С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 25 юли 2014, 15:33, 17700 прочитания

Регулаторите са ви скъпи

Как Комисията за финансов надзор бяга от отговорността си за КТБ и какво всъщност трябваше да прави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За отчетите ли? Питайте КПМГ

Първите сигнали за нередности можем да видим още с търговията с акциите на КТБ. Тя стана публична компания през 2007 г. Оттогава до спирането на търговията с книжата й на 20 юни 2014 емисията влизаше сред т.нар. сини чипове на борсата, а в продължение на две години – между 2011 и 2013 г., бе част и от официалния индекс SOFIX. Въпреки това за професионалните инвеститори на борсата никога не е било тайна, че основната част от търговията с акции както на КТБ, така и на компаниите, свързани с банката и Василев, е доминирана от "вътрешни сделки". Това вероятно е убягнало само на КФН, защото не е ясно оттам да са проверявали или санкционирали за наличието на пазарни манипулации.

По дефиниция строгият надзор в полето на "вероятна манипулация на пазара" никак не забелязваше странните движения или практически неограничените оферти "купува" по емисията, представляващи в някои дни над 30% от съвкупния обем по всички емисии, взети заедно. Според пазарни участници печелившите инвеститори от тези движения както при КТБ, така и при свързаните "Хелт енд уелнес" АДСИЦ, "Булгартабак холдинг" (преди разрива с Пеевски) като правило са "Бромак" и други свързани с Василев компании. Това е връзката с очите на другия регулатор БНБ – освободените печалби от борсовите сделки дават законово основание за внасяне на капитал в КТБ.


Друг пример за създаване на кухи печалби, които след това отиват в капитала на банката, е казусът с продажбата на централата й. Всичко се случва в последните дни на 2013 г., когато срещу 43 млн. лв. банката продава сградата на формално несвързаното лице "Евробилд 2003" и реализира печалба от над 16.5 млн. лв. от сделката, с което приятно разкрасява печалбата за цялата си година с около една четвърт.

Публична тайна обаче е, че купувачът на сградата е под контрола на Цветан Василев, която тази седмица бе потвърдено и от писмо до прокуратурата от уж несвързани лица, а в действителност негови подчинени. От КФН поясниха, че все пак са направили проверка по казуса, но след като са стигнали до директния собственик на "Евробилд 2003", т.е. Юлия Илиева, и са разгледали управителите, са установили, че не става въпрос за свързано лице и съответно сделката не попада под специалните изисквания за разпоредителни сделки между заинтересовани страни и съответно не е нарушение. Но ако комисията се е съмнявала, че има свързаност в сделката, но разпоредбите, по който тя действа са по-рестриктивни, защо не се е обърнала към значително по свободната в правомощията си БНБ?

Допълнително в установяването на качеството на представяната от КТБ информация, КФН явно се е задоволявала с оценката на одирторите. "КТБ са представяли в срок финансовите си отчети... в тях няма несъответствия, които да породят съмнения относно достоверност. Това се потвърждава и от одиторското мнение относно годишния финансов отчет за 2013 г. "КПМГ България" ООД изразява мнение, че отчетът дава вярна и честна представа за финансовото състояние на банката към 31.12.2013 г. Предвид което не са били налице каквито и да било индикации за недостоверност на отчета", поясниха от регулатора.



За търговията ли? Питайте пазара

От 2012 г. насам КТБ и дружества около Цветан Василев регулярно се финансират от капиталовия пазар, като по този начин реално вкарват парите на инвеститорите, за да платят своите сметки. И всичко това с ценза на КФН.

Например през 2012 г. КТБ издаде и публична емисия облигации за 150 млн. долара, приета за търговия на борсата в Ирландия. Тя е необезпечена - в проспекта й е записано, че притежателите на облигациите се съгласяват да разчитат единствено на финансовото състояние на банката за обслужване на дълга. Тук отговорността на КФН е по-скоро опосредствана, но неясен остава въпросът дали и каква информация е представил местният регулатор в рамките на процедурата по нотификация. Ирландия и България са все пак членки на ЕС, а е известно, че Мавродиев държи да уведомява и да се съветва с другите европейски регулатори. Подобен въпрос вероятно ще си задават и инвеститорите в облигации на КТБ, загубили вече 60% от стойността на инвестицията си в дните след като банката беше затворена.

Доста безкритичен е бил регулаторът и към облигациите на "НУРТС България". Компанията има лиценз за мултиплекс оператор. Официално е собственост на кипърската Mancelord Limited и дубайската Bluesat Partners. Публична тайна е обаче, че компанията се контролира от Цветан Василев, като самият той се обявява за неин консултант.

След като офшорките си купиха НУРТС през 2012 г., компанията издаде емисия облигации за 40 млн. евро. В проспекта си за публичното им предлагане на борсата тя посочва, че с парите от облигациите е изплатила кредит към... КТБ за около 40 млн. евро. Няколко дни след погасяването на кредита първото събрание на облигационерите си избира… КТБ за банка довереник, която да защитава интересите им. Така на практика едно и също лице се облагодетелства от емисията и след това защитава две противостоящи в интересите си заинтересовани страни - акционери и облигационери.

КФН обаче казва, че в този смисъл не е налице конфликт на интереси, защото кредитът към КТБ е бил погасен, преди облигациите да се предложат за публична търговия.

Друг интерес факт около емисията е бързината, с която проспектът за публичното и предлагане е одобрен. Той е внесен на 20 декември 2012 г., а на 22 февруари 2013 г. вече е одобрен (въобще трудно може да се намери отхвърлен проспект на групата КТБ). В случая това е нетипично кратък срок от само два месеца, докато последните години обичайната практика е проспекти да се връщат 3 до 5 пъти с различни бележки, с което одобрението им, ако въобще се стигне до такова, надхвърля половин година. Да не припомняме казусът с двойното листване на "Софарма", проточил се с години заради бавенето на КФН.

Изключително пресен случай от последните месеци е казусът с проспекта за увеличението на капитала на най-голямата куриерска компания в страната - "Спиди". Тя иска да увеличи капитала си, за да финансира стратегическото си споразумение с един от малкото чужди инвестирори стъпили в България последните години. Подаденият от нея проспект за увеличнието обаче поседя няколко месеца при регулатора и в средата на юли се оказа, че колективният орган е отказал да го одобри заради абсурдни забележки. За сметка на това съвсем наскоро колективният орган на КФН одобри проспекта на декапитализирания футболен клуб ЦСКА въпреки невнесения изцяло капитал и десетките висящи дела на компанията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Все повече германски банки облагат с отрицателни лихви корпоративни депозити Все повече германски банки облагат с отрицателни лихви корпоративни депозити

Над половината от фирмите плащат, за да държат парите си във финансови институции

20 ное 2019, 436 прочитания

Две банки започнаха да предлагат дигитални потребителски кредити Две банки започнаха да предлагат дигитални потребителски кредити

Клиентите на Уникредит Булбанк и ОББ могат да получат персонализирана оферта през мобилното си банкиране

18 ное 2019, 14471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
МВФ очаква по-нисък ръст на световната икономика

Геополитическите кризи и проблеми в развиващите се страни се оказват спирачка за глобалното развитие

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10