Защо Аржентина пада, Турция се клати, а валутните пазари пак са панирани

В края на миналата година беше трудно да се открие анализатор, който да прогнозира забавяне на глобалната икономика, а какво остава за спад. Вярно е, че всички споменаваха мимоходом, че още има надвиснали рискове като забавянето на китайската икономика и най-вече как Федералният резерв на САЩ ще успее да отиграе анонсираното от него оттегляне от програмата по изкупуване на книжа на вторичния пазар (quantitative easing), чрез което от 2012 г. той ежемесечно изливаше 85 млрд. долара на пазара (а преди това през 2010 и 2011 г. имаше още две подобни програми). Първата стъпка беше предприета през декември 2013 г., когато покупките бяха свити с 10 млрд. долара.

Страничните ефекти скоро започнаха да отекват от най-различни краища на света, като само за няколко седмици от началото на годината, валутите на редица по-уязвими развиващи се пазари изгубиха по над 10% от стойността си спрямо тези на развитите. В края на миналата седмица този процес се активизира след разочароващи данни за производството в Китай, а към него се наслоиха и редица вътрешни проблеми в държави като Аржентина (където правителството тотално отказва да признае реалността, че трябва да свива разходи и финансира разходите си с печатане), Турция (където политическите трусове притесняват инвеститорите), Украйна (разбираемо), Бразилия, Индия...