Кристоф Фрайтаг: Не очаквам сериозна заплаха за финансовата система в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристоф Фрайтаг: Не очаквам сериозна заплаха за финансовата система в България

"Как финансираме и как да финансираме отговорно са важните въпроси пред банките днес."

Кристоф Фрайтаг: Не очаквам сериозна заплаха за финансовата система в България

Членът на управителния съвет на ProCredit Bank - Германия, пред "Капитал Daily"

Мария Иванова
7327 прочитания

"Как финансираме и как да финансираме отговорно са важните въпроси пред банките днес."

© Георги Кожухаров


Визитка

Кристоф Фрайтаг е член на управителния съвет на ProCredit Bank - Германия, и член на надзорния съвет на Прокредит банк (България). През 2001 г. той е един от основателите на Прокредит банк (България). За 18-годишния си опит в банковата сфера е заемал мениджърски позиции и в KMB Bank (Русия), както и в ProCredit Bank - Сърбия. Като мениджър в ProCredit Bank - Германия, той отговаря за развитието на бизнеса на германската институция, включително и в България. На 26 юни Кристоф Фрайтаг участва в среща с Германско-българската индустриално търговска камара, където представи възможностите за трансгранично финансиране на български компании от ProCredit Bank Германия.

Каква е оценката ви за българската банкова система в момента в сравнение с преди десетина години, когато сте основавали Прокредит банк, а също така и от гледна точка на последните събития в сектора?

Банковата система се разви неимоверно оттогава. Бях тук през 2001-2003 г. и тогава като своя задача в банковата система виждахме това да дадем достъп до кредитиране на малкия бизнес. И не само на малкия бизнес – много хора бяха изключени от банковата система, която се грижеше само за големите компании и за богатите хора, развиваше дейност в сферата на ценните книжа и голяма част от икономиката нямаше достъп до смислени банкови услуги. Това беше обстановката, в която основахме Прокредит банк в България. В продължение на години бяхме ангажирани с развитието на клонова мрежа, с обучаването на персонал и с това да вкараме хората и бизнеса в банковата система – както в "Прокредит" така и в банковата система като цяло, защото много банки последваха примера ни. По-късно, по време на годините на бума – 2005-2008 г., това се промени. Оттогава и от кризата насам въпросът вече не е в даването на достъп до финансови услуги и в това да даваме повече, по-дългосрочни или по-големи заеми на хората, а в това как финансираме, как обслужваме клиентите си, каква добавена стойност може да даде банката на клиента извън чистата стойност на заема. Как финансираме и как да финансираме отговорно са важните въпроси днес. Това, за което всеки трябва да се замисли днес, както в Германия, така и в България, е за какво всъщност служи банката и за кого съществува – за клиентите. За частните лица, които искат да депозират средствата си, и за корпоративните клиенти, които искат кредитиране. Големият въпрос е как го правите, как управлявате нуждите на клиентите си. И смятам, че като погледнем банковия сектор днес, виждаме малко по-ясно кой е в състояние да даде отговори на тези въпроси и кой все още не е способен да го направи. Но хората трябва да преценят това сами. Смятам, че в това отношение българската банкова система се променя в последните години и в бъдеще ще изглежда по-различно.

Как бихте описали настоящата среда?

Ситуацията не е лесна, но ми се струва, че имаме основания да бъдем внимателни оптимисти, че нещата няма да се влошат. Икономическите перспективи както за еврозоната, така и за България са малко по-добри. Перспективите за бизнеса, включително за малкия бизнес, също са малко по-добри. Най-лошото за банките би трябвало да е приключило. Не очаквам рязък бум и бързо възстановяване, но очаквам нещата да се подобрят. Това означава, че има възможности. За бизнеса е ясно, че разходите в България са по-ниски, цената на финансирането също е значително понижена, което означава, че има възможности – за производство в България, за износ. Това всъщност се случва – знаете, че миналата година износът на България за Германия беше по-висок от вноса й от Германия. Не са много страните, които успяват да постигнат това.

На практика през последната половин година наблюдаваме спад на износа на България и реално този двигател на икономиката се охлажда.

Нямам кристална топка и не знам какво ще донесе бъдещето, но ако ме питате какво очаквам – очаквам много, много бавно и внимателно възстановяване.

А какви са очакванията ви за ефекта от кризата в Корпоративна търговска банка върху банковата система?

Не очаквам сериозна заплаха за финансовата система. Смятам, че начинът, по който функционира българската финансова система – надзорът, гарантирането на депозитите и т.н., е конструктивен и напоследък виждаме доказателство за това. Мисля че настоящата ситуация ще остане стабилна за сектора като цяло. Ситуацията ще натовари правителството, но като цяло става дума за пример за банка, която вероятно ще трябва да бъде спасена с държавни средства – предстои да видим как ще се случи това. Извън това не бих могъл да коментирам. Знам, че тази банка е растяла много бързо за кратък период, давала е по-високи лихвени проценти по депозитите от останалите банки – и двете неща обикновено са индикатори за по-висока степен на риск, но това не означава, че непременно трябва да се стигне до такава ситуация като сегашната. От друга страна, индикаторите са били налице.

Какви са възможностите на Procredit Holding да подкрепи Прокредит банк в случай на необходимост?

Напълно капитализирани сме и разполагаме с достатъчно средства да подкрепим "Прокредит банк (България)" дори и в случай на екстремна банкова криза. Разработили сме своите крайно неблагоприятни сценарии, като банката в Германия и холдингът са напълно в състояние да подкрепят банката в България. Самата банка в България е изключително устойчива на криза, разполага с високо равнище на допълнителен капитал и ликвидност, за да устои на евентуална криза.

Кои са основите предизвикателства в дейността на банката в България?

Бих казал, че предизвикателствата пред нас са предизвикателствата, пред които са изправени клиентите ни, т.е. как да се справят с настоящата трудна икономическа ситуация, в която е трудно да се правят планове, бъдещето е несигурно и тази несигурност се прехвърля в посока на колебание по отношение на правенето на инвестиции, а това от своя страна означава ниско търсене на заеми от страна на клиентите на банката. Имаме готовност, през последните години си написахме домашното, адресирали сме рисковете, преструктурирахме клоновата си мрежа, инвестирахме много в клоновата мрежа и в персонала си, вложихме много в обучения на служителите си, преразгледахме процесите и ИТ структурата си, така че сме готови. Смятаме, че сме напълно подготвени да посрещнем нуждите на клиентите си, включително с подкрепата на ProCredit Bank - Германия.

Кои са секторите, върху които е поставен фокусът ви през годината?

Банката тук е фокусирана върху селското стопанство и преработка на храни, но също така и върху производството като цяло – има много условия, които правят местното производство в България интересно, а също така и производството, насочено за износ. И, разбира се, гледаме много сериозно на финансирането на проекти за енергийна ефективност. Мисля, че е много добра идея да обръщаме внимание на начина, по който произвеждат компаниите ни, на това как се справят с доставките на енергия и да намерим начини за намаляване на потреблението на енергия.

Търсим надеждни компании със смислени проекти и стабилна и качествена финансова история.

В България сте, за да представите възможностите за трансгранично финансиране на бизнеса съвместно с ProCredit Bank - Германия. Бихте ли разказали какви са условията, при които българските компании могат да получат такова финансиране, и в кои случаи бихте препоръчали използването му като инструмент?

Използването на германската банка има голям смисъл, когато става дума за дългосрочно инвестиционно финансиране. Особено в настоящата ситуация смятам, че е особено атрактивно това, че можем да предложим дългосрочно финансиране с фиксирана лихва за целия период на заема. Предлагаме доста атрактивни лихвени проценти, тъй като използваме цената на финансирането, което привличаме в Германия. Това, което търсим, е качество. Търсим надеждни, стабилни компании в България със смислени проекти, които да развиват основния бизнес на компанията. Търсим компании със стабилна и качествена финансова история. Най-добрият начин е да кандидатстват за финансиране в банката ни в България, където колегите знаят как да структурират заема, дали да използват например програмата JEREMIE, друга програма за субсидии или собствените си средства и дали да потърсят и дългосрочно финансиране от ProCredit Bank - Германия.

Кои са основните трудности, които срещат компаниите при кандидатстването за финансиране?

Не бих казал, че има съществени проблеми в процеса на кандидатстване. Като цяло не очакваме клиентите да дойдат с перфектната документация за кандидатстване и сме готови да ги ръководим и да им помогнем в процеса. Задаваме въпроси, опитваме да разберем как функционира бизнесът им, защо би имало смисъл от даден проект, на какви допускания се основава инвестицията, защо ще бъде рентабилна. Това, което искаме да видим, е по-добра финансова документация, публикувани официални финансови резултати – стабилен капитал, документиран оборот, дали има достатъчна норма на печалба. Всичко това показва и надеждност.

Освен ниските разходи, които споменахте, кои са другите предимства на България като инвестиционна дестинация в региона?

Географското положение е интересно за чуждестранните инвеститори. На второ място, разходите за производство са ниски. На трето – българите са трудолюбиви, добре квалифицирани служители. Имате стабилна финансова система – въпреки последните сътресения финансовата система е стабилна. Дори и юридическата и регулаторната среда, бидейки част от ЕС, по моя оценка е сравнително добра. Разбира се, има какво да се подобри в сфери като бюрокрация, корупция и т.н. – всички знаем тези области, но мисля, че е твърде лесно да сочим с пръст и да преувеличаваме тези проблеми. Човек може да дойде тук и да прави приличен бизнес. Ние като банка и като чуждестранен инвеститор правим това вече 13 години.

В презентацията си споменахте "регулаторно цунами" – какви са очакванията ви за въздействието на новите европейски правила върху банковия сектор в Европа и в България?

Очевидно е, че те ще означават повече разходи – банките ще трябва да назначат повече персонал, да развият системите си, извършват се огромни одити, за да се покрият всички тези нови мерки – всичко това определено означава по-високи разходи. Ефектът от това ще е, че банките ще трябва да осмислят много внимателно бизнес модела си – как могат да се справят с тези разходи. Ще трябва да помислят и върху това дали и как могат да се специализират в определени области. Очаквам и консолидация – банките ще трябва да станат малко по-големи. Що отнася до регулаторното цунами, бих искал да отбележа две неща. На първо място, приветстваме повечето от нещата, които се въвеждат – те са смислени и необходими за постигането на по-добре регулират, отговорен финансов пазар. Въпреки това нещата трябва да се погледнат и от другата страна – всички участници във финансовата система трябва да си припомнят каква е ролята им. Става въпрос както за банките, така и, особено, за клиентите. Смятам, че клиентите могат да изиграят много важна роля – те наблюдават и решават с коя банка да банкират, като тези решения са свързани и с оценката им на това доколко отговорно действа дадена банка. Това може да има много силен ефект върху банките и върху начина, по който движат бизнеса си. Така че, ако клиентите избират банката си не само на базата на предлаганите условия, но и на базата на това какъв партньор е банката, това би било силен стимул за банките да осъществяват дейността си по-отговорно и по-добре.

И също така смятам, че нямаме нужда от толкова много и толкова детайлизирани регулации. Проблемът с настоящите регулации и причината, поради която са като цунами, всъщност е в това, че в много области навлизат в огромно, огромно количество подробности, понякога твърде много. Според мен би било добре, ако регулациите задават дадено равнище на минимални изисквания, но за да има разнообразие от банки и бизнес модели, е необходимо банките да имат известна възможност да интерпретират тези минимални изисквания и да открият собствените си решения – това би било в интерес и на конкуренцията.

В Германия все повече хора си задават въпроса какво прави банката с парите им, на каква банка дават парите си и вземат съзнателни решения в това отношение.

Тоест очаквате ли промяна в модела на банкиране?

Надявам се. В Германия все повече хора си задават въпроса какво прави банката с парите им, на каква банка дават парите си и вземат съзнателни решения в това отношение. Това е добра тенденция. В Германия виждаме такива и в други области, например по отношение на движението към биохрани има много силна тенденция – клиентите искат да знаят какво купуват и искат да купуват здравословни храни. Друга такава силна тенденция е по отношение на облеклото. Все още говорим за малцинства, но те са влиятелни и са важен ориентир за хората, които взимат такива съзнателни решения. И ако това се случва във все повече области, ако се случи и в банковия сектор, би допринесло за по-отговорно банкиране.

Каква е ролята на новите технологии в този процес на промяна на модела?

За банките това ще продължи да бъде съществено предизвикателство – да анализират внимателно какво излиза на пазара и да вземат решенията си. Което е доста сложно, тъй като правенето на тези инвестиции отнема много време, а няма гаранция по какъв начин точно ще се развият технологиите. Например близо 90% от банкерите в Германия очакват до 10 години банковите карти да изчезнат и плащанията да стават през мобилни устройства – но няма как да знаем дали наистина ще стане така, или картите ще оцелеят.

Ще изчезнат ли традиционните банкови клонове?

Смятам, че ще останат на пазара, но не толкова за обработването на банкови процеси, т.е. не за транзакции, преводи и т.н., а клонове, които са отворени и достъпни за клиентите – както частни лица, така и компании, за техните нужди и за техните въпроси по отношение на финансирането. За тази цел имаме нужда от много добре обучени и интелигентни хора в тези клонове, които да могат да създават отношения с клиентите и да предоставят добри финансови услуги.

Интервюто взе Мария Иванова

Визитка

Кристоф Фрайтаг е член на управителния съвет на ProCredit Bank - Германия, и член на надзорния съвет на Прокредит банк (България). През 2001 г. той е един от основателите на Прокредит банк (България). За 18-годишния си опит в банковата сфера е заемал мениджърски позиции и в KMB Bank (Русия), както и в ProCredit Bank - Сърбия. Като мениджър в ProCredit Bank - Германия, той отговаря за развитието на бизнеса на германската институция, включително и в България. На 26 юни Кристоф Фрайтаг участва в среща с Германско-българската индустриално търговска камара, където представи възможностите за трансгранично финансиране на български компании от ProCredit Bank Германия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    то при тия лихви оставаше и да са на загуба банките в България


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK