Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 10 яну 2014, 15:21, 4446 прочитания

Дълг има за всички

Въпреки локалните проблеми големи български компании пласираха рекорден дълг на международните пазари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Когато през 2006 г. чуждестранните инвеститори са си купували облигации на "Кремиковци" или на "Петрол", явно не са залагали няколко години по-късно инвестицията им да възлиза на едва... 15% в първия случай и 35% във втория от това, което са вложили. Двете български компании бяха едни от малкото възползвали се от лесните пари преди фалита на Lehman Brothers, като издадоха корпоративен дълг зад граница. Осем години по-късно, след като пазарите леко започнаха да се размразяват от поредицата финансови, дългови и всякакви кризи, българският корпоративен дълг отново е на международните пазари. И е още по-голям, макар и микроскопичен в глобалния контекст. 

Рекордни емисии

В рамките на последната година и половина, от есента на 2012 г. до есента на 2013 г., няколко големи български компании издадоха рекордни по размер облигации зад граница. Само двете емисии на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската телекомуникационна компания (БТК) от есента на 2013 г. са за общо 900 млн. евро. Ако добавим и малко по-ранната емисия на Корпоративна търговска банка (издадена през специално дружество) от есента на 2012 г. за 150 млн. долара, новият български корпоративен дълг, пласиран на чуждите пазари, докосва рекордните 1 млрд. евро. Част от тенденцията за финансиране от Европа е и синдикираният заем на "Лукойл Нефтохим Бургас", изтеглен преди дни.

С това България отново се връща на международната карта на корпоративен дълг след злополучните истории в миналото. "Кремиковци" реално фалира, а "Петрол" може да се каже, че също е технически в това състояние, макар и не обявено от съд. Повечето инвеститори в техни книжа не възвърнаха вложението си. Тези на "Петрол" донякъде все пак закрепиха положението, но в крайна сметка дистрибуторът на горива се озова в ръцете на основния си кредитор и така или иначе не се представя блестящо.


Въпреки тези истории от миналото новите емисии, издадени през 2013 г., може да се каже, че се продадоха лесно на чуждестранните инвеститори. Книжата на държавната БЕХ срещнаха толкова търсене, че вместо първоначално планираните 250 млн. евро, компанията пласира 500 млн. евро. - дори при лошото финансово състояние на холдинга и дъщерната му НЕК и новината, че тегли още кредити около Южен поток", доходността остана стабилна. При БТК пък поръчките за емисиите бяха близо три пъти над предложените книжа за 400 млн. евро.  

Доходността, на която се пласираха, не може да се каже, че е страхотна, но не е и лоша за книжа с подинвестиционен кредитен рейтинг от развиваща се страна. Освен това вече няма друг голям български корпоративен дълг зад граница и като малко налична стока обуславя защо търсенето е било и по-високо. При БТК не бива да се подценява и фактът, че един от основните мениджъри на емисията - VTB Capital, е и акционер, и кредитор на телекома, така мотивацията му да пласира отлично емисията е повече от стандартната за един инвестиционен мениджър. Благоприятен фактор за емитентите беше и новоприетото данъчно изключение за необлагане на доходите от лихви за европейски инвеститори.

И все пак всички са наясно, че и двете компании не са в най-розовото си състояние, за да успят да привлекат толкова голям инвеститорски интерес. И в двата случая парите, дошли от емисиите, отидоха за рефинансиране на стари задължения, като при БЕХ ситуацията дори е още по-сложна предвид популистките стъпки на правителството в трупането на заеми и свалянето на цените на електроенергията. Агенциите за кредитен рейтинг също не посипаха компаниите със суперлативи. Standard & Poor's влоши и перспективата си за България в средата на декември, което рефлектира и върху доходността на новия корпоративен български дълг (виж графиките).

Глад за висок доход

Чисто локалните проблеми обаче като че ли останаха незабелязани от изключително гладните за доходност инвеститори навън. Всъщност една от основните причини българският дълг - било то под формата на облигации, или чрез синдикирани банкови заеми, да е интересен, е, че в действителност повечето западни инвеститори имат камари почти безплатен ресурс, които се чудят къде да инвестират. Съответно високодоходни книжа от големи сравнително монополни компании си е добре дошла инвестиция на фона на нулевите лихви в развития свят.



Затова през 2013 г. общият издаден дълг от развиващите се пазари - публичен и частен, е достигнал рекордни нива. По данни на Dеalogic, цитирани от FТ, през годината са пласирани емисии за 506 млрд. долара, задминавайки също рекордната 2012 г. с 488 млрд. долара. За сравнение, през 2000 г. общият дълг, издаден от развиващи се държави или компании от тези страни, е възлизал на малко над 100 млрд. долара.

"Какво завръщане само!", възкликва пред FT инвеститор ветеран в облигации от развиващите се пазари. "Въпросът за един милион долара сега е какво ще се случи през 2014 г., след като Федералният резерв вече сигнализира, че най-накрая ще започне да свива програмата си за изкупуване на активи", допълва той. 

Фед вече даде заявка, че ще налива по-малко пари в частния сектор чрез изкупуването на активи. В същото време обаче не е ясно дали ще започне да вдига и основната лихва. Неизвестност, макар и с противоположен знак, има и в Европа. Европейската централна банка остави основната лихва непроменена и тази седмица, но инфлацията в еврозоната остава под целевите 2%, което не изключва по-нататък банката да пристъпи в територията на нулевите лихви.

А това от своя страна е добра новина за емитентите на високодоходен дълг просто защото инвеститорите, имайки все още много ликвидност, получена почти безплатно, ще продължават да търсят интересни алтернативи да изкарат пари. 

Именно тези благоприятни условия помогнаха и на българските компании - и частни, и държавни, да излязат на международните пазари за финансиране. "При пласирането на някои от новите емисии, като например при БТК, а и при БЕХ определено имаше т.нар. подбиране на момента, когато точно да се случи това. Средата беше благоприятна, а и тя все още е такава. Номиналните лихви бяха ниски, а спредовете - сравними за сегмента високодоходен дълг", посочи Красимир Катев, управляващ партньор в българския офис нa VTB Capital. Инвестиционната компания бе сред глобалните координатори за пласирането на емисията на БТК през ноември 2013 г. заедно с Credit Suisse (B&D). По проекта работеха още Barclays, Deutsche Bank и Societe Generale.

Глад за високодоходни активи, много ликвидност и благоприятни като цяло условия са причините, сочени и от други банкери и анализатори последната година дори български компании да успят да се рефинансират на външните пазари. А както коментират международни анализатори, на пазара има толкова много пари, че дори и да започнат да се увеличават проблемите сред тези по-рискови емисии, реално ефектът им върху общите портфейли на големите инвеститори ще е малък. Или поне надеждите са да е такъв. 

"Пазарът на "развиващ" се дълг е толкова разнообразен, с много на брой страни, сектори и компании, че рискът за един асет мениджър от фалит на дадена компания или регион не са много високи", коментира пред Reuters Робър Стюард, портфолио мениджът от JP Morgan Аsset Мanagement.

Съответно, ако погледнем през българската призма, явно доста големи международни инвеститори просто преглъщат чисто индивидуалните проблеми на даден емитент просто защото той няма да му представлява съществена част от общия портфейл. Затова не му пречи да добави книжа като българските просто за цвят, стига те да са ликвидни, т.е. да може лесно да ги търгува. БЕХ и БТК засега дават признаци на прилично ликвидни облигации, коментират местни анализатори, следящи търговията с тях. Книжата са регистрирани за търговия на борсата в Дъблин.

Освен това високодоходният дълг от развиващите се пазари носи веднага 200 базисни точки над доходността на високодоходния дълг от развитите пазари, пише Reuters. Това според някои анализатори е прилична компенсация за по-високия риск.

"Интересът не идва от развитието на българската икономика, а от апетита за доходност навън. Страхът към вложения в страната още съществува, затова често инвеститорите поставят условието част от дълга да се поеме от местни банки, които познават клиента", обясни представител на чужда банка.

Чакат ли ни още рекорди
Повечето банкери и анализатори все още виждат доста благоприятни условия за финансиране по подобен начин и тази година. Но задълбоченият анализ и оценката на риска започват "да се връщат на мода" след значителното наваксване на изоставането в този инвестиционен клас. Това ще означава, че през 2014 г. по-малко дебютиращи емитенти с подинвестиционен рейтинг ще имат късмета на тези през 2013 г., коментира Робърт Абад, портфолио мениджър в Western Asset Management, цитиран от FT. Като цяло обаче той е позитивен по отношение на апетитите за доходност, според него, ако не се случат нови макрошокове подобно на 2008 или пазарни трубуленции като от 2011 г., глобалното търсене на книжа от развиващите се пазари ще продължи да "избуява и занапред".

За да се възползват от това още български компании обаче, трябва мащаб. Според Катев емисии под 250 млн. евро трудно могат да привлекат интереса на по-големите инвеститори на международните пазари просто защото са малки. А за съжаление малко са компании в България, които биха могли да пласират подобен дълг. БТК и БЕХ са изключения, а не норма за размерите на местната икономика.

Катев и други банкери, пласирали български частен и държавен дълг навън, се обединяват около мнението, че оттук насетне по-скоро търсенето на финансиране от местните компании ще се задоволи по-скоро със синдикирани заеми. Още повече че то е и в по-скромни размери от 50 - 100 максимум докъм 150 млн. евро. Синдикиран заем от 420 млн. евро само преди няколко дни взе "Лукойл Нефтохим Бургас". Парите отпуснаха няколко европейски банки - Societe Generale (действаща като координатор), ING Bank, BNP Paribas и UniCredit.

В пакет с облигациите за 400 млн. евро БТК също прибягна до мостов заем, конвертируем в капитал, за да рефинансира дълговете си. 

Като цяло според Катев колкото по-успешни емисии има оттук нататък, това ще създава позитивна динамика и ще отваря пътя и за други мести компании, търсещи по-голямо финансиране.

Освен това доходност от 6-7-8%, каквато банкерите очакват средно за нов корпоративен дълг от България, си е висока при сравнително анемичния икономически растеж в страната. Без чуждестранни инвестиции и без сериозен ръст на експорта, които да поведат икономиката истински напред, ключов и отворен остава въпросът доколко и новата история на корпоративния дълг в страната ще е позитивна. Ако двигателите липсват, в периода, когато новите емисии започнат да падежират, т.е. 2017/2018, корпоративната ликвидност в България отново може да бъде ударена. Все пак "Кремиковци" и "Петрол" не са никак далече в миналото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 6316 прочитания

Счетоводна революция в застраховането Счетоводна революция в застраховането

Новият МСФО 17, който ще влезе в сила от януари 2023 г., ще направи по-лесно сравнението между дружествени отчети и ще даде по-детайлна информация за печалбата

18 май 2020, 4804 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Отлична седмица за европейските пазари

Индексът SOFIX нарасна с над 6% и се задържа на петгодишен връх

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10