Михай Танасеску: Смятаме да увеличим кредитната си дейност в България през 2014 г.

Михай Танасеску е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Кариерата му минава през редица ключови постове както в Румъния, откъдето е родом, така и за други международни финансови институции. Започва като икономист в румънското финансово министерство през 1978 г. Бил е финансов министър на страната от 2000 до 2004 г., след което е депутат и председател на комисията по бюджет и финанси в румънския парламент. Междувременно е оглавявал представителството на Румъния за Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската инвестиционна банка. В момента в ЕИБ отговаря за няколко страни в региона, включително и за България.

Г-н Танасеску, разкажете накратко какво представлява Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като институция и с какво по-точно се занимава?
ЕИБ е единствената финансова институция, подчинена на процеса за взимане на решенията на Европейския съюз. Акционерите на банката са 28 държави - членки на съюза. Групата на ЕИБ включва и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Той е дъщерно дружество на банката, като тя притежава 60.1% от капитала му. Приблизително 30% се държат от самата Европейска комисия или ЕС, а останалите 9% са собственост на акционери от цяла Европа.
Като цяло банката осигурява финансиране и подкрепа за добри и устойчиви инвестиционни проекти. Общо активите й в края на 2013 г. възлизат на 512 млрд. евро, като тя се явява естествен финансов партньор на европейските институции. Банката набира своя капитал включително от международните финансови пазари. Целта й обаче не е да прави печалба, по-скоро можем да я причислим към неправителствените организации, а основната й задача е да предоставя на клиентите си заемно финансиране на по-благоприятни условия. За целта тя има най-високия кредитен рейтинг – ААА, и силна капиталова база. Тя е финансирала проекти в над 160 държави, като основните й продукти са заеми, кредитни гаранции, дялово финансиране, програми за споделяне на риска и, разбира се, консултантски услуги.

През 2013 г. ЕИБ е отпуснала 270 млн. евро финансиране за България през различни програми за кредитиране. Това е повишение с 48% спрямо година по-рано. Колко ресурс планира да отпусне банка за страната през настоящата година и в краткосрочен план?
Така е, радвам се да отбележа, че в България имахме значителен ръст на кредитирането за периода. Ръстът за България е по-голям от средния за Европа. А това е добър индикатор. Страната има нужда от повече ресурс, за да засили конкурентоспособността си и да увеличи потенциала си за растеж. Само така ще може да се справи по-добре с предизвикателствата на настоящата икономическа криза.
Що се отнася за настоящата година, ще продължим антицикличната си подкрепа за растеж и нови работни места в България. В краткосрочен план ще се фокусиране върху кофинансирането на големи инвестиционни проекти, предвидени за периода 2014 - 2020 г., като например в областта на устойчивия транспорт, водния сектор и екология, развитието на селските райони и увеличаването на достъпа до дългосрочно финансиране както за малкия и среден бизнес, така и за средно големите компании. Освен това ще подкрепяме и проекти, насърчаващи конкурентната енергия и енергийната ефективност.
В тази връзка смятаме да увеличим кредитната си дейност през 2014 г., но е трудно да дам оценка за точната стойност на заемите, които ще бъдат подписани през годината.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

А какви канали ще използвате за реализирането на кредитната си активност – повече директно публично финансиране или чрез посредничеството на местните финансови институции?
ЕИБ финансира директно даден проект само ако стойността му надхвърля 25 млн. евро. По-малките проекти, като тези за малки и средни предприятия и малко по-голям бизнес, подкрепяме чрез кофинансиране през нашите финансови институции – партньори в страната.  Това обикновено са местни банки и лизингови компании с добре развита клонова мрежа и клиенти, които са както частния бизнес, така и публичните институции. Въпреки че банките преотдават финансирането на ЕИБ на техен риск, те все пак споделят част от по-изгодните условия на това финансиране с клиентите си, т.е. условията на отпуснатите кредити са по-изгодни.
В момента увеличаваме партньорите си във всяка страна, в която работим, така че да увеличим възможностите и каналите финансирането да достигне до малките и средните предприятия.

ЕС все повече окуражава подкрепата за малки и средни предприятия чрез различни кредитни и гаранционни схеми както с ресурс от структурните фондове, така и с допълнителен капитал от самите европейски институции. Колко ефективни са според вас тези инструменти? Смятате ли, че успяха да свалят цената и достъпа до финансиране за компаниите?
Групата на ЕИБ подкрепя малките и средните предприятия и по-големите компании изключително успешно, ако съдим по отпуснатите средства досега. Подкрепата за МПС сектора вече е едно от най-големите ни пера и възлиза на 21.9 млрд. евро. Това число включва както финансиране от самата ЕИБ, което се равнява на 18.5 млрд. евро, така и ресурс на Европейския инвестиционен фонд с 3.4 млрд. евро. Това е рекордно голямо число за нас и на практика представлява удвояване през 2013 г.
Като прибавим към това и привлечения частен капитал, това позволи на групата на банката да мобилизира над 50 млрд. евро за малкия и средния бизнес. Ако трябва да конкретизирам, това означава, че повече от 230 000 малки и средни компании са получили директно или индиректно подкрепа от групата на ЕИБ само през 2013 г. А тези компании дават работа на повече от 2.8 милиона души в Европа.

Какво допълнително трябва да се направи според вас, за да се облекчи още достъпът на малкия бизнес до финансиране, защото въпреки тези числа много компании остават недофинансирани или се финансират на висока цена? Какви нови инициатива се предвиждат в тази насока?
Един от важните аспекти в тази насока според мен е прилагането на програма JEREMIE, която работи много добре в България. Това е много успешен инструмент за подпомагането на малкия и средния бизнес. След подписването на новите споразумения по схемата за споделяне на риска с Райфайзенбанк и Банка ДСК през лятото на 2013 г, нисколихвените заеми по програма JEREMIE са вече почти напълно раздадени през седемте финансови институции, работещи по схемата в страната. А това са Банка "Алианц", Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Прокредит банк, Сосиете Женерал Експресбанк и Уникредит Булбанк. През последните 12 месеца финансовите институции са оползотворили близо 50% от инструмента в 1400 заема за близо 200 млн. евро. Самите заеми са с преференциални условия за малките предприятия, включително и млад бизнес без никаква кредитна история.



А според вас как се усвояват европарите в България? Вие осигурявате ли техническа подкрепа в тази насока и въобще в други страни членки?
Ние подкрепяне усвояването на ресурса по различни начини както в България, така и в други страни, присъединили се към ЕС след 2004 г. и с право на еврогрантове.
Един от каналите, през които предоставяме техническа помощ, е чрез JASPERS програмата, или т.нар. съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони. Тази инициатива представлява именно техническа подкрепа в партньорство между Европейската комисия, ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие и германската Kreditanstalt für Wiederaufbau.
JASPERS комбинира натрупаното през годините знание на ЕИБ, комисията и партньорските финансови институции с местната експертиза. Споделяме този опит безплатно за клиентите ни. До края на 2013 г. JASPERS приключи 184 проекта в България на обща стойност 5.2 млрд. евро.
В България в допълнение на JASPERS с българското правителство имаме подписан Меморандум за разбирателство по отношение на техническата подкрепа в реализирането на европейски проекти кофинансирани от банката в страната. С тази инициатива банката даваше своята помощ както в процеса на планиране, така и в процеса на реализиране на проекти по предприсъединителните програми и ще продължи да го прави и при реализирането на проекти сега. Идеята е да се ускори и подобри качеството на усвояването на евроресурса от структурните фондове.
Освен това ЕИБ кофинансира проекти, спечелили евросубсидии. Това означава, че банката може да осигури ресурс, нужен в частта със съфинансирането от страна на държавите членки. Този ресурс може да бъде осигурен, преди да приключи проектът. Освен това в някои случаи имаме и т.нар. гратисни периоди, в които държавите изплащат само лихвите. По този начин България спокойно може да започне реализацията на приоритетен за нея проект, без да се притеснява, че това ще натежи на бюджета й.
Друг добре работещ финансов инструмент, който увеличава усвояването на европейските грантове в България, е програмата JESSICA, която финансира проекти за устойчивото развитие на градската среда. Холдинговото дружество JESSICA в България бе създадено през 2010 г. с 33 млн. евро капитал от ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013. Целта му е да подкрепи градски фондове за развитие, които да инвестират в проекти в София и други шест големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. JESSICA финансира проекти за индустриални зони, бизнес, търговски и развлекателни центрове, спортни съоръжения и други публично-частни партньорства.
За момента са подписани седем проекта – един в София, три в Стара Загора, два в Бургас и един в Русе. Общият бюджет за тях е около 26.5 млн. евро, а финансирането по JESSICA е 7 млн. евро.

Ще продължи ли ЕИБ да кофинансира проекти с европейски ресурс в България? Кои са секторите, в които бихте се фокусирали, ако има такива?
Да, банката ще продължи както кофинансирането, така и техническата помощ, за която вече говорихме. В тази връзка, за да сме по-близо до клиентите, смятаме да открием офис в София, в който ще се помещават служителите на банката и на Европейския инвестиционен фонд, както и експертите ни по JASPERS. Надяваме се офисът да е заработил до края на годината.
Що се отнася до приоритетите ни като сектори, банката се фокусира основно в инфраструктурни проекти за модернизацията на транспортната мрежа в страната, екологичната модернизация и инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми източници. Покриваме и проекти за подобряване на градския транспорт, както и други големи проекти, които могат да бъдат финансирани с евроресурс като здравеопазване, проучвания и развойна дейност и градско развитие.
Освен това ЕИБ участва с допълващо финансиране за малкия бизнес при различни грантови програми, осигурявани от ЕК, като например KIDS програмата, която финансира проекти за енергийна ефективност.

А как бихте оценили икономическото и политическото развитие на България в последните месеци? Как изглежда България на фона на останалите страни в региона?
Оптимист съм по отношение на икономическото развитие на България. Според мен България е тръгнала по пътя към икономическото възстановяване. Брутният вътрешен продукт на страната отбеляза скромен растеж през 2013 г., а страната запази стабилност дори в текущата трудна икономическа и политическа среда. Освен това фискалният дефицит остава нисък на фона на средното за Европа, а публичният й дълг е един от най-ниските в съюза. Усилията на групата на ЕИБ са насочени именно да помага за надграждането на това позитивно скорошно икономическо развитие и да допринесе за засилването на конкурентоспособността на българската икономика. Именно това в бъдеще ще донесе растеж на страната.