Интересът към взаимните фондове се завръща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интересът към взаимните фондове се завръща

Интересът към взаимните фондове се завръща

Петко Кръстев, председател на Българската асоциация на управляващите дружества пред "Капитал Daily"

7311 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Секторът на взаимните фондове отново привлича инвестиции. Според представители на индустрията причина за това е високата доходност, реализирана от колективните инвестиционни схеми покрай ръстовете на фондовите борси. Статистиката на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) доказва това с числа: през миналата година активите на фондовете са нараснали с 48%. Анализирайки данните, председателят на организацията Петко Кръстев прогнозира, че тенденцията ще се запази и ще доведе до устойчиво възстановяване в бизнеса на взаимните фондове, който беше сериозно разтърсен от финансовата криза.

Вие сте председател на БАУД и като такъв имате поглед върху случващото се в индустрията на взаимните фондове. Има ли оживление и събуждане на интереса към фондовете от страна на клиентите?

- Налице е засилен интерес към взаимните фондове, който започна да се проявява още във втората половина на 2012 г. През 2013 г. според статистиката на БАУД активите на фондовете са нараснали с 234 млн. лв., което представлява 48% ръст за годината (от 484 млн. на 718 млн. лв.). Най-значително покачване има при нискорисковете фондове - тези на паричния пазар и инвестиращи в облигации. При тях са вложени близо три четвърти от прираста на активите в цялата индустрия. Фондовете в акции и балансираните фондове също отбелязват нарастване на активите с общо 62 млн. лв. през 2013 г., но при тях темповете са доста по-слаби в сравнение с нискорисковите. Добрите новини за фондовете в акции и балансираните фондове са две - налице са нетни положителни продажби, тоест инвестираните средства от клиентите превишават изтеглените; освен това почти половината от прираста на активите се дължи на поскъпване на активите в техните портфейли.

Каква е причината за засиления интерес към фондовете

- Причината за засиления интерес към колективните инвестиционни схеми (КИС) може да се търси основно в комплексното действие на два фактора - единият е ръстът на депозитите на домакинствата, който продължава няколко поредни години (според статистиката на БНБ е бил 9% през 2013 г.); другият е продължителната тенденция за спад на лихвите по привлечените средства, които са склонни да плащат банките. Всеки от тези два фактора е функция на натрупалата се икономическа несигурност. От една страна, хората се опитват да заделят "бели пари за черни дни", а от друга, виждаме невъзможността на банките да кредитират в по-значителни обеми заради необходимостта от разумно управление на риска в ситуацията, в която се намира икономиката. Поради тези две причини хората се насочват или вече са склонни да се насочат към алтернативни на традиционните банкови спестовни продукти и такава възможност за тях са взаимните фондове. Това, че клиентите предпочитат нискорисковите фондове, както личи от статистиката, е още едно доказателство за това, че повечето инвеститори имат краткосрочен инвестиционен хоризонт и не са склонни да поемат висок риск.

Прави впечатление, че фондовете, предлагани през банките, отбелязват по-голям растеж от тези, предлагани през управляващите дружества на инвестиционните посредници. На какво се дължи това?

- Не съм разглеждал статистиката в такъв разрез, но ако това е така,  основна причина вероятно е по-широката клонова мрежа, чрез която се предлагат договорните фондове, чиито управляващи дружества са част от банкова група. Няма пречка всяко управляващо дружество да сключи договор за дистрибуция на договорните си фондове с търговска банка и така да разшири точките си на продажба. Взаимните фондове, които се предлагат чрез клоновете на банка, са много по-близко, дори и логистично до клиентите.

Може ли да се каже какъв тип клиенти се насочват към взаимните фондове в момента? Има ли такива, които и преди са ползвали такива продукти, но след кризата са се оттеглили и сега отново набират смелост?

- Трудно може да се направи такава статистика, но може да се каже, че има както клиенти, които и преди са инвестирали в договорни фондове, така и клиенти, които са го направили за пръв път през 2013 г.

Прилича ли по нещо оживлението на пазара сега с онова, което се случваше с взаимните фондове през 2006 - 2007 г., преди да настъпи кризата?

- Нещата са много различни от 2006-2007 г. Доказва го фактът, че сега три четвърти от ръста е при нискорисковите фондове, докато през онзи период нямаше почти никакъв интерес към тях. Тогава интересът беше насочен към високорисковите и балансираните фондове. Освен това ръстовете, които отчитаха тогава балансираните фондове и фондовете в акции, бяха в пъти по-високи от тези, които се постигнаха през миналата година.

Това означава ли, че растежът сега ще е по-устойчив от бума преди кризата?

- Искрено се надявам, защото еуфорията от 2006-2007 г. донесе много негативи и след началото на финансовата криза най-силно засегнати бяха пазарът на акции и съответно пазарът на фондовете, които имат инвестиции в акции, поради което този пазар беше в стагнация в периода 2008–2011 г.

Какви са перспективите за развитие на индустрията на взаимните фондове през тази година?

- Надявам се, че интересът към КИС ще се запази, като много зависи от това дали ще продължи тази тенденция на пренасочване на средства от типично банковите спестовни продукти към алтернативата им договорните фондове. Очакванията ми са, че лихвите по банковите депозити няма да се повишат, така че клиентите, които искат да получат по-висока доходност, ще търсят алтернативи, макар и с поемането на някакъв, дори и минимален риск.

След последната промяна на ръководството на БАУД се чуха твърдения, че банките са превзели асоциацията и налагат интересите на техните фондове, включително чрез селективно публикуване на данни за доходността. Има ли някакви разногласия между фондовете, свързани с банки, и тези, предлагани от инвестиционните посредници?

- Последната промяна в ръководството на БАУД беше преди почти две години и половина и в този период такива твърдения не са изказвани нито на управителен съвет, нито на общо събрание на асоциацията. Резултатите, включително и доходността на всички КИС, чиито управляващи дружества са членове на БАУД, са унифицирани, информацията е публична и се публикува на обновения ни сайт. Нещо повече, добавена е нова функционалност, която дава възможност да се сравняват доходностите на всички КИС от дадена рискова категория. В асоциацията, в която членуват 28 от всички 30 лицензирани управляващи дружества, не е поставян такъв проблем. Не искам да влизам в такава полемика, защото такава няма.

Може би причина за това напрежение е, че асоциацията не рекламира бизнеса на фондовата индустрия като цяло?

- Асоциацията е активна в дейността си, включително през миналата година, когато основно усилията ни бяха насочени към създаването на по-благоприятна правна рамка за извършване на дейността на договорните фондове. Бих подчертал много добрата работа с Комисията за финансов надзор, и по-специално с управление "Надзор над инвестиционната дейност" и Министерство на финансите, благодарение на която в края на миналата година бяха приети мащабни промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Така се дават доста по-големи възможности за появата на нови предприятия за колективно инвестиране. Вече е възможно създаването на алтернативни инвестиционни фондове, включително и национални инвестиционни фондове, в които лимитите за инвестиране са по-широки. В Европейския съюз една четвърт от активите са инвестирани именно в такива фондове, обозначавани досега като non-UCITS.

Националните инвестиционни фондове са с фокус върху българската икономика и емитенти, така че тяхната поява допълнително ще стимулира развитието на българския капиталов пазар. Създават се възможности за увеличаване на клиентската база на управляващите дружества, чийто предмет на дейност се разширява. Ще се увеличат активите под управление в колективни портфейли, ще се съдейства за акумулиране на средства в колективните инвестиционни портфейли, ще се съдейства за дългосрочни инвестиции и спестявания, като новите типове фондове, особено националните инвестиционни фондове, ще бъдат трансмисия за разпределение и пренасочване на парични потоци от инвеститорите към предприятията, чрез закупуване на техни акции и облигации. По този начин в реалната икономика ще се влеят нови средства. Новото законодателство ще окаже положително влияние върху борсовата търговия и борсовите индекси и може да се окаже сериозен фактор за преодоляване на последиците от глобалната финансова криза, чрез който да се постави начало на нов процес на възстановяване на доверието към капиталовия пазар от страна на инвеститорите.

Така че асоциацията направи доста значими крачки в развитието на бизнеса на договорните фондове. Бих сравнил тези промени в закона за КИС с промените, които бяха направени през 2005 г., когато чрез промени в ЗППЦК се уреди статутът на договорните фондове.

Секторът на взаимните фондове отново привлича инвестиции. Според представители на индустрията причина за това е високата доходност, реализирана от колективните инвестиционни схеми покрай ръстовете на фондовите борси. Статистиката на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) доказва това с числа: през миналата година активите на фондовете са нараснали с 48%. Анализирайки данните, председателят на организацията Петко Кръстев прогнозира, че тенденцията ще се запази и ще доведе до устойчиво възстановяване в бизнеса на взаимните фондове, който беше сериозно разтърсен от финансовата криза.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    Желаещите да ни направят по-богати, ама с нашите пари се увеличават!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK