Поредно свиване на необслужваните бързи кредити, макар и с малко. Това показват данните от секторната статистика на БНБ за дейността на небанковите финансови компании, отпускащи кредити, към края на март. Свива се и обемът на вземанията на дружествата.

С малки стъпки

Спадът в обема на просрочията се отчита второ поредно тримесечие, след като за последните три месеца на миналата година също показа свиване. От началото на кризата необслужваните заеми в сектора показват устойчиво нарастване, като намаление имаше веднъж през последното тримесечие на 2011 г., но то остана еднократно. Сега, след две поредни тримесечия на понижение, може да се допусне оформяне на промяна в посоката на движение на този портфейл. Това ще стане видно през следващите тримесечия.

За първи път се отчита намаление на необслужваните бързи кредити и на годишна база (спрямо същия период на предходната година). И в двата случая свиването е с малко – 0.01% (55.4 хил. лв.) за тримесечие до 586.7 млн. лв. и с 0.74% (4.4. млн. лв.) за година. Заради двуцифрения годишен темп на растеж, който показваха просрочията досега, отчетеното годишно понижение не впечатлява с обем (4.4 млн. лв. при 76.3 млн. лв. увеличение за предходното тримесечие). Делът им в общия портфейл е 29.9%.

Свиването на просрочените портфейли с тези обеми трудно би могло да се дължи на начало на активно отписване на несъбираеми вземания от клиенти като цяло от сектора. По-скоро може да е в резултат на продажби на пакети от просрочия към фирми за събиране на вземания и/или единични случаи на отписвания.

Според данните на БНБ към края на март тази година броят на дружествата, отпускащи небанкови заеми и регистрирани в центрланата банка, е 175. Тези компании са само на регистрационен режим срещу определени изисквания за капитал, дейност, мениджмънт и др. и подават данни за дейността си в БНБ на тримесечна база. Миналата седмица бяха приети промени в нормативната уредба, според които изискването за минимален капитал на небанковите финансови компании беше увеличено четири пъти – от сегашните 250 хил. на 1 млн. лв.

Има и неофициални информации, според които се готви прехвълянето им на лицензионен режим в Комисията за финансов надзор.

Лек спад

Освен необслужваните заеми спад отчитат и общо вземанията на дружествата, специализирани в кредитиране, за първото тримесечие на годината. Към края на март обемът им е малко над 1.959 млрд. лв. Свиването е и на тримесечна, и на годишна база съответно с 1.08% (21.3 млн. лв.) и 0.64% (12.7 млн. лв). В последните три години тримесечните ръстове на кредитния портфейл на компаниите са повече като брой в сравнение с периодите, в които се отчита свиване.

Върху посоката на движение на пазара ефект ще окажат и приетите законови промени, засягащи бързите кредити, които влизат в сила след 22 юли тази година. Най-същественото е поставеният таван на общата цена на този тип кредити – годишния процент на разходите, в който обаче не влизат наказателните такси за забава и просрочие, с които има най-чести практики на злоупотреба от компании на пазара. Каква ще бъде реакцията на пазара предстои да се види.

На този етап например от една от големите компании в сектора "Изи кредит" отчита неколкократно нарастване на търсенето на бързи заеми в един от каналите им за дистрибуция – пощенските станции. Компанията предлага пари назаем в 1900 клона на "Български пощи". От дружеството посочват, че само за април за заем в пощите са кандидатствали над шест пъти повече хора в сравнение със същия период на миналата година. "За една година, откакто "Изи кредит" предлага потребителски заеми в "Български пощи", кредит в пощенските клонове са поискали няколко десетки хиляди потребители", отчитат от компанията.