Животът след КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Животът след КТБ

Животът след КТБ

Как реагираха институциите и кои са сценариите за бъдещето й

Николай Стоянов
19383 прочитания

© Надежда Чипева


Какво трябва да правиш, ако имаш пациент с кървяща прострелна рана и опасна инфекциозна болест? За един лекар няма особена дилема с кое първо да се захване. За един централен банкер обаче решението е доста по-трудно.

Миналата седмица БНБ и управляващите трябваше да го вземат. След груба оркестрирана атака чрез прокуратура, съд и медии, зад която прозира ръката на депутата от ДПС Делян Пеевски, Корпоративна търговска банка започна бързо да губи подплашените си вложители. Така банката, доскоро безспорен фаворит на държавата, разраснала се бурно благодарение на концентрираните в нея пари на държавните дружества и снизхождението на регулатора и изградила корпоративна империя около собственика си Цветан Василев, беше изправена пред загуба на 20% от депозитната си база, като средно на ден от нея са изтичали по 300 млн. лв. При подобна кръвозагуба една банка трудно би издържала, още повече в България, където централната банка има сериозни ограничения да действа като кредитор от последна инстанция, а междубанковият пазар е съвсем плитък.

Така на 20 юни в петък БНБ и правителството бяха изправени пред дилема. И те взеха почти единствено възможното решение - да спрат кървенето с надеждата, че междувременно заразата на недоверието няма да се разпростре. Все още не е ясно колко е дълбока раната - колко лош е портфейлът на КТБ, каква капиталова дупка ще се отвори и съответно какви средства ще са нужни за закърпването й. От това до голяма степен ще зависи какво може да се случи нататък.

Един дълъг уикенд

Според участвали в разговорите между експертите от централната банка и политици до решението не се е стигнало на секундата и наистина е седяла опцията КТБ да бъде оставена да фалира. Тогава с 2.1 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете можеха в голяма степен да се покрият гарантираните от държавата депозити до 196 хил. лв. По последни отчети към края на март привлечените средства на КТБ са около 6.4 млрд. лв., като след тегленията те са били по-малко от 6 млрд. лв. По неофициална информация подлежащите на гаранция са били около 3.6 млрд. лв., което е правело възможно с относително малка подкрепа от държавата те да се съберат. А после от осребряването на активите на банката те в голяма степен да бъдат възстановени.

Този ход има предимството, че е политически по-лесно смилаем - не се "спасява" банка с пари на данъкоплатците и голямата част от потенциалните загуби се поемат от акционерите и големите кредитори. То обаче си има и негативи. Най-основният е, че не е ясно дали комбинацията от думите фалит и банка в едно изречение няма да предизвикат паника сред вложители в други институции.

Затова и все пак сравнително бързо се е стигнало до оповестеното от БНБ в петък решение - поставяне на банката под специален надзор, назначаване на квестори и временното й затваряне. Оттук са започнали и тежките разговори какво да се прави. Според няколко независими източника БНБ са предложили като най-чист вариант държавата да излезе и да емитира голяма емисия дълг, целево предназначена за подкрепа на банката, с които да даде ясен сигнал, че разполага с достатъчно средства да я подкрепи ликвидно и така да даде ясен сигнал, че може да посрещне всякакви тегления.

Управляващите партии обаче са били категорични, че това е политически неприемливо. Политици са коментирали, че не искат да поемат отговорност за грешки на регулатора, а и са били възмутени, че БНБ ги поставя в ситуация да взимат решение "на сляпо" - без да знаят колко реално е дупката в баланса на КТБ. Според тях управителят на БНБ Иван Искров им е заявил, че не могат да кажат и че това ще се разбере чак от оценките на квесторите и на независимите одитори. Те бяха избрани през седмицата, като трите одиторски фирми Deloitte, EY и АФА трябва да анализират жизнеността на портфейла до 4 юли.

Така се стига и до оповестеното в неделя решение - предприемане на действия по отписване на капитала, рекапитализиране чрез Фонда за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие и осигуряване на ликвидност от управление "Банково" на БНБ и при нужда - от фискалния резерв, така че банката да отвори на 21 юли. След емисията на 3 млрд. лв. дълг, което мина успешно през седмицата, правителството разполага с пари, които в голямата си част ще са нужни чак през януари 2015 г., когато трябва да се изплати падежиращ външен дълг за около 1.6 млрд. лв.

В няколко сценария

След обявеното категорично решение на БНБ за национализация, Министерството на финансите отвори врати да се даде въможност и на досегашните акционери в банката да я рекапитализират. Засега не изглежда вероятно Цветан Василев да може да мобилизира достатъчно ресурс, а VTB Capital, което държи малко под 10%, официално заяви, че не смята да подпомага КТБ. Така остава вторият по големина акционер с 30% - дружество на Държавния резервен фонд на Оман, като през седмицата първо банкерът Стоян Александров, а после и почетният консул на Оман Стоян Денчев заявиха, че има интерес и води разговори с правителството и БНБ.

Така възможните сценарии оттук нататък се разшириха до няколко:

1. Оманският фонд придобива КТБ. За политиците това е добре дошло - няма нужда от бюджетни средства, инвеститорите сами поемат реструктурирането на банката и понасят загуби. Като за чужд портфейлен инвеститор обаче това не изглежда най-логичният ход предвид всички неизвестни, които остават. Самият премиер Пламен Орешарски в малкото си коментари по темата също окачестви вероятността като малка. За да отвори врати спокойно банката, особено ако не е държавна, ще е нужно не просто да се попълни капиталът, а да се осоигури практически 100% ликвидност да се посрещнат всички тегления.

Все пак обаче винаги са битували подозрения, че това не е чиста инвестиция на фонда и той по-скоро представлява нечий интерес. Оманският фонд влезе в КТБ през 2009 г., като плати за ⅓ от банката 185 млн. лв. - доста над пазарната цена на борсата по това време. Оттогава те не проявяват пряк интерес към вложението си, обичайно нямат дори представител на общите събрания. Междувременно банката не е разпределяла дивидент, така че формално фондът не си е избил по никакъв начин инвестицията. Все пак според източници е имало парични трансфери, чрез които участието в капитала на КТБ е възмездявано.

Затова и ако фондът реши да участва, ще има подозрения, че досегашният мажоритарен акционер или някой друг се опитва да си върне банката през него. Според Europolitics от банката има писмо дори до Европейската комисия от 24 юни (след като вече е под специален надзор), в която тя директно обвинява Пеевски за атаката спрямо нея и упреква БНБ, правителството и Асоциацията на банките, че не са предприели действия да спрат слуховете и да разсеят притесненията на вложителите. Това е сигнал, че Василев може да прибегне и до съдебни действия в опит да си върне контрола.

2. Спасяването по начертания план. Тук голямата неяснота е колко голяма може да се окаже дупката. Като цяло наличните буфери са достатъчни да покрият напълно депозитната база. Според сметки на запознати с разговорите между БНБ и управлявщите освен 2.1 млрд, лв. от Фонда за гарантиране на влоговете, Българска банка за развитие може да набави още между 0.5 и 1 млрд. лв. (свободен собствен капитал, на база на който да привлече заем). При нужда БНБ може да освободи и ликвидност от собствените си средства в баланса на управление "Банково" в рамките на 1-1.2 млрд. лв. и в краен случай може мостово да се ползват и пари от прясно изтегления заем. Така тегленията могат да бъдат покрити напълно, а после от продажбата нацяло или на активите й да се възстановяват сумите по-обратен ред.

Тук най-големият риск е, че по този начин се изстискват изцяло наличните буфери. Реално това е оптимистичният сценарий, докато никой не очертава план Б, при негативен.

3. План Б. Ако се отворят дупки, по-големи от наличните вече, заемът ще стане неизбежен. Щом вече се е опряло до подпомагане на банки, пазарите няма да са толкова благосклонни. Тук има доста смекчаващи обстоятелства - ниският правителствен дълг е предимство, което дори и при калкулиране на потенциални дупки, може да не вдигне. Банките с чужди собственици ползват ликвидност от централите си и могат да поемат тегления. Така всъщност потенциалният размер на проблема е с ограничен размер. А дори и пазарите изведнъж да калкулират висока премия, МВФ остава опция. След последната криза и прибягването до фонда от множество европейски държави това вече не е съпътствано със стигма на "провалена държава".

Изгубената репутация

Който и от сценариите да се реализира оттук нататък обаче, играта се променя в един ключов аспект. Мълчаливото достолепие на БНБ, с което тя попарваше всяка критика и всяваше усещане за стабилност, вече е сериозно разклатено.

Да, вярно е, че КТБ беше покосена от ликвидна криза на масово теглене. Ясно е и че това беше оркестрирана атака. Тя обаче стана възможна едва след като години наред банката беше оставена да се раздува като тиктакаща бомба. И ако не я беше задействал разводът между Пеевски и Василев, щеше да е нещо друго. "Големият въпрос около банката е защо правителството и централната банка са оставали да се стигне дотук", пита главният анализатор за развиващите се пазари на Commerzbank Саймън Кихано-Еванс в свой анализ на българския дълг през седмицата.

Макар по време на паника всички да се надпреварват как никоя банка не може да издържи на масирано теглене и то да предизвика неплатежоспособност, често е точно обратното - паниката просто е официалното признание на проблемите вътре. Ако банката фундаментално е здрава и атаката е чисто спекулативна, другите банки биха били склонни да я финансират временно (и доста скъпо) и реално да я спасят. Фактът, че това не се случва, също е сигнал, че липсва доверие в качеството на портфейла й.

При справянето с КТБ БНБ изхаби голяма част от нефинансовия си арсенал. Регулаторът опита вербална интервенция с няколко изречения съобщение до медиите. А само няколко дни по-късно трябваше да излезе и на живо да обяснява, че банката не е фалирала, но не можете да си вземете парите сега. Нямаше данни какви са били тегленията, каква може да е дупката и откъде може да се е взела, след като БНБ, Искров и компания така и не можаха да се отърсят от дългогодишно налаганата си политика на информационно затъмнение - "БНБ знае какво прави и тъй като минахме през кризата, без да спасяваме банки, значи сме добри". Всъщност обаче от началото на кризата централнта банка остави въможност на кредитните институции с местни собственици да дишат именно като отхлаби регулаторните си практики. В резултат някои институции като КТБ спряха да признават лоши кредити, започнаха да фабрикуват капитал от въздуха и заложиха на бясна експанзия.

