Регулатор на стероиди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регулатор на стероиди

Регулатор на стероиди

Комисията за финансов надзор предлага законови промени, които й дават правомощия да санкционира, граничещи с административния произвол

Николай Стоянов, Гергана Михайлова
6160 прочитания

© shutterstock


В първите години на членството на България в Европейския съюз хармонизирането на националното законодателство с брюкселските директиви не беше особено вълнуващ процес. Къде поради липса на капацитет, къде поради други причини, но се залагаше предимно на copy-paste без съобразяване с местните особености, дори и където това е възможно. С времето обаче българските институции и лобисти постепенно влязоха в крачка и сега към законовите промени заради нови европейски изисквания се промъкват и любопитни текстове, зад които прозират едни или други желания и интереси маскирани за брюкселските директиви.

Изготвеният от Комисията за финансов надзор (КФН) проект за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти е учебникарски пример в тази посока. Наред с конкретните разпоредби, пряко заложени в т.нар Директиви за капиталовите изисквания (CRD IV - комплект от директива 2013/36/ЕС и регламент 575/2013), въвеждащи новите и без това рестриктивни Basel III изисквания към банки и инвестиционни посредници, българският регулатор опива да прокара и текстове, които плашещо разширяват правомощията му. Въвеждат се не просто по-високи санкции, а и изцяло нови кръгове от нарушения, които могат да се наказват дори и с отнемане на лиценз, както и цял нов набор от принудителни мерки, които регулаторът може да налага на посредниците. Макар в публичните си изказвания от бранша да са сдържани, неофициално има сериозни притеснения как ще се прилагат новите текстове, ако бъдат приети в предложения вид (към момента проектът е качен на сайта на КФН за обществено обсъждане). "Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", коментира експерт от капиталовия пазар, който предпочете да не бъде назоваван.

Глоба, заради която да затвориш врати

Сред най-набиващите се на очи проблеми за инвестиционните посредници се очертават новите космически за размера на пазара санкции. Предвидени са глоби за физически лица от 2 хил. лв. до 10 млн. лв., а за юридическите до 10% от годишните приходи от дейността. "Това може би е адекватна санкция за някоя голяма английска или френска банка, но за български посредник е прекомерно", коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). По думите му няма посредник, който може да си позволи да плати такава санкция и ако се стигне до налагането й, той ще бъде принуден да затвори врати (виж интервюто).

Според Николай Попов, заместник-председател на КФН, отговарящ за инвестиционния надзор, тези санкции не са решение на българското законодателство, а произтичат от европейското. "Поне от предложенията, които сме получили до момента, няма нито един коментар по отношение на санкциите. И това е нормално, защото специално асоциациите на инвестиционните посредници и на банките познават регламента и знаят, че тези санкции ги има навсякъде", коментира той (виж интервюто).

Това обаче е само частично вярно. Според работен вариант на писмо на БАЛИП до КФН по повод промените, с което "Капитал" разполага, посредниците все пак са недоволни от размера на санкциите и субективизма, който може да произтече от широките граници, които са заложени. Там се дава пример, че спокойно може да се окаже, че за едно и също нарушение юридическото лице трябва да плаща значително по-ниска санкция от физическо лице в ръководните му органи.

И докато размерът на санкциите наистина не подлежи на дебат, доколкото е вписан в директивата, техният обхват е значително разширен. Или, иначе казано, в законопроекта тези глоби са предвидени не само за нарушенията, които директивата изисква да се санкционират по този начин, но и за други нарушения, които КФН сама е преценила. А това включва и неизпълнението на целия арсенал от нови принудителни административни мерки (ПАМ), които комисията предлага да може да налага и които не са изисквани от Брюксел. А дори и за нарушения, за които в директивата се предвижда да се санкционират с най-високите глоби само ако са нееднократни или системни, КФН си е оставила пълна свобода.

Здраво въоръжен надзор

А нарушенията са доста всеобхватни. Според проекта комисията ще може да отстранява управители, да предписва по-високи капиталови или ликвидни изисквания, промени във вътрешните правила и процедури, да ограничи дейността на посредник, като му забрани да извършва определени сделки или услуги, да разпореди ограничаване на оперативните разходи, да капитализира печалбата му, да изисква допълнително, по-често или публично разкриване на допълнителна информация... Евентуално субективно използване на комбинация от тези мерки може да направи практически всеки инвестиционен посредник нарушител. А с това и да му бъде наложена някоя от непосилните по размер санкции.

Това обаче не е всичко. Освен ПАМ за конкретно извършени нарушения комисията си оставя възможност да приложи всички тези мерки и "когато може обосновано да предположи, че инвестиционният посредник в следващите 12 месеца ще наруши разпоредби на този закон, актовете по прилагането му, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и/или на друг регламент на ЕС". А също така и КФН си оставя възможност да санкционира посредници групово на база на сходните им рискови профили. По този начин регулаторът ще може един вид превантивно да наказва все още неизвършени нарушения, което е доста спорно, особено предвид разтегливите понятия като "обосновано предположение" и "сходен риск". По тази линия абсолютно всеки посредник е потенциален нарушител и може да бъде санкциониран.

От БАЛИП протестират срещу субективизма на тези формулировки. "При тази редакция на чл. 118 (бел. ред. - където са изброени въпросните ПАМ-ове) на практика не е ясно кога, каква мярка и на какво основание следва да бъде наложена. Необходимо е текстовете да се прецизират, за да може да се прилагат. При конкретната формулировка на текстовете на чл. 118 е налице сериозна неяснота на хипотезите и противоречие между текстовете, което следва да бъде отстранено", пише браншовата асоциация. Оттам също така настояват и санкциите да не са за неспазване на наложен ПАМ, както се предлага, а на влязъл в сила ПАМ. "Само по този начин ще се гарантира, че няма да се налагат санкции на ИП и членовете на органите за управление за неизпълнена ПАМ, която обаче в резултат на обжалване е била отменена от съда, като така няма да се стига до ситуации, при които ще се налага ангажиране на отговорността на държавата за нанесени вреди на юридически и физически лица."

Друг нов мощен инструмент, който КФН пробва да получи, е възможността да отнема лиценз на посредник, ако възпрепятства надзора, като не представя изисквана информация или представя непълна, неясна или противоречива информация. Тук БАЛИП получават колегиална подкрепа и от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), с чието писмо "Капитал" също разполага. И двете асоциации са категорични, че това е излишна и свръхрегулираща мярка, която не присъства в европейското законодателство, и техните аргументи вече са излагани при предишни промени и тогава са били приети от регулатора. "КФН притежава достатъчен арсенал от средства като наказателни постановления и ПАМ плюс възможности за отнемане на лиценз при действително сериозни нарушения, включително при несъобразяване с наложени ПАМ", констатират те.

Според Николай Попов новите моменти са изведени от практиката и досега комисията е доказала, че не действа субективно, тя е колективен орган и освен това решенията й могат да се обжалват, така че всеки посредник може да защити правата си. Думите му могат да бъдат оборени от собствениците и управителите на "Стандарт инвестмънт", чийто лиценз бе отнет през март 2012 г., а няколко месеца по-късно това се случи и с управляващото дружество от групата. Тогава от инвестиционния посредник твърдяха, че лицензът е отнет за нарушение на изисквания, на които компанията всъщност отговаря, и съответно отнемането на лиценза е неправомерно. Посредникът аргументира тази "незаконоустановена цел" с две пояснения - едното, свързано със "смущаващо искане", което е отказал да удовлетвори, а второто с потенциална "предубеденост" от страна на "директор на КФН, натоварен с надзорните функции". Впоследствие на две инстанции Върховният административен съд прие жалбата на "Стандарт инвестмънт" и окончателно отмени санкцията на регулатора, но бизнесът на компанията бе безвъзвратно изгубен.

Наистина случаите на отнет лиценз са по-скоро единични, но това далеч не доказва, че в други случаи просто не се е стигнало дотам, защото "смущаващото искане" е било удовлетворено.

И време за малко лобизъм

Разбира се, далеч не всички проблеми за местните посредници идват от местните особености. Самата директива е доста рестриктивна сама по себе си и въвежда за тях доста утежнени счетоводни правила и изисквания, които вероятно ще се пренесат в нови разходи за допълнителен персонал, нови политики и вътрешни правила. Но макар и изправени пред доста сериозни регулаторни промени, с които да се борят, браншовите асоциации по подобие на надзора също опитват да прокарат и свои лобистки текстове. Така например в писмото си БАУД се опитват да издействат защита срещу клевета и за другите финансови играчи, подобна на тази на банките. Текстът е аналогичен на този в Закона за кредитните институции и предвижда глоби за "който разпространява невярна информация или обстоятелства относно колективна инвестиционна схема, инвестиционно дружество от затворен тип, управляващо дружество, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, инвестиционен посредник, пенсионен фонд, пенсионно-осигурително дружество или застрахователно дружество, с което се уронва доброто име или доверието към тези небанкови финансови институции".

