Парламентът вече гласува на второ четене голямата част от промените в Закона за потребителския кредит, внесени от група депутати начело с председателя на бюджетна комисия Йордан Цонев (ДПС) и зам.-председателя на икономическа комисия Румен Гечев (БСП). Така че е въпрос на дни затягането на режима за банките, което беше обявено още през есента на миналата година, да се случи. Някои от първоначалните идеи омекнаха, но като цяло промените са доста всеобхватни и ще засегнат повечето банкови клиенти, като вече законът ще обхваща и ипотечните заеми. Къде и доколко ще се опитаме да разкажем в следващите редове.
Вече няма ли да има едностранна промяна на условията от страна на банката?
Да.
Според новите текстове всяка възможност за промяна на общите разходи по кредита трябва да бъде описана в договора. Така става невъзможно банката чрез промяна в общите си условия да увеличи лихвата или по друг начин да промени условията. Освен това плаващите лихви ще могат да се определят само на база на пазарно определян индекс (LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR) или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и НСИ. Така лихвеният процент ще зависи само от външни за банката показатели, които тя не може да контролира.
Ще станат ли договорите за кредит и условията на банките по-прозрачни?
Донякъде.Вписването на всички ключови условия в договора, както и забраната за използване на различен (по-малък) шрифт определено са мерки в посока подобряване защитата на клиентите. Предвидената комбинация от лихвени индекси и икономически показатели все още може да се окаже неразбираема за голяма част от потребителите на банкови услуги. Отпадането на някои такси (за усвояване и управление на кредит) просто ще доведе до включването им в лихвите, което реално няма да поевтини кредита, а ще го направи по-непрозрачен.
Какво означава отпадането на таксата за предсрочно погасяване?
Вече след като изтече една година от сключване на договора за кредит, банката няма да има право на компенсация, ако решите да погасите кредита. А дотогава се слага таван на таксата от 1%. Това реално отваря възможността да отидете в друга банка, която ви предлага по-добри условия, тъй като досега тези такси бяха възпиращо високи - 4-5% от цялата сума. Според банкери обаче тази мярка може да има и негативни ефекти. Единият е, че банките ще се откажат от продуктите, предлагащи ниски и фиксирани лихви за определен първоначален период от време. Причината е, че нямат сигурност, че след това клиентът няма да отиде в друга банка. Друг негативен ефект е, че това може да насърчи рисковото поведение на банките - ако някоя институция започне с непазарно ниски лихви да краде клиенти от останалите, те също трябва да отговарят с понижение, което може да дестабилизира сектора.
Ще мога ли вече да не отговарям с цялото си имущество?
Да, но това ще е скъпо удоволствие.
При жилищен ипотечен кредит кредитополучателите ще имат право да избират между два варианта на договор. При единия в случай на принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, а при другия - както досега - с цялото имущество на потребителя. Логично, ако изберете първия вариант, банката ще иска или по-голямо самоучастие (т.е. ще покрие по-нисък процент от нужната ви за покупка на имот сума), или по-висока лихва или комбинация от двете. Има и известни разлики в юридическите тълкования дали всъщност текстът, както е написан, изпълнява замисъла си и дали не е трябвало да се впише вместо "до размера на обезпечението" до "събраните приходи от публичната продан на ипотекирания имот".
Важи ли и за стария ми кредит?
Не.
Новите промени влизат в сила три месеца след като бъдат обнародвани и ще важат само за новосключени договори след тази дата. Всички стари кредити си остават с досегашните условия, по които са сключени.
Ще паднат ли лихвите?
По-скоро обратното.
Досега банките имаха относителна свобода да прехвърлят част от лихвения риск върху клиентите просто чрез промяна в своя базов лихвен процент. Много от тях го правеха, като усещането у потребителите беше за произвол и че върху тях се прехвърлят буквално и загубите от лоши кредити. Макар вече да има спечелени дела от отделни клиенти за тази едностранна промяна, те са единични случаи. Тъй като това вече няма да е възможно, нормално банките ще заложат от самото начало по-високи лихви. Друг момент е, че заради излятата ликвидност от централните банки по света в момента междубанковите индекси са на исторически най-ниски нива. Така, ако сега някой клиент изтегли кредит при EURIBOR + фиксирана надбавка, той трябва да е подготвен, че практически няма потенциал лихвата му да падне, а само да се покачи.
Ще стане ли кредитът по-достъпен?
Определено не.
Предвид по-рестриктивните изисквания банките вероятно ще са доста по-предпазливи в кредитирането - ще искат по-големи обезпечения и ще завишат изискванията си към рисковия профил на клиентите. Например банките може да спрат да финансират хора с по-ниски доходи или пък хора, които в миналото са имали просрочени или необслужвани кредити. Това реално може да изхвърли много потенциални клиенти от банковия пазар, което освен икономически има и социален ефект.
Какъв е проблемът с тавана на лихвите?
Непазарен е.Парламентът изненадващо прие текст, внесен между четенията (и отхвърлен от водещите комисии), който определя максимално годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите да е пет пъти законовата лихва за просрочие. Тя е равна на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта, или към момента таванът би бил малко над 50%. Това реално няма да засегне банковите кредити, които са на доста по-ниски нива, но ще е удар за небанковите институции, предлагащи т.нар бързи кредити. Мярката по идея трябва да защити потребителите - секторът е слабо регулиран и често чрез скрити такси, лихви за просрочие и други условия оскъпяването при този тип заеми достига огромни размери. ГПР включва всички разходи, така че няма да е лесно да се заобиколи ограничението. Въвеждането на таван обаче има и дефекти - според фирмите от бранша то ще изтласка прозрачния и конкурентен бизнес и ще създаде сив сектор, като принуди много потребители да търсят други форми на финансиране - лихвари, заложни къщи и т.н. Нещо повече - за разлика от останалата част от закона тази разпоредба влиза в сила със задна дата, което значи, че всеки клиент ще може да си търси платени суми над въпросния таван назад. Това може практически да фалира много фирми от сектора.
Как ще се отрази всичко това на икономиката?
Негативно.
Рестриктивните спрямо банките мерки неминуемо ще ограничат кредитирането, което и без това е стагнирало. Това означава забавяне на растежа, макар и да е невъзможно да се измери колко ще е съществено. Друг възможен ефект е разместване на банковия пазар, като, ако част от играчите изберат агресивна стратегия, може да опитат да завземат бързо пазарен дял с ниски лихви, като се надяват скоро международните индекси да се вдигнат, а с тях и лихвите по кредитите. Това обаче може и да им изиграе лоша шега и да разклати стабилността на отделни институции или на целия сектор.
Парламентът вече гласува на второ четене голямата част от промените в Закона за потребителския кредит, внесени от група депутати начело с председателя на бюджетна комисия Йордан Цонев (ДПС) и зам.-председателя на икономическа комисия Румен Гечев (БСП). Така че е въпрос на дни затягането на режима за банките, което беше обявено още през есента на миналата година, да се случи. Някои от първоначалните идеи омекнаха, но като цяло промените са доста всеобхватни и ще засегнат повечето банкови клиенти, като вече законът ще обхваща и ипотечните заеми. Къде и доколко ще се опитаме да разкажем в следващите редове.
Вече няма ли да има едностранна промяна на условията от страна на банката?
13 коментара
Не съм съгласен само, че тези точно ресрикции ще спрат банките да кредитират, освен ако не решат да вдигнат лихвите. Относно изискванията към клиентите няма логика да се повишат, те и сега не кредитират лица с необслужвани кредити. По-скоро обратното- всички банки търсят добри платежоспособни клиенти (като липсата на такива е причина и за стагнирането), но и те не са прости вече да се съгласят банката да им променя едностранно лихвата. Така че драма с това няма!
Освен това КЗП напоследък спи и не следи банките дали си изпълняват и старите задължения. Чувам няколко пъти, че банки отказвали да дадат предварително договорите, както и че отказвали да дават нов погасителен план по стари кредити, дори и когато са го променили едностранно (или всъщност именно затова)..
Има добри идеи. Има лоши идеи. Времето ще покаже кои какви са.
Най-важното е отпадането на таксата за предсрочно погасяване - нищо друго не стимулира повече конкуренцията, отколкото това.
Е, ако може законотворците да направят нещо и за нотариалните такси за новите ипотеки - направо цена няма да имат.
Обикновено вземането на подобни решения няма как да бъдат оценени в момента на приемането им, поради простата причина, че ефектите се проявяват със значителен лаг във времето. Към днешна дата смятам, че промените ще се отразят по-скоро позитивно върху кредитополучателите. Не съм съгласен, че таванът на лихвите е непазарен. В много европейски страни съществуват подобни ограничения. Не мога да се съглася и с това, че лихвите ще скочат значително - и в момента те са твърде високи, новите изисквания ще увеличат конкуренцията между банките сериозно (особено по отношение на възможностите за рефинансиране), което още в краткосрочен план смятам, че ще се отрази в леко понижаващи се лихви. Относно рестрикциите при отпускането на кредити - и в момента това е така, което е обусловено на фона на кредитния бум отпреди кризата и огромният дял лоши кредити. Все пак кредитът не е хляб или кисело мляко и не всеки може да си го позволи.
Малко ми се губи идеята на статията... Най-хубавите неща са най-силно оплюти. Ако банкерите намерят причина да намалят кредитирането, това може само да намали бъдещите лоши кредити и да намали лихвите по депозитите, което да освободи пари, които стоят безопасно в банките. И как може да се разклати стабиността на сектора, след като, според мен, стабилността се крепи на вече подписани договори за кредити, които не подлежат на промята?
Николай, в резюмето за хобитата ти не е споменато, че обичаш да гледаш телевизия. Ако гледаше телевизия щеше да забележиш, че във всеки рекламен блок има поне 2 реклами за ипотечен или друг кредит. Явно е че кредитоискатели липсват, банките жадуват да дадат. Новите правила по-скоро биха върнали усещането за сигурност у потребителите, което би могло да има положителен ефект за сектора.
В стремежа си да оплюето Бесепето стигате до крайности-и мен не ми харесват и ги искам в затвора,но има някой добри попадения в законопроекта.
-Отпадане на таксата за предсрочно погасяване-това е добро
- Няма да има едностранна промяна на условията от страна на банката и лихвите се определят от международни пазарни индекси (LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR)-това също е добро
-може ли вече да не се отговаря с цялото си имущество и избор на две споразумения-за мен това ще бъде непрактично и ясно показва нуждата от липса на закон за личен фалит
-Таван на лихвите до 50 %-според вас било непазарно-ако е така,имате много сбъркани представи за това какво е пазарна икономика-лихви достигащи 1200 % с различни номерца,не е капитализъм,а измама
-Хората ,които изплащат голяма лихва 200 % + са кредитни роби-те нямат никакъв свободен ресурс,който да инвестират в икономиката,тъй като всички всободни ресурси отиват за погасяването на лихвите-именно затова са приети закон за личен фалит и ограничения на лихвите(да не достигат 1200 %) в цивилизованите държави,за да не стават злоупотеби като тук.
-Как ще се отрази всичко това на икономиката?Негативно.
Как стигате до това заключение ?
Да в началото,банките ще бъдат по консервативни,но пропускате две неща :
-съвремените пари се създават/оперират под формата на дълг-върнат ли се всички пари,които се дължат и няма ли нови дългове..........................1 банкнота няма да остане в обръщение
-Банките печелят в основата си от даване на заеми-няма ли заеми-няма печалба(да те се занимават с различни инвестиции,валутни операции,борсови операции и т.н),но без да раздават нови заеми,те нямат да имат печалба.
П.С
НЯкой от нещата ,които са предложени са добри,други не чак толкова,но като цяло е стъпка в правилна посока-това което липсва е :
-Всички такси,обслужвания и разходи по кредита,трябват да бъдат включени в лихвата............иначе почват злоупотребите с измислените такси и новоизмислени такива,и никой не му е ясно какви и колко са му разходите
-Липса на закон за личен фалит-нещо,което съществува в целия цивилизован свят
-Една банка трябва да предлага както плаваща лихва,така и фиксирана лихва(Както САЩ)
-Кредитен регистър(това в защита на банките и коректните платци) с цялата история на един гражданин-както когато е коректен,така и когато не е коректен-такъв кредит регистър може да бъде частен.
Хубави промени, нека да е скъпо че да им е ясно на глупаците на какво хоро се хващат от началото, супер че отпада "такса усвояване" - тотална глупост!!! И нека да мрът тия с бързите кредити - най големите измикяри са те.
Лошо за икономиката, за икономиката на банките и кредитите дето така или иначе не произвеждат нищо.
Мандраджиите правят банкови закони! Къде е Костов да спаси България за втори път!!!
Публикувано през m.capital.bg
Промените са изцяло положителни, просто да не повярваш, че са предложени от Данчо Ментата и комунистите