Неизпълнимото обещание на Брюксел

Повече никога няма да се ползват пари на данъкоплатците, за да се спасяват банки. След 2008 г. всеки политик си мечтае да може да произнесе тази реплика. И след доста безсънни среднощни преговори през последните две години, в края на мандата си еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние гордо ги произнесе. Движените от него промени, които трябва да създадат банков съюз в Европа, бяха приети с огромно мнозинство от Европейския парламент на 15 април. "Банковият съюз допълва икономическия и паричен съюз, слага край на ерата на масивните спасявания и гарантира, че данъкоплатците вече няма да плащат сметката, когато банки срещнат трудности", каза Барние.

Постигнатото може и да е грандиозен успех за Брюксел, но то не е достатъчно да изпълни това гръмко обещание. Всички заявени механизми за надзор, гаранция и реструктуриране на банки, съчетани с изисквания за повече и по-качествен капитал наистина като цяло дългосрочно правят банките по-стабилни и по-устойчиви на кризи. Те обаче не скъсват връзката между банков сектор и държава, защото винаги сметката може да се окаже по-голяма от наличните защити. Освен това си имат цена, която ще се плати, чрез по-високи лихви по депозити и кредити. А дори според някои критици засилването на защитата за депозантите засилва и изкривените стимули банките да поемат повече риск.