Асен Христов, "Евроинс"
"Не може да има по-специално отношение към застрахователи. Това ще падне в Конституционния съд"
Георги Дичев, Камара на ЧСИЗапориране на банкови сметки без нужда и изкуствено увеличаване на разходите по съдебни дела. От това се оплакаха застрахователни компании, които настояват за промени в Гражданския процесуален кодекс, с които да се избегне излишното запориране на сметките им от частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Става въпрос за дела от клиенти, при които съдът се е произнесъл в тяхна полза, но вместо да се изчака застрахователната компания да преведе обезщетението, съдебният изпълнител налага запор върху банкови сметки едновременно с поканата за доброволно плащане. Застрахователи обясниха, че по този начин работата им се блокира напълно излишно, а някои от тях директно обвиниха адвокати и съдебни изпълнители, че работят в договорка с цел увеличаване на хонорарите си.
Излишно блокиране
За проблема публично сигнализираха от "Булстрад" в писмо до Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), в което молят за съдействие от правителството за законови промени. Повечето застрахователни компании, до които "Капитал Daily" се допита, също казаха, че са имали и все още имат проблем със запорирането на сметки и предлагат да се въведе някакъв срок в ГПК. Ако това е уредено със закон, след поканата за доброволно плащане застрахователят ще може да преведе до дни парите (срокът е две седмици) и няма да се стига до блокиране на сметки и плащане на такси, обясняват компаниите.
От запорите се оплакаха още ДЗИ, "Армеец", "Бул инс", "Евроинс", "Уника". От "Алианц" обясниха, че при тях проблемът не е толкова голям, но са имали подобни случаи. В "Дженерали" няматблокирани сметки от поне година, каза изпълнителният им директор Ивайло Йосифов.
При съдебно дело към сумата за обезщетение се добавят хонорарите на адвоката, а ако се стигне до съдебен изпълнител – и неговите такси, които се покриват от длъжника. Това увеличава разходите на дружеството.
От бранша казват, че има няколко компании, които не са можели да работят по два дни, докато се вдигне запорът. ДЗИ коментираха, че запори се налагат често, а това е "порочна практика, прилагана от адвокати и някои частни съдебни изпълнители", и понякога се стига и до три дни блокиране на работата.
"Това е новият бич за сектора, защото зачести практиката да се налагат запори, без изобщо да се изчака доброволно изпълнение. По този начин се блокира дейността на цяла компания с например 200 млн. лв. оборот заради това, че съдия-изпълнителят и адвокатът ще получат по-високо възнаграждение", коментира Иво Груев, член на управителния съвет на "Булстрад Виена иншурънс груп" с ресор застрахователни обезщетения.
Увеличаване на разходите
По правило до съдебен изпълнител би трябвало да се стига чак в краен случай, след отказ на длъжника да плати. За един кредитор е далеч по-лесно и бързо просто да си поиска присъдено обезщетение и чак след като не го получи, да извади изпълнителен лист и с него да отиде при съдебен изпълнител. Когато се стигне дотам, разходите на осъдената страна се увеличават с таксите на съдебния изпълнител.
"Има адвокати, които работят в договорка с определени частни съдебни изпълнители", коментира Асен Христов, председател на надзора на "Евроинс иншурънс груп". От ДЗИ също посочиха, че "голяма част от адвокатите, които се занимават със застрахователни дела, имат доверен ЧСИ, чиито услуги ползват". От същото се оплакаха и "Бул инс". И трите компании не пожелаха да цитират имена на адвокати и ЧСИ, които налагат запори без нужда. "Ангажирането на ЧСИ в подобни случаи се прави с една-единствена очевидна користна причина - лесно спечелване на едни допълнителни пари", смята Николай Генчев, главен изпълнителен директор на "Уника".
Законът е един за всички
Георги Дичев, председател на контролния съвет на Камарата на ЧСИ, не е съгласен с твърденията, че негови колеги блокират сметки без нужда и не дават време за доброволно плащане. "Съдебният изпълнител затова е изпълнител, той привежда в действие решения на съда. Няма как да има договорка с адвокати, защото ние завеждаме изпълнително дело едва след като вече има акт на съда", коментира Дичев. Той прикани застрахователите, които имат подобни проблеми, да се обърнат към камарата и да не се забравя, че понякога става дума за плащане на пострадали при катастрофи, на които им трябват пари за лечение. Дичев обясни, че законът е еднакъв за всички и няма начин да се предвижда само за застрахователите да важат други правила. Според него е абсурдно в ГПК да се залага текст, изискващ съдебният изпълнител да предупреждава, преди да запорира сметки, защото това би блокирало цялото събиране на вземания за всички кредитори. Според Дичев няма начин законът да предвижда по-специално отношение към застрахователи, тъй като ще падне в Конституционния съд.
Подобно е мнението и на Министерството на правосъдието, откъдето напомнят, че според чл. 507 от ГПК запорът се налага с изпращане на съобщение за него и едновременно с поканата за доброволно изпълнение. Целта е да се обезпечи вземането и ако се приеме, че запор трябва да има чак след изтичане на срок за доброволно плащане, длъжникът може да прехвърли имуществото си. От министерството също посочиха, че тази норма важи за всички и законът "не предвижда каквито и да са привилегии за отделни длъжници" (целият отговор на МП вижте в прикачения файл).
Аргументът на застрахователите е, че те няма как да се укрият, контролирани са от Комисията за финансов надзор, имат резерви и няма да изтеглят парите от сметките си.
Служител на застрахователна компания разказа, че има компании, които наистина бавят плащанията. Те дори са подали до канторите на най-големите изпълнители банковите сметки, които предпочитат да бъдат блокирани. Съдебен изпълнител също твърди, че някои застрахователи, предимно с местни собственици, "направо са ни дали банковите сметки, които предпочитат да запорираме, и са ни казали, че така ще стане по-бързо, отколкото плащането на сумите да минава през вътрешно одобрение". Той посочи, че обикновено запор се прави, когато изпълнителят има опит и знае, че компанията редовно бави обезщетенията.
Къде да преведа парите
Липсата на информация за банкови сметки и за изхода на делата е една от причините да се стига до частен съдебен изпълнител, коментираха застрахователи. Повечето компании, включително "Уника", "Бул инс", "Булстрад", казват, че да се следи всяко излязло решение, по което са страна, е почти невъзможно заради огромното количество дела и недостатъчно добрата информационна система на съдилищата. Така дори да е осъден, застрахователят го разбира чак когато при него пристигне съобщение от ЧСИ. "Алианц" посочиха, че за компании с много дела може би е вярно, но при тях поне успяват да проследят. ДЗИ смятат, че дори и при добра организация следенето изисква огромен ресурс, но проблемът може да бъде преодолян.Според дружеството е масова практика клиент да предяви претенция, да си даде банкова сметка, но след като е "посъветван от адвокат", я закрива, отказва обезщетение и завежда дело. От "Евроинс" предлагат да се задължи ищецът да дава задължително банковата си сметка, за да знае застрахователят къде да преведе парите, ако го осъдят.
"Буди недоумение фактът (ако наистина има такъв), че застрахователните дружества не могат да създадат необходимата организация, позволяваща им да следят развитието и приключването на дела, по които са страна", коментираха от правосъдното министерство. Оттам напомниха, че всяко решение съдържа името и адреса на страните по делото и след произнасяне на съда изгубилата страна има възможност да плати доброволно, преди да бъде издаден изпълнителен лист. По закон той може да се вади веднага след излизане на решението.
Прикачен файл
Асен Христов, "Евроинс"
"Не може да има по-специално отношение към застрахователи. Това ще падне в Конституционния съд"
Георги Дичев, Камара на ЧСИЗапориране на банкови сметки без нужда и изкуствено увеличаване на разходите по съдебни дела. От това се оплакаха застрахователни компании, които настояват за промени в Гражданския процесуален кодекс, с които да се избегне излишното запориране на сметките им от частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Става въпрос за дела от клиенти, при които съдът се е произнесъл в тяхна полза, но вместо да се изчака застрахователната компания да преведе обезщетението, съдебният изпълнител налага запор върху банкови сметки едновременно с поканата за доброволно плащане. Застрахователи обясниха, че по този начин работата им се блокира напълно излишно, а някои от тях директно обвиниха адвокати и съдебни изпълнители, че работят в договорка с цел увеличаване на хонорарите си.
13 коментара
"...Законът е един за всички..."
==============================================
Това казва всичко.
За физически лица може, за застрахователи не може, айде де.....
Ами плащайте веднага и няма да се стига до запори. Вие като мотаете хората и водите дела, за да не си изпълните задълженията, те как мислите, че функционират?
Миличките... хем имат голям оборот и съдебните маневри затрудняват колосалния им бизнес (=ограбване), хем нямат достатъчно юристи да следят развоя на делата и да си плащат навреме. Едва ли, ако застр.компания е ищец по спор ще търпи отлагане на присъдено в нейна полза обещетение.
Ай сиктир!
С какво застрахователните компании са по-различни, та закона да е по-специален за тях? Част от тях систематично не спазват и Кодекса за застраховането в частта му за обезщетенията.
Първо - всички дела се следят, каквото и да приказват - производствата са искови, а не заповедни. По делото се знае кой ги е осъдил и колко. Има три имена и адрес - изпращането на пощенски запис на този адрес ги освобождава от отговорност за разноски.
Второ - запорът на сметка се отнася само до определена сума. Врели некипели са приказките, че им се блокира работата - ако запора е за сто лева, то в сметката са блокирани сто лева, а не цялата наличност.
Трето - застрахователя е особен търговец, който им дори засилена "грижа на добрия стопанин" - да си следят делата и да плащат навреме и няма да има запори, съответно и разноски.
Само един пример - застраховател отказва споразумение с изпаднало в кома при катастрофа дете на 9 години за 250 000 лв. Започват дела.... минавт нови 9 години, застахователя е осъден с влязло в сила окончателно решение на ВКС да плати с лихвите малко над един милион лева... но този един милион лева с девет години закъснение вече не може да върне към живот 18 годишния млад човек, а 250 хил. преди 9 годинни са можели да сторят това. - Някоя ЗК дали се разпозна в случката?
Министерството на правосъдието добре е сипало на тези мрънкалници.
Крадеца вика: дръжте крадеца !Що не си направите една нова застрахУловка " Риск от съдия изпълнител " определено ще е с небивал успех ,че и някой лев да изкарате !Миличките застрахователчета !
При нас имаше случай в който са ни осъдили без да знаем, как става не знам. Трябваше да платим 400 лв за които никой не ни беше казал или уведомил. Запорираха 5 сметки и си удържаха от всички, което е много странно, защото не са ни уведомявали. Отблокирането на сметките и разправиите ни струваха 900 лв, пари които частния съдебен изпълнител няма да върне. На въпрос защо първо не ни е уведомил и защо блокира 5 сметки, след като и една е достатъчна не можа да отговори. Ние сме фирма регистрирана преди 23 години и никога не са ни блокирали сметки. Платили сме милиони за заплати, осигуровки, данъци, мита и ДДС. Не сме се и скрили, на адреса сме и си вдигаме телефоните. Много странно отношение. После що инвеститорите ходят в Турция и Румъния.
Бул Инс и те плачат, за какво, че бавят парите за откраднати коли по една година... Алианц имат малко такива случаи, защото са коректни. Когато всички станат коректни в плащанията, тогава могат да се оплакват, но тогава няма да има причина да се оплакват, никой няма да ги съди..
Егати наглите застрахователи :)
Публикувано през m.capital.bg