С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
68 4 юли 2014, 17:01, 27143 прочитания

След финансовата буря

Какво всъщност се случи? Какво следва?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Банкери, вложители, бизнесмени и политици въздъхнаха с облекчение в понеделник следобед, когато опашките пред Първа инвестиционна банка (ПИБ) изчезнаха. До края на седмицата, банковата криза, която започна с атаката по Корпоративна търговска банка (КТБ) и до дни прерасна в паника, беше обявена за приключила, а политиците (Бойко Борисов най-отпред) започнаха да се тупат в гърдите кой има най-голяма заслуга за овладяването й. Усещането, че проблемите са решени, обаче е оправдано само донякъде.

Въпреки уверенията на управляващите, най-често банковата паника не е вирусът, който причинява болестта, а симптомът, по който тя се разпознава. Усилията през последните две седмици бяха насочени към справяне с последствията, а не с истинските причини за проблемите, които доведоха до кризата. Острата фаза на банкова паника засега беше овладяна с цената на неясно колко преки разходи по рекапитализирането на КТБ и с цената на поет ангажимент за ликвидна държавна подкрепа на ПИБ за до 3.3 млрд. лв., финансиран отчасти и с извънредна, потайна, спешно и доста скъпо пласирана емисия петмесечни ДЦК в понеделник. За толкова правителството е поискало позволение от Европейската комисия, като твърди, че тази опция не е ползвана.


Външната присъда

В началото при новините за паниката около КТБ реакцията на рейтинговите агенции беше приглушена и от Fitch обявиха, че не очакват пренасяне на проблемите към други банки. След като обаче и ПИБ посрещна над 800 млн. лв. тегления за ден, тонът се смени и агенцията изтъкна, че паниката на вложителите в двете банки с български собственици подчертава слабостите в управлението им и вероятността от кредитиране на свързани лица. Агенцията не променя рейтинга на ПИБ BB-, или три степени под инвестиционен клас, като изрично е посочено, че в този рейтинг е отчетена вероятността от държавна подкрепа при нужда, а възможността й за справяне със собствени сили се оценява като слаба (b-).
А конкурентите от S&P правят още една стъпка нагоре, като обясняват, че паниката при двете банки поне частично отразява неефективността на институциите и лошото управление в държавата. Според агенцията сегашните проблеми няма да се отразят директно на рейтинга на България, при положение че са изолирани, и на фискалното и икономическото представяне на страната. А това предположение не звучи много реалистично.

Всичко това купува време. То трябва да се използва, за да се диагностицират проблемите, които кратката криза очерта, и максимално прозрачно и бързо да се предприемат действия по оздравяването на банковата система. Тъй като цената ще бъде поета от данъкоплатците, регулаторите и политиците им дължат информация по основните два въпроса, които останаха да висят след отминалата буря – какви бяха истинските причини за случилото се и какво се прави, за да не се повтори отново.

Ето какво знаем и какво не знаем:

#1 Защо се случи кризата?
Отговорността е на БНБ, замазването е от политиците



Най-големият «успех» на властите през последната седмица е в това, в което те се упражняваха и достигнаха съвършенство през последната година – пропагандата. Вместо да признаят истинските причини за ескалиралото недоверие, няколкото институции, които трябваше да отиграят кризата, се обединиха и успяха да наложат тезата, че тя е предизвикана от  форсмажорни обстоятелства. Като причина за ликвидния проблем в КТБ беше посочена войната между мажоритарния й собственик Цветан Василев и доскорошния му партньор, депутатът от ДПС Делян Пеевски, който пръв запали публично фитила, обявявайки, че Василев се готвел да го убива. Тази схватка между двамата беше повод, но не й причина за последвалото временно затваряне на КТБ.

Колкото до Първа инвестиционна, властите с помощта на прокуратурата посочиха за причинител криминална атака чрез анонимно разпращани SMS-и, мейли и т.н., призоваващи хора да теглят парите си от нея. В потвърждение на тази теза прокуратурата предприе арести – няколко души бяха задържани за, меко казано, налудничави постове във Facebook, а срещу собствениците на инвестиционния посредник "Глобал маркетс", който не блести с репутация на пазара (вижте повече на стр. 20), бяха повдигнати обвинения за разпратен по мейл бюлетин. Засега обаче няма доказателства тези инцидентни случаи да са координирни и обяснението за криминален сценарий звучи толкова достоверно, колкото се оказа подготвяното убийство на Пеевски. По-убедително звучи вложителите да са се уплашили повече от вида на притеснения и накъсано говорещ по телевизията управител на БНБ Иван Искров, отколкото от някакви мистериозни SMS-и, изпратени от непознат номер.

Каквито и да бяха поводите обаче, фундаменталната причина за недоверието е публичната тайна, че банките не са еднакво добре управлявани, че балансите на някои от тях са се разраствали прекалено бързо, а парите са вложени в подозрително близки до собствениците им лица. Тези проблеми БНБ и «Банков надзор» дълги години прикриваха с желязна информационна завеса, зад която могат да се подозират безпринципни уговорки с политици и собственици на банки. От години БНБ реагира на критиките към практиките в банковия сектор и нейната роля предимно с мълчание. Същият този стил миналата седмица ескалира до степен централните банкери да поискат затвор за «говорещите за банки» - законови промени, които Йордан Цонев (ДПС) услужливо внесе в парламента, а двете партии, които изиграха ключова роля за прикриване на злоупотребите в КТБ – ДПС и ГЕРБ, подкрепиха в комисия.

Когато преди повече от 15 месеца "Капитал" писа, че КТБ е отпуснала кредити към свързани лица, надвишаваща многократно законовите лимити и че вероятно декларираното качество на портфейла й е далеч от действителността, централната банка нито опроверга публикацията, нито я потвърди или започна проверка по нея. Дори след кризата в КТБ управителят на централната банка Иван Искров избягваше въпросите за финансовото й състояние. Нужни бяха няколко дни за да признае БНБ, че вероятно има капиталова дупка, и още седмица, за да каже в четвъртък премиерът Орешарски, че по предварителна информация банката е с "доста по-различна по структура от останалите".

#2 Приключи ли кризата?
Критичната й фаза, да се надяваме – да.

Но оздравяването на няколкото пробойни в банковата система тепърва предстои. Засега замразен остава проблемът в Корпоративна търговска.

Ако кризата с банката беше само ликвидна, предизвикана от масовите тегления, щеше да е лесно. Правителството и БНБ щяха да имат, грубо казано, два избора: да подкрепят банката ликвидно, докато тегленията утихнат, или да я оставят да фалира и да покрият гарантираните депозити от Фонда за гарантиране на влоговете плюс средства от фискалния резерв. При положение че кредитният портфейл е здрав и добре обезпечен, тези разходи щяха да се покрият, когато той бъде продаден на други банки.

Реално обаче не е ясно какво има вътре в КТБ. Знаем, че са раздавани много кредити на реално свързани лица, но БНБ не се ангажира да каже колко и как са обезпечени. По непълни и неизчерпателни данни от публичните регистри, разследване на "Капитал" показа, че става дума за над 1 млрд. лв. към края на 2011 г. Според кредитния портфейл на банката към края на 2013 г., с който вестникът разполага, те вече са над 3 млрд. лв. - далеч над 50% от целия кредитен портфейл. Това би било над 20 пъти превишение на законовия лимит за големи експозиции към една група. Естествено много малка част от тези заеми са формално свързани, като най-често те са към фирми на подставени лица или офшорки, но не е направен дори и сериозен опит да се прикрият общи адреси, контакти, управители и т.н. Каква част от него е лоша няма как да знаем, но може да има обосновани предположения дали дружествата, контролирани от Цветан Василев и негови приближени лица, ще могат и ще искат да продължават да ги обслужват.

Вероятно с това очакване БНБ съобщи, че ще бъдат предприети действия за отписване на капитала на акционерите на КТБ и отнемане на техните права. Казано беше също, че капиталът й ще бъде увеличен от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете. Това предполага, че се допуска загуба в размер, който да изтрие капитала й от 640 млн. лв. към март 2014 г. Или с други думи, очаква се оценката на активите на банката да покаже чувствително по-различна картина от досега публикуваните, заверявани от "КПМГ България" и приемани от БНБ отчети. Но колко по-различна, предстои назначените проверки да установят. От това ще зависи цената, която публиката ще трябва да плати.

#3 БНБ и държавата проявяват различен стандарт спрямо банките

Обявената стратегия за КТБ е влизане на квестори, оценка на активите, национализация и отписване на акционерите. Същевременно при ПИБ се прибегна към изтегляне на спешен целеви заем, който да бъде депозиран в банката и така да се подкрепи ликвидно.

Първите дни на кризата около ПИБ никой не даваше обяснение защо тя изглежда фаворизирана пред КТБ. След като тегленията се успокоиха, премиерът Орешарски все пак заяви, че КТБ е била "изпусната" и че е с "по-особена структура". Това може да се тълкува, че правителството и БНБ считат едната банка за платежоспособна, а другата не. Ако е така обаче, би трябвало това да се каже ясно. До края на седмицата институциите така и не обясниха при какви условия е даден заемът на ПИБ и какви мерки е предприела централната банка за да се увери, че тези средства ще бъдат управлявани добре.

Да не говорим, че ПИБ вече има и история на спасяване с публични средства. През 2008 г. слухове, тръгнали от форума на сайта BGmamma, доведоха до опашки пред клоновете й и тя беше спасена под масата и с доста съмнения доколко е спазена законовата процедура. Тогава така и никой не отговори дали са й налети пари от бюджета, колко и при какви условия. Неофициалната информация е, че е ставало въпрос за 0.5 млрд. лв. директно депозирани и обещание за още толкова при нужда. Публично завесата за това се повдигна чак в края на 2009 г., когато прехвърчаха искри по темата в парламента между финансовия министър от управлението на ГЕРБ Симеон Дянков и предшественика му Пламен Орешарски. Тогава Дянков публично оповести, че е имало тайно споразумение, а Орешарски, видимо раздразнен, отговори, че тайните споразумения са именно за да не се огласяват.

Неравнопоставено засега е и третирането на различните кредитори на КТБ - БНБ реши да намали лихвите за депозантите до средните пазарни нива, но засега не е обявила нищо за облигационерите, които са финансирали банката при 8.5%. Така излиза, че те може да си получат изцяло парите заедно с доходността, докато на "гарантираните" депозанти да им бъде намален.

Централните банкери и правителството не обявяват също какви суми са изтеглени от двете банки и къде са внесени. Впрочем липсата на информация не само подклажда недоверието, но ражда и слухове, че някои фирми са били информирани и са действали изпреварващо изтегляйки си парите. Няма как да потвърдим тази информация засега.

#4 Сметката ще трябва да се плати от данъкоплатеца.


Засега никой не иска да признае, че това е реално спасяване на банките с публични средства. А още по-малко да каже колко ще струва цялото това дългогодишно бездействие (и сегашните действия) на държавните институции.

До дни одиторите трябва да кажат каква дупка са открили в баланса на КТБ, но това едва ли ще е пълната картина. Досега всичките тези свързани кредити са били обслужвани и за две седмици те няма как да са се превърнали в лоши дори и никой да няма намерение да плаща по тях. Вероятно през следващите месеци истинската картина постепенно ще се показва.

Във всеки случай по всичко личи, че най-малкото ще трябва да се осигури почти на 100% ликвидност, с която да се покрият тегленията от КТБ на 21 юли. Това предполага държавата временно да заеме мястото на огромната част от депозантите вътре, като не е ясно колко време ще е нужно, за да успее да излезе от тази си роля.

Ако се ползва заемен ресурс, то той директно си е свързан с разходи. А ако за това се употреби наличен (ФГВБ, ББР, фискален резерв), то той най-малкото е ще замразен за неизвестно време, което се свързва с пропуснати доходи, оголване на буферите за други непредвидени ситуации, а вероятно ще понесе и чувствителни загуби, когато лошите кредити започнат да се отписват. Според банкери е малко вероятно да се намерят желаещи да купят съществени части от кредитния портфейл дори и при сериозен дискаунт, така че за държавата не изглежда вероятно да се възстанови инвестицията.

За успокояване на паниката около ПИБ вече беше изтеглен 1.2 млрд. лв. петмесечен заем, при висока доходност, което означава, че има директен разход от около 10 млн. лв. Той може да бъде избит, ако бъде депозиран в ПИБ при по-висока лихва. Индиректните разходи обаче могат да се измерват в понижение на рейтинга, оскъпяване на финансирането за правителството и оттам и за всички бизнеси и домакинства.

При всичко това БНБ и правителството действат напълно непрозрачно и до момента няма публикувано нито едно число. А политическите сили не намират за необходимо да изискат тази информация от името на избирателите си. Нито пък някоя институция излага аргументиране какви са вариантите за провеждане на спасителните операции и защо се взима едно или друго решение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара

Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв

5 дек 2019, 629 прочитания

Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години

Италианската банка ще поиска регулаторно одобрение за обратно изкупуване на акции за 2 млрд. евро

3 дек 2019, 2382 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
На косъм от изкуствена катастрофа

Как БНБ, правителството, ДПС, ГЕРБ и Първа инвестиционна за малко да наложат "банкова ваканция" за неопределен период

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10