След финансовата буря

Какво всъщност се случи? Какво следва?

Банкери, вложители, бизнесмени и политици въздъхнаха с облекчение в понеделник следобед, когато опашките пред Първа инвестиционна банка (ПИБ) изчезнаха. До края на седмицата, банковата криза, която започна с атаката по Корпоративна търговска банка (КТБ) и до дни прерасна в паника, беше обявена за приключила, а политиците (Бойко Борисов най-отпред) започнаха да се тупат в гърдите кой има най-голяма заслуга за овладяването й. Усещането, че проблемите са решени, обаче е оправдано само донякъде.

Въпреки уверенията на управляващите, най-често банковата паника не е вирусът, който причинява болестта, а симптомът, по който тя се разпознава. Усилията през последните две седмици бяха насочени към справяне с последствията, а не с истинските причини за проблемите, които доведоха до кризата. Острата фаза на банкова паника засега беше овладяна с цената на неясно колко преки разходи по рекапитализирането на КТБ и с цената на поет ангажимент за ликвидна държавна подкрепа на ПИБ за до 3.3 млрд. лв., финансиран отчасти и с извънредна, потайна, спешно и доста скъпо пласирана емисия петмесечни ДЦК в понеделник. За толкова правителството е поискало позволение от Европейската комисия, като твърди, че тази опция не е ползвана.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове