Как се обезврежда финансова бомба

Правителството и БНБ имат няколко начина да се справят с дупката в КТБ: с много, с повече или с още повече пари на данъкоплатците. Или ако трябва да направим уравнението максимално просто, загуба ще има и все някой трябва да я поеме. Теоретично това може да стане в различни пропорции между акционери, кредитори, депозанти. На практика обаче при липсата на желаещи най-често парите идват по линията на най-слабата съпротива от бюджета, защото макар да засяга всички с по малко, никой не остава яростно недоволен.

Затова и едва ли е учудващо, че още при поставянето на КТБ под специален надзор беше обещан може би най-скъпият вариант за бюджета - месец по-късно, на 21 юли, банката да отвори врати национализирана и всеки да може да изтегли депозираните суми в целия им размер. А след като се видя колко е гнило вътре, се премина към неговия подвариант -

Добра банка, лоша банка

Според очертания от БНБ план за КТБ (версия 2.0), всичките й добри активи и пасиви трябва да се прехвърлят в купената от КТБ буквално дни преди да започнат проблемите й "Креди Агрикол България", която ще бъде национализирана.

Тук идва първият сложен момент - как се отсяват добрите от лошите. Според плана на БНБ от страна на пасива трябва всички депозити на граждани и фирми да отидат в добрата банка и държавата да осигури "абсолютна ликвидност". Не е ясно колко точно хора ще тръгнат да теглят парите си, но при създалото се недоверие към КТБ, БНБ и възможностите на държавата за справяне с проблема, вероятно тегленията ще са масирани. Думата "абсолютна" предполага, че ще трябва да се осигури практически на 100% покритие на прехвърлените депозити.



"Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица", уточняват от БНБ. Нямаме идея как ще се отсяват свързаните лица, които досега централната банка не приемаше за такива, но се надяваме, че с нашите публикации сме допринесли. Реално обаче това означава, че примерно БТК, където Цвтан Василев е голям акционер и член на надзорния съвет, директно ще увисне с едни 71 млн. евро, които не е успяла да изтегли преди 20 юни. По-трудно ще е доказването на връзки при множество други фирми и лица, сложени за техни фиктивни собственици и управители, които могат да заведат водопад от дела.

Не по-малко сложен е и въпросът каква част от активите ще се приеме за добра. Очевидно въпросните 3.5 млрд., за които липсват кредитни досиета и беше намекнато, че са към свързани с Цветан Василев фирми, ще останат в КТБ и тя, управлявана вече от синдик, ще се опита да вземе каквито обезпечения има по тях. Не е ясно дали останалите близо 2 млрд. лв. кредити се приемат за здрави и те ще се прехвърлят към добрата банка. Тук отново трябва да се процедира много внимателно, защото ако информацията на "Капитал", че свързаните кредити са по-скоро за 4.4 млрд. лв., може да се окаже, че и добрата банка е пълна с лоши активи.

Търсеният резултат

е да има една здрава банка, капитализирана от Министерството на финансите, и една в несъстоятелност, която постепенно да бъде ликвидирана.

При този вариант в "добрата" "Креди Агрикол", която ще бъде преименувана, практически държавата ще заеме мястото да разбягващите се депозанти и данъкоплатецът неволно ще бъде превърнат в индиректен вложител. Което ще позволи на 21 юли хора и фирми, вложили суми далеч над гарантираните до 196 хил. лв. да ги изтеглят. Това е един вид трансфер от тези, които са управлявали личните си финанси по-консервативно и благоразумно, към онези полакомили се от предлаганите от КТБ 8% лихва. Няма логично обяснение защо всъщност, след като КТБ стига до несъстоятелност, държавата и данъкоплатецът покриват и над гарантираните депозити, вместо загубите да бъдат поети отчасти и от депозантите, поели риска.

Същевременно в "лошата" КТБ остават проблемните кредити и тъй като е малко вероятно те да бъдат изплатени или да бъде събрано достатъчно обезпечение, акционерите и облигационерите ще променят на 100% загуба. Същото ще се случи и с останалите вътре депозити на свързани с Цветан Василев лица и фирми.

Пътят, по който не поехме

Алтернативите за реакция при кризата на КТБ бяха общо казано две. Единият беше да се подходи, както седмица по-късно при ПИБ - запушване на тегленията с ликвидност (и/или обещания за ликвидност) до дупка. При този портфейл на КТБ това щеше да е бедствие. Практически така данъкоплатецът отново щеше да поеме риска върху себе си, депозантът пак щеше да е спасен от лошата си инвестиция, само че акционерите нямаше да бъдат наказани, а напротив - щяха да получат възможност да продължат да изграждат мрежата си от свързани лица, чрез която да придобиват нови и нови бизнеси. Така нямаше да се извади на показ реалният проблем и бомбата щеше да продължи да цъка, докато не се детонира отново след време, но още по-голяма.

И ако има по-голям проблем и от добиващата очертания дупка в КТБ, то е неизвестността каква може да е тя другаде. Като беше избран този подход със спасяване на ПИБ с инжекция взети назаем пари, но без квестори и външни одитори, ние всъщност не знаем дали сходна картина с качеството на активите не седи и там. И ако БНБ иска да е консистентна и прозрачна, тя може да възложи одит и в други банки, за които има публични съмнения. Или може и сама да проведе проверки и стрес тестове и да ги публикува. Ако резултатите от тях са прозрачни и коректни, това може да се окаже ценен инструмент за спиране на разпространяването на недоверие из цялата система и връщане на доверието към самата централна банка. Рискът естествено оценката да покаже още няколко тежки проблема, които трябва да се адресират, което в дългосрочен план пак ще е по-добре да стане сега, отколкото когато е късно.

На другия полюс е вариантът да се остави КТБ просто да фалира. Тогава цената за държавата ще се свие, тъй като те ще трябва да покрият единствено гарантираната част от депозитите - около 3.6 млрд. лв. Всъщност голямата част от парите за това са събрани във ФГВБ (2.1 млрд. лв.) от вноски на банките, които са индиректно събрани от клиентите им, така че те не се плащат пряко от данъкоплатеца (макар и вноската все пак да може да се разглежда като квази данък, който и цялата икономика и общество плащат чрез по-високите лихви по кредитите за съществуването й и съответно чрез по нисък растеж).

При тази схема освен акционерите загуби ще отнесат и облигационерите и част от депозантите, а за данъкоплатеца ще остане да покрие разликата от около 1.5 млрд. лв. А от нея немалка част ще се възстанови от продажбата на активите на банката. Голямото достойнство на този модел е, че е философски правилен и задава правилни стимули за депозанти и банкери - оттук нататък всеки знае, че си поема риска и може реално да губи, а не винаги да е спасяван. Рискът е, че това може да доразклати други приемани за по-рискови банки.
Все пак финансовият министър Петър Чобанов остави вратичка и това да се случи. На открито заседание на бюджетна комисия излъчвано и по телевизията в петък следобед, след като сутринта БНБ обяви резултатите от одита на КТБ, той подчерта, че това е само предложение. То минава през обсъждане и законови промени и не е изключен и вариантът негарантираните депозити като крайно също да пострадат. А след като на същото заседание управителят на БНБ Иван Искров беше бомбардиран от неудобни въпроси и от ГЕРБ, и от БСП, има сериозен риск и неговите предложения да не бъдат посрещнати с ентусиазъм в парламента