С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
90 1 авг 2014, 16:59, 24068 прочитания

Завръщането на здравословния страх

Неяснотата около КТБ и ПИБ накара вложителите да се пренасочат към по-стабилни банки и да преосмислят понятието риск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Дълги години спестителите в България бяха систематично оперирани от страховете си. Повтарянето на всички нива, че "имаме една от най-стабилните и добре надзиравани банкови системи в света", доведе до вреден резултат. Особено в съчетание с олигархичното използване на чужди (на вложители, на осигурени, на държавни дружества и ведомства и, чрез обществените поръчки, на българския и европейския данъкоплатец) средства за изграждане на лични бизнес империи.

Много хора забравиха здравословното усещане за опасност за парите си, престанаха да се интересуват от стабилността на банките и тръгнаха единствено да преследват най-високите лихви. А този процес нанесе щети на икономиката по няколко линии - позволи на няколко банки да растат на стагниралия пазар, изсмуквайки ресурса и насочвайки го преимуществено към свързани компании и принуди останалите банки да задържат лихвите по депозитите, а оттам и по кредитите, високи. А всичко това изкривяваше конкуренцията не само на финансовия, а практически на всички пазари.


Сега след драматичния крах на Корпоративна търговска банка и вторичния трус върху Първа инвестиционна банка нормалността ударно се завръща. Данните на БНБ за банковата система към средата на годината (които обхващат и поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни и опашките пред ПИБ на 27 юни) говорят не за паника на клиентите, а за бягство към качество. В голямата си част тегленията не са се превърнали в затворени в буркани долари, а са потърсили сигурен пристан в по-стабилни банки.

Нещо като убежище

Според данните на БНБ най-големите печеливши са Уникредит Булбанк, Сосиете женерал Експресбанк и Алианц банк България, като внушителен за размерите им приток има и към клоновете на чужди банки като френската BNP Paribas и гръцката Alpha Bank, както и към някои от банките, част от гръцки групи.



Сумарно притокът от физически и юридически лица към Уникредит Булбанк е общо с 560 млн. лв, което изкачва активите й до над 13 млрд. лв. Логичната причина тя да е първата идея на разтревожените депозанти е, че е пазарен лидер и освен това привлича и с името и високата вероятност за подкрепа от италианския й собственик. В класацията на "Капитал" "К10: Най-добрите банки на 2013 г." Булбанк оглавяваше именно в категорията за стабилност, а голяма част от другите институции, увеличили привлечените си средства през тримесечието, също бяха на челните места.

Такъв е случая със Сосиете женерал Екпресбанк, чиито активи нарастват със 190 млн. лв. (5.2%), и Алианц банк България (174 млн. лв., или 8.6%). При фирмите голям приток има и към гръцките "Пиреос" и Юробанк, който контрастира със спад при ОББ, което може да има и съвсем странично обяснение с прехвърляне на ключови клиенти на централно ниво. От ситуацията в по-малка степен се възползва ДСК, която за тримесечието привлича индивидуални клиенти с обичайния си темп, който обаче напълно е изяден от спад при фирмените вложения с 91 млн. лв. (6%).

Освен бягството към качество и стабилност любопитна тенденция е и пренасочването към чужди клонове на банки от ЕС. Причината е че по европейското законодателство депозитите в тях са гарантирани не от местния фонд за гарантиране на влоговете, а от този на съответната друга държава членка. Така предвид  очакването българският фонд, в който има 2.1 млрд. лв., да отиде изцяло за покриване на гарантираните суми на вложителите в КТБ (3.6 млрд. лв.), при проблеми в други местни банки може да има трудности и да се забави изплащането, което явно е направило BNP Paribas и Alpha Bank атрактивни за индивидуални вложители.

Теглене и контратеглене

За пръв път от БНБ публикуваха и официални данни колко пари са изтеглени от КТБ и ПИБ. Според тях от 13 до 20 юни от КТБ са изтекли 907 млн. лв., или почти 13% от привлечените средствата към началото на кризисната седмица за банката. А от ПИБ само в рамките на 27 юни са изтеглени 788 млн. лв., или 10.5% от привлечените средства към предходния ден. Според редовно публикувания от БНБ доклад за състоянието на банковата система данните дават основание да се каже, че системата (с изключение на КТБ) е преодоляла ликвидния шок, на който е била подложена, като от централната банка отдават това основно на "изградените в банките и целенасочено изисквани от БНБ ликвидни буфери". В така поднесения анализ обаче се пропуска, че паниката около ПИБ и проблемите с ликвидността й бяха преодолени чрез специално емитирана емисия ДЦК за 1.3 млрд. лв., записана от другите банки.

По неофициална информация голямата част от средствата са депозирани от финансовото министерство в нея. Министерството на финансите отказва да предостави информация къде, колко и при какви условия са вложени средствата. Във всеки случай обаче държавната подкрепа поне засега е със срок началото на декември, когато падежира емисията ДЦК, и дотогава ПИБ би трябвало да си е набавила достатъчно ликвидност, за да възстанови средствата. Това може да стане или като се опита да привлече обратно клиенти с атрактивни условия, или като замрази кредитирането си и всички падежиращи отпуснати от нея заеми отиват за погасяване на депозита. Ако ПИБ не успее да върне отпуснатите средства към падежа на емисията правителството или ще трябва да бръкне дълбоко във фискалния резерв, или да рефинансира дълга си. Последното обаче минава задължително през актуализация на тавана на дълга до края на годината, което вкарва още риск заради нестабилната политическа ситуация.

Благодарение на държавната подкрепа е трудно от данните да се види ясно размерът на отлива при ПИБ. Всъщност общо привлечените средства в банката за второто тримесечие дори се увеличават малко с 138 млн. лв. до близо 8.1 млрд. лв., като непосредствено преди кризисния ден са били 7.5 млрд. лв. Данните показват отлив от 343 млн. лв. при гражданите и фирмите и 408 млн. лв. приток "при други институции". Зад това число обаче седи неизвестно по размер изтичане на корпоративни депозити, което е скрито зад депозита на правителството.

Извън ПИБ привлечените средства от индивидуални потребители намаляват само при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай банк и БАКБ. При корпоративните клиенти обаче картината е доста по-динамична, като практически всички банки с българска собственост губят ресурс. Най-драстични спадове за тримесечието, като процентно изменение има при Инвестбанк (20%), Търговска банка Д (17%) и Интернешънъл асет банк (14%). В резултат балансовото число на последната за цялото тримесечие се е свило дори с повече, отколкото КТБ, която допреди дни преди кризисната седмица около нея е растяла с около 300 млн. лв. спрямо края на март.

За първото шестмесечие печалбата на банковата система е 408 млн. лв., което обаче не включва отчетената от квесторите на КТБ загуба от обезценки, с която положителния резултат се свива до 332 млн. лв. Дори и при този ефект обаче печалбата остава по-висока от реализираните 318 млн. лв. за банковата система (и 299 млн. без КТБ и Креди агрикол) към средата на 2013 г. Това се дължи основно на по-малки разходи за обезценки, които за банките без КТБ се свиват с около 46 млн. лв. до 428 млн. лв.

Любовта към чуждите пари

Друго измерение на бягството към качество, което се вижда, е превалутирането. Новините за проблеми в банки предизвикаха и притеснения за фиксирания курс. което не е неочаквано - логическата връзка банкова криза - хиперинфлация все още е болезнен спомен за много хора. Затова и очаквано имаше известно превалутиране.

То се виждаше още от данните от паричната статистика на централната банка. Те показаха ясно, че при квазипарите (разликата между широките пари М3 и тесните М1, които обхващат основно депозитите) левовите наличности са намалели с 1.4 млрд. лв. през юни, а тези в чужда валута – с левовата равностойност на 310 млн. В същото време обаче по разплащателните сметки на банките (които влизат в М1) е постъпила европейска валута с левова равностойност 503 млн. лв. и 342 млн. в левове. Тълкуването на тези числа е, че когато вложителите са разваляли депозитите си и са превеждали парите си по разплащателни сметки в други банки, голяма част от тях са предпочели да ги превалутират в евро.

Това се потвърждава и от балансовите данни като има и любопитни нюанси по банки. Докато левовият привлечен ресурс на банковата система нараства сe свива с 169 млн. лв., евровият скача с 718 млн. лв. В първото число обаче влизат и депозираните от правителството 1.3 млрд. лв., като благодарение на тях при ПИБ има ръст при левовете от 400 млн. лв. вместо спад от порядъка на около 500 млн. лв., като спадът при другите валути е над 300 млн. левова равностойност. Без този временен ефект минусът щеше да превишава чувствително плюса при чуждите валути, което показва около 400 - 500 млн. лв. излезли от банковата система. Паниката около ПИБ ставаше в самия край на тримесечието така, че е вероятно в следващите дни част да се връщат обратно в банките.

Първи стъпки към нормалността

Добрите новини от това са няколко. Първата е, че доверието в банковата система не е разбито. Въпреки всички опасения за реалното състояние на КТБ, които поетапно се превръщат в официална информация, и въпреки всеобщото недоумение как банковия надзор на БНБ е допускал, спукването на балона дава реален шанс за прочистването на сектора. В тази посока действат пазарните сили, но реалната и активна роля може и трябва да дойде от ново ръководство на централната банка. То може, стъпвайки на досегашните пропуски, да проведе оценка на активите и пасивите на всички банки с особен акцент върху тези, в чието спасяване е ангажиран и публичен ресурс. А след хвърлените от управителя на БНБ Иван Искров тези, че извън подуправителя, отговарящ за банковия надзор, никой не може да е отговорен и че всички нередности в КТБ не е можело да се уловят дистанционно, централната банка сама хвърли съмнението какво е качеството на активите към целия сектор. Сега единственият работещ ход би бил чрез максимално прозрачни действия и проверки на място да докаже, че наистина КТБ е изолиран случай или ако има проблеми другаде, те да бъдат локализирани, вместо да се оставят да носят зараза.

Другата добра новина е, че веднъж отворена бутилката, духът трудно би се върнал в нея. Процесът по преосмислянето на риска е едва в началото си, като оттук нататък по-рисковото поведение на банките и подозренията, че някои повтаря пирамидалната схема на КТБ, ще бъде по-бързо наказван от депозантите. Вложителите в КТБ вече търпят наказание за поетия риск - парите им ще бъдат блокирани за продължителен период, обещaната им лихва ще бъде намалена, а все по-вероятно става и част от тях да загубят вложените суми над 100 хил. евро. Оттук нататък, дори да няма нова остра криза, банките които са некоректни и непрозрачни ще губят депозанти поетапно. При паниката от 27 юни това направиха само тези с най-ниска поносимост към риска, които бяха склонни да развалят договорните си условия и да загубят доходност. През следващите седмици обаче ПИБ и другите банки с местни собственици ще трябва да посрещат отливът и на тези, които са решили да останат до падеж. Резултатът от това е, че дългосрочно намаляват бариерите пред конкуренцията, което дългосрочно би трябвало да свали цената на финансиране, а и въобще цената на правене на бизнес.

Лошата новина обаче е, че в краткосрочен план цената на допуснатото раздуване на банков балон трябва да се плати - пряко, но и индиректно, чрез шок за икономиката. Ако проблемът е ограничен само до КТБ, цената при различните варианти за действие вече започна да изкристализира. Това, което не може да се изчисли обаче, е колко устойчиви и дълбоки ще са човешките страхове - със сигурност те заедно с падащите лихви по депозити ще извадят ценен ресурс от банките и ще го насочат към други активи, като например имоти.

А ако се окаже, че КТБ не е изолиран случай, както БНБ ни убеждава, цената ще се вдига и за дългосрочните ползи ще трябва да почакаме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 1536 прочитания

Българските компании за споделено кредитиране се увеличават Българските компании за споделено кредитиране се увеличават

Компанията Cashlend предлага на инвеститорите фиксирана месечна доходност от 1.5%

13 окт 2019, 4218 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Първите очертания на дупката КТБ

Докладът на квесторите в банката показа малка загуба и загатна за големи проблеми

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10