Мадс Кофод: Международните пазари на акции са далеч от балон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мадс Кофод: Международните пазари на акции са далеч от балон

Мадс Кофод: Международните пазари на акции са далеч от балон

Ръководителят на "Макроикономика и стратегии" в Saxo Bank пред "Капитал"

Татяна Пунчева-Василева
3313 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Мадс Кофод е част от екипа стратези на Saxo Bank от 2009 г. Отговаря за анализите на глобалната икономика и макроикономическия поглед към финансовите пазари. Завършил е магистратура по икономика в Копенхагенския университет, като специализира финанси и иконометрия. В България той беше лектор в еднодневен мастър клас за избор на акции и стратегии, организиран от "Елана трейдинг" и Saxo Bank. Разговаряме с него за перспективите пред глобалната икономика и подходящата инвестиционна стратегия в тази ситуация.

Какви са очакванията ви за глобалната икономика през 2014 г.?

- През последните две години - 2012 и 2013 г., световната икономика отчете много скромен растеж от около 2%. Тази година обаче очаквам да видим засилване на растежа до около 3%.

Защо сте толкова позитивен?

- Причините са три. Първата и най-важна е, че виждаме очаквано засилване на икономическата активност в САЩ. Вече няколко години тя бе потисната най-вече заради процеса на деливъридж (свиване на задължения) на домакинствата и краха на пазара на недвижими имоти. В системата имаше твърде много дълг и заради това на хората им отне няколко години да изплатят част от задълженията си. Позитивите от всичко това е, че в момента нивото на задлъжнялост на домакинствата вече е на едно от най-ниските нива за последните няколко десетилетия, т.е. те вече не просто не са притиснати от твърде много дълг, който да изплащат, но и могат да започнат да трупат нов, ако искат. Това на структурно ниво подкрепя потреблението в САЩ. На циклично пък виждаме събуждане на икономиката, което се отразява в ръст на възнагражденията. А това допълнително ще стимулира търсенето от страна на потребителите. Така че, както винаги, американският потребител е икономиката на САЩ. Към това трябва да прибавим и отслабващия ефект от свиването на фискалните разходи от миналата година. Това допълнително индиректно ще подкрепи икономиката.

И третият фактор в тази връзка са очакванията инвестициите на частния сектор да се възобновят, които досега бяха потиснати както заради по-слабото потребление, така и заради определени определени политически мерки. Така че според мен американската икономика ще отчете силно възстановяване.

А къде виждате Европа като икономическо представяне?

- Очевидният отговор е, че Европа ще се представи по-добре, отколкото през последните години. Една от основните причини е, че вече не е нужно да се взимат драстични мерки за орязването на публичните разходи. Това особено важи за страни като Италия и Испания, където мерките удариха значително потреблението. Не бива да забравяме, че рязането на разходи бе само една част от мерките за повсеместно ограничаване. От другата им страна бяха по-високите данъци, които също удариха силно по частното потребление. Сега фактът, че пазарите се успокоиха и вече няма толкова високо напрежение, дава свобода на политиците да не продължават със същите драстични ограничения. Съответно не очаквам данъците да продължат да растат както досега, а това от своя страна ще спре натиска върху домакинствата.

Друга причина е значителното подобряване на конкурентоспособността на страните от Южна Европа, което директно подкрепи износа им. Страните, които най-значително подобриха конкурентоспособността си, бяха Гърция, Португалия и Испания и това им донесе ръст на износа в една трудна среда през последното полугодие на 2013 г., когато глобалният експорт остана горе-долу непроменен. Той обаче продължи да расте в тези три държави, с което доказа ползите от подобряването конкурентоспособността. На макрониво това определено им помогна по отношение на външната търговия, макар на микрониво да не е било много приятно за хората, чиито заплати са били отрязани или въобще са били освободени от работа.

Освен това не бива да забравяме, че компаниите като цяло вече не са толкова песимистично настроени за бъдещето. Вече ги няма ежедневните тревоги от дълговите пазари, а никой не би искал да инвестира в ново оборудване, ако Европа ще се разпада. Така че това чувство вече го няма и изглежда логично бизнесът да започне да инвестира.

А къде седи Азия и в частност Китай?

- Китай страда повече от ниската икономическа активност в Европа, отколкото в САЩ. Когато най-големият вносител на твоите стоки е в най-дългата си рецесия, това се отразява болезнено на твоята икономика. Така че не всички проблеми на китайската икономика се дължат на проблемите на китайските лидери. Разбира се, кредитният бум в страната също натиска спирачките и допълнително ще свива икономическата активност. Но според мен Китай ще се справи с този проблем контролирано и още с първите по-разочароващи резултати Пекин даде сигнал, че ще стимулира икономиката. Разбира се, винаги остава въпроса доколко това е разумно в дългосрочен план. Може би е по-добре да поемат удара и да оставят икономиката да се охлади, но аз лично не мисля, че правителството ще допусне крах на китайската икономика.

Ако се върнем на Европа, въпреки подобрената конкурентоспособност, липсата на драстично рязане на разходи и нулевите лихви все още не се наблюдава сериозно свиване на задлъжнялостта, нито пък се увеличават спестяванията. Как това ще се отрази на растежа?

- За съжаление проблемът с липсата на нови спестявания е сериозен, но е дългосрочен и все още не е на дневен ред. Досега спешната задача бе да убедим бизнеса, че еврозоната няма да се разпадне. Според мен поне тази задача вече е изпълнена с известния коментар на президента на Европейската централна банка Марио Драги, че ще се направи "каквото е нужно". Оттогава според мен се движим в много по-спокойни води. Така че, въпреки че сте права, че липсата на спестявания ще потиска инвестициите в икономиката в дългосрочен план, за съжаление това не е ключовият въпрос в момента. По-скоро въпросът е в изоставането на частния сектор в процеса на редуциране на задлъжнялостта. Това ще е основната пречка пред растежа.

Какво очаквате от ЕЦБ оттук нататък. Федералният резерв на САЩ започна плавно да свива политиката си на стимули, като начерта и ясен план как ще го прави, за да са подготвени всички заинтересовани страни. Очакванията са и ЕЦБ да започне да прави същото?

- Задачата на ЕЦБ е интересна в момента. Първо, инфлацията остава изключително ниска - под 1% при цел от близо 2%. Освен това имаме и сравнително силното евро спрямо американския долар. Тези два фактора донякъде предсказват по-скоро допълнителни мерки на стимулиране на икономиката и според мен единствената причина да не сме ги видели вече е, че икономиката в еврозоната се представя добре спрямо това, което виждахме последните години.

Тогава очаквате ли ЕЦБ да намали отново лихвите?

- Не мисля, че ЕЦБ ще направи т.нар. quantitative easing в класическия американски стил. Поне не в настоящата ситуация. Разбира се, ако нещата се влошат, може и да го направи. Ако все пак се наложи да действа, според мен по-скоро ще предложи нов пакет LTRO, т.е. дългосрочни нисколихвени кредити, както преди няколко години, или ще намали основната лихва под 0%.

Което как ще се отрази?

- Свалянето на лихвата ще се отрази добре поне от гледна точка на валутата, и то в краткосрочен план. Аз обаче не съм сигурен, че ЕЦБ въобще трябва да прибягва до която и да било от тези мерки. Според мен икономиката се възстановява достатъчно стабилно, а по-ниската инфлация е само временна заради ниските цени на стоките. Веднъж щом ефектът им отмине, очаквам инфлацията да се засили, не много, но все пак да се тръгне нагоре през втората половина на годината. Тя обаче ще остане под 2% и тогава е въпросът какво ще направи централната банка. Според мен обмислят някакъв ход.

Кога?

- Ако има действие от страна на ЕЦБ, то то ще е в някоя от следващите им срещи. По изказванията им се усеща, че се подготвят, защото непрекъснато надграждат с различни изрази за разхлабване дори и сред по-предпазливите членове на банката. А ситуацията в Украйна спокойно може да се използва като аргумент в тази посока. Така че, ако се случи нещо, то ще е в следващите няколко срещи, иначе след това икономиката ще е достатъчно силна да доведе до по-висока инфлация. В четвъртък е следващата среща, но ми се струва твърде рано.

Какви ще са дългосрочните ефекти от тези нулеви лихвени нива?

- Една от причините да виждаме подобни лихви за толкова дълго време е, че те индиректно помагат на банките да заздравят балансите си. Нещо, което бе абсолютно задължително след глобалния финансов крах. В САЩ банките вече успяха да постигнат това заздравяване, но в Европа още не са, тъй като бяха допълнително ударени от кризата с държавните дългове. Затова и лихвите остават ниски.

Разбира се, от гледна точка на спестителите това не е добра новина, даже е лоша. Но все пак трябва да се има предвид, че дори и да се увеличат спестяванията и те да стимулират нови инвестиции, ключовият въпрос е има ли търсене за повече инвестиции. Не сме точно в ситуацията, в която Европа да преживява изключително висок икономически растеж, който да ги изисква.

Ниските лихви обаче няма да ли стимулират обратния ефект - вместо хората да свиват задълженията си, а и не само хората, да взимат повече заеми, след като лихвите по тях са на практика 0%? Например в Германия все повече хора увеличават задлъжнялостта си, за да си купят жилище, без да мислят, че след като започнат да се вдигат лихвите, ще им е значително по-сложно?

- Да, така е, но като цяло не се наблюдава обратният ефект. А що се отнася за Германия, увеличаването на задлъжнялостта там донякъде дори е добре, защото стимулира вътрешното потребление, което дълго време бе потиснато. А финансите на германския потребител са много здрави и като прибавим силния трудов пазар, растящите по-бързо от инфлацията заплати и растящите цени на жилищата, не виждам проблем, ако германците започнат да теглят повече заеми сега.

Разбира се, това не важи за други страни, където нивото на дълг е на обратното равнище. Но пък донякъде това води до известно балансиране, което вече се наблюдава и в други сектори. Например във външната търговия. Италия отчита търговски излишък след години на структурни дефицити. Испания пък скоро също ще излезе на нулата, след като дълго поддържаше огромен дефицит. Същото важи и за Гърция и Португалия. Така че има подобрение в редица сектори и бавно дисбалансът в Европа започва да се затваря.

В тази ситуация къде инвеститорите да търсят доходност? Дълговите пазари вече не са атрактивни като възвращаемост - всички държави жадно се финансират оттам, а инвеститорите също толкова жадно да продължават да им заемат ресурс, което само сваля доходността. Капиталовите пазари също са на върхови нива.

- Като се има предвид, че доходността по държавните дългови книжа е почти никаква, то капиталовите пазари са очевидното място, където инвеститорите да търсят печалба.  И въпреки че видяхме сериозен ръст на основание международни индекси миналата година, не мисля, че сме дори близо до нива, при които можем да говорим за нов балон на пазара на акции. Нищо че вече имаше спекулации в тази насока. До момента 2014 г. дори не може да се определи като впечатляваща за капиталовите пазари. Така че определено не може да се говори за балон. Има дори още място за ръст, въпреки че оценките започват да издават леко завишение, но не и прекалено, за да не могат да се оправдаят с очаквания ръст във финансовите резултати на компаниите. Включително в настоящия корпоративен сезон се вижда поне 10% ръст на финансовите резултати.

В същото време обаче според мен перспективите за по-високи печалби са повече в Европа, отколкото в САЩ, защото книжата в Европа са все още малко по-подценени от тези в САЩ. Годината няма да е впечатляваща като резултати за пазара и ще изисква селективен подбор на правилните инвестиции дори вътре в секторите. Така например, ако през 2013 г. целият технологичен сектор беше интересен и обещаващ, сега вече определени представители от него не са толкова атрактивни спрямо други. Например социалните мрежи вече не са толкова интересни за сметка на хардуерните производители или Google. Така че инвеститорите трябва да са изключително селективни.

Мадс Кофод е част от екипа стратези на Saxo Bank от 2009 г. Отговаря за анализите на глобалната икономика и макроикономическия поглед към финансовите пазари. Завършил е магистратура по икономика в Копенхагенския университет, като специализира финанси и иконометрия. В България той беше лектор в еднодневен мастър клас за избор на акции и стратегии, организиран от "Елана трейдинг" и Saxo Bank. Разговаряме с него за перспективите пред глобалната икономика и подходящата инвестиционна стратегия в тази ситуация.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Май само това е истинско

  • 2
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Те по принцип са си балон, като единственият въпросът е колко е надут в момента и дали скоро ще се пръсне или просто ще поспадне?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK