Моделът КТБ

Три пъти. Толкова порасна КТБ за последните три години. Растеж, невиждан от никоя друга банката в страна, а и не само, от години. Докато активите на КТБ растяха експоненциално, всички останали банки едва кретаха на ръст от малко над нулата заради кризата. Този ръст обаче не е за завист. И случващото се последните дни е доказателство, че колкото по-бързо растеш нагоре, толкова по-лесно може да се сгромолясаш.

Още по-страшното е, че моделът на банката е базиран не на естествен пазарен подход, а на политическа протекция и захранване с държавен ресурс. В периода 2009 - 2013 г. почти безплатен капитал от държавните дружества, клонящ на моменти към 1 млрд. лв., бе концентриран в КТБ. Вместо обаче той да отива за създаване на устойчив бизнес, собственикът на банката Цветан Василев и партньорите му, олицетворени чрез депутата от ДПС Делян Пеевски, кредитираха себе си. С кредитите градиха корпоративна мегаимперия от типа "твърде голяма, за да се провали". Така подчиниха под контрола си бизнеси като "Булгартабак холдинг", БТК, "Петрол", "Техномаркет". Създадоха почти медиен монопол и чрез него си осигуряваха политическо послушание.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Разследване на "Капитал" преди повече от година показа, че към края на 2011 г. над 1 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ е раздаден на свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев лица. Това, освен че е огромна част от активите й към този момент (над 1/4), е и в пъти над законовите ограничения. Или иначе казано, поет е огромен риск с парите на депозантите.

Всичко това се случва пред широко затворените очи на Българската народна банка (БНБ), която, макар да има инструментите и възможностите да противодейства на строящото се финансово зомби, на практика не направи кой знае какво. На конкретното запитване на "Капитал" към БНБ дали са открити нарушения и нередности при спазване на банковите регулации в КТБ и стои ли гуверньорът Иван Искров зад подуправителя, отговарящ за "Банков надзор", от регулатора преразказаха методологията за публикуване на надзорна информация. "БНБ предоставя подробна информация за състоянието на банковата система на месечна и тримесечна база, както и полугодишен и годишен отчет на своята дейност. Цялата информация е публично достъпна и се публикува регулярно на интернет страницата на БНБ. Банковата система на България е стабилна, добре капитализирана и с висока ликвидност", посочиха от институцията.

КТБ пък излезе с официално съобщение, след като членовете на ръководството бяха викани на разпит в прокуратурата (виж тук). В това съобщение банката подчертава, че "стриктно спазва Закона за кредитните институции в съответствие с най-добрите европейски и световни практики".



Изкривеният й модел обаче я изведе до четвъртата по важност в страната като активи. В края на 2013 г. те вече са 6.7 млрд. лв. при 2.7 млрд. лв. две години по-рано. В същото време показателите й за капиталова адекватност и стабилност на практика са сред най-лошите в цялата банкова система. Провизиите и обезценките й за лоши кредити са стряскащо ниски и необяснимо отклоняващи се от средните за банковата система - под 2% спрямо блзио 17% средно за системата.

Обяснението поне на последното е логично  - когато кредитът е отпуснат на свързана компания, тя дори да е в ужасно финансово здраве, се намира друга свързана компания, която отново с кредит от КТБ да подкрепи първото дружество. Така банката увеличава кредитния си портфейл, т.е. размера си, и в същото време той изглежда здрав. Докато има начин да се поддържа този модел, всичко ще е наред. Когато обаче основните му колони се прекършат, което явно се случва с развода между Пеевски и Василев, цялата система може да рухне.

Първо, защото преразпределението на империята може да направи КТБ уязвима на кредити, които може никога да не се изплатят. Слуховете на пазара са за до 700 - 800 млн. лв. експозиция на КТБ към "бизнес, привлечен от Пеевски". Ако тези числа са близки до действителността и те изчезнат от баланса на банката, натрупаният й капитал от малко над 600 млн. лв. няма да е достатъчен да покрие загубите.

Второ, ако КТБ задели средните за системата провизии и направи средните обезценки, капиталовата й адекватност би спаднала значително под нормативния минимум от 12%, а може и под нулата, тъй като капиталът пак няма да е достъчен. Да не говорим, че част от него на практика пак са кредити от самата банка, раздадени на акционерите.

Извън хипотезите, безспорен факт е, че след по-малко от два месеца КТБ ще трябва да намери 150 млн. долара, за да изплати падежиращата си емисия корпоративни облигации, издадени през 2012 г. чрез дружеството Northern Lights Bulgaria. Книжата са дължими на 7 август.

Признаци, че банката губи бизнес, вече се забелязват. Така например тя вече не е "любимият" финансист за "Булгартабак холдинг", който отскоро е под контрола на Пеевски (виж тук). През последните няколко месеца холдингът очевидно рефинансира част от оборотния си ресурс от други местни банки. Според публична информация от холдинга само към Пощенска банка той и дъщерните му дружества имат нови кредити за 40 млн. лв. Отделно "Булгартабак" е диверсифицирал и с други банки като Ситибанк, Райфайзенбанк и други, най-интересната от които е държавната Българска банка за развитие, която по идея трябва да финансира малки и средни фирми.

Медиите на империята също са сменили "любимата" си обслужваща банка. Според източници от пазара една от тях е Общинска банка. Активни разговори се водят и за придобиването на Токуда банк от Пеевски (виж тук). Всичко това е най-малкото знак, че "успелият" на 33 години Пеевски и покровителите му може би са готови да загърбят инструмента КТБ и да копират вече изпробваният политико-икономически модел с нова пешка. А за Василев остава утехата, че при рисков сценарий за КТБ за него остава лиценза на малката "Креди агрикол", чието придобиване бе финализирано в четвъртък.