Левон Хампарцумян: Популистичните тенденции в Европа тук се усилват по наивен начин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Левон Хампарцумян: Популистичните тенденции в Европа тук се усилват по наивен начин

"В следващите 4-5 години ще видим промени в начина, по който клиентите работят с банката."

Левон Хампарцумян: Популистичните тенденции в Европа тук се усилват по наивен начин

Главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк пред "Капитал"

Николай Стоянов
4281 прочитания

"В следващите 4-5 години ще видим промени в начина, по който клиентите работят с банката."

© Велко Ангелов


Визитка

Левон Хампарцумян е председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Той оглавява институцията след раздържавяването й през 2001 г. като преди това е председател на Агенцията за приватизация. Под негово ръководство през 2007 г. в банката с 50-годишна история се вляха Биохим и Хеброс банк, което я направи най-голямата финансова институция в страната

На пазара миналата година започна плавно да се случва консолидацията, за която се говори от години. Уникредит Булбанк е лидер, но имате ли планове да участва в този процес?

Нямаме намерение да бъдем инициатор на подобни сделки. Същевременно нищо не е изключено, ако се появи икономически разумна възможност. Така както сме структурирани днес, не разглеждаме тази опция като нещо необходимо и важно за банката. Новите продукти и процеси, където имаме амбицията да бъдем лидер, си ги разработваме ние или ползваме такива на Unicredit.

Как оценявате този процес от гледна точка на пазара?

Не бих оценявал консолидацията като добра или лоша. Със сигурност българският пазар беше с изключително висока рентабилност преди кризата. Тогава бизнес моделът беше да се вкарва относително евтин и лесно достъпен ресурс отвън и да се продава тук на малко по-висока цена. Имаше свръхоптимизъм на пазара, особено по отношение на недвижимостите. От тази гледна точка, след като предпоставките за бързи печалби изчезнаха, ще останат само тези институции, които имат по-голям пазарен дял и стратегически интерес да присъстват на този пазар. Между които е и Уникредит Булбанк.

Може ли да се върне тенденцията отпреди кризата да влизат капитали от централите на банките и да търсят тук по-висока доходност?

Разбира се. Днес съотношението към депозити е около 100%, т.е. де факто всички пари, които са оставени на депозит в банките, вече участват в икономиката. При един растеж този ресурс няма да бъде достатъчен и ще трябва пак да се търсят различни форми на кредитиране отвън. Затова е важно да има чужди инвестиции, които да донесат капитал, но подкрепата на тези инвестиции става с допълнителен заемен капитал. И вероятно отново ще видим съотношения от порядъка на 110 - 120%, които при добре развиваща се икономика не са нещо опасно. Разбира се, преди кризата имаше някои банки със съотношения няколкостотин процента, което е доста агресивно.

Предвид, че и в Европа има засилени регулаторни изисквания, възможно ли е тук да има глад за ресурс, който не може да бъде задоволен?

Регулациите на изхода на всяка криза са направени така, че да предотвратят повторението на кризата, но не могат да предотвратят бъдещите кризи. Те поставят известни изисквания за благоразумие, но ликвидност има много на пазара. Няма достатъчно убедителни проекти и процеси в икономиката, които да стимулират инвестиции и потребление. Именно затова говорим за необходимите реформи предприемачите да се чувстват по-комфортно в европейски план - българският случай е по-ясно изразен, но не е изолиран.

Същевременно контрабаланс на това са популистичните напъни да се завием с едно очевидно късо одеяло. Все нещо остава навън и няма как със закон да стимулираме кредитиране или потребление. И пак популистичните тенденции в Европа тук се усилват по доста наивен начин. Например изискванията да печатаме договорите с шрифт 12 няма да ги направят по-разбираеми, но ще намалят ефекта от усилията ни да редуцираме консумацията на хартия.

А другите мерки на законодателя?

Ще се съобразим с тях. Една част от тях ще доведат може би до повишаване на нашите разходи. Може би ще се създадат предпоставки за определени загуби в бъдеще - не драматични, които биха се отразили на стабилността на институцията. Ако целта е по-висок комфорт за потребителите, не мисля, че това е средството, с което да се постигне. Комфортът на потребителите зависи основно от тяхното материално състояние, състоянието на икономиката и тяхната увереност в собственото им бъдеще - да теглят кредити и да могат да си ги погасяват. Във видеото от Бобов дол гледах, че едното от обещанията, които беше дадено на хората наред с "ще пуснем хранителни продукти в магазините" е "няма да си плащате кредитите". Надявам се това да не е действително дадено обещание.

Какъв краен ефект очаквате върху годишния процент на разходите за клиентите?

Не бих се наел да прогнозирам веднага. При всички положения процесът на даване на такива кредити за нас ще стане малко по-скъп. Дали това ще го прехвърлим върху клиента е въпрос на търговска политика и конкурентна среда. Но не мисля, че законът ще постигне целите си, защото той има козметично-популистичен ефект. Нещо подобно на данъка върху лихвите на Дянков, който никога не донесе очакваните материални резултати, но нанесе голяма политическа вреда на ГЕРБ. В тази среда какъв ще е фокусът на Уникредит Булбанк - инвестиции, оптимизация?
Ще оптимизираме разходи, защото това е задължително. Моделът на банкиране, особено на банкиране на дребно и за малки и средни предприятия, се променя доста, защото електронните канали за дистрибуция стават все по-важни. В следващите 4-5 години ще видим промени в начина, по който клиентите работят с банката. Една голяма част от операциите ще бъдат чрез приложения за смартфони или уеб базирани приложения. Ще се опитаме да предложим за малките предприятия допълнителни услуги, до които досега само големите корпорации са имали достъп. Не си представям поне към днешна дата клоновете да изчезнат. Функциите им ще се променят - от оперативни функции като теглене, плащане и т.н. към допълнителни консулантски функции.

Фокусът ни не е върху хората, които не могат да различат квадратче от кръгче. Разчитаме на образовани, предприемчиви, амбициозни хора и сме готови да им предложим по-сложни продукти и модерна среда за банкиране.

Последните години има тенденция банките с местни собственици да са по-агресивни и да завземат пазарен дял. Как оценявате този процес?

Би било доста некоректно да делим банките по отношение на собствеността на капитала. Днес една голяма институция като Unicredit има акционери от Обединените арабски емирства, от САЩ, цяла Европа - това прави ли ни по-специална банка? Всъщност става въпрос дали има банки, които са по-ефективни и имат капиталови буфери и апетит да превземат по-голям пазарен дял. Това е неутрално спрямо собствеността на капитала, а зависи от управлението му. Тук изключвам локални политически предпоставки, които дават възможност някой да порасне по-бързо или по-бавно, но като цяло не бих противопоставял български на чужди. Ако не си носиш всички яйца в една кошница, няма страшно.

Достигнат ли е вече пикът на лошите кредити?

Много е вероятно. Вече виждаме тенденция на някакъв минимален ръст в икономиката. Има и процес на реализиране на обезпеченията по вече провизирани кредити, особено в сферата на недвижимите имоти, някои индустриални предприятия и т.н. Така че като че ли са първите плахи признаци, че влошаването на кредитните портфейли е преодоляно, са налице. Оттук нататък, разбира се, би било много хубаво да имаме малко по-динамичен ръст на кредитирането, който също би помогнал да се подобрят съотношенията между добрите и лошите кредити. Но затова трябва предсказуема среда.

Все пак анализаторите виждат и доста рискове пред икономиката и оценяват енергетиката като квазидупка в бюджета...

Тя не е квази, тя си е дупка. Енергетиката е била фалирала още по комунистическо време. Тогава амортизациите на активите са били 0.2% и е била силно зависима от субсидираните енергийни доставки от Съветския съюз. Този дисбаланс по някакъв начин съществува и до ден днешен. Единственият плах опит да се диферсифицира са т.нар. американски централи, които работят със 100% българска суровина, но те в момента са обявени за най-големия враг на българската енергетика, въпреки че са изключително модерни.

Въпросът ми беше по-скоро доколко това може да се превърне в реален риск за икономиката.

То е риск. Но трябва да има политически консенсус, защото преструктурирането на енергетиката е процес, който би отишъл отвъд мандата на едно правителство. Всички тези стъпки, които се взимат сега, са по-скоро кризисен мениджмънт, отколкото управление на процес. И виждате, че енергетиката доста често харчи пари за неща, които нямат незабавен положителен ефект за икономиката. Имам предвид "Белене". Имам предвид "Южен поток", който не само трябва да го построим, а и да стигне някъде – ако ще свърши в Марибор, мисля, че няма да стигне до пазарите, които биха изплатили инвестицията.

Кои сектори би трябвало да са приоритет на икономиката и в кои България би могла да е конкурентна?

Изключително наивно е да смятаме, че някой може да определя приоритети за икономиката. Разбира се, ние имаме определен климат, определени природни условия и т.н., но не може някой чиновник или някой банкер да седи и да казва "това е приоритет, това не е приоритет". Може и да уцелят, но вероятността да не уцелят е по-голяма.

Знаете за "Уолтопия" - кой е определил правенето на стени за катерене за приоритет в България? Или че производството на велосипеди, където България също става световна сила, е някакъв специален приоритет? Не, просто е имало предприемчиви хора, които са намерили пазарна ниша, разработили са я, наели са хората, направили са каналите за продажба и са успешни.

Интервюто взе Николай Стоянов

Визитка

Левон Хампарцумян е председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Той оглавява институцията след раздържавяването й през 2001 г. като преди това е председател на Агенцията за приватизация. Под негово ръководство през 2007 г. в банката с 50-годишна история се вляха Биохим и Хеброс банк, което я направи най-голямата финансова институция в страната

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    gwa59354694 avatar :-|
    gwa59354694

    Един от малкото хора в България мислещи с главите си прагматично, без излишни емоции.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Oсвен че се усилва, първо се събират всички простотии от цял свят. Депутатините и партийните активисти прелитат като неуморни пчелчки от държава на държава, подробно се осведомяват от местните жители за най-големите управленски малоумия, които са излезнали през носа на хората и всичките тези недоразуемия се синтезират в управленски програми и решения, за да се приложат накуп в България. Да сте чули например някой да се е върнал от Франция и да е споделил, че там 35% от средношколците учат в частни лицеи? Или че в "много социалните" сканднавски държави заетостта на населението 15-64 г. е 82%? 82!Ученици горен клас, студенти, майки, болни инвалиди, пенсионери, безработни, нежелаещи да работят, домакинки - общо няма и 1/5, всичко друго е изкарано да вършее на хармана! Но това няма да го чуем никога. Ще дойдат и ще кажат, че Оланд е сложил 75% данък за богатите, само където 1 г. по-късно бюджетът се е издънил още повече (това пак ще бъде премълчано).

    Въпреки че Левон тук не е с папионка, със сигурност по приемите се е наслушал на достатъчно "откровения" след 3-тата чаша уиски, в стил: "Раята 7 милиона парцала требе ъ бъе чанчена методично, иначе ноуч' и порасне раотата!"

  • 3
    finland avatar :-|
    Finland

    "Фокусът ни не е върху хората, които не могат да различат квадратче от кръгче. Разчитаме на образовани, предприемчиви, амбициозни хора и сме готови да им предложим по-сложни продукти и модерна среда за банкиране."

    Бинго! Браво, Левоне!

  • 4
    sanlivko avatar :-P
    sanlivko

    "Фокусът ни не е върху хората, които не могат да различат квадратче от кръгче."

    Значи, никакви кредити за бесепари!

    А Чобанов и Йовчев откъде ще вземат пари за милиционерите, които ги пазят?

  • 5
    sanlivko avatar :-|
    sanlivko

    "И пак популистичните тенденции в Европа тук се усилват по доста наивен начин. Например изискванията да печатаме договорите с шрифт 12 няма да ги направят по-разбираеми, но ще намалят ефекта от усилията ни да редуцираме консумацията на хартия."

    Колко загрижени били банкерите за природата? Естествено консумацията на хартия е най-важното в отношенията банка-клиент, и логично клиентите и комфорта им не са първата им грижа, или както казва Циник по-горе:

    [quote#2:"cinik"]"откровения" след 3-тата чаша уиски, в стил: "Раята 7 милиона парцала требе ъ бъе чанчена методично, иначе ноуч' и порасне раотата!" [/quote]
    +++++

  • 6
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    От банкер акъл не. Държавата така им е постлана , че колкото и некадърни да са все ще печелят.

  • 7
    mano avatar :-|
    Svetoslav Pavlov

    "Фокусът ни не е върху хората, които не могат да различат квадратче от кръгче. Разчитаме на образовани, предприемчиви, амбициозни хора и сме готови да им предложим по-сложни продукти и модерна среда за банкиране."

    за разлика от банкера, фокусът на държавата е точно обратен. Основата на всяко управление през последните 15 години е точно от хората, които не различават квадратче от кръгче. И докато фокусът на държавата е точно върху тези хора, няма да има положителни резултати.

  • 8
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    От банкер акъл не. Държавата така им е постлана , че колкото и некадърни да са все ще печелят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.