Слаби перспективи

Перспективите, очертани от S&P пред банковия сектор в България, не са особено оптимистични. Анализаторите й смятат, че вътрешното потребление и инвестициите в страната ще останат потиснати, което ще води до по-слаба бизнес и финансова перспектива за българските банки. Слабият икономически растеж и ограничените перспективи пред кредитирането ще продължат да отслабват качеството на активите. Според основния сценарий на S&P очакванията им са, че загубите от кредити ще останат между 2.5 и 3%, а нивото на рентабилността ще остане ниско през 2014 г.

Капитализацията на българските банки като цяло е задоволителна, но може да бъде засегната от скрити загуби от кредити, отразени в сравнително ниско покритие на необслужваните заеми, резерви за загуби от тях и ерозията на обезпечения с недвижими имоти през последните години, посочват от агенцията.

В оценката за риск на банковата индустрия в страната (BICRA, Banking Industry Country Risk Assessment) на S&P за сектора в България критериите за икономическа устойчивост и икономически дисбаланси са оценени със степен "висок риск", а за кредитен риск в икономиката – със степен "много висок риск".

Според данните в доклада на S&P в България има две банки с рейтинги от нея – Уникредит Булбанк (BBB с негативна перспектива) и ОББ (B- с негативна перспектива). Оценката на агенцията за рейтинга на страната е BBB с негативна перспектива.

Обща картина

Банките в Чехия, Полша и Словакия най-вероятно ще бъдат в състояние да поддържат кредитоспособността си и финансовото си представяне и през 2014 г., както и кредитните рейтинги, които имат в момента. За разлика от тях за банките в Словения, Унгария, България и Хърватия очакванията на анализаторите не са така положителни. От S&P прогнозират и негативна промяна в оценките, които са дали на банките в тези страни.

Те смятат, че кредитните институции в тези държави вероятно ще продължат да се изправят пред трудности, предизвикани от по-ниски качество на активите и приходи, което ще се отрази негативно на рейтингите им. Качеството на активите на банките в ЦИЕ ще остане слабо и това ще води до увреждане на печалбите pрез 2014 г., особено в Хърватия, Унгария, България и Словения. В допълнение на това ниските лихвени нива на повечето от тези пазари изстискват маржовете.

Според S&P рентабилността на банките ще остане слаба в тези четири страни и задоволителна за банките в Словакия, Чехия и Полша. Като цяло са на мнение, че капиталовата позиция на банките в региона ще остане достатъчна и адекватна през тази година. Изказват опасенията си, че потенциални скрити кредитни загуби биха могли да отслабят капиталовите позиции на банките, особено в страни с ниско покритие на необслужваните заеми. От S&P посочват като такива България и Хърватия.

Като цяло прогнозата на S&P за ЦИЕ е за ограничено и уязвимо възстановяване през 2014 г. в съответствие със ситуацията в еврозоната. Очакванията им са за среднопретеглен ръст на БВП в региона от 1.8%, като границите са от отрицателен за Словения (-1%) до 4.2% за Латвия.

Източници на финансиране

Освен това банковите системи в ЦИЕ ще останат чувствителни към възможно бъдещо влошаване в кредитоспособността на банките в еврозоната, е прогнозата на анализаторите, посочвайки, че повечето банки в региона са чуждестранна собственост, като тези в Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словения и разчитат доста на финансиране и капиталова подкрепа от банките майки в Западна Европа. От агенцията отбелязват, че профилът на финансиране се е променил през последните няколко години, като външното финансиране от страна на банките майки е намаляло, а се е засилила зависимостта от местни депозити.

В България дъщерните поделения на чуждите банки от 2009 г. преминаха на самофинансиране от местния депозитен пазар, като и обликът на собствеността в сектора се промени през изминалите четири години. Постепенно банките с местни акционери увеличаваха пазарния си дял, като към момента те държат близо една трета от активите в сектора (27.7% към края на септември 2013 г. без отчитане на вливането на Юнионбанк в ПИБ и покупката на "Креди Агрикол България" от Корпоративна търговска банка – бел. ред.). Така делът на дъщерните от ЕС банки се сви до около 65%.