Министерството на финансите е избрало банките, които ще пласират външен дълг за 3 млрд. лв. през тази година. Това са американските JP Morgan и Citibank, както и британската HSBC по информация на два независими източника на "Капитал Daily". Оферти са подали около 20 участника, но според заложените критерии ведомството на Петър Чобанов се е спряло на трите банки. Оттам нито потвърдиха, нито отрекоха новината. През тази година правителството трябва да емитира облигации за 3 млрд. лв. на международните пазари, за да погаси книжа по външния дълг за 800 млн. евро в началото на следващата година, както и да финансира част от бюджетния дефицит, планиран да възлезе на 1.5 млрд. лв. през тази.
Първи консултации
Предстои консорциумът от трите банки да проведе първите си консултации, на които да се обсъдят възможностите за валута, в която да бъде издадена емисията, да се определят матуритетът на книжата и най-удачният момент за излизане на международните пазари. Според експерти, до които "Капитал Daily" се допита, най-подходящо за България е емисията да се раздели на два транша с различна срочност, като най-предпочитана валута е еврото. Наскоро експерт от Министерството на финансите заяви, че се подготвя именно такава схема, но впоследствие тя не беше потвърдена от Петър Чобанов.
Финансистите смятат, че изборът на трите банки е добър, тъй като ще могат да предложат глобална дистрибуция на книжата, а наличието на местен клон на Citibank ще даде възможност за участие в предлагането и на инвеститори от страната, което е добре за тях, тъй като винаги е имало интерес към външните облигации на страната. Високата ликвидност в банките също е предпоставка за интерес.
През 2012 г., когато се пласираха облигации за 950 млн. евро, тогавашният финансов министър Симеон Дянков не допусна български инвеститори да участват на първичния пазар с мотив да не изтегля ресурс от системата. Впоследствие обаче те ги придобиха на свободния пазар при по-висока цена заради силния интерес.
Сега специалистите смятат, че България има шанс да получи заема изгодно при ниска доходност въпреки напрежението на пазарите, създадено от конфликта между Украйна и Русия. Те пресмятат, че ако дългът се емитира сега в евро, постигнатата доходност би варирала в диапазона 2.1% - 2.2% за 5-годишни облигации и около 3 - 3.5% за 10-годишни. Емитираните през 2012 г. облигации за 950 млн. евро бяха в единната валута с 5-годишен матуритет, а постигнатата доходност - 4.436% (лихва 4.25%). При всички положения предстоящата емисия изглежда доста по-изгодна като разходи за държавата. Освен това облигациите, които ще се погасят догодина, са с лихва 8.25%.
Познати имена
Потвърждение на информацията, че започналият преди повече от три седмици конкурс е приключил, даде Григорий Ананиев, началник-отдел "Ликвидност" на Citibank за България и Румъния. В телефонен разговор с "Капитал Daily" той каза, че в банката е получено официалното писмо, в което се посочва, че тя е една от избраните в консорциума. Имената на другите две банки вестникът потвърди чрез други свои източници. Сред критериите, на които е трябвало да отговарят избраните банки, е предложената цена за извършване на услугата, комисиона, опит в подобни сделки, поддържане на висок рейтинг. HSBC участваше в подготовката на български облигации през 2012 г., когато се пласира обем за 950 млн. евро. Опит с български дълг има и JP Morgan - през 2002 г. по времето на Милен Велчев тя обслужи замяната на част от брейди дълга в доларовата облигационна емисия, която ще се погасява догодина. Citibank пък е активен участник на дълговия пазар в региона като първичен дилър и освен това има представителство в България, което би дало възможност за достъп до новата емисия на местни инвеститори.
Банковият консорциум ще трябва да подготви пласирането на книжа за 3 млрд. лв., което е най-голямата държавна емисия на дълг от години насам. Последно България излезе на международните пазари през миналата година, когато изтегли 290 млн. евро чрез инструмента Schuldschein. Тогава емисията бе разделена на три транша: 7-годишен, 10-годишен и 15-годишен, а доходността варираше от 3.39% до 4.60%. Година по-рано бяха пласирани и облигации за 950 млн. евро, с които се рефинансира част от външния дълг в началото на 2013 г.
Предпоставки за успех
Инвеститорите, които биха купили от българските облигации, са големи взаимни и хедж фондове, пенсионни и застрахователни дружества, големи банки, които проявяват интерес към дългови книжа с фиксирана доходност, емитирани от държави от така наречените възникващи пазари (emerging markets). Интерес за тях представляват емисии с големина от над 500 млн. долара. Ето защо България може да си позволи да оформи част от новия дълг на траншове с различен матуритет, за да не се струпва голямо плащане от 3 млрд. лв. в бъдеще, коментират експерти от пазара. Този тип инвеститори биха проявили интерес към българските облигации и поради още един фактор - за тях са в сила задължителни лимити за алокация на инвестициите.
Тъй като страната рядко се появява на международните пазари, може да се очаква, че облигациите й ще са търсен инструмент за диверсификация, още повече че макроикономическите показатели остават стабилни. Освен това те ще са и първият по-сериозен тест за оценката на риска, който чуждите портфейл инвеститори дават на България при кабинета "Орешарски". През миналата година международната агенция Standard&Poor's предупреди България, че може да й намали рейтинга заради липсата на реформи и политическата несигурност, като сви перспективата й до негативна. В момента страната продължава да има рейтинг ВВВ, което е второто подинвестиционно ниво.
Изборът на валута също е важен за успеха на новите книжа. Имайки предвид, че падежира доларова емисия, може да се потърси възможност и за набирането на част от ресурса в щатска валута, но със задължително хеджиране на риска. През последните месеци държави, сродни на България, активно набираха ресурс в щатски долари, но с промените в САЩ, които са съпроводени с намаление на средствата за стимулиране на икономиката, се създават предпоставки за поскъпване на долара, което ще оскъпява и обслужването на външния дълг.
Точната схема, по която ще се вземе заемът, предстои да бъде обсъдена между банковия консорциум и държавата. Най-вероятно параметрите (срочност, лихва, доходност) на предлагането ще бъдат оповестени публично едва тогава, когато облигациите са вече пласирани. Разбира се, за потенциалните инвеститори те ще бъдат ясни предварително, тъй като най-вероятно ще се прави представяне (роуд шоу) на емисията. Възможно е моделът да бъде изработен бързо в рамките на две-три седмици, но самото пласиране да се отложи във времето, ако банковият консорциум прецени, че "пазарният прозорец" не е удачен.
Засега от финансовото министерство информират само, че договорните взаимоотношения с избраните банки и правният консултант подлежат на одобрение от Министерския съвет. На ратификация от Народното събрание подлежат договорите, с които се поема държавният дълг. "Конкретните параметри на транзакция се определят след финализиране на документацията на по-късен етап в зависимост от състоянието на международните капиталови пазари и инвеститорския интерес", пишат от министерството в отговор на въпроси, които редакцията изпрати.
Министерството на финансите е избрало банките, които ще пласират външен дълг за 3 млрд. лв. през тази година. Това са американските JP Morgan и Citibank, както и британската HSBC по информация на два независими източника на "Капитал Daily". Оферти са подали около 20 участника, но според заложените критерии ведомството на Петър Чобанов се е спряло на трите банки. Оттам нито потвърдиха, нито отрекоха новината. През тази година правителството трябва да емитира облигации за 3 млрд. лв. на международните пазари, за да погаси книжа по външния дълг за 800 млн. евро в началото на следващата година, както и да финансира част от бюджетния дефицит, планиран да възлезе на 1.5 млрд. лв. през тази.
21 коментара
" .....800 млн. долара в началото на следващата година, както и да финансира част от бюджетния дефицит, планиран да възлезе на 1.5 млрд. лв. през тази"
4удесно, браво , това е планът " Орешарски" за просперитет.....
Дано да има избори преди да сте изпапкали тези 1.5 млрд...Наглеци!
Като цяло статията е написана обективно, но има фактическа грешка - рейтинг ВВВ не е второто подинвестиционно ниво, както се твърди, а е lower medium grade, което все пак си е инвестиционно ниво.
Успех на емисията и дано се постигне добра, ниска доходност. И също да се надяваме, че ще е последният заем, който се тегли с цел покриване на дефицит. Все някога трябва да се изплува над повърхността, въпреки че действия от рода на покупката на Химко от държавата много ме карат да се съмнявам това да стане в близките години.
До коментар [#3] от "georgixxx1017":
Виж ся, то хубо викаш да си ги вземеме, ама кой там ще копа? Кой ще тръска рудата, кой ще смята и продава златото и управлява тез фабрики?
Щото то още от татово време много се краде. Ама много. То и за тва Тато фалира, де, ако не си забравил.
Така, че ако искаш да печелиш от нашто злато и мед що не си купиш акции от тука:
http://www.goldsilverdata.com/company/151-Dundee-P
Хем управлението му управление, хем печалбата гарантирана, хем всичко по технологии изпипано.
Ако немаш пари - немаш думата=
Браво на Орешарски и Чобанов, лихвени равнища в порядъка 2.1-2.2 % за петгодишни облигации е доста добре, 3-3.5 % за 10-годишните си е бонус :-)
Страната ни е направила добро движение за 12 години, след като пазарите оценяват сега риска близо 2.5 пъти по ниско от нивото: 2002 година.
Продължава затъването на България осигурено от малограмотното циганско население, наивните пенсионери верващи на майчето... и турците , осигуряващи си бавно и сигурно българка територия за османските си амбиции..
Да не забравите да гласувате за бюрека и росенчо.. Те ще ви (до)оправят...
Кредита ако е при тези лихви е много изгоден.
Обаче вместо да подкупват пенсионерите с по баничка за велик ден далеч по-добре е целево да се финансира доизграждане на АМ Хемус, че цяла северна България е изолирана в момента. Особено за частта В.Търново - Шумен, която няма как да вземе евро финансиране.
До коментар [#3] от "georgixxx1017":
Много странни данни цитираш. Сравняваш печалба с концесионни отчислени и пропускаш данъци. Посочвах 2млрд. долара на 2 български и 1 международна компания, после говориш за 3млрд. на белгийски и австрийски компании.
Последно?
"- В момента (2012) Асарел, Челопеч и Елаците добиват на година над 10 тона злато, 110 000 тона мед, както и други благородни метали, редки и разсеяни елементи. Предприятията са с печалба над 2 милиарда долара на година"
От АТАКА така ли ви учат?! Нещастници... и как го сметнахте това? Или звездите ви го говорят?!
10 тона злато = 321 000 трой унции x $ 1 300 = $418 млн.
110 000 тона мед x $ 7 000 /mt = $770 млн
Къде е другия милиард?! И забележете това са приходи, а не печалби!! Лудия и дума не казва, че се изнася руда, която докато се обогати трови африканските държави с цианид. Говорите тотални глупости.
До коментар [#3] от "georgixxx1017":
На 2 млрд. печлба корпоративния е 200 млн.
+ платен за работници
ДОО
ДЗПО
ЗО
+ ДДС
Евала такива фирми тябват на страната