Индустриалното производство в еврозоната спада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индустриалното производство в еврозоната спада

Reuters

Индустриалното производство в еврозоната спада

Неочакваното влошаване попарва надеждите за по-стабилно възстановяване

3091 прочитания

Reuters

© Reuters


Индустриалното производство в еврозоната неочаквано се е свило за втори пореден месец през юни, показват данните на Евростат. Поредицата от негативни новини за икономиката на региона подчертават ефекта от конфликтите в Украйна, Ирак и ивицата Газа и попарват надеждите за стабилно възстановяване.

В разрез с прогнозите

Производството на предприятията във валутния съюз е спаднало с 0.3% на месечна база, след като през май се сви с 1.1%. В целия Европейски съюз намалението е по-слабо – с 0.1%. Спрямо юни 2013 г. стойността на показателя е останала без промяна, а в ЕС се е повишила с 0.7%. Анализаторите очакваха данните за еврозоната да покажат повишение с 0.3% на месечна база и с 0.1% на годишна.

Най-значителен спад на индустриалното производство се отчита в Ирландия – с 16.5%, следвана от Холандия и Литва с около 3%. Най-голямо повишение има в Малта, Дания и Унгария. За България е отчетено понижение от 1.3%.

Резултатите на еврозоната през юни са най-слабите от август миналата година. Понижението на месечна база се дължи основно на свиването с 1.9% на производството на нетрайни потребителски стоки. Този показател също се влошава за втори пореден месец. Производството на енергия е спаднало с 0.7%, след като отчиташе ръст предишните три месеца. Капиталовите стоки остават без промяна, докато трайните потребителски стоки са нараснали с 2.3%.

Икономическо възстановяване

Година след като еврозоната излезе от рецесия, икономическото възстановяване все още не успява да набере скорост под натиска на високата безработица и геополитическите конфликти. По-рано тази седмица бяха публикувани данни, според които икономическото доверие в най-голямата европейска икономика, Германия, е спаднало до най-ниските си нива от декември 2012 г. Основен фактор за това са очакваните негативни ефекти от взаимните икономически санкции, налагани от Запада и Русия.

На месечна база индустриалното производство в Германия все пак отчита ръст, но спрямо същия месец на миналата година е спаднало с 0.4%. Това е първото понижение на годишна база от юни 2013 г. Същевременно производството във втората най-голяма европейска икономика, Франция, е останало без промяна на годишна база, което обаче е най-доброто представяне от декември насам. В Италия индустрията е постигнала ръст от 0.4% след свиването с 1.7% през май. В четвъртък Евростат трябва да публикува първите данни за икономическия растеж на еврозоната през второто тримесечие. Анализаторите, анкетирани от Reuters, очакват да бъде отчетен ръст от 0.2% - същия като през първото тримесечие.

Индустриалното производство в еврозоната неочаквано се е свило за втори пореден месец през юни, показват данните на Евростат. Поредицата от негативни новини за икономиката на региона подчертават ефекта от конфликтите в Украйна, Ирак и ивицата Газа и попарват надеждите за стабилно възстановяване.

В разрез с прогнозите


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Още един показател, по който почваме да увеличаваме дистанцията с ЕС28. Средно за съюза през юни има годишен ръст от 0,7%, спрямо 0,6% в България. А такова сравнение избощо не бива да се прави. При положение, че имаме над 2 пъти по-нисък БВП, ръстът при нас трябва да е осезаемо отгоре, какво остава пък да е по-нисък, както този месец.

    Като цяло, 2009 г. сме имали 44% от средния БВП на ЕС, днес - 5 години по-късно сме на 47%. За 1. тримесечие даже имахме, подобно на индустрията през юни, по-нисък ръст на БВП спрямо този на ЕС, тоест минахме в нова фаза - хем опашкари, хем увеличаваме дистанцията. И причината за това положение е само една - мързел да се правят реформи. Налице са нови лица в политиката, на които това, че ръководят парцал-държава, не е повод за притеснение. Важното е на визитната картичка да пише "народен представител" , "министър", "председател на праламентарна група", а че произвеждаш само лайна зад себе си, голяма работа от това...

  • 2
    comandante avatar :-@

    До коментар [#1] от "cinik":
    РАДИКАЛНИТЕ РЕФОРМАТОРИ как пък все ги измисляте тези нужди от още реформи ????? За 25 години демокрация не сме спирали с реформите нито за ден !
    България изпълни всички реформи относно изисквания за пълноправен член на НАТО и ЕС и въпреки това продължаваме да сме на унизените и бедни европейци благодарение на реформите които бяха писани от чуждите посолства , частните консултанти към тях и чуждите картели и монополи които ни притежават !

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "comandante":

    Точно така, България изпълни тези изисквания в периода 1997 -2007 и резултатът беше, че БВП на страната скочи от 26% от средния за ЕС на 47%. От поне 5-6 години насам тъпчем на едно място. Кажи ми една приватизирана фирма през този период? Аз се сещам Булгартабак, по-скоро прехвърлена на Доган по номинал. Друго нещо: половинчатата пенсионна реформа, връзването на касовите апарати с НАП и единната сметка. Първото беше отменено от Орешарски, второто - продънено от популистки изключения като това за автобусите. Даже някои от тях си бяха инсталирали и като гласуваха отмяната, ги махнаха и те. Третото - единната сметка - беше катурната със задружните усилия на ДСБ, БСП и ДПС, предвождани от Иван Костов пред конституционния съд, което обяснява част от големите му хонорари, изплували покрай фалита, заедно с големите депозити на съдиите.

    Другото: н.у.л.а!

  • 4
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#2] от "comandante":

    25 години нито една качествена реформа не беше направена-нито образование,нито здравопазване,нито полиция,нито администрация..............

  • 5
    comandante avatar :-|

    До коментар [#3] от "cinik":
    Нормално с такъв добив на природни ресурси и износа им от чужди котрагенти да не кажа паразити е лесно да скочи БВП !
    Масово се вменява ,че едва ли не преди 1989г. в България се е орало със сърп и а работниците са работили само с чук и сме били изостанали и преди да дойдат соросоидните стипендии не сме имали дипломирани инженери!

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "comandante":

    Поглеждал ли си някога статистиката за износа, да видиш и дела на природните ресурси в него? "Необработени суровини и материали, негодни за консумация" - от 10 години насам си се движи все около 8%. Тоест, цифрите оборват твърдението ти.

    България имаше прилично добри инженери, да не забравяме обаче, че Висшето техническо училище се открива 1943, а първият набор излиза още по-късно. До тогава всичките ни инженери са били с дипломи от Западна Европа, още повече това е важало за преподавателите във ВУЗ и техникумите. Може да е нямало соросоиди, но западноевропейското влияние в техниката се пренасяше лично чрез тези преподаватели до късните '70 години. До ден днешен техническият ни език е пълен с немски и френски думички, привнесени по този канал. Банциг, шлайф, лагер, цанга, оберлихт, рандбалкен, тампон, фреза, бушон, дренаж, емпоре, борверг, шлюз, кнехт, фарватер, буфер ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK