Регулатор на стероиди

В първите години на членството на България в Европейския съюз хармонизирането на националното законодателство с брюкселските директиви не беше особено вълнуващ процес. Къде поради липса на капацитет, къде поради други причини, но се залагаше предимно на copy-paste без съобразяване с местните особености, дори и където това е възможно. С времето обаче българските институции и лобисти постепенно влязоха в крачка и сега към законовите промени заради нови европейски изисквания се промъкват и любопитни текстове, зад които прозират едни или други желания и интереси маскирани за брюкселските директиви.

Изготвеният от Комисията за финансов надзор (КФН) проект за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти е учебникарски пример в тази посока. Наред с конкретните разпоредби, пряко заложени в т.нар Директиви за капиталовите изисквания (CRD IV - комплект от директива 2013/36/ЕС и регламент 575/2013), въвеждащи новите и без това рестриктивни Basel III изисквания към банки и инвестиционни посредници, българският регулатор опива да прокара и текстове, които плашещо разширяват правомощията му. Въвеждат се не просто по-високи санкции, а и изцяло нови кръгове от нарушения, които могат да се наказват дори и с отнемане на лиценз, както и цял нов набор от принудителни мерки, които регулаторът може да налага на посредниците. Макар в публичните си изказвания от бранша да са сдържани, неофициално има сериозни притеснения как ще се прилагат новите текстове, ако бъдат приети в предложения вид (към момента проектът е качен на сайта на КФН за обществено обсъждане). "Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса", коментира експерт от капиталовия пазар, който предпочете да не бъде назоваван.