При всяко положение вече въпросът за качеството на надзора е поставен на преден план. Ако одитът покаже дупка, това ще е сериозен удар по реномето на БНБ. Следващият път вече просто с "Уверяваме ви, че..." няма да се получи. Ако иска да запази влиянието си и контрола, тя трябва не просто да затегне надзора, но и да покаже нагледно как го е направила.

Бел. ред. Уважаеми читатели, според чл. 152 от Закона за кредитните институции се налагат санкции за разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея. Затова коментари във форума под статията, които отговарят на този законов текст, ще бъдат изтривани. Молим ви да ни сигнализирате за такива през удивителния знак вдясно от коментара.

Какво трябва да правиш, ако имаш пациент с кървяща прострелна рана и опасна инфекциозна болест? За един лекар няма особена дилема с кое първо да се захване. За един централен банкер обаче решението е доста по-трудно.

Миналата седмица БНБ и управляващите трябваше да го вземат. След груба оркестрирана атака чрез прокуратура, съд и медии, зад която прозира ръката на депутата от ДПС Делян Пеевски, Корпоративна търговска банка започна бързо да губи подплашените си вложители. Така банката, доскоро безспорен фаворит на държавата, разраснала се бурно благодарение на концентрираните в нея пари на държавните дружества и снизхождението на регулатора и изградила корпоративна империя около собственика си Цветан Василев, беше изправена пред загуба на 20% от депозитната си база, като средно на ден от нея са изтичали по 300 млн. лв. При подобна кръвозагуба една банка трудно би издържала, още повече в България, където централната банка има сериозни ограничения да действа като кредитор от последна инстанция, а междубанковият пазар е съвсем плитък.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    "Ако одитът покаже дупка, това ще е сериозен удар по реномето на БНБ. Следващият път вече просто с "Уверяваме ви, че..." няма да се получи. Ако иска да запази влиянието си и контрола, тя трябва не просто да затегне надзора, но и да покаже нагледно как го е направила."

    добре. одитът ще покаже точно това, че не само БНБ, но и всички останали замесени (правителство, държавни фирми, регулаторни органи), са проспали престъпно и/или некадърно цялата тази финансова помия.

    от което следва, че регулаторните мерки трябва да се подобрят многократно считано от тази и следващата година.

  • 2
    asenlisev avatar :-|
    asenlisev

    Искров да си ходи.
    Освен да крие проблемните кредити на банките друго не прави.....

  • 3
    krastitel avatar :-(
    krastitel

    предлагам тези регулатори да си ходят, и да не прехвърлят сметката на данъкоплатците. кой данъкоплатец иска да плати високите лихви на вложителите в КТБ?

  • 4
    excellgate avatar :-|
    Excellgate

    Банките са наред. Не е наред как държавата чрез прокуратурата, след поръчка на политици, се нахвърля против една банка и към подуправител на БНБ и после се появява Искров и моли същата тази държава и всички нейни органи, в това число и прокуратурата да разберат кой стои в основата на това. Скапаните политици се надпреварват да дават коментари, дори и омбудсмана се намеси.

    Питам:

    На идиоти ли ни правят?!?!

  • 5
    protest_vs avatar :-|
    protest_vs

    Поредната поръчкова статия. Кажете по-ясно кой кой кой .............?
    И моля който не знае какво е проблемен кредит да не се изказва.

  • 6
    protest_vs avatar :-|
    protest_vs

    До коментар [#3] от "krastitel":Ясно къде ти е депозита!

  • 7
    protest_vs avatar :-|
    protest_vs

    До коментар [#1] от "Rage Against":НЕ СА ПРОСПАЛИ, АМИ СА КРАЛИ!

  • 9
    misha avatar :-|
    Миша

    Малко е вероятно Оманският фонд да си купи банката. Това не е стилът им. Те са в България още преди да са ортаци с Цветан Василев. Тогава бяха ортаци с Георги Крумов от Equest. Когато Крумов напусна Техномаркет и подобни Оманският фонд можеше да вземе бизнеса, но предпочете да остане миноритарен партньор. Активите на Крумов ги взе Мустака. Разбира се банка е друго нещо, но те предпочитат да са партньори.
    Това, че го казва професорът - мултак е още един показател, че не е истина. Професорът се напъва да се прави на важен и да говори почти умно. Оманският фонд отдавна го е отсвирил. Освен това оманците, ако са професионалисти, ще работят тихо. Нашият пишман професор бие барабана. Това в банковите среди не е прието.

  • 10
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#1:"Rage Against"]са проспали престъпно и/или некадърно цялата тази финансова помия.[/quote]
    Не са проспали а са се възползвали. Той Вежди Рашидов съвсем ясно си го каза "За да се осигури медийна подкрепа". И тук ББ вече е с двата крака вътре в блатото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK