С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 30 май 2014, 16:34, 3957 прочитания

Левон Хампарцумян: Популистичните тенденции в Европа тук се усилват по наивен начин

Главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
Левон Хампарцумян е председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Той оглавява институцията след раздържавяването й през 2001 г. като преди това е председател на Агенцията за приватизация. Под негово ръководство през 2007 г. в банката с 50-годишна история се вляха Биохим и Хеброс банк, което я направи най-голямата финансова институция в страната
На пазара миналата година започна плавно да се случва консолидацията, за която се говори от години. Уникредит Булбанк е лидер, но имате ли планове да участва в този процес?
Нямаме намерение да бъдем инициатор на подобни сделки. Същевременно нищо не е изключено, ако се появи икономически разумна възможност. Така както сме структурирани днес, не разглеждаме тази опция като нещо необходимо и важно за банката. Новите продукти и процеси, където имаме амбицията да бъдем лидер, си ги разработваме ние или ползваме такива на Unicredit.

Как оценявате този процес от гледна точка на пазара?
Не бих оценявал консолидацията като добра или лоша. Със сигурност българският пазар беше с изключително висока рентабилност преди кризата. Тогава бизнес моделът беше да се вкарва относително евтин и лесно достъпен ресурс отвън и да се продава тук на малко по-висока цена. Имаше свръхоптимизъм на пазара, особено по отношение на недвижимостите. От тази гледна точка, след като предпоставките за бързи печалби изчезнаха, ще останат само тези институции, които имат по-голям пазарен дял и стратегически интерес да присъстват на този пазар. Между които е и Уникредит Булбанк.


Може ли да се върне тенденцията отпреди кризата да влизат капитали от централите на банките и да търсят тук по-висока доходност?
Разбира се. Днес съотношението към депозити е около 100%, т.е. де факто всички пари, които са оставени на депозит в банките, вече участват в икономиката. При един растеж този ресурс няма да бъде достатъчен и ще трябва пак да се търсят различни форми на кредитиране отвън. Затова е важно да има чужди инвестиции, които да донесат капитал, но подкрепата на тези инвестиции става с допълнителен заемен капитал. И вероятно отново ще видим съотношения от порядъка на 110 - 120%, които при добре развиваща се икономика не са нещо опасно. Разбира се, преди кризата имаше някои банки със съотношения няколкостотин процента, което е доста агресивно.

Предвид, че и в Европа има засилени регулаторни изисквания, възможно ли е тук да има глад за ресурс, който не може да бъде задоволен?
Регулациите на изхода на всяка криза са направени така, че да предотвратят повторението на кризата, но не могат да предотвратят бъдещите кризи. Те поставят известни изисквания за благоразумие, но ликвидност има много на пазара. Няма достатъчно убедителни проекти и процеси в икономиката, които да стимулират инвестиции и потребление. Именно затова говорим за необходимите реформи предприемачите да се чувстват по-комфортно в европейски план - българският случай е по-ясно изразен, но не е изолиран.
Същевременно контрабаланс на това са популистичните напъни да се завием с едно очевидно късо одеяло. Все нещо остава навън и няма как със закон да стимулираме кредитиране или потребление. И пак популистичните тенденции в Европа тук се усилват по доста наивен начин. Например изискванията да печатаме договорите с шрифт 12 няма да ги направят по-разбираеми, но ще намалят ефекта от усилията ни да редуцираме консумацията на хартия.

А другите мерки на законодателя?
Ще се съобразим с тях. Една част от тях ще доведат може би до повишаване на нашите разходи. Може би ще се създадат предпоставки за определени загуби в бъдеще - не драматични, които биха се отразили на стабилността на институцията. Ако целта е по-висок комфорт за потребителите, не мисля, че това е средството, с което да се постигне. Комфортът на потребителите зависи основно от тяхното материално състояние, състоянието на икономиката и тяхната увереност в собственото им бъдеще - да теглят кредити и да могат да си ги погасяват. Във видеото от Бобов дол гледах, че едното от обещанията, които беше дадено на хората наред с "ще пуснем хранителни продукти в магазините" е "няма да си плащате кредитите". Надявам се това да не е действително дадено обещание.



Какъв краен ефект очаквате върху годишния процент на разходите за клиентите?
Не бих се наел да прогнозирам веднага. При всички положения процесът на даване на такива кредити за нас ще стане малко по-скъп. Дали това ще го прехвърлим върху клиента е въпрос на търговска политика и конкурентна среда. Но не мисля, че законът ще постигне целите си, защото той има козметично-популистичен ефект. Нещо подобно на данъка върху лихвите на Дянков, който никога не донесе очакваните материални резултати, но нанесе голяма политическа вреда на ГЕРБ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БНБ подсили предупрежденията си за рисковете пред банките БНБ подсили предупрежденията си за рисковете пред банките

Регулаторът с по-остър тон призовава кредитните институции активно да разчистват лошите кредити от балансите си

24 яну 2020, 2895 прочитания

Годишните резултати на UBS разочароваха, акциите й спаднаха с 5% Годишните резултати на UBS разочароваха, акциите й спаднаха с 5%

Последните три месеца са били най-успешните за швейцарската банка от 10 години

22 яну 2020, 2210 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Дългов кръстопът

Пред риск от понижение на кредитния рейтинг и политическа нестабилност правителството трябва бързо да пласира 1.5 млрд. евро нов дълг

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10