Борсова треска
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борсова треска

Борсова треска

Българският капиталов пазар не спира да расте, след като дребните инвеститори отново погледнаха към акциите. Поскъпването силно изпревари реалното възстановяване на бизнеса

Татяна Пунчева-Василева
8332 прочитания

© Shutterstock


Януарско разгорещяване. Тези две думи най-силно прилягат на случващото на българският капиталов пазар от началото на годината. За няколко седмици от Коледа досега борсата върви само нагоре. Основният индекс вече е пораснал с 12% и сякаш няма какво да го спре. Дали?

Този въпрос мъчи всички - и инвеститори, и анализатори. Първите жадно търсят доходност, след като лихвите по депозитите започнаха плавно да се понижават и борсата завърши годината с атрактивен ръст. А вторите отчетливо подчертават, че пазарът продължава да изостава от случващото се на международните пазари и с това оправдават случилото се дотук.

И двата фактора не са за пренебрегване. Освен това малко повече оптимизъм може би не е излишен на силно потиснатия от пет години пазар. Компаниите на Българската фондова борса са далеч от върховите си цени през 2007 г., но това не означава, че сега са справедливи, нито че са тогава били. В същото време настоящият оптимизъм леко пречи да се погледне по-реалистично на случващото се. А то е, че удвояване на цената на някои позиции определено трябва да бъде последвано от поне подобно развитие във финансовите им резултати, т.е. да е подкрепено с фундамент. Нещо, което очевидно засега не е на фокуса на по-голяма част от пазара. Освен това все още липсват големи институционални инвеститори, местни и чужди, които да покажат своето доверие в пазара - както в качествата на активите му, така и в ликвидността им. А последното си е все така тежък недъг за българския капиталов пазар.

Защо расте пазарът

Първото логично обяснение е в чисто януарското явление акциите да поскъпват в началото на годината, след което да коригират част от наваксаното. Между другото тази тенденция не е подминавала пазара през последните десет години с едно-две изключения заради кризата.

Според Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в инвестиционния посредник "Елана трейдинг", причините пазарът да расте се виждат много добре, когато се погледнат в дълбочина инвеститорите, които купуват в момента, и мотивите за техните решения. "На първо място е увереността, че на борсата може да се правят пари, и това се видя през миналата година", каза той.

Наистина 2013 г. бе различна година за капиталовия пазар. Почти през цялата година пазарът се движеше основно нагоре, а няколко ключови по-ликвидни публични компании почти удвоиха капитализацията си, като например "Софарма". Това явно вдъхна малко увереност на иначе посърналите местни инвеститори, които още си спомнят каква бе стойността на потфейлите им през пиковите години - 2007 и 2008 г. Надали скоро (ако въобще) тези нива ще се върнат, но и разпродажбите през последните пет години свалиха стойността на целия пазар на доста ниски нива. Допълнително различни вътрешни и често чисто индивидуални причини потискаха цените на акциите на някои големи ликвидни компании. Например книжата на "Химимпорт" бяха задържани от изхода на един от инвестиционните фондове от групата на Artio (сега преименувана) от позицията. Когато тези фактори изчезнаха, и малкото пари, влизащи на пазара през бутона "купи", им помогнаха да поскъпнат.

Така в крайна сметка основният индекс на "БФБ - София" - Sofix, порасна с над 40% през 2013 г. до 491 пункта - първото му подобно силно представяне от 2006-2007 г. насам. Дори с този ръст обаче индексът остава далеч под най-високите си, макар и балонизирани нива от 2007 г., когато бе почти 2000 пункта.

Привлечени от тези резултати, през миналата година инвеститорите с лека ръка игнорират основното правило на пазарите - историческите постижения не са гаранция за бъдещи резултати. Все повече местни играчи започват да пренасочват авоарите си от по-нискорискови вложения като депозити и взаимни фондове, инвестиращи на паричния пазар, към по-рискови активи, включително в акции на българския пазар.