Друга линия, по която управляващите дружества (и другите институционални инвеститори) се опитват да си издействат облекчение по подобие на банките, е чрез ускореното издаване на изпълнителен лист само въз основа на счетоводни документи. Те искат това да може да се случва и чрез уведомление от довереник на облигационерите по публични облигации. Целта е така да улеснят осребряването на обезпеченията и да заобиколят тромавите процедури по несъстоятелност, които позволяват измами от недобросъвестни емитенти. Предложението обаче е странно предвид факта, че в момента се обсъжда отпадането на тази привилегия и за банките.

Посредниците също се опитват между другото да си прокарат и свои малки желания, като например прецизиране на текста, който да им позволи да оповестяват извънборсовите сделки само на сайтовете си. И досега тяхната практика е такава, но това става с полузатворените очи на регулатора, тъй като законът формално изисква те да подават информацията и на регулирания пазар.

Дори всички тези съмнителни "подсладители" да минат, ако законопроектът се приеме в този му вид, едва ли ще има повод за особени тържества на капиталовия пазар. Подобна свръхрегулация на финансовия сектор обикновено има един ясен и предвидим резултат - убива местния пазар и изгонва бизнеса към други дестинации. Българската борса и без това не е особено жива (макар последните месеци да проявява някакво подобие на пулс), а в рамките на единна Европа билетът за чужди пазари се взима лесно. И обикновено е еднопосочен.

Николай Попов, зам-председател на КФН:

Елементът на свръхрегулация присъства

Защо санкциите са толкова високи?

Тези санкции не са решение на българското законодателство, а произтичат от европейското законодателство. Икономическата ни среда е такава, че санкциите изглеждат много високи. Те са съвсем нормални за Европейския съюз и неведнъж съм го споменавал, че нашите санкции са в пъти по-малки от следващата страна в списъка с най-ниските санкции.

Поне от предложенията, които сме получили до момента, няма нито един коментар по отношение на санкциите. И това е нормално, защото специално асоциациите на инвестиционните посредници и на банките познават регламента и знаят, че тези санкции ги има навсякъде.  

Защо се увеличава броят на нарушенията, за които се предвижда отнемането на лиценз?

Това са само предложения, които са установени в практиката. И не само в практиката на комисията като надзорен орган, но и в практиката на съдебните органи, където някои текстове се тълкуват по начин, който затруднява надзорната дейност. 

Как коментирате създадената предпоставка за субективизъм от страна на КФН? След приемането на тези промени тя ще разполага със законова възможност да ликвидира бизнеса на даден инвестиционен посредник?

Ако проследите историята и поведението на регулатора, той никога не си е поставял само за цел да отстрани един или друг инвестиционен посредник. Може да направите справка колко лиценза на инвестиционни посредници са отнети във връзка с нарушаване на закона. И второ, регулаторът е колективен орган и решенията се вземат от комисията, а не се вземат еднолично от заместник-председателя или който и да било друг. Освен това всяко действие на регулатора може да бъде потвърдено или не от съдебен орган. Регулаторът няма негативно отношение към инвестиционните посредници. Наблюдава се тенденция инвестиционните посредници сами да се отказват от дейността си, което показва, че пазарът е доста стеснен. 

Какво бе направено, за да се предпази пазарът от свръхрегулация?

Ние заедно с асоциациите на инвестиционните посредници и управляващите дружества много внимателно следим промените в европейското законодателсво и там, където можем да не прилагаме някои неща, специално при управляващите дружества, успяхме да постигнем това. Но тук имаме регламент, който, ако не имплементираме в българския закон, трябва да го прилагаме пряко. Така че сме просто изпълнителите на това, което се случва в европейските надзорни органи вследствие на финансовата криза. Не ги измисляме ние. И пруденциалният надзор, регламентирането на мениджърите на алтернативни инвестиционни фондове, надзорът на финансовите конгломерати - всичко това е следствие на кризата и е опит нещата да се вкарат в някаква рамка, макар че елементът на свръхрегулация според мен присъства.
Любомир Бояджиев, председател на БАЛИП: Най-важното е как регулаторът ще прилага закона

Какъв е коментарът ви по повод предстоящите промени в Закона за пазарите на финансови инструменти?

Проектът е почти изцяло съобразен с европейската директива и за съжаление въвежда една свръхрегулация в България. Личи си, че е правена за по-големи институции и за пазар, който е по-голям от нашия. Но ние нямаме избор, няма как да влизаме в дискусия с Европейската комисия. Можем да повлияем само на някои малки вътрешни разпоредби, които КФН е подготвила. 

Кои са най-значимите промени и как ще се отразят върху бизнеса на инвестиционните посредници?

Като цяло с проектът за изменение на закона се въвеждат нови изисквания към инвестиционните посредници, към членовете на ръководството им, иска се създаването на комитет по риска и приемане на вътрешни правила; увеличават се надзорните правомощия на КФН и европейския надзорен орган; разширяват се хипотезите, при които КФН може да налага принудителни административни мерки; въвеждат се нови административни нарушения. С проекта се въвеждат много високи имуществени санкции, които са абсолютно несъпоставими с нашия пазар. Това може би е адекватна санкция за някоя голяма английски или френска банка, но за български посредник е прекомерно. Няма посредник, който да може да си позволи да плати такава санкция. Той просто би затворил врати. Но това не зависи от нас, прилагаме европейското законодателство. Надявам се в бъдеще регулаторът да се съобразява с мащаба на пазара, а не с буквата на закона.

Заявихте ли пред регулатора позицията и притесненията си по повод на предстоящите промени?

От името на асоциацията изпратихме своето становище по подготвяните промени до КФН и в него сме помолили за конкретизиране на някои текстове, които са доста общи. Такъв пример е предложението да се отнема лиценз за нарушение на изискването за капиталова адекватност или капиталова ликвидност. Преди санкцията можеше да се налага само ако има кумулативно нарушение на двете изисквания, а сега може да се отнеме, ако е нарушено и само едно от двете изисквания.

Друг текст, по който имаме съображения, е свързан с възможността за отнемане на лиценз, ако посредникът не предоставя информация. Би трябвало да има други методи за въздействие върху посредника при констатиране на такова нарушение. Текстове като тези са типично локални и по тях сме помолили за дискусия.

Бихме искали да знаем и какво значи "значим инвестиционен посредник". Това е важно, защото, ако един посредник се счете за значим, той влиза в категорията за по-тежки санкции.

С колко ще се увеличат разходите на инвестиционните посредници?

Още не сме пресметнали, но това неминуемо ще последва, когато се въведат новите изисквания. Според тях в инвестиционните посредници трябва да се сформира комитет по риска, комитет по възнагражденията, като членовете им не трябва да са от ръководството. Освен това има ограничения за членовете на управителните бордове, които не трябва да участват в други управителни органи. Това ще доведе до назначаването на повече персонал, до вдигне бройката на съвета на директорите и до повече разходи.  

Кое е най-голямото ви притеснение около закона?

Притесненията са много, но най-важното е как ще се прилага законът, как КФН ще подхожда към пазара - дали ще действа с разбиране, или ще се позовава на тежките санкции.

В първите години на членството на България в Европейския съюз хармонизирането на националното законодателство с брюкселските директиви не беше особено вълнуващ процес. Къде поради липса на капацитет, къде поради други причини, но се залагаше предимно на copy-paste без съобразяване с местните особености, дори и където това е възможно. С времето обаче българските институции и лобисти постепенно влязоха в крачка и сега към законовите промени заради нови европейски изисквания се промъкват и любопитни текстове, зад които прозират едни или други желания и интереси маскирани за брюкселските директиви.

Изготвеният от Комисията за финансов надзор (КФН) проект за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти е учебникарски пример в тази посока. Наред с конкретните разпоредби, пряко заложени в т.нар Директиви за капиталовите изисквания (CRD IV - комплект от директива 2013/36/ЕС и регламент 575/2013), въвеждащи новите и без това рестриктивни Basel III изисквания към банки и инвестиционни посредници, българският регулатор опива да прокара и текстове, които плашещо разширяват правомощията му. Въвеждат се не просто по-високи санкции, а и изцяло нови кръгове от нарушения, които могат да се наказват дори и с отнемане на лиценз, както и цял нов набор от принудителни мерки, които регулаторът може да налага на посредниците. Макар в публичните си изказвания от бранша да са сдържани, неофициално има сериозни притеснения как ще се прилагат новите текстове, ако бъдат приети в предложения вид (към момента проектът е качен на сайта на КФН за обществено обсъждане). "Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", коментира експерт от капиталовия пазар, който предпочете да не бъде назоваван.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    "Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса" – грешка, това е Законово основание за придобиване на чужд бизнес, и то какъв.

    Малка неточност, но от значение!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK