Годината на централните банки

Изминалата година беше истинско пиршество за финансовите пазари въпреки липсата на основания за това в развитието на глобалната икономика. Щатските индекси Standard and Poor's 500 и The Dow Jones Industrial Average напреднаха с по близо 30%, многократно чупейки историческите си рекорди. Показателят на сините чипове в еврозоната Euro STOXX 50 се покачи с над 17%, а германският национален индекс DAX – с над 20 на сто. Това обаче е нищо в сравнение с японския Nikkei 225, чийто годишен ръст достигна забележителните 53%. Единственият сериозен губещ през 2013 г. се оказаха инвестиралите в злато, тъй като благородният метал загуби атрактивността си като сигурен актив и отбеляза първия годишен спад от началото на века.

Евтини пари

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Основен фактор за този ентусиазъм стана ултраразхлабената парична политика на централните банки от САЩ, през еврозоната до Япония, които засипаха финансовия сектор с евтини пари – дали чрез директно печатане или по-индиректни методи. Това даде на инвеститорите причина да неглижират крехката икономическа ситуация в еврозоната, която едва излезе от рецесия през второто тримесечие и все още не успява да набере скорост, както и най-бавния ръст на БВП на Китай от едно десетилетие. Най-голямата световна икономика, САЩ, започна да дава по-солидни сигнали за възстановяване през второто полугодие, но това само внесе смут сред пазарите, тъй като ниската безработица и солидният растеж в крайна сметка станах причина  Федерлният резерв да вземе решение за свиване на покупките на ценни книжа от началото на 2014 г.

След финансовата криза от 2008 г. централната банка на САЩ инжектира трилиони долари в икономиката чрез програмата си за "количествено облекчаване", като в края на 2013 г. баланса й вече възлизаше на 4 трлн. долара. До декември Фед продължаваше да изкупува облигации за 85 млрд. долара всеки месец, като от януари сумата спада на 75 млрд. Посочването на Джанет Йелън за наследник на Бен Бърнанке като председател на Фед за кратко успокои пазарните играчи, че институцията ще наблегне на приемствеността и няма да бърза с ограничаването на програмата. Спадът на безработицата до петгодишно дъно разсея тези илюзии и даде смелост на Фед да действа по-рано.

Трудни решения за ЕЦБ



Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) е на съвсем друга вълна и инвеститорите следят решенията й не с притеснение, а с очакване – дали ще наруши табуто си и ще обмисли изкупуване на облигации, подобно на Фед. През есента на 2012 г. за пазарите беше достатъчно само уверението на президента на банката Марио Драги, че е готов "да направи всичко необходимо, за да спаси еврото". Към сегашния момент обаче банката вече наистина е направила почти всичко освен директното печатане на пари – включително свалянето на основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0.25%. Това се отразява положително на финансовите пазари, но реалната икономика на еврозоната едва поддържа минимален растеж, а инфлацията остава на притеснително ниски нива, двойно под поставената от институцията цел от 2%.

Задачата на централната банка се утежнява от големите различия между отделните държави – докато икономическият мотор на региона, Германия, се справя добре, икономиката на Франция буди опасения за изпадане в поредна рецесия. Берлин също така води съпротивата срещу евентуална намеса на ЕЦБ на облигационния пазар. Според правилата на банката тя не може да купува ценни книжа директно от правителствата, но може да го прави косвено чрез банките във валутния съюз. Например чрез покупки на вторичния пазар или като ги приема като обезпечение за финансиране.

Повечето пазарни експерти очакват следващия ход на ЕЦБ да е нов пакет нисколихвени дългосрочни кредити (LTRO) или най-малкото удължаване падежа на старите. Банката предостави над 1 трлн. евро евтина ликвидност на банковия сектор чрез двата тура на LTRO през декември 2011 и февруари миналата година. Голяма част от тези пари обаче така и не стигнаха до реалната икономика, тъй като банките продължават да отпускат трудно кредити на домакинствата и бизнеса.

Съвсем различно изглежда ситуацията в третата световна икономика - Япония. Когато се върна на власт в края на 2012 г., министър-председателят Шинзо Абе се зарече да печата пари, докато страната излезе от продължаващата десетилетия дефлационна спирала. Японската централна банка купува по 7 трлн. йени (68 млрд. долара) държавен дълг всеки месец и няма намерение да спира скоро. Тази политика постигна основната си цел – значително поевтиняване на йената, което създаде търкания с търговските партньори, но оказа огромна подкрепа за компаниите износители. През 2014 г. обаче предстои прилагането на най-трудната част от плана на Абе – структурните реформи, които ще са истинският тест да политиката на правителството.
 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Затягане или не съвсем"