"Наблюдаваме подобно пренасочване. Имаме и нови клиенти в рисковия си фонд за български и румънски акции", каза Надя Неделчева, портфолио мениджър в "Карол капитал мениджмънт". Компанията управлява пет взаимни фонда с различен рисков профил с общи нетни активи от близо 25 млн. лв. През последните два месеца във фонда "Адванс инвест" са постъпили близо 2 млн. лв., показва справка в Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Данните на БАУД показват, че като цяло през последната година активите на взаимните фондове в страната отбелязват ръст от почти 200 млн. лв. и в края на миналата година възлизат на 700 млн. лв. По-голяма част от този ресурс е отишъл към фондове с нисък риск, а друга част е просто увеличение на активите вследствие на ръста на капиталовия пазар, но в края на годината явно е започнало леко пренасочване. Тук обаче трябва да се отбележи, че през годината пазарът стана свидетел на връщането на значителни суми към инвеститорите под формата на дивиденти и изкупени акции, което най-вероятно е допринесло и за увеличаването на ресурса във взаимните фондове.

"Наистина се чувства интерес към по-рисковите схеми, но не можем да говорим за еуфория. Надали ще я видим скоро. По-скоро инвеститорите просто търсят доходност и предвид изоставането на местния пазар и добрите му резултати от миналата година се насочват към него", каза Неделчева.

"Очакванията са цените да вървят нагоре през следващите две-три години, с което да се компенсира изоставането на БФБ спрямо останалите пазари", допълни и Цачев. И според него инвеститорите прехвърлят капитали от банкови депозити към активи с потенциал за по-висока доходност, защото не очакват лихвите да останат на текущите си нива. "Купувачите сега са изключително оптимистично настроени за българските компании и за перспективите пред дейността им в страната и най-вече в чужбина. Показателен факт за тези им очаквания е липсата на съществен натиск от продажби след ръст при някои от водещите акции в рамките на 80% за една година", допълва Цачев. Този ръст обаче при някои позиции се поддържа и от обратните изкупувания, които някои публични компании продължават да правят. Това, разбира се, е по-скоро сигнал, че и самите компании смятат, че въпреки ръста оценката им все още подценява потенциала им. Първите сигнали, че тези обратни изкупувания спират, ще са знак, че явно вече има насищане.

Подобен продължаващ ръст се наблюдава и по позиции, за които все пак някои анализатори предупреждават инвеститорите да внимават. Така например само преди няколко седмици повечето от експертите на пазара смятаха, че банковите акции, и особено тези на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), са подценени дори след като отчетоха по 70-80% през 2013 г. От началото на годината те продължават да растат и вече са прибавили по общо съответно 20% и 40% към стойността си. Но експертите все пак съветват инвеститорите да подхождат рационално към всички компании, които са подобни "ракети".

Рисковете и перспективите пред банковите книжа например портфолио мениджърът от "Юг маркет фонд мениджмънт" Гено Тонев описа така: "За разлика от останалите публични банки ЦКБ няма огромна капитализация като Корпоративна търговска банка, нито е кредитирала, кажи-речи, всяко по-голямо фалирало/фалиращо дружество като ПИБ. Че има скелети в гардероба, е ясно и на тригодишния ми син, но пък и цената в общи линии е взела това предвид. Ако очакванията на мнозина за ръст в икономиката ни се материализират, току-виж кредитирането и на несвързани лица да отбележи по-сериозен ръст. Това, а и други, субективни в голямата си част, фактори може би ще помогнат на акцията да бъде сред първенците през 2014 г.", каза Тонев в края на 2013 г. по повод допитване на "Капитал" за това кои ще са най-атрактивните акции на 2014 г.

Според Цачев инвеститорите гледат рационално на избора си на книжа за покупка и продажба в момента. Те обаче се движат повече от позитивните си очаквания, отколкото от силно подплатен фундамент. "Много дружества имат подобрение, но все още са далеч от потенциала си, който могат да реализират при ускорен и стабилен икономически растеж в Европа", каза Цачев и добави, че инвеститорите очакват през тази година да видят по-висока норма на печалба сред индустриалните компании, когато дефлационният натиск премине. Това обаче според него не означава, че те "се притесняват, че ръстът за една година е увеличил значително коефициентите за оценка на акциите". При някои позиции те вече са двуцифрени спрямо печалбата им за дванадесетте месеца към 30 септември 2013 г. (при "Софарма" и "Монбат" например), но при други все още са едноцифрени (ПИБ и "Химимпорт" например).

Кой все още го избягва

Може би първите сигнали за тази рационалност дойдоха последните дни, когато публичните компании започнаха да представят финансовите си резултати за 2013 г. Компаниите, които изненадаха неприятно, бяха "наградени" с разпродажби. В червено се оцвети и по-голяма част от пазара като намек, че все пак януарското разгорещяване може да премине в успокоение.

За някои анализатори обаче успокоението е задължително, тъй като почти всички, компании, които поскъпнаха досега, не са представили някакъв значим аргумент за това. Да, експортните и ликвидни позиции оправдават известен ръст, но удвояване в оценката им в рамките на една година стои нереално.

По тази причина големите институционални инвеститори все още не се забелязва да влизат активно на пазара. По-скоро са изключително селективни, което личи и от все още сравнително ниските обороти на пазара.

Не се наблюдава и приток на чуждестранен капитал. Справка в Централния депозитар (виж графиките) показва, че през последните 12 месеца няма сериозно раздвижване в търговията на чуждите инвеститори на пазара. Изключение са някои сделки от миналата пролет, когато например бе придобит "Каолин" от германската Quarzwerke, а след това през есента компанията бе обект и на търгово предложение. Като цяло делът на чуждите инвеститори на българския капиталов пазар гравитира едва около 15% от активите на него, а преди кризата бе над 40%. Това показва, че въпреки еуфорията на международните пазари, които са на рекордни висоти благодарение и на почти безплатните пари, наливани досега от централните банки, този ресурс и глад за доходност там все още не е погледнал към българския пазар.

Засега освен с двуцифрен ръст на основните индекси България просто няма с какво да ги впечатли. Преди кризата го правеше например с влизането си в Европейския съюз, с високия си икономически растеж и с потенциала си бързо да повиши стандарта си на живот. В момента обаче българската икономика расте анемично. Това няма как да я открои в полезрението им. Още повече че те гледат към региона на Източна Европа по-скоро като едно цяло, което в момента не е много атрактивно. Дори и да има силно представящи се индивидуални компании у нас с подобен мироглед, просто няма как чуждият инвеститор да започне да селектира вложенията си компания по компания, след като дори не го прави държава по държава. А България трудно има с какво да се открои в региона, за да се събуди и интереса към индивидуалните активи вътре в нея.

Към проблема с погледа над пазара трябва да добавим и липсата на ликвидност, което може да е заобиколим проблем за местните инвеститори, но е доста труден за преглъщане за чуждестранните. В кризата на един от бившите рискови фондове от групата на Artio му отне години да излезе от вложенията си в България, а когато все пак успя, загубите по позициите му бяха съществени. Позитивното за българския пазар е, че вече почти не останаха такива продавачи, които да натискат пазара надолу. Изчезването им всъщност е тъжно. Но с дневен оборот от 1, 2 или 3 млн. лв. просто няма как как чуждите инвеститори да се върнат отведнъж - ще е нужен дълъг и плавен период на покачване на доверието.

Въпреки че този хроничен за пазара проблем трудно може да се реши от само себе си, според Цачев той не трябва да се драматизира. "Той просто е следствие от мащаба на икономиката на страната и на непознаването на капиталовия пазар от страна на населението", смята той. В същото време според него пречките пред навлизането на капитали от чужбина постепенно ще започнат да намаляват или просто ще се калкулират в цената.

Дотук връщането на дребните инвеститори към борса е добра новина. Но фактът, че те могат да движат пазара с малко пари, все още не е знак, че той стабилно започва да се възстановява. А липсата на големи дългосрочни инвеститори пък засега е определен балансьор на ситуацията и лекарство, което пречи на борсовата треска да се разрасне до балонизиран размер.

Автор: Капитал

Януарско разгорещяване. Тези две думи най-силно прилягат на случващото на българският капиталов пазар от началото на годината. За няколко седмици от Коледа досега борсата върви само нагоре. Основният индекс вече е пораснал с 12% и сякаш няма какво да го спре. Дали?

Този въпрос мъчи всички - и инвеститори, и анализатори. Първите жадно търсят доходност, след като лихвите по депозитите започнаха плавно да се понижават и борсата завърши годината с атрактивен ръст. А вторите отчетливо подчертават, че пазарът продължава да изостава от случващото се на международните пазари и с това оправдават случилото се дотук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Само.. преди да започнете да сипете статии колко е велик нашият борсов пазар, ще речем само едно нещо!

    - На борсата Мечките правят пари, Биковете правят пари. А прасетата ги колят! :) И квичат...

  • 2
    dnevniklive avatar :-|
    dnevniklive

    За последните 6 години SOFIX възстанови нивото, на което бяхме 2005-та година. Много малко са поводите за ръст над реалните икономически очаквания в страната. Важен индикатор са обемите, които все още са скромни.

  • 3
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    До коментар [#1] от "buiko":

    Добре сега - кои тогава са прасетата? ;)

  • 4
    kai avatar :-|
    kai

    На борсата се търгуват очаквания. Голямо клише е, но е напълно вярно. Абсолютно безсмислено е да се очаква, че първо ще се повишават резултатите и след това чак оценките на компаниите - това е меко казано идиотска позиция. Така човек винаги ще е под пазара, защото хората които имат реалистични очаквания вече ще са вдигнали или свалили цената според вероятността, която слагат на очакванията си за бъдещото развитие.

    От очакванията от друга страна, най-важните очаквания са за растеж и за риск. Ако пада риска акциите растат, ако се вдигат очакванията за растеж акциите пак растат. Какво се случва когато едновременно пада възприемания риск и се вдигат рязко очакванията за растеж - акциите растат рязко. Без да се променя нищо в резултатите - защото резултатите са в миналото - а това което е важно е бъдещето - а то по очевидни причини няма как да е в миналите резултати.

    Така пазара постоянно вкарва в оценките си очаквания, ако тези очаквания се потвърдят от бъдещите резултати борсата продължава да расте, ако очакванията се окажат надценени борсата пада. Дори и резултатите всъщност да се подобряват. Не е въпроса дали нещата стават по-добре, а дали стават по-добре от очакванията, които вече са вкарани в цените.

    На нашия пазар съвсем до скоро се търгуваше само едно очакване - очакването за бъдещ фалит :) Т.е. компаниите се оценяваха според това каква е вероятността да фалират. Миналата година стана ясно че масови фалити няма да има. Очакванията постепенно преминаха към по-неутрална територия - Софикс скочи с 40%.

    Сега вече и европа почва да расте, очакванията стават да има умерен растеж. А разликата в оценката на едно компания която я чакаш да фалира и на същата компания която я чакаш да расте е значителна. Коефициентите на нашата борса в момента показват че пазара калкулира доста нисък растеж. Ако обаче очакванията станат за нормален растеж и борсата ще се изстреля още 30-40%. Ако очакванията станат за силен растеж и Софикс като нищо ще си достигне върховете от 2007 за следващите две до три години.

  • 5
    tatamata avatar :-|
    Tata Mata

    Обяснявате за рисковите вложения все едно са неправилни, а в същото време се вижда, че ако не са били направени, някои от компаниите щяха да са много под сегашното си ниво.

  • 6
    masterjedinhg avatar :-|
    masterjedinhg

    напълно споделям мнението на KAI

  • 7
    bvsc avatar :-P
    Да, ама не

    До коментар [#1] от "buiko":

    На БФБ има страхотни компании, които се справят много добре, ако оригиналността ти се изразява в това да цитираш Майкъл Дъглас, не ти се получава...

  • 8
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    До коментар [#7] от "Да, ама не":

    Екарисаж Тенево ли имаш предвид, Крмивковци или ОЦК?

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    [quote#4:"kai"]Сега вече и европа почва да расте, очакванията стават да има умерен растеж. [/quote]
    Европейския растеж тоя път май няма да се случи скоро.
    Нещата вървят към наместване - виж кво става в Щатите.
    При отнемането по на около 100 МИЛИАРДА всеки месец от пазара ефекта вече го виждаме.
    И преди да са скокнали да ме коригират, че не са 100, а 10 че по тамошните земи се играе с ливъридж почти винаги, така че отнетото гориво е поне 100 милиарда.
    Така, че до две три години много неща имат да се случат по световните борси. На нашата специално риска от загуби за дребните играчи е почти 100% в такъв времеви период. Просто ще изпаднат от каручката на завоите.

  • 10
    today avatar :-|
    today

    Само да уточня, риска от загуба за дребните играчи на нашата борса е 100% не само в такъв период, а постоянно. Има десетина големи играча, всичко друго е талаш, големите се наговарят и си клатят малките както им е кеф. Обяснявах го преди време, когато всички "тарикати" хукнаха да купуват акциите на Божков, ама никой не слушаше.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK