабилността на банките.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    hm avatar :-|
    хм

    лихвите по кредитите и преди кризата си бяха твърде високи.

    затова достигането на тези нива не бива да се счита за дъно.

    българите намаляват поради ред причини, включително и заробващите 20 годинишни ипотеки с 10% лихва.

  • 2
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Банк(стер)ите са научени само на права, но...!?

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Може би един свестен закон за фалит на физическите лица, би раздвижил сектора в България...

  • 4
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    Цитат от статията:
    "...Обичайно понижението ще е основно за новоотпуснати кредити..."

    Накратко, новоотпуснати кредити почти няма... Ако има те са на обичайните нива между 12 и 17%-та лихва. Или тези със изтеглени кредити за по 15-20 години дупе да им е яко! Банките ще я карат добре и без кредитирането да се съживи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK