Системно важните банки остават уязвими
19 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Системно важните банки остават уязвими

Целта на международните регулатори е да се справят с проблема до края на годината, посочва председателят на Съвета за финансова стабилност към Г-20 Марк Карни<br>

Системно важните банки остават уязвими

Според МВФ институциите, които са "твърде големи, за да фалират", все още са твърде зависими от косвени държавни субсидии

2996 прочитания

Целта на международните регулатори е да се справят с проблема до края на годината, посочва председателят на Съвета за финансова стабилност към Г-20 Марк Карни<br>

© Reuters


Опитите за справянето с проблема чрез реформи се провалиха.

Проблемът с банките, които са "твърде големи, за да фалират", остава нерешен, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ). Според институцията най-големите банки в света все още получават косвени държавни субсидии на стойност 590 млрд. долара заради статуса си на "твърде големи, за да фалират", и допускането, че правителствата ще ги спасят в случай на неприятности, пише Financial Times. Предупреждението, което ще бъде включено в шестмесечния доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност, подчертава провала на предприетите след финансовата криза реформи за справянето с проблема с "твърде големите, за да фалират", институции въпреки активната лобистка кампания от страна на самите най-големи банки, които твърдят, че това вече не е проблем.

Непреки помощи

Според доклада на организацията в случай на нова финансова криза и при липсата на нови реформи е възможно на данъкоплатците да се наложи да платят още стотици милиарди долари в подкрепа на банките. Тези косвени субсидии са под формата на облаги, които се полагат на банките и инвеститорите им заради допускането за спасяване от страна на правителствата. Идеята е, че ако банкерите знаят, че е вероятно правителството да ги спаси при необходимост, може да поемат повече риск. В допълнение на това инвеститорите са склонни да финансират такива банки при по-ниски цени, тъй като гледат на вероятността за спасяване като на вид застраховка. Това създава ефективна субсидия за най-големите банки, която нарушава конкуренцията и прави финансовата система по-рискова като цяло, пише FT.

По оценки на МВФ ползите само на най-големите банки, действащи в световен мащаб, от подобни косвени субсидии са на стойност 15-70 млрд. долара в САЩ, 25-110 млрд. долара в Япония, 20-110 млрд. долара във Великобритания и 90-300 млрд. долара в еврозоната в зависимост от използвания за изчисляването им метод. От фонда изчисляват сумите, като сравняват цената на застраховките срещу фалит за инвеститорите в облигации на по-големи и по-малки банки, както и различните кредитни рейтинги на тези институции. Оценката показва, че размерът на косвените субсидии е намалял спрямо 2009 г., но остава значителен, отбелязва изданието. "По време на кризата субсидиите се повишиха навсякъде, но оттогава насам в повечето страни те са намалели в резултат на заздравяването на балансите на банките и на провеждането на финансови реформи. Като цяло обаче очакваната вероятност системно важните банки да бъдат спасени остава висока във всички региони", се посочва в доклада на МВФ.

Недостатъчни реформи

Изчисленията на фонда обхващат периода 2011-2012 г., след завършването на реформи в повечето страни, като например реформата "Дод-Франк" в САЩ, която включва и мерки, насочени към банките, които са "твърде големи, за да фалират", уточнява изданието. Една от целите на реформите в сектора, включително и "Дод-Франк", беше да се разреши проблема със системно важните институции, като се създадат по-приемливи начини за евентуалното им затваряне в случай на необходимост, без това да предизвика криза. Според наблюденията на МВФ обаче предприетите мерки и промени не са напълно ефективни.

В понеделник председателят на Съвета за финансова стабилност (Financial Stability Board, FSB) към Г-20 и гуверньор на британската централна банка Марк Карни коментира, че стремежът на международните регулатори е да се справят с проблема до края на годината. За целта се очаква те да предложат пакет от ключови мерки в областта на срещата на Г-20 в Брисбейн, Австралия, през ноември, пише FT. По думите на мениджъра усилията на регулаторите са насочени към разрешаването на два основни въпроса – капацитетът на банките за абсорбиране на загуби и договорните клаузи в договорите за деривати, допълва изданието.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK