С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 22 авг 2014, 15:22, 7452 прочитания

Мълчаливият печатар

Не е проблем, че БНБ иска да печата пари, а че не иска да обяснява какво прави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През седмицата българските медии почти бях склонни да отпишат валутния борд като такъв. Те се разтърсиха от новината, че (по масово избраното заглавие) "БНБ спешно печата пари", гарнирана с добавката, че и правителството не знае за това. Така обявената на 18 август от централната банка поръчка с пряко договаряне за отпечатване на 60 млн. банкноти от по 10, 20 и 50 лв. набързо заживя свой живот.

Реално икономически проблем няма. БНБ периодично подменя голяма част от износените банкноти, а освен това и противно на широко застъпения мит, бордът не означава, че парите в обращение си седят колкото са били в средата на 1997 г. През годините заедно с нуждите за обслужване на растящата икономика и техния обем расте, а и сезонно също има колебания в търсенето на пари.


Всъщност обаче проблем има. В изнервената обстановка на банкова криза, започнала преди два месеца, БНБ някак високомерно реши, че не е нужно никому да обяснява действията си. Нещо повече, в мотивите си за избор на ускорена процедура централната банка се позова на "изключителни обстоятелства, свързани с напрежение в банковата система, които доведоха до повишаване на търсенето на банкноти и намаляване на наличните резерви".

Няколко грама парична теория


Причината да няма проблем с печатането на пари от БНБ е, че те не са са просто хартиени и монетни левчета и стотинки. За икономистите пари са и всичко, което достатъчно бързо, лесно и без съществена загуба може да се превърне в пари. Затова и те ги разделят на различни класове (агрегати), които започват от най-тесния - парите в обращение (M0), и стигат до широките пари (М3), където влизат и всички разплащателни сметки, срочни и безсрочни влогове и някои други инструменти.

Така всъщност тегленията от банките в края на юни, които бяха посрещнати с увеличено парично предлагане от БНБ (банкноти и монети от запасите й), реално не променят съществено паричната маса. Те просто се конвертират от един агрегат в друг - от по-широки в по-тесни пари. Или както обяснява икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов: "Ако един човек изтегли например 100 лева на банкомат, това намалява сумата на вложенията му в банка и увеличава банкнотите в обращение. Тоест намаляват електронните пари и се увеличават хартиените пари, без да се променя общото количество пари в икономиката."



Всъщност, ако погледнем паричната статистика на БНБ през юни, наистина се наблюдава рязко увеличаване на тесните М0 с около 500 млн. лв., като темпът на растеж на показателя се ускорява от 9.8 месец по-рано на 12.5% - ниво, невиждано от 2008 г. Обяснението е ясно - тегления в брой от банките. Увеличават се М1, където са разплащателните сметки, като тук обяснението е преводите от една в друга банка. Тъй като кризата се случваше в самия край на юни, вероятно голяма част от вложителите просто са решили да паркират парите си в друга, приемана от тях за по-сигурна, банка и да изчакат.

Същевременно обаче най-широкият измерител, който включва изброените и практически всички депозити, дори се свива спрямо май с над 500 млн. лв. А това може да се обясни с комбинация в неизвестна пропорция от теглене на еврови депозити, обръщане на левове в чужда валута и преводи на пари по сметки зад граница (виж графиките).

Така фундаментално за валутния борд и показателите за стабилността му нищо не се променя драматично. Законовото изискване парите в обращение да са покрити с валутни резерви си остава спазено, а дори показателите за покритие на по-широките пари се подобряват. Дори нуждата от повече хартиени левове (за което има и сезонен фактор - нормално лятото покрай туризма, както и по празници оборотите се увеличават и хората теглят по-големи наличности) може да се приеме за добър сигнал за доверие във валутата въпреки спада на доверието в банковата система. Ако нямаше търсене на левове, а на евро или долари, проблемът щеше да е доста по-сериозен.

И тонове страх и притеснения

Самият факт, че темата предизвика толкова широк отзвук обаче е показател колко е чувствително обществото към всяка информация, отнасяща се до финансовата стабилност на държавата. Спомените от 1996 г. са живи и аналогията "първо проблеми в банките, после хиперинфлация" идва първосигнално. При това положение е необяснимо защо БНБ не направи никакъв опит да обясни, че това е нормална практика, че тези 60 млн. банкноти са били заложени в изготвения й още миналата година бюджет и са част от попълването на запасите й за следващите четири години.

Така БНБ продължава дългогодишно градения си подход на пълно капсулиране, който прилага и спрямо действията си по банковия надзор. Досега стратегията й за всеки проблем беше да излезе колкото се може по-малко информация, докато вътрешно си се справи с проблема (или докато икономиката започне да расте отново и проблемите изчезнат от само себе си). Този подход имаше донякъде успех главно заради репутацията на БНБ като една от малкото работещи институции в страната. След сриването на КТБ и реакцията й около него обаче централната банка трябва да свикне с новата реалност - че на всяко нейно действие ще се гледа недоверчиво и под лупа. И че ще трябва да е прозрачна и да си говори с данъкоплатците, които я издържат (и вероятно ще платят за пропуските й) дори когато проблемът е измислен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Над половината от банките по света не биха оцелели при рецесия Над половината от банките по света не биха оцелели при рецесия

Проучване на McKinsey прогнозира нова банкова криза при сегашнтие обстоятелства

22 окт 2019, 981 прочитания

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 1704 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Частни банки в Швейцария разкриват печалбите си за пръв път от два века

Стъпката на едни от най-големите - Lombard Odier и Pictet, става факт на фона на безпрецедентни проверки от страна на данъчните власти в САЩ и в Европа

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10