Банките в митове и числа
или за какво повече от дялове и ръстове ни разказват отчетите за кредитните институции
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Банковите отчети имат много качества - те предоставят обилно данни, публикуват се с малко закъснение и дават храна за анализ на цялата икономика и добри възможности за съпоставка между резултатите и стратегиите на отделните институции. Има обаче и недостатъци, като основният е, че те показват само каквото стои над айсберга, и (дори и по признания на банкови анализатори) без пълната информация никой не може да разбере със сигурност какво стои зад тях.
Една банка може да отчита огромна загуба, но всъщност това да е за сметка на изчистване на баланса й от проблемни активи, което да я прави по-стабилна и открива перспективи за растеж. Друга може да отчита огромна печалба, но тя да идва основно от еднократни ефекти от сделки с финансови инструменти, които замаскират други проблеми. Трета...
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
32 коментара
Обаче няма как да не отбележим пристрастието ви да пишете за определени банки и да ги изкарвате от списък, в който изброявате в поредица имена, за да се набие повече на очи. Това се забелязва от читателя и ако попадне 2 или 3 пъти на подобно тенденциозно направена извадка, то няма как да не му се набие на очи. Сигурен съм, че и занапред ще продължи тази тенденция. Нищо лично, просто предложение за корекция от ваша страна.
До коментар [#1] от "tagged18":
Напълно те подкрепям , не може с такива тенденции , медията да се нарича обективна и ако има някакви лични неща за изясняване, не им е тук мястото !
Никак не ме убедихте,че няма картел между банките за да не падат лихвите по кредитите.Нормално е българските банки да се финансират по-скъпо,защото нямат банки майки в чужбина които да ги захранват с евтин ресурс.Но се пита в задачата,защото банките с чуждестранни собственици които имат достъп до евтин ресурс и много ликвидност не започнат предлагат по-ниски лихви за да отпушат малко кредитирането? Същото е и при таксите и при непрозрачните правила при кредитиране,ако нямаше картел конкуренцията трябваше да действа и да има изключения.
Статията не е написана съсвем коректно в частта си за Фонда за гарантиране на влоговете в България.
Първо, никъде не се споменава, че частта, която се покрива от фонда е 100 хил. евро на човек, за една банка. Не че повечето хора, които четат статията не го знаят, но все пак не отнема кой знае колко място да се спомене този факт.
Второ, коментирате колко пари има във ФГВБ и как тази сума не може да покрие депозитите на която и да е от 10-те най-големи банки. Казано така излиза, че парите на фонда са супер нищожна сума. Но никъде не споменавате, че де факто няма банка, чиято депозитна маса да е гарантирна 100% от ФГВБ. Ето ви и два бързи примера: Банка А с депозитна маса 1 млрд. лева. Банката има четирима клиенти, всеки с по 250 млн. лева депозит. Ако тази банка фалира, ФГВБ ще трябва да изплати около 800 хил. лева (4 х 196 хил.). В същото време имаме банка Б с допозитна маса също 1 млрд. лева, но със 100 хиляди клиенти, всеки с депозит от 10 000 лева. В този случай ако банката фалира ФГВБ ще трябва (би трябвало) да изплати 1 млрд. лева. Има доста голяма разлика между 800 хил. и 1 млрд., нали? Така че е много важно не само каква е депозитната маса, а и в колко на брой депозита са разпределени. Можехте, така мужду другото, да споменете и това.
Ако следваме логиката ви за евтиния ресурс на банките, то преди кризата, когато на нашия пазар се появиха много чужди такива, които привличаха евтин ресурс от своите банки-майки, лихвите по кредите да са били най-ниски тогава, а това далеч не беше така. Чуждите банки наистина направиха пари, но те отидоха за спасяване на банките-майка. Родните корпоративни банки останаха стабилни заради големите клиенти, които колкото са плюс, това са и голям риск.
Нещо не схванах - ако една банка има малко лоши кредити - това като проблем ли го изтъквате? Кои кредити определяме като лоши - тези които се намират в просрочие над 90 дни. След изтичане на този срок те се провизират на 100% и това рефлектира автоматично на размера на загубата (увеличава я или я намалява). Иначе съмненията относно състоянието на банките у нас лесно могат да се разсеят като се проведат стрес тестове.
Няма какво да ги мислим банките. Не лошите кредити са проблем, а лошите влогове, според които се дължат пари на вложителите и не се изплащат. Колкото до банките - всички банки до една в България са стабилни и не се влияят от кризата, защото лошите им кредити са обезпечени с корпоративните облигации на олигархията. Докато тя подпира няма опасност от фалит на която и да е банка.
Чуждите банки имат по-евтино финансиране от тези с български собственици поради факта ,че получават евтини кредитни линии от компаниите майки ,те пък имат достъп до изключително евтин ресурс от ЕЦБ.
До коментар [#1] от "tagged18":
КТБ си е изключение и трябва да се вади пред скоби винаги, когато може. Някоя друга банка с такава дейност, собственици и структура на капитала като КТБ? Ако се опитваш да кажеш, че трябва да продължава да минава покрай капките - не объркал си се. Даже бих казал, че се пипа прекалено нежно по тези елементи, но това е друга тема.
7,5% по безсрочен! депозит в Евро! на КТБ за суми над 25 000?
Машала! :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.