Правителството започва да набира 3 млрд. лв. външен дълг

По предварителна информация държавата ще предложи на инвеститорите 10-годишни еврооблигации

Държавата можеше да пласира емисията още през пролетта, когато моментът бе по-подходящ, но правителството реши да отложи заема за след изборите, за да не си навлича негативи сред избирателите
Държавата можеше да пласира емисията още през пролетта, когато моментът бе по-подходящ, но правителството реши да отложи заема за след изборите, за да не си навлича негативи сред избирателите    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Държавата можеше да пласира емисията още през пролетта, когато моментът бе по-подходящ, но правителството реши да отложи заема за след изборите, за да не си навлича негативи сред избирателите
Държавата можеше да пласира емисията още през пролетта, когато моментът бе по-подходящ, но правителството реши да отложи заема за след изборите, за да не си навлича негативи сред избирателите    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Процедурата по пласиране на български еврооблигации за 1.5 млрд. евро (почти 3 млрд. лв.) започва в четвъртък и може да приключи в рамките на деня, научи "Капитал Daily" от няколко източници от пазара. До обед инвеститорите ще могат да подават заявки за количеството, което биха искали да купят, както и за исканата от тях доходност. След това на база на подадените поръчки Министерството на финансите заедно с мениджърите на емисията ще вземат решение за разпределението на книжата и ще обявят резултатите от предлагането. По предварителна информация дългът ще бъде издаден под формата на 10-годишни облигации, които ще падежират през 2024 година. Според експерти, до които "Капитал Daily" се допита, при такъв матуритет доходността може да бъде малко над 3%, което е по-оптимистично от  прогнозата за около 4%, направена от премиера Пламен Орешарски във вторник по време на среща с неправителствени организации.

Преди да е приключило роуд шоуто

Пласирането на дълга започва в последния ден на роуд шоуто (представянето на емисията през потенциалните инвеститори), преминало вече през Лондон, Франкфурт и Париж. Това може да означава, че декларираният интерес по време на срещите там е бил достатъчно голям, за да не се изчакат отзивите от срещата в Виена, коментират експерти от пазара. Те очакват презаписване на емисията и постигане на приемлива доходност заради фундаментално добрите показатели на България като емитент и действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за стимулиране на инвестициите чрез въвеждане на отрицателна лихва по депозитите. "Ако се стигне до 4%, това би било приемлива доходност, но по-скоро за купувача", коментира експерт, който предпочита да остане неназован.

Участници от пазара обръщат внимание на това, че най-вероятно държавата няма да успее да пласира по-дълги от 10-годишни облигации, което е притеснителен знак. По информация на агенция Reuters намерението на финансовото министерство е било за емитиране на дълга на два транша с пускането на 15-годишни облигации и набиране на част от ресурса с по-кратки 10 или 7-годишни облигации. Така можеше да се балансират бъдещите плащания по дълга, за да не се струпват големи суми наведнъж. Нежеланието на инвеститорите да поемат риска на по-дългосрочните книжа може да се обясни с понижаването на рейтинга до една степен над нивото junk (боклук) от страна на агенция Standard and Poor's, извършено само преди две седмици, както и с действията на държавата за спасяване на четвъртата по големина банка в страната - КТБ.

Възможност за тегленето на по-голям заем

Заради нуждата от финансов ресурс, с който да бъде преодоляна кризата в КТБ, финансисти прогнозират, че държавата може да се възползва от настоящото предлагане и да изтегли по-голям заем от предвиденото. Възможност за това й дава Законът за държавния бюджет, в който заложеният лимит за поемане на външен дълг е 3.9 млрд. лв. При планирането на емисията под този праг в началото на годината държавните финансисти бяха взели предвид очаквания бюджетен дефицит от 1.8% от БВП (или 1.5 млрд. лв.)  и рефинансирането на заем за 1.086 млрд. долара през януари 2015 г. Към полугодието нуждата от пари изглежда по-остра и заради очакваното неизпълнение на приходите и по-големите разходи в бюджета.