Световната печатница

Причината за сегашните проблеми на развиващите се икономики може да се търсят в търсенето на арбитражни печалби от банките. Те използват безплатното или изключително евтино финансиране от централните банки в развитите икономики и го влагат, за да извлекат печалба. За целта търсят по-доходоносни активи, които логично се намират по-често в развиващите се пазари. Така създадената ликвидност плъзва по целия свят в трудно предвидими и измерими потоци, като създава опасност да надуе балони.

А цялата концепция на Федералния резерв беше друга: по този начин банките да натрупат печалби, да се капитализират и сами да си попълнят балансите и да върнат спасителните програми. Имаше и вторична цел - банките да започнат да кредитират и така да се съживи местната икономика. В днешно време това се случва все по-трудно, а вместо това парите бързо се насочват, където носят по-голям доход.

Проблемът е, че колкото по-дълго Федералният резерв е в този режим на ускорено печатане, толкова по-трудно става да излезе от него. Още при започването на програмата беше обещано не просто, че цялата тази програма на печатане на пари е временна, но и че създадената ликвидност в последствие ще бъде попита обратно. Затова и когато американската икономика показа стабилен растеж, натискът върху централната банка да започне да се изтегля се усили и така се стигна до решението да намали покупките си с 10 млрд. долара месечно. Още тогава се чуха обаче и опасения, че този ход няма да е безболезнен.

Време за осребряване

Дори самото говорене за оттеглянето на Фед започна да притеснява инвеститорите и още миналата есен част от развиващите се страни усетиха отлив от капитали и съответно бяха принудени да противодействат с покачване на лихвите и различни меки форми на контрол на капиталовите потоци. Инструментите на централните банкери обаче често противоречат с идеите и желанията на политиците и това започна да се усеща, като кризата в последните седмици навлезе в остра фаза.

Аржентина отказваше да покачи лихвите от страх, че задушаването на икономиката ще ескалира недоволство. Затова правителството на Кристина Кирхнер предпочиташе да поддържа курса чрез комбинация от ограничения на валутата (забрани за онлайн покупки от чужбина, такси и т.н.), чрез интервенции на централната банка, която да купува песо и така да поддържа цената му. Проблемът с ограниченията е, че те бързо създадоха черен пазар, а с интервенциите - че започнаха бързо да изяждат валутните резерви на страната. Това принуди централната банка миналата седмица да се откаже от подкрепата на валутата, което срина цената й със 17% само за ден. След шоковата девалвация, все още официалният курс е по-висок от черния, което показва, че вероятно песото още е заплашено от обезценяване.

В Турция проблемите са от сходно естество. Правителството на Ердоган през миналата година трябваше да потушава улични бунтове (макар и не със социални искания), а през тази го чакат местни и президентски избори. Затова и под натиска на властта, централната банка не вдигаше лихвите, а подкрепяше валутата чрез интервенции. Докато в началото на тази седмица лирата не се срина с 4% за ден, което принуди централната банка да свика извънредно заседание.

Очакванията преди него бяха за покачване на лихвите с между 200-300 базисни пункта - сам по себе си доста агресивен и рязък ход. Вместо това централната банка излезе с решение да покачи лихвата си с 425 пункта, което не просто прекрати спада на лирата, но я изстреля към най-голямото й дневно покачване спрямо основните валути.

Колко още балона ще се спукат?

Развиващите се страни отдавна повдигат въпроса, че с неортодоксалните си монетарни експерименти, развитите страни изнасят проблемите си към тях. Досега можеше само да се предполага, че евтините пари от Федералния резерв, Bank of England и ЕЦБ не произвеждат инфлация у дома, само защото в голямата си част се пръсват по света. Сегашните движения обаче потвърждават именно опасенията, че в опита си да омекотят спукването на едни балони, централните банки надуват други и то на неизвестни места и с неясен размер. А когато си тръгват рязко, оставят дупки, в които могат да паднат цели икономики.

Процесът обаче не е едностранен. Проблемите в момента са именно в държавите, които отвориха широко врати за прииждащите капитали и в най-голяма се възползваха от възможността да си внесат растеж насред кризата. Затова и сега отливът е толкова болезнен.

По-глобалният въпрос обаче е дали кризата ще се ограничи до няколко държави с техните си вътрешни проблеми или ще зарази като цяло развиващите се пазари. Едно от опасенията е, че много инвеститори игнорират особеностите на отделните развиващи се икономики, а по скоро ги разглеждат като едно цяло. Това може да доведе до повсеместни разпродажби, което донякъде се потвърждава и от спадащите курсове и на други валути. 

Другото опасение е в мащаба. Ако само намаляването на покупките на Фед с 10 млрд. долара принуждава централните банки да предприемат такива ходове, какво може да се очаква, ако САЩ продължи да затяга икономиката? На приключващото днес заседание на комисията за операции на открития пазар, се очаква програмата да бъде свита с нови 10 млрд. долара. Ако на всяка подобна мярка трябва да се предприемат аналогични контрамерки, това скоро ще изчерпа полезните ходове на развиващите се икономики. Още повече че всички тези мерки в подкрепа на валутите временно спират натиска, но далеч не помагат да се разрешат фундаменталните проблеми в икономиките им.

Но най-голямата неизвестна е какви могат да са обратните ефекти върху развитите икономики. Досега развиващите се пазари бяха двигател на растежа и всички развити пазари разчитаха на износа към тях за да генерират растеж. Ако растежът при тях се забави и някои от тях изпаднат в рецесия, това може да върне топката обратно.