С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 25 юли 2014, 15:33, 17694 прочитания

Регулаторите са ви скъпи

Как Комисията за финансов надзор бяга от отговорността си за КТБ и какво всъщност трябваше да прави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Разпадането на пирамидата КТБ открехна за широката публика факт, който отдавна се знаеше в експертните среди - липсата на силни и адекватни финансови регулатори.

Разбира се, първият виновник за случилото се е Българската народна банка (БНБ), като управителят й Иван Искров прави всичко възможно да довърши доверието към институцията в опит да прехвърли отговорността към "Банков надзор", към политиците, към зли сили, организиращи атаки към банки... Но БНБ не е единствена, на която трябва да се търси отговорност.


Не по-малко отговорна за изграждането на пирамидата е и друга ключова финансова институция - Комисията за финансов надзор (КФН), чийто председател Стоян Мавродиев вече четвърта година публично раздава правосъдие за добри и лоши инвестиции и проявява двоен стандарт в положените усилия спрямо пазарните участници. Той се изявява като стожер на финансовата стабилност в страната, но по казуса КТБ се е снишил.

Действията на комисията в категорията КТБ (тя е и инвестиционен посредник, и публично дружество, така че попада по две линии под надзора на финансовия регулатор) са просто формални, ако въобще има такива. При споменаването на задълженията й тя препраща към БНБ. А тя трябва да защити интереса на множество малки и големи инвеститори, вложили парите си във финансовите инструменти издадени от групата за над 1 млрд. лв. В случая дори действията й са още по-важни, защото за разлика от депозантите, ресурса на инвеститорите не е гарантиран със закон.

А като капак в парламента вече няколко седмици отлежават любопитни промени в Закона за КФН, които дават още оръжия на председателя й да превърне регулатора в своеобразно ЕООД.



За КТБ ли? Питайте БНБ

"КФН няма никакви законови правомощия да упражнява надзор върху дейността на КТБ като банка по набиране на депозити и отпускане на кредити... Банковият надзор се упражнява единствено от Българската народна банка", побърза да прехвърли вината КФН в свое прессъобщение от 15 юли.

Задачата на КФН по закон обаче е да следи дали банката като публично дружество представя навременна и достоверна информация какво се случва с нея, включително и дали цялата й дейност всъщност не зависи от една шепа свързани с мажоритарния собственик Цветан Василев бизнеси. Което бизнесът и медиите забелязваха, но КФН, разбира се, не е виждала това с години.

В същото прессъобщение комисията дори си противоречи. Първо казва, че по закон може да регулира само инвестиционни посредници, "които не са банки", а няколко изречения след това признава, че все пак надзирава КТБ като инвестиционен посредник, но правомощията й са ограничени.

На допълнителните въпроси, изпратени от "Капитал" от комисията уточниха какво имат предвид под ограничени. Според нея правата й са не толкова строги, колкото на БНБ и продължава, че без съдействието на БНБ не може да осъществи ефективен надзор над КТБ като посредник.

Това обаче не означава, че КФН не може да си свърши работата, дори и законите, по които тя да действа, да са по-малко рестриктивни от тези на БНБ. При съмнения винаги може да се обърне към централната банка за съдействие. Само така ще е абсолютно адекватна като регулатор. Може да влезе напълно самостоятелно в банката посредник, да налага собствени глоби и/или да поиска и БНБ да наложи санкции.

На практика обаче по КТБ е правено малко. Последната пълна проверка на банката като посредник е от 2009, уточниха от комисията. Междувременно са правени тематични проверки и постоянен надзор, в хода на които има констатирани нарушения. Последната тематична проверка е започнала декември 2013 г. и е приключила през април 2014 г., като експертите са констатирали, че има нарушение, изразяващо се в разкриването на вътрешна информация от страна на КТБ на трето лице. За целта е връчен акт за нарушение, глобата за което е от 50 до 100 хил. лв. 

Това, което от небанковия регулатор удобно премълчават, е, че дейността на КТБ, както и на цялата група около Цветан Василев не се ограничава само във влогонабирането и кредитирането. Изключително бързото разрастване на структурата през последните години въвлече и капиталовия пазар като източник на набиране на средства, които да поддържат растежа на империята. Само един поглед над издадените емисии показва, че към датата на поставянето на банката под особен надзор тя и свързани с нея компании са издали публично търгуеми финансови инструменти за около 1 млрд. лв. (от които 800 млн. лв. на местния пазар), като повечето от тях са били пряко одобрени за покупка от публиката от страна на регулатора КФН. За сравнение – общата капитализация на всички финансови инструменти, търгувани на БФБ - София, е малко над 8 млрд. лв.

И когато според КФН основната й функция е "да регулира капиталовите пазари, като следи публичните дружества регулярно да разкриват необходимата информация за своите инвеститори, както и да спазват Закона за публичното предлагане на ценни книжа", едва ли може да има оправдание за това, че от регулатора не са открили нищо нередно в подхранването на групата със сериозен обществен ресурс. Ключов е и въпросът, че комисията трябва да следи не просто формално дали поднадзорното лице е разкрило дадена информация навреме. Тя трябва да проверява и качеството на тази информация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Две банки започнаха да предлагат дигитални потребителски кредити Две банки започнаха да предлагат дигитални потребителски кредити

Клиентите на Уникредит Булбанк и ОББ могат да получат персонализирана оферта през мобилното си банкиране

18 ное 2019, 10854 прочитания

Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите

Индустрията се модернизира на ниво бизнес процеси и платформи, споделиха участниците в конференцията "Банките и бизнесът"

14 ное 2019, 3102 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
МВФ очаква по-нисък ръст на световната икономика

Геополитическите кризи и проблеми в развиващите се страни се оказват спирачка за глобалното развитие

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10