Ледена епоха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ледена епоха

Ледена епоха

Печалбите на банките растат второ тримесечие, но ги очаква отписване на над 2 млрд. лв. от балансите заради нова регулация

Николай Стоянов
8428 прочитания

© shutterstock


Общо за последните четири години печалбата на българската банкова система е малко над 2.6 млрд. лв. През следващите четири години обаче тази сума практически ще трябва да се изпари. Причината е, че съгласно новите европейски изисквания надзорните режими във всички страни членки трябва да се уеднаквят максимално. Конкретно за България това означава натрупаните 2.2 млрд. лв. специфични провизии за кредитен риск по местното законодателство поетапно да бъдат отписани като загуба. Към това се добавят и въведените от местния законодател по-рестриктивни правила при ипотечното кредитиране, които директно ще ударят прихода на банките от такси и индиректно ще свият маржовете им.

Комбинацията от тези фактори вещае няколко години на още по-ниска рентабилност (и повече институции на загуба), което води и до по-бавен естествен прираст на капитала на банките. Ако той не бъде компенсиран от набиране на външен капитал, това може да проточи сегашната кредитна зима за дълго.

Добрата новина е, че, съдейки по отчетите за първото тримесечие, банките започват да се настройват към очакваното застудяване и като че ли трупат зимнина. Дори и по-рисково и експанзивно настроените институции (предимно тези с местни собственици) свиват разходите си за финансиране, което вече се усеща и в офертите за лихви по депозити. Благодарение на това нетният лихвен доход се повишава леко на ниво система. Това както и намаляването на лошите кредити и по-малкото разходи за обезценки покачват печалбата за второ поредно тримесечие, като тя достига 223.7 млн. лв., или с 33% повече, отколкото за същия период на 2013 г. В дългосрочен план това е благотворно за банковата система, но краткосрочно при разместването на пластовете може да има сътресения за отделни банки. Или ако трябва да продължим зимната метафора - лекото затопляне намалява риска от измръзване, но може и да отвори опасни пукнатини в леда.

Някъде между наредбите

Данните на БНБ за банковата система за първото тримесечие идват в лек регулаторен вакуум. От началото на годината в страната автоматично (по силата на Регламент 575/2013) се прилага нова унифицирана рамка за капиталовите изисквания. Европейските изисквания бяха въведени и в българското законодателство с малко закъснение, като буквално дни преди публикуването на банковите отчети БНБ обяви че е приела редица промени в редица свои разпоредби, които включват отмяната на досегашните й наредби за капиталовата адекватност (№8) и за класификация на рисковите експозиции (№9). Новите актове обаче още не са обнародвани, така че нямат сила, но старите също не могат да се прилагат, тъй като противоречат на европейското законодателство.

Прякото следствие от това са публикуваните от БНБ данни за капиталовата адекватност на банковата система, които поради отпадането на специфичните провизии са чувствително по-високи от тези към края на 2013 г. Общата капиталова адекватност е 20.42% (спрямо 16.85% към 31 декември 2013) и адекватността на капитала от първи ред е 18.18% (при 16.04% три месеца по-рано). "Първия отчет за капиталова адекватност според новата рамка банките ще докладват към надзорните органи на 30 юни 2014 г., с данни към 31 март 2014г., след което ще бъде възможно оповестяването на по-обхватна регулаторна информация", обявяват от централната банка.

Междувременно ще станат ясни и конкретните размери на капиталовите буфери (предвидени в европейската директива), чрез които БНБ ще компенсира липсата на досегашните си специфични провизии. В годишното си обръщение към банковата общност на 6 декември миналата година управителят на централната банка Иван Искров вече даде сигнал, че регулаторът смята да наложи в позволения размер буфер за съхранение на капитала (capital conservation buffer) - 2.5%, и за системен риск (systemic risk buffer) - 3% от рисково претеглените активи, но към момента да не прилага контрацикличен буфер (countercyclical buffer) - до 2.5%.

"На мястото на заделените досега специфични провизии от 1 януари 2014 г. от банките се очаква да извършват допълнителни счетоводни провизии по международните стандарти за финансова отчетност, целящи намаление на балансовата стойност на кредитите в просрочие над 90 дни. Тези действия ще засегнат отделните кредитни институции в различна степен", посочи още Искров, като подчерта още, че БНБ и занапред ще може да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания за сметка на наличните досега специфични провизии за кредитен риск.

