За три години четири чужди банки напуснаха България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За три години четири чужди банки напуснаха България

За три години четири чужди банки напуснаха България

17373 прочитания

През изминалите четири години обликът на банковия сектор в България се промени. Все още чуждата собственост е доминираща, но вече не в такава степен, както преди кризата. Тогава големите европейски банкови групи владееха над 80% от активите в сектора. Към края на септември 2013 г. делът им е 70.1%. Факторите за това са както свиване на активността в бизнеса на дъщерните поделения, следвайки политиката на западните си централи, така и изтегляне на западноевропейски банки.

За три години четири чужди банки или банкови групи – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB, френската Credit Agricole, напуснаха пазара. Делът им в сектора в България не беше голям, но на местна територия са водещи. Освен това само по себе си изтеглянето на чуждестранни западни банки не е ободряващ факт.

Донякъде успокояващи са причините, поради които се наблюдава процесът – западните банки решават собствените си проблеми. И четирите напуснали българския пазар банки имат ангажименти за преструктуриране на бизнеса и освобождаване от активи срещу получена финансова помощ от Европейската комисия и собствените си правителства.

Въпреки структурните промени в сектора на този етап той остава силно фрагментиран – много банки на малък пазар - 30 кредитни институции и клонове на чужди банки. Това в комбинацията със свит пазар в условията на криза вече пет години оказва постоянен натиск върху доходността и ефективността на банките. Консолидацията е вариант за изход, който ще доведе и до подобряване на рентабилността на банките.

Възможностите и в това отношение обаче също са ограничени. Заради ниската ефективност и норма на печалба в сектора в момента привлекателността му за чужди инвеститори съвсем не е на нивото от предкризисния период. Още повече че тогавашните купувачи – големите европейски банки, са сегашни продавачи.

Така потенциалните инвеститори в сектора се ограничават до местни играчи (покупката на Юнионбанк от ПИБ, на "Кредит агрикол" от КТБ) или външни, които са предимно от Близкия изток, Русия и др. Но и това не е гаранция за обединения в сектора. На този етап класическо сливане се прави само между Юнионбанк и ПИБ. Корпоративна банка обяви, че планира да развива "Креди агрикол" като отделна самостоятелна банка.

През изминалите четири години обликът на банковия сектор в България се промени. Все още чуждата собственост е доминираща, но вече не в такава степен, както преди кризата. Тогава големите европейски банкови групи владееха над 80% от активите в сектора. Към края на септември 2013 г. делът им е 70.1%. Факторите за това са както свиване на активността в бизнеса на дъщерните поделения, следвайки политиката на западните си централи, така и изтегляне на западноевропейски банки.

За три години четири чужди банки или банкови групи – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB, френската Credit Agricole, напуснаха пазара. Делът им в сектора в България не беше голям, но на местна територия са водещи. Освен това само по себе си изтеглянето на чуждестранни западни банки не е ободряващ факт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    xps avatar :-P
    xps

    Няма страшно, който си отива КТБ го купува :)

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Лешоядите напускат оглозгания труп.

  • 3
    tagged18 avatar :-|
    tagged18

    До коментар [1] от "xps":

    Да, обикновено така се получава, защото други желаещи да купят почти фалирала компания, банка, поделение и т.н. просто няма. Единствено те са съгласни да инвестират в доказано губещи компании. В крайна сметка по този начин много служители си запазват работните места, когато има друг собственик, а не фалит.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    Балон по учебник. За съжаление засмука много работна ръка с математически познания, която иначе можеше да се ориентира към софтуер, туризъм, производство или нещо друго международно конвертируемо, весто 50 маймуни да се трепят за една плюнка пазар...

  • 5
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#4] от "cinik":

    За САЩ и ЕС да, но тук? Като чели нито валутата ни нито размера на пазара ни (правилно уточнено и в гореупоменатият коментар) не предразполага въпросното явление. Да не забравяме, че „икономическият балон" има и странични ефекти които са ползотворни, на теория дори може да е решение за страна като нашата.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "beriya":

    Aз също не виждам драма в балоните. Някой питаше, защо като съм твърдял, че пазарът работи, се е стигнало до балон. Стигна се, ама я как хубаво го спука....И друг да се надуе, със сигурност няма да е същят. Поне в следващите 20 години....

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Много положителен извод, няма що: делът на българските банки се бил увеличил!
    Ако вземат да си тръгнат гърците и италианците, г-н Цветан Василев ще бъде коронясан за банкер № 1 ли? И какво от това? Ще блесне ли истината защо банков надзор се прави, че не усеща вонята?

  • 8
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Важното е че Корпоративната е тук - в нея е и настоящето и бъдещето на България :( :(

  • 9
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#7] от "D-r D":

    Колко до тук бяха „коронясани" и след това ... Нашия едър бизнес е политизиран в основата си, а растежа е изкуствен и реално неустойчив. Подобен модел създава устойчиви икономически мега структури при наличието на множество условия които тук няма, иначе реално не малко от „клубът на големите" са минали по този път- Боинг, Део (дори при тях видяхме какво се случи заради твърде големите държавни протекции, явно спомогнали да им се отпуснат неоправдано голям кредитен ресурс), Самсунг...

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Добре е да се змитат лека полека.... Не са дошли в България с мисълта за доброто на българите, а да стрижат вълна.... ако ще се стрижем, поне балгари да стрижат.... поне вълната ще остане в България....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK