Трудни решения за ЕЦБ

Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) е на съвсем друга вълна и инвеститорите следят решенията й не с притеснение, а с очакване – дали ще наруши табуто си и ще обмисли изкупуване на облигации, подобно на Фед. През есента на 2012 г. за пазарите беше достатъчно само уверението на президента на банката Марио Драги, че е готов "да направи всичко необходимо, за да спаси еврото". Към сегашния момент обаче банката вече наистина е направила почти всичко освен директното печатане на пари – включително свалянето на основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0.25%. Това се отразява положително на финансовите пазари, но реалната икономика на еврозоната едва поддържа минимален растеж, а инфлацията остава на притеснително ниски нива, двойно под поставената от институцията цел от 2%.

Задачата на централната банка се утежнява от големите различия между отделните държави – докато икономическият мотор на региона, Германия, се справя добре, икономиката на Франция буди опасения за изпадане в поредна рецесия. Берлин също така води съпротивата срещу евентуална намеса на ЕЦБ на облигационния пазар. Според правилата на банката тя не може да купува ценни книжа директно от правителствата, но може да го прави косвено чрез банките във валутния съюз. Например чрез покупки на вторичния пазар или като ги приема като обезпечение за финансиране.

Повечето пазарни експерти очакват следващия ход на ЕЦБ да е нов пакет нисколихвени дългосрочни кредити (LTRO) или най-малкото удължаване падежа на старите. Банката предостави над 1 трлн. евро евтина ликвидност на банковия сектор чрез двата тура на LTRO през декември 2011 и февруари миналата година. Голяма част от тези пари обаче така и не стигнаха до реалната икономика, тъй като банките продължават да отпускат трудно кредити на домакинствата и бизнеса.

Съвсем различно изглежда ситуацията в третата световна икономика - Япония. Когато се върна на власт в края на 2012 г., министър-председателят Шинзо Абе се зарече да печата пари, докато страната излезе от продължаващата десетилетия дефлационна спирала. Японската централна банка купува по 7 трлн. йени (68 млрд. долара) държавен дълг всеки месец и няма намерение да спира скоро. Тази политика постигна основната си цел – значително поевтиняване на йената, което създаде търкания с търговските партньори, но оказа огромна подкрепа за компаниите износители. През 2014 г. обаче предстои прилагането на най-трудната част от плана на Абе – структурните реформи, които ще са истинският тест да политиката на правителството.

<#text>  

Затягане или не съвсем

Докато пазарите очакват засилване на стимулите в Европа и Япония, в повечето нововъзникващи пазари, включително Бразилия и Индия, се очаква повишаване на лихвите, показват прогнозите на Morgan Stanley. Дори и след като обемът на "количественото облекчаване" в САЩ беше понижен, това няма да означава автоматично затягане на паричната политика в най-голямата световна икономика. Фед държи лихвените си нива близо до нулата от 2008 г. и няма намерение да ги променя поне до 2015 г. Марио Драги също многократно потвърди, че ЕЦБ ще поддържа ниските лихвени нива в обозримо бъдеще, същите уверения дава и Bank of England. Свиването на стимулите на Фед обаче неминуемо ще повиши лихвите на облигационните пазари, което вероятно ще обезсърчи компаниите да предприемат големи инвестиции, финансирани с дълг. Това означава, че през 2014 г. вероятно няма да сме свидетели на  много мегасделки, като например тази между телекомите Verizon и Vodafone на стойност 130 млрд. долара, половината от които бяха осигурени чрез емитиране на облигации. Според прогнозата на Goldman Sachs към края на 2014 г. доходността по щатските 10-годишни ДЦК ще се е повишила до 3.25% спрямо 2.85% в края на 2013 г. Същевременно анализаторите считат, че възходът на капиталовите пазари няма да спре и Standard & Poor’s 500 ще надмине границата от 1900 пункта.