Чисто нов закон

Цонев засега не пожела да даде подробности по конкретни регламенти за компаниите и самите бързи кредити. В изготвените изцяло нови регламенти е предвидено дружествата за потребителско кредитиране да преминат на лицензионен режим с последващ постоянен надзор. Лицензиращата институция ще бъде или БНБ, или Комисията за финансов надзор, като това ще се реши според желанието им. Ако и двете проявят желание, предпочитанията са това да е централната банка, каза още Йордан Цонев. Заложени са и изисквания за ниво на капитал.

Към момента този тип дружества са само на регистрационен режим към БНБ, като също имат изискване за минимален капитал, за да бъдат регистрирани. Сега те не подлежат на надзор от специализиран регулатор. Самите заеми, които отпускат, влизат в обхвата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), ако са в размер от 400 лв. до 147 000 лв.

В края на миналата седмица с проект на промени в закона, внесени в парламента, и заемите под 400 лв. се вкарват в обхвата на ЗПК. Преди десетина дни и социалдемократите в "Коалиция за България" обявиха, че имат законопроект с таван на годишния процент на разходите по бързи кредити от 24%.

В различните варианти на подготвения изцяло нов и отделен закон за бързите заеми са предвидени различни възможности - с таван или без таван на лихвите. Материята е сложна, тъй като самите кредити са различни като срок – за седмица, за месец, за година, отпускат се без гаранции и обезпечения, посочи още Цонев.

Специално антилихварско законодателство

В същото време председателят на Сметната палата Валери Димитров, който е бил дългогодишен юрист на БНБ, а по време на НДСВ председател на икономическата комисия към парламента, определи като негодно предложението за лицензиране – засилено административно регулиране и надзор на този тип компании, и прилагането на капиталови изисквания.

Пред "Нова телевизия" Димитров посочи, че не се търси никакво решение за спиране на лавинообразно растящите лихви по бързите кредити. Според него налагането на законоустановен таван на лихвите е част от решението на проблема. "Има нужда от специално антилихварско законодателство, изградено на основата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). От гледна точка на този закон бързите кредити са явна злоупотреба с договорната свобода", посочи Валери Димитров.

По думите му може да се установи законово т.нар. частична нищожност. Това означава плащания над законоустановен предел на лихвите и таксите по бързите кредити да бъдат обявени за нищожни и недействителни, обясни Димитров. Той посочи още, че размерът на този предел е въпрос на пазарни изчисления. Според него трябва да се даде и специално право на засегнатото лице – кредитополучателя, да атакува такива лихвени клаузи пред съответен орган, например пред Комисията за защита на потребителите, която има право да ги обявява за неравнопоравни.

Той предложи още и да се обърне редът на погасяване на заем при просрочие – първо да се погасява главницата и след това лихви и други разходи. Сега уредбата по ЗЗД е обратна - първо се погасяват лихви и други задължения, а неизплатената главница в същото време продължава да трупа разходи. Валери Димитров каза, че е изпратил предложенията си до две парламентарни комисии и един вицепремиер, но не е получил конкретен отговор.