Годината на централните банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на централните банки

След като поеме юздите на Фед през януари, Джанет Йелън ще трябва да се заеме с тежката задача да продължи затягането на парична политика, без да причини големи сътресения на пазарите

Годината на централните банки

И през 2014 г. паричната политика на големите икономики ще ръководи финансовите пазари

6861 прочитания

След като поеме юздите на Фед през януари, Джанет Йелън ще трябва да се заеме с тежката задача да продължи затягането на парична политика, без да причини големи сътресения на пазарите

© Reuters


Изминалата година беше истинско пиршество за финансовите пазари въпреки липсата на основания за това в развитието на глобалната икономика. Щатските индекси Standard and Poor's 500 и The Dow Jones Industrial Average напреднаха с по близо 30%, многократно чупейки историческите си рекорди. Показателят на сините чипове в еврозоната Euro STOXX 50 се покачи с над 17%, а германският национален индекс DAX – с над 20 на сто. Това обаче е нищо в сравнение с японския Nikkei 225, чийто годишен ръст достигна забележителните 53%. Единственият сериозен губещ през 2013 г. се оказаха инвестиралите в злато, тъй като благородният метал загуби атрактивността си като сигурен актив и отбеляза първия годишен спад от началото на века.

Евтини пари

Основен фактор за този ентусиазъм стана ултраразхлабената парична политика на централните банки от САЩ, през еврозоната до Япония, които засипаха финансовия сектор с евтини пари – дали чрез директно печатане или по-индиректни методи. Това даде на инвеститорите причина да неглижират крехката икономическа ситуация в еврозоната, която едва излезе от рецесия през второто тримесечие и все още не успява да набере скорост, както и най-бавния ръст на БВП на Китай от едно десетилетие. Най-голямата световна икономика, САЩ, започна да дава по-солидни сигнали за възстановяване през второто полугодие, но това само внесе смут сред пазарите, тъй като ниската безработица и солидният растеж в крайна сметка станах причина  Федерлният резерв да вземе решение за свиване на покупките на ценни книжа от началото на 2014 г.

След финансовата криза от 2008 г. централната банка на САЩ инжектира трилиони долари в икономиката чрез програмата си за "количествено облекчаване", като в края на 2013 г. баланса й вече възлизаше на 4 трлн. долара. До декември Фед продължаваше да изкупува облигации за 85 млрд. долара всеки месец, като от януари сумата спада на 75 млрд. Посочването на Джанет Йелън за наследник на Бен Бърнанке като председател на Фед за кратко успокои пазарните играчи, че институцията ще наблегне на приемствеността и няма да бърза с ограничаването на програмата. Спадът на безработицата до петгодишно дъно разсея тези илюзии и даде смелост на Фед да действа по-рано.

Трудни решения за ЕЦБ

Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) е на съвсем друга вълна и инвеститорите следят решенията й не с притеснение, а с очакване – дали ще наруши табуто си и ще обмисли изкупуване на облигации, подобно на Фед. През есента на 2012 г. за пазарите беше достатъчно само уверението на президента на банката Марио Драги, че е готов "да направи всичко необходимо, за да спаси еврото". Към сегашния момент обаче банката вече наистина е направила почти всичко освен директното печатане на пари – включително свалянето на основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0.25%. Това се отразява положително на финансовите пазари, но реалната икономика на еврозоната едва поддържа минимален растеж, а инфлацията остава на притеснително ниски нива, двойно под поставената от институцията цел от 2%.

Задачата на централната банка се утежнява от големите различия между отделните държави – докато икономическият мотор на региона, Германия, се справя добре, икономиката на Франция буди опасения за изпадане в поредна рецесия. Берлин също така води съпротивата срещу евентуална намеса на ЕЦБ на облигационния пазар. Според правилата на банката тя не може да купува ценни книжа директно от правителствата, но може да го прави косвено чрез банките във валутния съюз. Например чрез покупки на вторичния пазар или като ги приема като обезпечение за финансиране.

Повечето пазарни експерти очакват следващия ход на ЕЦБ да е нов пакет нисколихвени дългосрочни кредити (LTRO) или най-малкото удължаване падежа на старите. Банката предостави над 1 трлн. евро евтина ликвидност на банковия сектор чрез двата тура на LTRO през декември 2011 и февруари миналата година. Голяма част от тези пари обаче така и не стигнаха до реалната икономика, тъй като банките продължават да отпускат трудно кредити на домакинствата и бизнеса.

Съвсем различно изглежда ситуацията в третата световна икономика - Япония. Когато се върна на власт в края на 2012 г., министър-председателят Шинзо Абе се зарече да печата пари, докато страната излезе от продължаващата десетилетия дефлационна спирала. Японската централна банка купува по 7 трлн. йени (68 млрд. долара) държавен дълг всеки месец и няма намерение да спира скоро. Тази политика постигна основната си цел – значително поевтиняване на йената, което създаде търкания с търговските партньори, но оказа огромна подкрепа за компаниите износители. През 2014 г. обаче предстои прилагането на най-трудната част от плана на Абе – структурните реформи, които ще са истинският тест да политиката на правителството.

<#text>  

Затягане или не съвсем

Докато пазарите очакват засилване на стимулите в Европа и Япония, в повечето нововъзникващи пазари, включително Бразилия и Индия, се очаква повишаване на лихвите, показват прогнозите на Morgan Stanley. Дори и след като обемът на "количественото облекчаване" в САЩ беше понижен, това няма да означава автоматично затягане на паричната политика в най-голямата световна икономика. Фед държи лихвените си нива близо до нулата от 2008 г. и няма намерение да ги променя поне до 2015 г. Марио Драги също многократно потвърди, че ЕЦБ ще поддържа ниските лихвени нива в обозримо бъдеще, същите уверения дава и Bank of England. Свиването на стимулите на Фед обаче неминуемо ще повиши лихвите на облигационните пазари, което вероятно ще обезсърчи компаниите да предприемат големи инвестиции, финансирани с дълг. Това означава, че през 2014 г. вероятно няма да сме свидетели на  много мегасделки, като например тази между телекомите Verizon и Vodafone на стойност 130 млрд. долара, половината от които бяха осигурени чрез емитиране на облигации. Според прогнозата на Goldman Sachs към края на 2014 г. доходността по щатските 10-годишни ДЦК ще се е повишила до 3.25% спрямо 2.85% в края на 2013 г. Същевременно анализаторите считат, че възходът на капиталовите пазари няма да спре и Standard & Poor’s 500 ще надмине границата от 1900 пункта. 

 

Измъчено връщане към растеж

През 2014 г. ръстът на световната икономика вероятно ще постигне първото си ускорение от четири години въпреки оставащите рискове в еврозоната и забавянето в някои азиатски икономики. Според анализаторите от банките Goldman Sachs Group, Deutsche Bank и Morgan Stanley глобалният брутен вътрешен продукт ще се разрасне с 3.4%, което ще е най-добрият резултат от началото на десетилетието. Условията, за да се случи това, са еврозоната да продължи успешното излизане от рецесията, САЩ да поддържат положителния темп от края на 2013 г., а ръстът в Китай и другите нововъзникващи пазари да се стабилизира. "Тази година ще донесе една много важна промяна – преходът към по-солидно, безопасно и устойчиво възстановяване", смята Йоаким Фелс, зам. главен икономист в Morgan Stanley. В същия дух са прогнозите на Международния валутен фонд, който също очаква тенденциите да се променят и глобалния ръст да се ускори до 3.6%. Същата прогноза дава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, макар това да е понижение спрямо 4%, очаквани от институцията в средата на 2013 г. Анализаторите от Nomura обаче отбелязват, че азиатските икономики могат да донесат някои лоши новини за инвеститорите. Според тях средният растеж в региона може да спадне под 6% през тази година на фона на усилията на страни като Китай да заложат повече на вътрешното потребление за поддържане на икономическата си експанзия. В Япония също може да се очаква забавяне в средата на годината заради плануваното повишаване на данъците.

Изминалата година беше истинско пиршество за финансовите пазари въпреки липсата на основания за това в развитието на глобалната икономика. Щатските индекси Standard and Poor's 500 и The Dow Jones Industrial Average напреднаха с по близо 30%, многократно чупейки историческите си рекорди. Показателят на сините чипове в еврозоната Euro STOXX 50 се покачи с над 17%, а германският национален индекс DAX – с над 20 на сто. Това обаче е нищо в сравнение с японския Nikkei 225, чийто годишен ръст достигна забележителните 53%. Единственият сериозен губещ през 2013 г. се оказаха инвестиралите в злато, тъй като благородният метал загуби атрактивността си като сигурен актив и отбеляза първия годишен спад от началото на века.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Централните банки широко си затварят очите и създава условия за кражба на обществено благо!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK