20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Според депутата Янаки Стоилов предложеният от него текст няма да доведе до кредитен ту- ризъм

Кредитни регулации по аналог

Новите правила за ипотечните и потребителските заеми се защитават с половинчати примери от други сектори, вместо с анализи на ефектите и рисковете

Николай Стоянов
3440 прочитания

Според депутата Янаки Стоилов предложеният от него текст няма да доведе до кредитен ту- ризъм

© Надежда Чипева


Аналогиите са силен инструмент. С тях може лесно да се докаже всяко твърдение, а също и... противоположното му. Затова и те трябва да се ползват доста внимателно, когато служат за обосновка на законови промени за пазарни регулации. И да са добавка, а не заместител на анализите, защото всеки пазар си има особености. А банковият е от най-особените и мерките, които на пръв поглед изглеждат като прелестна стъпка в посока защита на потребителя може да дадат нежелани странични ефекти на други места.

Вместо анализ политиците, бизнесът и интернет форумите заложиха предимно на аналогиите в последните седмици, докато обсъждаха промените в Закона за потребителския кредит, приети окончателно от депутатите в сряда. И всичко се изпъстри с преноса на номерата при мобилните оператори, таванът на тарифите на такситата и празни рафтове по магазините. Основните изненади спрямо предварително внесения и приет на комисия вариант бяха въвеждането на таван за годишния процент на разходите от малко над 50% (по предложение на червения депутат Георги Кадиев), както и отмяната на таксата за предсрочно погасяване по ипотечни заеми - не само за нови, а и за вече сключени договори (по предложение на колегата му Янаки Стоилов). И нормално именно тези промени се превърнаха в най-критикуваните. И (къде успешно, къде не) - в най-сравняваните.

Таваните не са универсални

По принцип въвеждането на ценови таван си е непазарно и определено не е работещ начин за контрол на цените. Простата икономическа теория гласи, че ако сложиш ограничение под пазарното равновесие, то неминуемо на това ниво търсенето ще е по-голямо от предлагането и ще се формира дефицит. "Това е все едно да купувате хляб за лев, защото толкова е производствената цена и държавата от утре да каже, че той ще струва 50 стотинки. Тогава просто от утре няма да има хляб по магазините, а ще го търсите някъде другаде. Може би някой ще меси хляб в мазето", обяснява Костадин Кръстев от "Кредисимо" пред "Дарик".

Реално при кредитирането това не може да се случи в точно този вариант, но просто много хора с рисков профил, които търсят финансиране (и някой е бил склонен да им го предостави макар и скъпо) може да останат извън пазара или да се насочат към по-сива част от него - заложни къщи, нерегламентирани лихвари и т.н. Няма яснота точно колко хора би засегнало това, но е сигурно, че не става въпрос за банковите клиенти, тъй като техните лихви заедно с всички такси са далеч под въпросните 5 пъти законна лихва за просрочие (основния лихвен процент + 10 процентни пункта). Портфейлите на небанковите институции имат над 1.8 млрд. активи, но няма данни каква част от тях са при толкова висок ГПР.

Всъщност добрата част от тази промяна е, че тя се прави не за да се намалят лихвите за хората, а за да се ограничат измамите. В сектора оперират множество практически нерегулирани фирми и нормално има и много играчи, които залагат на подвеждащи и неясни условия. А към това се добавя и че често техните продукти се ползват импулсивно и от хора с ниска финансова култура. Това води и до аналогиите с тавана на тарифите за километър на такситата, който също беше въведен с цел да прекрати подвеждането на клиенти, където също се разчиташе някой да не прочете внимателно. Тази аналогия е доста по-точна и наистина (както и при такситата) може мярката да се окаже и ефективна, защото е лесно приложима. При нея големият проблем е, че тя не изкоренява проблема. Липсата на адекватна и качествена регулация се заменя с едно просто соломоновско правило и това вероятно ще принуди и качествени фирми в сектора да се чудят как да го заобикалят. Нещо повече - тази идея не срещна подкрепата и на вносителите на законопроекта, като депутатът Румен Гечев директно заяви, че няма да е работеща, но няма да се отменя веднага, а ще се почака малко.

Няма такса, има друг проблем

Такива двоумения обаче нямаше при гласуването да отпадне таксата за предсрочно погасяване и това да важи и със задна дата. Тук класическата аналогия, която се предлага, е, че това ще разкрепости клиентите, както се е случило при задължаването на мобилните компаниите да осигурят пренос на номерата при смяна на оператора.

Разбира се, и двете мерки имат за резултат намаляване на пречките при избор на нов доставчик и съответно засилване на конкуренцията. Дотук обаче сходствата свършват.

Първо, преносът на номера е просто техническо и нищо не струващо действие за двата оператора и нежеланието да го предлагат наистина може да се обоснове само с желанието да ви запазят като клиент. От другата страна, таксата за предсрочно погасяване си има напълно икономическа логика - тя е обезщетение на банката за загуби, танзакционни разходи и пропуснати ползи от това, че клиентът не си е изпълнил задълженията. Друг е въпросът дали в много случаи в практиката тя не е и много по-висока от необходимото именно за да действа като бариера за задържане на клиента.

Друг важен момент е, че при регулациите на телекомуникациите не е нужно толкова да се следи за странични ефекти. Някоя много рестриктивна мярка водеща до ценова война, може да доведе до свиване на приходите и печалбите за компаниите, което се превежда в по-малко инвестиции в развиване на мрежата и нови технологии, по-лоша услуга за клиента, загуби за акционерите или в най-лошия случай фалит на някой играч. При банките нещата обичайно са доста по-сложни. Отвързването на възможностите за рефинансиране отваря сериозни рискове за приходите на отделни банки. Проблемът е, че в банковата система тези рискове рядко са изолирани и ако има сътресение в някоя финансова институция, недоверието лесно се пренася по веригата. Ако в годините на кредитния бум банките растяха бързо и битката за ресурс доведе до депозитен туризъм - клиентите бягаха от промоция на промоция в търсене на високи лихви, което пораждаше несигурност във финансирането на банките. Сега при натрупаната ликвидност в системата опасността е от кредитен туризъм, някоя банка с по-агресивна стратегия да почне с непазарно подбиване на цените да краде кредитополучатели и, за да противодействат, и останалите ще са принудени да свалят лихвите. Това звучи прелестно за клиентите, но внася риск в системата и при поскъпване на ресурса може да доведе до огромни загуби за банките, които в крайна сметка да се окажат и загуби за другите им клиенти - депозантите.

Ако трябва да се търси точна аналогия, тук можем просто да си представим какво ще стане, ако възможността за предсрочно прекратяване без санкции е двустранна. Бихте ли изтеглили ипотечен заем, ако във всеки момент, без да имате просрочени вноски, банката може да дойде и да ви каже искам си парите обратно? Или ако ви се даде възможност да изтеглите кредит без ограничения за погасяване, но пък чувствително по-скъп (защото има и такива оферти), бихте ли го направили? На всеки пазар и във всеки договор дългосрочните взаимоотношения предвиждат възможност за неустойки и никой не вижда в тях проблем. 

Всъщност скриването зад аналогии в тези случаи е просто нежелание да се погледнат реалните проблеми и да се предприемат по-сложните решения, изискващи качествена регулация. Вместо непазарни ограничения на цени и клаузи в договори проблемите между клиенти и банки могат да се решат с повече прозрачност. Ако всеки разбира какво подписва, конфликтните точки ще намалеят чувствително. Благодарение на системно прилагане на лоши практики в сектора финансовите институции направиха този диалог изключително труден и настроиха огромната част от потребителите срещу себе си. Ако обаче те бъдат наказани за отношенията с кредитополучателите си с недообмислена регулация, цената като крайно пак ще я плати друг - депозантът или данъкоплатецът. Аналогии за това - колкото щеш.


2 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    колко вопли, колко стенания. съдбата застигнала мениджента на българските банки е изкована от самите тях - тяхната арогантност и некомпетентност, съчетани с колосална алчност. достатъчно е да се погледнат данните на БНБ и въпреки опитите да се прикрят - ясно се вижда, че банките работят на "печалба" главно благодарение на ТАКСИ и АБСУРДНИ лихви.

    смешките как такова било пазарното положение на страната идва да прие циркът с заема от Уникредит за Дойнов/Павлов при първия цирк с пресгрупата, заместен после от последващото рефинансиране на сегашната "собственичка и издателка" :-) можем да продължим с "Стела Бояна" на Райфайзен или облигационните емисии, чийто поемател е ОББ. А за картовите центрове на ДСК и ПИБ се носят легенди, градски и селски :-)

    така, че драга редакция - подобни писания ги пускайте в ДНЕВНИК, симеоновските читатели ще стенат във възторг. тук има хора, които са в час с правилата в стара европа и българските реалностти :-)

  • 2
    tp avatar :-|
    tp

    Добре за кредитополучателите, жалко за депозантите. Като започнат да се рефинансират старите кредити и лихвите по депозитите ще трябва да паднат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK