Опасността от дефлация в еврозоната се засилва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасността от дефлация в еврозоната се засилва

Reuters

Опасността от дефлация в еврозоната се засилва

Пазарите очакват ЕЦБ да прибегне до програма за количествено облекчаване

3166 прочитания

Reuters

© Reuters


Силното забавяне на инфлацията в еврозоната през миналия месец бе потвърдено от окончателните данни на Евростат, публикувани в понеделник. Основен фактор за натиска върху цените са били телекомуникационните услуги и хранителните стоки. Статистиката потвърждава притеснителното забавяне на ръста на потребителските цени, което накара Европейската централна банка да предприеме извънредни мерки за разхлабване на паричната си политика в началото на юни.

Спад на цените

В 18-те членки на валутния съюз потребителските цени са нараснали едва с 0.5% през май, което е далеч под заложената от ЕЦБ цел за инфлация на годишна база от близо 2 на сто. Инфлацията остава под нивото от 1%, определяно от централната банка като опасна зона от миналата есен. На месечна база има спад на цените през май, който достига 0.1%, като при стойността на услугите свиването е с 0.2% спрямо април. Основната инфлация, която изключва цените на енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, е спаднала до 0.7% през май спрямо 1 на сто през април. Цените на енергията в региона са останали без промяна на годишна база.

В целия Европейски съюз инфлацията спрямо май 2013 г. е достигнала 0.6%, спрямо 0.8% за предишния месец. На месечна база също се отчита дефлация от 0.1%. Статистиката на годишна база показва, че някои страни вече са изпаднали в дефлация. В Гърция цените на потребителските продукти са спаднали с 2.1%, в България – с 1.8%, а в Португалия и Кипър – със съответно 0.3 и 0.1 на сто. Същевременно най-високи нива на инфлация са регистрирани в Австрия (1.5%), Люксембург (1.4%) и Румъния (1.3%).

Опасност от дефлация

Опасността дефлацията да достигне и еврозоната накара ЕЦБ да стане първата голяма централна банка в света, която въвежда негативни лихвени нива на депозитите. Взимането на такса от финансовите институции за овърнайт депозитите им в ЕЦБ трябва да ги стимулира да използват средствата за кредитиране. Ръководената от Марио Драги институция обяви и програма за предоставяне на дългосрочни нисколихвени кредити, които трябва да бъдат използвани от банките в региона за финансиране на дребни и средни бизнеси и домакинства.

При обявяването на тези мерки в началото на месеца Марио Драги заяви, че това не е всичко, подготвяно от ЕЦБ. Това накара инвеститорите да спекулират, че централната банка може да стартира своя програма за изкупуване на активи, известна като количествено облекчаване, по модела на Федералния резерв на САЩ. Представители на управителния съвет на банката обаче заявиха през миналата седмица, че засега няма нужда от мащабни изкупувания на облигации и други активи, тъй като в еврозоната като цяло все още няма дефлация.

Силното забавяне на инфлацията в еврозоната през миналия месец бе потвърдено от окончателните данни на Евростат, публикувани в понеделник. Основен фактор за натиска върху цените са били телекомуникационните услуги и хранителните стоки. Статистиката потвърждава притеснителното забавяне на ръста на потребителските цени, което накара Европейската централна банка да предприеме извънредни мерки за разхлабване на паричната си политика в началото на юни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    а, сефте!

  • 2
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    Докога в статиите за инфлация/дефлация ще пишете неща като: "Основен фактор за натиска върху цените са били телекомуникационните услуги и хранителните стоки." След което започва да се говори за ЕЦБ и тяхното бездействие.

    Ако основния фактор бяха хранителните стоки и телеком услугите би трябвало статията да ни обясни какви фантастични скокове е имал техническия прогрес в областа на телекомуникациите през изминалия месец и каква невероятна реколта е имало за да се стигне до спадането на цените.

    Основния фактор е ЕЦБ и тяхната безумно рестриктивна парична политика която задушава европейската икономика вече 5 години. Когато няма харчене се получава от лошия вид дефлация.(тази която имаме в момента) Това е големия проблем и трябва ясно да се назовава проблема за да има надежда че някога ще се разреши. Трябва цялото общество да окаже натиск върху ЕЦБ да спре с празните прикаски и да започне с конкретните действия които да вкарат пари или да завъртят съществуващите пари (за да стане това най-вероятно пак ще трябва печатане както в САЩ и Япония) в икономиката на еврозоната.

    Когато имаме добра реколта и падане на цената на доматите тогава имаме добра дефлация за която централната банка не трябва да прави нищо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK