С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
34 27 юни 2014, 18:53, 19038 прочитания

Животът след КТБ

Как реагираха институциите и кои са сценариите за бъдещето й

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво трябва да правиш, ако имаш пациент с кървяща прострелна рана и опасна инфекциозна болест? За един лекар няма особена дилема с кое първо да се захване. За един централен банкер обаче решението е доста по-трудно.

Миналата седмица БНБ и управляващите трябваше да го вземат. След груба оркестрирана атака чрез прокуратура, съд и медии, зад която прозира ръката на депутата от ДПС Делян Пеевски, Корпоративна търговска банка започна бързо да губи подплашените си вложители. Така банката, доскоро безспорен фаворит на държавата, разраснала се бурно благодарение на концентрираните в нея пари на държавните дружества и снизхождението на регулатора и изградила корпоративна империя около собственика си Цветан Василев, беше изправена пред загуба на 20% от депозитната си база, като средно на ден от нея са изтичали по 300 млн. лв. При подобна кръвозагуба една банка трудно би издържала, още повече в България, където централната банка има сериозни ограничения да действа като кредитор от последна инстанция, а междубанковият пазар е съвсем плитък.


Така на 20 юни в петък БНБ и правителството бяха изправени пред дилема. И те взеха почти единствено възможното решение - да спрат кървенето с надеждата, че междувременно заразата на недоверието няма да се разпростре. Все още не е ясно колко е дълбока раната - колко лош е портфейлът на КТБ, каква капиталова дупка ще се отвори и съответно какви средства ще са нужни за закърпването й. От това до голяма степен ще зависи какво може да се случи нататък.

Един дълъг уикенд


Според участвали в разговорите между експертите от централната банка и политици до решението не се е стигнало на секундата и наистина е седяла опцията КТБ да бъде оставена да фалира. Тогава с 2.1 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете можеха в голяма степен да се покрият гарантираните от държавата депозити до 196 хил. лв. По последни отчети към края на март привлечените средства на КТБ са около 6.4 млрд. лв., като след тегленията те са били по-малко от 6 млрд. лв. По неофициална информация подлежащите на гаранция са били около 3.6 млрд. лв., което е правело възможно с относително малка подкрепа от държавата те да се съберат. А после от осребряването на активите на банката те в голяма степен да бъдат възстановени.

Този ход има предимството, че е политически по-лесно смилаем - не се "спасява" банка с пари на данъкоплатците и голямата част от потенциалните загуби се поемат от акционерите и големите кредитори. То обаче си има и негативи. Най-основният е, че не е ясно дали комбинацията от думите фалит и банка в едно изречение няма да предизвикат паника сред вложители в други институции.



Затова и все пак сравнително бързо се е стигнало до оповестеното от БНБ в петък решение - поставяне на банката под специален надзор, назначаване на квестори и временното й затваряне. Оттук са започнали и тежките разговори какво да се прави. Според няколко независими източника БНБ са предложили като най-чист вариант държавата да излезе и да емитира голяма емисия дълг, целево предназначена за подкрепа на банката, с които да даде ясен сигнал, че разполага с достатъчно средства да я подкрепи ликвидно и така да даде ясен сигнал, че може да посрещне всякакви тегления.

Управляващите партии обаче са били категорични, че това е политически неприемливо. Политици са коментирали, че не искат да поемат отговорност за грешки на регулатора, а и са били възмутени, че БНБ ги поставя в ситуация да взимат решение "на сляпо" - без да знаят колко реално е дупката в баланса на КТБ. Според тях управителят на БНБ Иван Искров им е заявил, че не могат да кажат и че това ще се разбере чак от оценките на квесторите и на независимите одитори. Те бяха избрани през седмицата, като трите одиторски фирми Deloitte, EY и АФА трябва да анализират жизнеността на портфейла до 4 юли.

Така се стига и до оповестеното в неделя решение - предприемане на действия по отписване на капитала, рекапитализиране чрез Фонда за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие и осигуряване на ликвидност от управление "Банково" на БНБ и при нужда - от фискалния резерв, така че банката да отвори на 21 юли. След емисията на 3 млрд. лв. дълг, което мина успешно през седмицата, правителството разполага с пари, които в голямата си част ще са нужни чак през януари 2015 г., когато трябва да се изплати падежиращ външен дълг за около 1.6 млрд. лв.

В няколко сценария


След обявеното категорично решение на БНБ за национализация, Министерството на финансите отвори врати да се даде въможност и на досегашните акционери в банката да я рекапитализират. Засега не изглежда вероятно Цветан Василев да може да мобилизира достатъчно ресурс, а VTB Capital, което държи малко под 10%, официално заяви, че не смята да подпомага КТБ. Така остава вторият по големина акционер с 30% - дружество на Държавния резервен фонд на Оман, като през седмицата първо банкерът Стоян Александров, а после и почетният консул на Оман Стоян Денчев заявиха, че има интерес и води разговори с правителството и БНБ.

Така възможните сценарии оттук нататък се разшириха до няколко:

1. Оманският фонд придобива КТБ. За политиците това е добре дошло - няма нужда от бюджетни средства, инвеститорите сами поемат реструктурирането на банката и понасят загуби. Като за чужд портфейлен инвеститор обаче това не изглежда най-логичният ход предвид всички неизвестни, които остават. Самият премиер Пламен Орешарски в малкото си коментари по темата също окачестви вероятността като малка. За да отвори врати спокойно банката, особено ако не е държавна, ще е нужно не просто да се попълни капиталът, а да се осоигури практически 100% ликвидност да се посрещнат всички тегления.
Все пак обаче винаги са битували подозрения, че това не е чиста инвестиция на фонда и той по-скоро представлява нечий интерес. Оманският фонд влезе в КТБ през 2009 г., като плати за ⅓ от банката 185 млн. лв. - доста над пазарната цена на борсата по това време. Оттогава те не проявяват пряк интерес към вложението си, обичайно нямат дори представител на общите събрания. Междувременно банката не е разпределяла дивидент, така че формално фондът не си е избил по никакъв начин инвестицията. Все пак според източници е имало парични трансфери, чрез които участието в капитала на КТБ е възмездявано.
Затова и ако фондът реши да участва, ще има подозрения, че досегашният мажоритарен акционер или някой друг се опитва да си върне банката през него. Според Europolitics от банката има писмо дори до Европейската комисия от 24 юни (след като вече е под специален надзор), в която тя директно обвинява Пеевски за атаката спрямо нея и упреква БНБ, правителството и Асоциацията на банките, че не са предприели действия да спрат слуховете и да разсеят притесненията на вложителите. Това е сигнал, че Василев може да прибегне и до съдебни действия в опит да си върне контрола.

2. Спасяването по начертания план. Тук голямата неяснота е колко голяма може да се окаже дупката. Като цяло наличните буфери са достатъчни да покрият напълно депозитната база. Според сметки на запознати с разговорите между БНБ и управлявщите освен 2.1 млрд, лв. от Фонда за гарантиране на влоговете, Българска банка за развитие може да набави още между 0.5 и 1 млрд. лв. (свободен собствен капитал, на база на който да привлече заем). При нужда БНБ може да освободи и ликвидност от собствените си средства в баланса на управление "Банково" в рамките на 1-1.2 млрд. лв. и в краен случай може мостово да се ползват и пари от прясно изтегления заем. Така тегленията могат да бъдат покрити напълно, а после от продажбата нацяло или на активите й да се възстановяват сумите по-обратен ред.
Тук най-големият риск е, че по този начин се изстискват изцяло наличните буфери. Реално това е оптимистичният сценарий, докато никой не очертава план Б, при негативен.

3. План Б. Ако се отворят дупки, по-големи от наличните вече, заемът ще стане неизбежен. Щом вече се е опряло до подпомагане на банки, пазарите няма да са толкова благосклонни. Тук има доста смекчаващи обстоятелства - ниският правителствен дълг е предимство, което дори и при калкулиране на потенциални дупки, може да не вдигне. Банките с чужди собственици ползват ликвидност от централите си и могат да поемат тегления. Така всъщност потенциалният размер на проблема е с ограничен размер. А дори и пазарите изведнъж да калкулират висока премия, МВФ остава опция. След последната криза и прибягването до фонда от множество европейски държави това вече не е съпътствано със стигма на "провалена държава".

Изгубената репутация


Който и от сценариите да се реализира оттук нататък обаче, играта се променя в един ключов аспект. Мълчаливото достолепие на БНБ, с което тя попарваше всяка критика и всяваше усещане за стабилност, вече е сериозно разклатено.

Да, вярно е, че КТБ беше покосена от ликвидна криза на масово теглене. Ясно е и че това беше оркестрирана атака. Тя обаче стана възможна едва след като години наред банката беше оставена да се раздува като тиктакаща бомба. И ако не я беше задействал разводът между Пеевски и Василев, щеше да е нещо друго. "Големият въпрос около банката е защо правителството и централната банка са оставали да се стигне дотук", пита главният анализатор за развиващите се пазари на Commerzbank Саймън Кихано-Еванс в свой анализ на българския дълг през седмицата.

Макар по време на паника всички да се надпреварват как никоя банка не може да издържи на масирано теглене и то да предизвика неплатежоспособност, често е точно обратното - паниката просто е официалното признание на проблемите вътре. Ако банката фундаментално е здрава и атаката е чисто спекулативна, другите банки биха били склонни да я финансират временно (и доста скъпо) и реално да я спасят. Фактът, че това не се случва, също е сигнал, че липсва доверие в качеството на портфейла й.

При справянето с КТБ БНБ изхаби голяма част от нефинансовия си арсенал. Регулаторът опита вербална интервенция с няколко изречения съобщение до медиите. А само няколко дни по-късно трябваше да излезе и на живо да обяснява, че банката не е фалирала, но не можете да си вземете парите сега. Нямаше данни какви са били тегленията, каква може да е дупката и откъде може да се е взела, след като БНБ, Искров и компания така и не можаха да се отърсят от дългогодишно налаганата си политика на информационно затъмнение - "БНБ знае какво прави и тъй като минахме през кризата, без да спасяваме банки, значи сме добри". Всъщност обаче от началото на кризата централнта банка остави въможност на кредитните институции с местни собственици да дишат именно като отхлаби регулаторните си практики. В резултат някои институции като КТБ спряха да признават лоши кредити, започнаха да фабрикуват капитал от въздуха и заложиха на бясна експанзия.

При всяко положение вече въпросът за качеството на надзора е поставен на преден план. Ако одитът покаже дупка, това ще е сериозен удар по реномето на БНБ. Следващият път вече просто с "Уверяваме ви, че..." няма да се получи. Ако иска да запази влиянието си и контрола, тя трябва не просто да затегне надзора, но и да покаже нагледно как го е направила.

Бел. ред. Уважаеми читатели, според чл. 152 от Закона за кредитните институции се налагат санкции за разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея. Затова коментари във форума под статията, които отговарят на този законов текст, ще бъдат изтривани. Молим ви да ни сигнализирате за такива през удивителния знак вдясно от коментара.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: БНБ КТБ спасяване

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г. 9 ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г.

От държавната институция не обясниха на какво се дължи забавянето

13 окт 2019, 7929 прочитания

Доктор Ружа и пътят на милиардите 3 Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

11 окт 2019, 34733 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Fitch повиши рейтинга на "Прокредит банк" до инвестиционен

Агенцията потвърди оценките си за "Алианц банк България", "Сосиете женерал Експресбанк" и "Сожелийз"

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света