Оценки и обезценки

Колко точно ще е печалбата на конкретна банка за конкретна година зависи колкото от пазарните условия, толкова и от нейните мениджърски решения. Счетоводните стандарти дават доста гъвкавост кога лошите кредити да бъдат отписани и съответно решението в кой точно момент да се предприеме това често зависи от различни фактори като стратегията на банката майка или просто отлагане с надеждата, че икономиката междувременно ще тръгне нагоре. Затова и самият факт, че печалбата на банковата система тръгва нагоре, движена от по-малко обезценки, не е много надежден индикатор за стабилизация на сектора или раздвижване на икономиката. Предвид, че тепърва предстоят масивни обезценки на вече провизирани кредити, това задържане с обезценките може спокойно да е и изчакване новите регулации да станат ясни.

Все пак позитивната тенденция е, че при стабилизираните или дори леко свиващите се лоши кредити, макар и по-бавният темп на обезценяване продължава да подобрява степента на провизиране. Така, ако в края на 2012 г. 47% от лошите кредити са били отписани от балансите, в края на 2013 г. те са близо 51%, а към март 2014 г. - 52.75%. Заедно със специфичните провизии за кредитен риск покритието достигна 73% в края на миналата година, затова и БНБ вероятно ще направи всичко възможно сега, след като са отменени, да ги компенсира с капиталови буфери.

Друг неясен момент е доколко признатите лоши кредити (тези просрочени над 90 дни) са цялата картина. Според данните на БНБ те са 9.85 млрд. лв. или 16.74% от всички отпуснати кредити, има и още 3.5 млрд. лв. (6%) заеми, необслужвани от 30 до 90 дни, т.е. такива, които при влошаване на икономиката имат потенциал да се превърнат в лоши. Над 2.5 млрд. лв. от тях са по фирмени кредити. Друга голяма неизвестна е това, което остава извън статистиката - има различни прийоми един кредит формално да остане здрав, дори когато реално е с влошено качество. При ипотечните кредити най-често използваният подход да се намалят заделяните провизии е чрез поддържане на изкуствено завишени оценки на обезпечението. Според действащата нормативна уредба, ако пазарната му стойност (определя се само на база на оценка на независим оценител) е над 100% от дължимата сума, то лошият кредит не се провизира. При фирмените кредити (особено при тези, отпуснати на свързани и близки до собствениците и управителите на банката лица) има редица начини лошият кредит да се рефинансира, без да влезе в проблемна графа.

Така реалното измерение на проблема е трудно да се прецени за някой извън централната банка, а тя предпочита да е по-снизходителна към такива практики, стига банковата система да изглежда стабилна. Общо за сектора наличните буфери изглеждат достатъчни, но при разместванията, породени от различни стратегии и регулаторни политики, нещата могат да се развият светкавично. Нов външен или вътрешен икономически шок лесно може да отвори дупките в балансите и световната практика показва, че когато те зейнат, разходите по запълването им често надвишават наличните резерви и буфери. А докато такъв няма, всички можем да се наслаждаваме на слънчевия ден на ледената пързалка.

Общо за последните четири години печалбата на българската банкова система е малко над 2.6 млрд. лв. През следващите четири години обаче тази сума практически ще трябва да се изпари. Причината е, че съгласно новите европейски изисквания надзорните режими във всички страни членки трябва да се уеднаквят максимално. Конкретно за България това означава натрупаните 2.2 млрд. лв. специфични провизии за кредитен риск по местното законодателство поетапно да бъдат отписани като загуба. Към това се добавят и въведените от местния законодател по-рестриктивни правила при ипотечното кредитиране, които директно ще ударят прихода на банките от такси и индиректно ще свият маржовете им.

Комбинацията от тези фактори вещае няколко години на още по-ниска рентабилност (и повече институции на загуба), което води и до по-бавен естествен прираст на капитала на банките. Ако той не бъде компенсиран от набиране на външен капитал, това може да проточи сегашната кредитна зима за дълго.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    tp avatar :-|
    tp

    Така, ако в края на 2012 г. 47% от лошите кредити са били отписани от балансите,
    Не са отписани, а провизиите покриват такъв процент от лошите кредити. Отписаните кредити са си отписани - няма да ги видите в баланса.

    Според действащата нормативна уредба, ако пазарната му стойност (определя се само на база на оценка на независим оценител) е над 100% от дължимата сума, то лошият кредит не се провизира.
    Ако под нормативна уредба се разбира наредбите на БНБ - това не е така. Провизиите зависят от провизионната / счетоводната политика на банката. Но иначе схемата е възможна.

  • 2
    bedniaka avatar :-|
    bedniaka

    Щастлив човек е този който в банка не влиза!
    И знае също че, ако влезе той гърбав ще излезе а, банката винаги ще е на печалба!
    Няма такова нещо като губеща банка! Да не продават дини че, да има фира и брак!
    Не зависимо какво се мъчи да внуши статията! Не им вярвам!!!

  • 3
    yulian avatar :-|
    БГА Балкан

    Плач за намалени печалби на банки. Защо ли не съм видял подобен плач за клиентите им?

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    най-сетне в редакционна статия да прочета признание, че ледът е тънък и "сланината" може да пробие дупка.....

  • 5
    bulgerman avatar :-|
    Bulgerman

    Много добра и притеснителна статия. +за автора. Като се има предвид конюнктурния кариеризъм на г-н Искров, благосклонният поглед към нормативните и счетоводни алабализми в стабилността на банковата система нито са тайна, нито са кой знае колко по-умни от стратегията "Андрешко". Имаме и феноменът постоянно растящ износ на работна ръка и силен ръст на спестяванията, което не предполага ръст на кредитирането. Създава се впечатлението за строго свързано финансирене на бизнеси в орбити около местните банки. Примерът на херметичните гимнастики при ЦКБ и Сие, рано или късно ще доведе до оголения проблем с "облеклото на царя". Добре известен на всички въздушен обем , който никой не смее да забележи. Пак поради херметичността на конгломерата Химимпорт, можем да се надяваме, че ако има риск, той не е за системата като цяло и ако би имал, би имал по-скоро имплозивен ефект.
    Много по-голям риск за "ледената пързалка" би се оказала "украинската пролет", която има потенциал да размести финансови потоци, собственици и разпоредители, изградили "стабилно благоприличие" и ред приемливи схеми за движение на средства и капиталова адекватност. При всички положения след крехката сабилизация в еврозоната сътресения, като Украйна и очаквания националистически вот на евроизборите са провокативни за спокойствието на финансовите пазари и не са за пренебрегване.

  • 6
    tatamata avatar :-|
    Tata Mata

    До коментар [#5] от "Bulgerman":

    Както се разбра вече, "украинската пролет" няма да доведе до сътресения, а проблемите с всички банки са едни и същи и сме защитени еднакво към всяка една от тях. В глава пълна с безпочвени страхове, няма бъдеще.

  • 7
    gogich avatar :-|
    Гогич

    Регламентите се прилагат пряко и няма нужда да бъдат транспонирани в националното законодателство за разлика от директивите.

  • 8
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Коя Банка в България е дала и лев необезпечен кредит който да не е покрит с имоти , активи и тн имущество на кредитополучатели доживот ,че и на децата им бе г-да фантазьори ?
    Кой държи банките у нас които са на загуба :-)
    Какви данъци са платили тези банки в България след като 25г все Счетоводни загуби отчитат.Счетоводната ''Загуба '' е най добрият начин за избягване, укриване на данъци и печалби-пране на пари под маса 2,5 трл.лв има раздуване в икономиката за посл.години само в имотният бранш,
    2 ,5 трилиона и нагоре лева застроена инфраструктура.Всичко тва е финансирано от банки,реализирани са печалби.Кога за последно некадърниците в НАП МФ КФН ....влезнаха да ревизират банки у нас
    Има по над 30 банки опериращи у нас в всеки един БГ град с офиси през 15 метра една от друга ,дали реализират загуби щом може да си позволят охолни офиси през 20 м .един от друг и катун с служители по над 20 бр за офис а ;-)
    Много е лесно да рекетираш дребните риби с ЕТ ..таксиджии шофьори сладоледаджии ма никой не му стиска да ревизира банките и да си събере милиардите укрити данъци
    Загуба 2,2 млд -смешници

  • 9
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    всички ченгета от ДС се скриха в банките в България,ограбиха го и продължават да го ограбват тоя народ ,а на себеподобните си раздават пари без лихва,че даже на принципа кой върнал върнал,кой не здраве да е.Най-точното олицетворение на мафията в България са банките.Не помагат на никого,некадърността на служителите им е пословична и повсеместна,лъжат и тормозят всички,особено възрастни хора,на практика са над закона,участват в схеми за преразпределяне и ограбване на имоти,измислят си собствени правила и ги прилагат и т.н.Най-добрия начин да прецакаш банката е да не се възползваш от нейните "услуги"

  • 10
    bzm avatar :-|
    bzm

    Едвали ще им е по-ниска рентабилността ,още повече,че зад тях стоят продажните ни полиТИКВи и няма да ги ограничат в нищо.Банките тихо мълком ще вдигнат % на разходите си,ще увеличат таксите за транзакций и шапка на тояга,а и държавата не хае.Щеш не щеш,трябва да направиш превода,иначе те чака солена глоба.Вместо с таксови марки държавата да прибира тези суми,то ТЯ ги подарява на чуждите икономики :( Объркана държава,продажни полиТИКВИ!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK