С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 31 яну 2014, 17:16, 8196 прочитания

Борсова треска

Българският капиталов пазар не спира да расте, след като дребните инвеститори отново погледнаха към акциите. Поскъпването силно изпревари реалното възстановяване на бизнеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Януарско разгорещяване. Тези две думи най-силно прилягат на случващото на българският капиталов пазар от началото на годината. За няколко седмици от Коледа досега борсата върви само нагоре. Основният индекс вече е пораснал с 12% и сякаш няма какво да го спре. Дали?

Този въпрос мъчи всички - и инвеститори, и анализатори. Първите жадно търсят доходност, след като лихвите по депозитите започнаха плавно да се понижават и борсата завърши годината с атрактивен ръст. А вторите отчетливо подчертават, че пазарът продължава да изостава от случващото се на международните пазари и с това оправдават случилото се дотук.


И двата фактора не са за пренебрегване. Освен това малко повече оптимизъм може би не е излишен на силно потиснатия от пет години пазар. Компаниите на Българската фондова борса са далеч от върховите си цени през 2007 г., но това не означава, че сега са справедливи, нито че са тогава били. В същото време настоящият оптимизъм леко пречи да се погледне по-реалистично на случващото се. А то е, че удвояване на цената на някои позиции определено трябва да бъде последвано от поне подобно развитие във финансовите им резултати, т.е. да е подкрепено с фундамент. Нещо, което очевидно засега не е на фокуса на по-голяма част от пазара. Освен това все още липсват големи институционални инвеститори, местни и чужди, които да покажат своето доверие в пазара - както в качествата на активите му, така и в ликвидността им. А последното си е все така тежък недъг за българския капиталов пазар.

Защо расте пазарът

Първото логично обяснение е в чисто януарското явление акциите да поскъпват в началото на годината, след което да коригират част от наваксаното. Между другото тази тенденция не е подминавала пазара през последните десет години с едно-две изключения заради кризата.



Според Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в инвестиционния посредник "Елана трейдинг", причините пазарът да расте се виждат много добре, когато се погледнат в дълбочина инвеститорите, които купуват в момента, и мотивите за техните решения. "На първо място е увереността, че на борсата може да се правят пари, и това се видя през миналата година", каза той.

Наистина 2013 г. бе различна година за капиталовия пазар. Почти през цялата година пазарът се движеше основно нагоре, а няколко ключови по-ликвидни публични компании почти удвоиха капитализацията си, като например "Софарма". Това явно вдъхна малко увереност на иначе посърналите местни инвеститори, които още си спомнят каква бе стойността на потфейлите им през пиковите години - 2007 и 2008 г. Надали скоро (ако въобще) тези нива ще се върнат, но и разпродажбите през последните пет години свалиха стойността на целия пазар на доста ниски нива. Допълнително различни вътрешни и често чисто индивидуални причини потискаха цените на акциите на някои големи ликвидни компании. Например книжата на "Химимпорт" бяха задържани от изхода на един от инвестиционните фондове от групата на Artio (сега преименувана) от позицията. Когато тези фактори изчезнаха, и малкото пари, влизащи на пазара през бутона "купи", им помогнаха да поскъпнат.

Така в крайна сметка основният индекс на "БФБ - София" - Sofix, порасна с над 40% през 2013 г. до 491 пункта - първото му подобно силно представяне от 2006-2007 г. насам. Дори с този ръст обаче индексът остава далеч под най-високите си, макар и балонизирани нива от 2007 г., когато бе почти 2000 пункта.

Привлечени от тези резултати, през миналата година инвеститорите с лека ръка игнорират основното правило на пазарите - историческите постижения не са гаранция за бъдещи резултати. Все повече местни играчи започват да пренасочват авоарите си от по-нискорискови вложения като депозити и взаимни фондове, инвестиращи на паричния пазар, към по-рискови активи, включително в акции на българския пазар.

"Наблюдаваме подобно пренасочване. Имаме и нови клиенти в рисковия си фонд за български и румънски акции", каза Надя Неделчева, портфолио мениджър в "Карол капитал мениджмънт". Компанията управлява пет взаимни фонда с различен рисков профил с общи нетни активи от близо 25 млн. лв. През последните два месеца във фонда "Адванс инвест" са постъпили близо 2 млн. лв., показва справка в Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Данните на БАУД показват, че като цяло през последната година активите на взаимните фондове в страната отбелязват ръст от почти 200 млн. лв. и в края на миналата година възлизат на 700 млн. лв. По-голяма част от този ресурс е отишъл към фондове с нисък риск, а друга част е просто увеличение на активите вследствие на ръста на капиталовия пазар, но в края на годината явно е започнало леко пренасочване. Тук обаче трябва да се отбележи, че през годината пазарът стана свидетел на връщането на значителни суми към инвеститорите под формата на дивиденти и изкупени акции, което най-вероятно е допринесло и за увеличаването на ресурса във взаимните фондове.

"Наистина се чувства интерес към по-рисковите схеми, но не можем да говорим за еуфория. Надали ще я видим скоро. По-скоро инвеститорите просто търсят доходност и предвид изоставането на местния пазар и добрите му резултати от миналата година се насочват към него", каза Неделчева.

"Очакванията са цените да вървят нагоре през следващите две-три години, с което да се компенсира изоставането на БФБ спрямо останалите пазари", допълни и Цачев. И според него инвеститорите прехвърлят капитали от банкови депозити към активи с потенциал за по-висока доходност, защото не очакват лихвите да останат на текущите си нива. "Купувачите сега са изключително оптимистично настроени за българските компании и за перспективите пред дейността им в страната и най-вече в чужбина. Показателен факт за тези им очаквания е липсата на съществен натиск от продажби след ръст при някои от водещите акции в рамките на 80% за една година", допълва Цачев. Този ръст обаче при някои позиции се поддържа и от обратните изкупувания, които някои публични компании продължават да правят. Това, разбира се, е по-скоро сигнал, че и самите компании смятат, че въпреки ръста оценката им все още подценява потенциала им. Първите сигнали, че тези обратни изкупувания спират, ще са знак, че явно вече има насищане.

Подобен продължаващ ръст се наблюдава и по позиции, за които все пак някои анализатори предупреждават инвеститорите да внимават. Така например само преди няколко седмици повечето от експертите на пазара смятаха, че банковите акции, и особено тези на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), са подценени дори след като отчетоха по 70-80% през 2013 г. От началото на годината те продължават да растат и вече са прибавили по общо съответно 20% и 40% към стойността си. Но експертите все пак съветват инвеститорите да подхождат рационално към всички компании, които са подобни "ракети".

Рисковете и перспективите пред банковите книжа например портфолио мениджърът от "Юг маркет фонд мениджмънт" Гено Тонев описа така: "За разлика от останалите публични банки ЦКБ няма огромна капитализация като Корпоративна търговска банка, нито е кредитирала, кажи-речи, всяко по-голямо фалирало/фалиращо дружество като ПИБ. Че има скелети в гардероба, е ясно и на тригодишния ми син, но пък и цената в общи линии е взела това предвид. Ако очакванията на мнозина за ръст в икономиката ни се материализират, току-виж кредитирането и на несвързани лица да отбележи по-сериозен ръст. Това, а и други, субективни в голямата си част, фактори може би ще помогнат на акцията да бъде сред първенците през 2014 г.", каза Тонев в края на 2013 г. по повод допитване на "Капитал" за това кои ще са най-атрактивните акции на 2014 г.

Според Цачев инвеститорите гледат рационално на избора си на книжа за покупка и продажба в момента. Те обаче се движат повече от позитивните си очаквания, отколкото от силно подплатен фундамент. "Много дружества имат подобрение, но все още са далеч от потенциала си, който могат да реализират при ускорен и стабилен икономически растеж в Европа", каза Цачев и добави, че инвеститорите очакват през тази година да видят по-висока норма на печалба сред индустриалните компании, когато дефлационният натиск премине. Това обаче според него не означава, че те "се притесняват, че ръстът за една година е увеличил значително коефициентите за оценка на акциите". При някои позиции те вече са двуцифрени спрямо печалбата им за дванадесетте месеца към 30 септември 2013 г. (при "Софарма" и "Монбат" например), но при други все още са едноцифрени (ПИБ и "Химимпорт" например).

Кой все още го избягва

Може би първите сигнали за тази рационалност дойдоха последните дни, когато публичните компании започнаха да представят финансовите си резултати за 2013 г. Компаниите, които изненадаха неприятно, бяха "наградени" с разпродажби. В червено се оцвети и по-голяма част от пазара като намек, че все пак януарското разгорещяване може да премине в успокоение.

За някои анализатори обаче успокоението е задължително, тъй като почти всички, компании, които поскъпнаха досега, не са представили някакъв значим аргумент за това. Да, експортните и ликвидни позиции оправдават известен ръст, но удвояване в оценката им в рамките на една година стои нереално.

По тази причина големите институционални инвеститори все още не се забелязва да влизат активно на пазара. По-скоро са изключително селективни, което личи и от все още сравнително ниските обороти на пазара.

Не се наблюдава и приток на чуждестранен капитал. Справка в Централния депозитар (виж графиките) показва, че през последните 12 месеца няма сериозно раздвижване в търговията на чуждите инвеститори на пазара. Изключение са някои сделки от миналата пролет, когато например бе придобит "Каолин" от германската Quarzwerke, а след това през есента компанията бе обект и на търгово предложение. Като цяло делът на чуждите инвеститори на българския капиталов пазар гравитира едва около 15% от активите на него, а преди кризата бе над 40%. Това показва, че въпреки еуфорията на международните пазари, които са на рекордни висоти благодарение и на почти безплатните пари, наливани досега от централните банки, този ресурс и глад за доходност там все още не е погледнал към българския пазар.

Засега освен с двуцифрен ръст на основните индекси България просто няма с какво да ги впечатли. Преди кризата го правеше например с влизането си в Европейския съюз, с високия си икономически растеж и с потенциала си бързо да повиши стандарта си на живот. В момента обаче българската икономика расте анемично. Това няма как да я открои в полезрението им. Още повече че те гледат към региона на Източна Европа по-скоро като едно цяло, което в момента не е много атрактивно. Дори и да има силно представящи се индивидуални компании у нас с подобен мироглед, просто няма как чуждият инвеститор да започне да селектира вложенията си компания по компания, след като дори не го прави държава по държава. А България трудно има с какво да се открои в региона, за да се събуди и интереса към индивидуалните активи вътре в нея.

Към проблема с погледа над пазара трябва да добавим и липсата на ликвидност, което може да е заобиколим проблем за местните инвеститори, но е доста труден за преглъщане за чуждестранните. В кризата на един от бившите рискови фондове от групата на Artio му отне години да излезе от вложенията си в България, а когато все пак успя, загубите по позициите му бяха съществени. Позитивното за българския пазар е, че вече почти не останаха такива продавачи, които да натискат пазара надолу. Изчезването им всъщност е тъжно. Но с дневен оборот от 1, 2 или 3 млн. лв. просто няма как как чуждите инвеститори да се върнат отведнъж - ще е нужен дълъг и плавен период на покачване на доверието.

Въпреки че този хроничен за пазара проблем трудно може да се реши от само себе си, според Цачев той не трябва да се драматизира. "Той просто е следствие от мащаба на икономиката на страната и на непознаването на капиталовия пазар от страна на населението", смята той. В същото време според него пречките пред навлизането на капитали от чужбина постепенно ще започнат да намаляват или просто ще се калкулират в цената.

Дотук връщането на дребните инвеститори към борса е добра новина. Но фактът, че те могат да движат пазара с малко пари, все още не е знак, че той стабилно започва да се възстановява. А липсата на големи дългосрочни инвеститори пък засега е определен балансьор на ситуацията и лекарство, което пречи на борсовата треска да се разрасне до балонизиран размер.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Директорът на ING поема управлението на UBS Директорът на ING поема управлението на UBS

Ралф Хамерс ще застане начело на швейцарската инвестиционна банка от есента

23 фев 2020, 1549 прочитания

Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара

Американската инвестиционна банка придобива един от най-големите онлайн брокери в света по приходи в сделка с акции

23 фев 2020, 1858 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Инфлацията в еврозоната отново спада

Опасността от дефлация поставя ЕЦБ под натиск за ново разхлабване на политиката

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10