С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 25 юли 2014, 15:33, 17784 прочитания

Регулаторите са ви скъпи

Как Комисията за финансов надзор бяга от отговорността си за КТБ и какво всъщност трябваше да прави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За инвестициите ли? Ще ви кажем, когато преценим

След като получават щампа "годни" от КФН, книжата на групата далеч не се купуват само от спекуланти и високорискови играчи. Така например от публикуваните отчети на пенсионните фондове към края на 2013 г. е видно, че последните държат 7 млн. лв. в облигации на банката – инвестиция вече поне 60% по-ниска, над 4 млн. лв. в нейни акции и около над 54 млн. лв. в облигации на компании от групата на Василев. С високите лихви по депозитите банката привличаше и доста взаимни фондове, застрахователи, гаранционни фондове и др., като общо вложенията им са близо 100 млн. лв., които по закон не са покрити от гаранцията до 100 хил. евро.

КФН осъществява пълен надзор върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, застрахователите и застрахователните посредници и управляващите дружества, но очевидно не е видяла нищо притеснително в тези експозиции, както видя проблеми в други.


И преди да сте си помислили, че регулаторът просто е изключително либерален и позволява всичко на всички, неговите действия говорят за избирателен надзор. През юли 2013 г. например Мавродиев и заместник-председателят, отговарящ за надзора над осигурителния пазар, Ангел Джалъзов, официално и гръмко оповестиха поредица от принудителни административни мерки спрямо две пенсионни компании - "Доверие" и "Алианц България", защото инвестирали в "лоши активи". С мерките комисията ги задължи да продадат притежавани от тях финансови инструменти, тъй като според регулатора те са рискови и държането им е в ущърб на осигурените лица. С действията си КФН бе причина пенсионните им фондове и осигурените в тях да понесат щети за близо 1 млн. евро от пропусната доходност по данни на самите пенсионни компании. Цялата абсурдност по казуса показват и отхвърлените този четвъртък жалби на двете компании пред КФН, подадени през април... 2013 г. Произнасянето на регулатора година и нещо след обжалването не просто е безпредметно, то е абсурдно.

Подобни актове са необжалваеми в съда и така всички пенсионни фондове са уязвими на избирателните "удари" на комисията, когато според нея те имат "недобри инвестиции". Работата на адекватния регулатор обаче е не да се изявява като инвестиционен консултант или портфолио мениджър. Ако той допусне дадена емисия до пазара, значи тази емисия е по презумпция еднакво добра за всички инвеститори. Инвеститорите сами решават дали да вложат парите си в нея и естествено поемат риск.

В крайна сметка КФН вече има практиката да се намесва като портфолио мениджър в инвестиционната политика на поднадзорните си лица. Тогава защо не го прави по казуса КТБ?



"В нормативната уредба няма изисквания за застрахователите по отношение на инвестирането на свободните собствени средства. В случай че не са констатирани нарушения, КФН няма правомощия да налага ограничаване или забрана за свободното разпореждане с активите", казаха от КФН. След случилото се с КТБ са изискали информация от всички застрахователи да представят оценка на рисковете за ликвидността и финансовата стабилност, но в крайна сметка не са предприели никакви действия, както сми поясниха.

Същата процедура е била приложена и към пенсионните фондове. КФН твърди: "Към момента фондовете за допълнително пенсионно осигуряване не притежават акции на "Корпоративна търговска банка" и нямат депозити в посочената банка."  Не се споменава нищо за инвестициите им в облигациите на групата. И пак КФН е сметнала, че няма нужда да предприема конкретни действия, с които да задължи фондовете да се освободят от финансови инструменти на групата.

Именно това е двойният стандарт на КФН. В случая, след като е ясно, че групата на КТБ е под изключително сътресение и не е ясно дали ще може да плати каквото и да е на инвеститорите си, КФН бездейства.

Спазвайки принципа на БНБ за широко затворени очи, удобният регулатор КФН с опит в лежерни юрисдикции въпреки отчаяните оправдания всъщност е нанесъл щета от почти 1 млрд. лева за поднадзорните си лица  – граждани инвеститори, пенсионни, застрахователни и договорни фондове, посредници.

А това само е поредният пример, че общественият регулатор КФН, а и БНБ, не работи спрямо мандата си. Надзорът във финансовия сектор е сведен до формалност, като не се прави никакво усилие да се докаже, че някой нарушава грубо правилата, като заобикаля ограничения за свързаност. А когато все пак се прилага строгостта на закона, това става селективно и във вреда на конкуренцията и обществения интерес. А когато настъпи криза, отговорността се подмята, докато напълно се размие и може да се продължи постарому. И естествено се настоява за повече правомощия.

КФН ЕООД

Освен с избирателния си надзор КФН все повече заприличва на едноличното дружество на председателя си Стоян Мавродиев. Последните години с промени в законите и подзаконови актове и правилници дейността на регулатора се подчини на председателя й, макар мандатът за надзор по смисъла на закона да е на заместник-председателите със съответните ресори.

Окупирането на "крепостта" явно продължава. От няколко седмици в парламента залежават промени в Закона за КФН, които се правят през задния вход - през преходните и заключителните разпоредби на новия закон за компаниите за бързи кредити. Освен че КФН се предлага да стане институцията, надзираваща и този сектор, в законопроекта се предвиждат странни нови правомощия. Например предлага се зам.-председателите вече да се "наемат" от комисията, т.е. от председателя й, с договори за управление, каквито обикновено се използват в търговските дружества. Това най-малкото поставя под въпрос независимостта на всеки член на КФН от председателя в свободата той да си върши работа. Естествено отваря и широко поле за размисли какво ще пише в тези договори, още повече че се предлага Законът за администрацията вече да не важи за КФН, служителите в нея да се управляват по Кодекса на труда, а възнагражденията да се определят от самата комисия т.е. председателя.

Според КФН подходът в уреждането на отношенията между комисията и членовете й с договори за управлени ще кореспондира на практиката в БНБ и нейните отношения с управителя и подуправителите.

В същото време се предлага председателят на КФН да може да издава индивидуални административни актове, но не става ясно за какво ще ги издава. От КФН поясниха за "Капитал", че това не били нови правомощия за председателя и касаели актове за установявнето на публични държавни вземания и актове, свързани със служебните правоотношения на служителите по Закона за държавния служител.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Годишните резултати на UBS разочароваха, акциите й спаднаха с 5% Годишните резултати на UBS разочароваха, акциите й спаднаха с 5%

Последните три месеца са били най-успешните за швейцарската банка от 10 години

22 яну 2020, 1304 прочитания

ПИБ отчита над 20% спад на печалбата за 2019 г. до 130 млн. лв. ПИБ отчита над 20% спад на печалбата за 2019 г. до 130 млн. лв.

Според предварителните данни на банката тя е имала силно последно тримесечие, вероятно помогнато от еднократни ефекти

20 яну 2020, 3024 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
МВФ очаква по-нисък ръст на световната икономика

Геополитическите кризи и проблеми в развиващите се страни се оказват спирачка за глобалното развитие

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10