Ако трябва да се обобщят твърденията на БНБ (в писмо до Европейската комисия и в последното й описателно/оправдателно прессъобщение) защо досега не се пристъпва към изплащане на гарантираните депозити в КТБ, то те са в две посоки:
1. Първата обструкция е юридическа. Българският закон повелява това да стане чак след като се пристъпи към отнемане на лиценза на банката. А това не може да се случи преди да е ясно има ли основания за отнемане на лиценза. А това не може да се случи преди да се произнесат одиторите, които правят оценка на активите на банката. И така реално решението се отлага за късна есен...
2. Втората обструкция е практическа. Дори юридически да може да започне изплащането на гарантираните депозити, реално няма достатъчно средства за това. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3.68 млрд. лв., а в дъщерната й Виктория (новото име на Креди агрикол България) - 55.1 млн. лв. Същевременно натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности са 2.1 млрд. лв. Така се отваря недостиг от 1.6 млрд. лв., за което няма заделени пари в бюджета, нито правомощия да се поеме такъв дълг. Така БНБ макар да не го казва буквално, намеква че дори да има основание за отнемане на лиценза на КТБ е склонна да тупа топката докато има осигурено финансиране на 100% за покриване на депозитите.
Реално и двете тези на централната банка, с които тя обяснява въздържането си от конкретни действия, съдържат ключови пробойни.
Добра банка, лоша банка
По първата точка очевидно има сериозна дискусия с ЕК, дали българското законодателство не противоречи на европейското. По темата вече има мнения на юристи, че Законът за кредитните институции е тълкувал рестриктивно европейската директива за схемите за гарантиране на влоговете и че засегнатите могат да си търсят правата.
Но дори да оставим настрана Европа, БНБ така и не се мотивира солидно защо за да премине към отнемане на лиценза на КТБ, трябва непременно да чака информация за качеството на кредитния й портфейл. Безспорно изследването на реалното състояние в банката е необходимо. Безспорно е и, че начисляването на провизии върху лоши или некачествено обезпечени заеми, може да остави банката с отрицателен капитал. А тогава БНБ е задължена от Закона за кредитните институции (чл. 36, ал. 2) да й отнеме лиценза.
Проблемът в тезата на централната банка е, че законът освен задължения й е дал и широки правомощия кога може да действа. В чл 103 на ЗКИ са изброени редица нарушения, които могат да се санкционират от БНБ с различни надзорни мерки, които стигат и до отнемане на лиценз.
Сред изброените нарушения в ЗКИ са:
- "нарушаване или заобикаляне разпоредбите на този закон"
- "застрашаване интересите на вложителите"
Ясно е, че отнемането на лиценз би трябвало да е крайна мярка, но след изявлението на управителния съвет на БНБ от 11 юли, то не изглежда толкова необосновано. Там регулаторът директно казва, че
- "резултатите от прегледа на КТБ говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики"
- "липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл" - "значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев"- "тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна търговска банка също са жертва на тези злоупотреби."
Тези констатации на БНБ съпоставени с правомощията по-закон й дават доста силни основания да премине към отнемане на лиценз. Разбира се, такова решение може да бъде оспорвано от акционерите, като централаната банка ще трябва да е готова да защити твърденията си. След като вече са изказани публично обаче тя така или иначе би трябвало да е достатъчно сигурна, че може да докаже своите силни обвинения.
В този дух са и контраобвиненията към БНБ на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който изказва недоумение как към 11 юли "БНБ е разполагала с достатъчно информация, за да предложи с лека ръка конкретни и бързи стъпки за справянето със ситуацията, изразяващи се в нейното ликвидиране чрез приемането на специален закон. Няколко седмици по-късно обаче същата тази информация се оказва "недостатъчна" за вземането на решения за бъдещото на КТБ."
Тука няма, тука има
По втората точка, тезата за невъзможност за покриване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете също е представена крайно. Вярно е, че той може да се финансира със заем от бюджета, но това е само една от опциите дадени на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.
Друга възможност, която БНБ очерта и в писмото си до Европейската комисия, е задължаване на банките да преведат авансово годишни премийни вноски. По сега действащия закон те са 0.5% от влоговата им база, което прави около 290 млн. лв. Според централната банка това освен, че ще е крайно недостатъчно, ще има и негативен ефект върху банковата система, тъй като ще свие печалбата (или ще увеличи загубата при някои институции), което ще доведе до репутационен риск предвид скорошните тегления.
Неясно защо обаче БНБ не показва другите опции, а директно заключава, че недостигът може да бъде покрит само със заем от държавния бюджет. Друга опция на фонда по закон е да увеличи годишната премийна вноска на банките до максимум 1.5% от влоговата им база. Това реално означава, че таванът от 290 млн. лв., които може да се привлекат от банките може да се утрои на 870 млн. лв. Естествено обаче и при този сценарии са валидни контрааргументите на БНБ: това ефективно ще означава вместо разходите да се прехвърлят на данъкоплатците, да се прехвърлят на другите банки, като при това положение системата ще отчете загуба. А това нормално би срещнало сериозна съпротива от банките, доколкото така те ще платят солено за грешките на КТБ и банковия надзор без реално да са виновни.
Друга опция обаче, която може да се окаже доста по-приемлива, е Фондът за гарантиране на влоговете да изтегли заем не от държавата, а "от български и чуждестранни банки, както и от други лица". Това означава, че фондът може да пласира облигации, които да бъдат записани от банки, пенсионни фондове застрахователи и т.н.
Дали ще има интерес към такава емисия и при какви условия е въпрос на сондиране на интереса. Фондът има практически гарантиран по закон паричен поток от 300 млн. лв. годишно, както и опцията едностранно да го увеличава при нужда, така че не би трябвало да има проблем за фонда да пласира 1.6 млрд. лв. дълг дори и без държавна гаранция (каквато при липса на действащ парламент не може да бъде дадена). Всъщност законът изрично предвижда опция ползваните от него заеми да бъдат обезпечени "с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски". А освен това все пак и фондът би получил приходи от осребряването на активите на КТБ, така че инвеститорите в книжата му могат да имат сигурност, че една голяма част от изплатените от него гарантирани депозити ще бъде възстановена. Всичко това предполага, че вероятно рисковата премия за фонда няма да е огромна, а цената за това ще се покрие от самите банки - т.е. без прякото участие на данъкоплатеца.
Така реално се оказва, че и двата мита, с които управляващите БНБ поддържат КТБ в чистилището заедно с блокираните в нея пари на хиляди вложители са несъстоятелни. Реално ако регулаторът беше последователен в оценките си за случвалото се в банката и склонен да признае досегашните си пропуски, казусът вече можеше да е разрешен.
Ако трябва да се обобщят твърденията на БНБ (в писмо до Европейската комисия и в последното й описателно/оправдателно прессъобщение) защо досега не се пристъпва към изплащане на гарантираните депозити в КТБ, то те са в две посоки:
1. Първата обструкция е юридическа. Българският закон повелява това да стане чак след като се пристъпи към отнемане на лиценза на банката. А това не може да се случи преди да е ясно има ли основания за отнемане на лиценза. А това не може да се случи преди да се произнесат одиторите, които правят оценка на активите на банката. И така реално решението се отлага за късна есен...
83 коментара
Умирате си да я фалирате тази банка.
И няма значение дали е жизнено способна или не.
Въпроса е на Вуте да му е зле.
[quote#1:"bz"]Въпроса е на Вуте да му е зле.
[/quote]
По-скоро въпроса е "На кой трябва да му остане добре, и на кой не?"
И какво ще каже сега онази мишка Искров, или още не са му написали и изпратили отговорите? И изобщо има ли някой в тази жалка държавица да има доблестта и да каже каква е реалната ситуация? А кога ще подаде оставка за кашата която забърка? След като е нарушил очевидно и продължава да нарушава европеиското законодателство, защо не е следствен?
Спрете се бе, капиталци! Много ви се иска да се отнеме лиценза на КТБ, като това е и неприкритата цел на заговорниците и техните маши, начело с главния прокурор и гуверньора. Банката има ликвиден проблем, но няма проблем с капиталовата адекватност - активите на банката в пъти надвишават пасивите й. Друг въпрос е, че удължаването на специалният надзор, който би трябвало да работи върху оздравяването на банката, всъщност прави всичко възможно за влошаване на нейното състояние. А бе вие откога работите в тандем с корпорация Пеевски/ДПС? Нещастници...
Прозира недобронамереността на статията, естественно срещу КТБ и защита на тезата Прокопиев. Това, че най-евтиният и полезен за обществото начин е КТБ да почне да работи се игнорира от автора. Еквалибристика и фарисейско жонглиране с точки от закона, непомагат на автора да ни заблуди в "голямата му грижа" за потърпевшите вложители. Менте търсене на "истината" за вина и невина водят към заблуда на повърхностния читател, но изкуственното фалиране като цел на статията си остават съвсем ясни за непредубеденият читател.
Ако започне изплащане без ограничения и без да има друга дейност, това значи че веднага банката ще фалира. Просто връщане назад тогава няма да има.
Всъщност това се отнася до всяка банка - ако се поиска да се изплатят за 1-2 месец да речем всички гарантирани влогове, банката ще бъде фалирана. Щото ще трябва да се посегне на много активи, а там всичко е дългосрочно. Т.е. ако трябва нещо да се кешира бързо, цената ще му падне здраво.
Така, че единственият вариант, за стабилизация на банката е, след като се допълни с ликвидност, после да се въведе ограничение за теглене от нея.. т.е. тегленето да става на порции, само на падеж и т.н. Иначе ако всички тръгнат веднага да си теглят парите.. няма да се размине без фалит. Още едно масово теглене на 1 милиард да речем и готово, банката е фалирала.
Капитал май като гледам, както се тръгнали, ще успеете да я фалирате тая банка. После ще можете да се гордеете с приноса си. Вярно всеки работещ българин ще трябва да плати по не знам колко хиляди лева за това, ама кефа цена няма, особено ако друг плаща. Нали?
До коментар [#4] от "abygale":
До коментар [#1] от "bz":
До коментар [#5] от "lcj30372597":
Аз пък не разбирам, какво толкова я защитавате тази банка. Или поне ще се направя , че не разбирам :)))
Наслушахме се на приказки - от откровено измислени и съчени, до съдаржащи някаква истина. Лошото е, че и едните и другите само това правят - приказват.
Минаха два месеца - за това време трябваше да е пределно ясно има ли и колко са тези лоши кредити. Все пак дотук кредитополучателите е трябвало да направят минимум две месечни вноски. Ако са имали затруднения (блокирани сметки и т.н.), но пък са съвестни, със сигурност имат поне изразена воля за някакви действия по кредита.
Просто е , колкото по се протака по-дебела ще е сметката която държавата (която я няма) трябва да плати .
За всички е ясно, че топката се тупа до след изборите, когато кестените ще ги вади от огъня новото правителство (каквото и да е то). Аз лично обаче не виждам нито една основателна причина на Цветан Василев и оманския-ала-бала-фонд да не им се даде възможност да оправят ликвидността и да спасят лиценза на банката. Това е най-логичният и най-безболезненият за българските данъкоплатци изход. С викове "Закривай!" 1.6 милиарда лева няма да изникнат просто така. А Искров и отговорните лица в БНБ следва да си понесат последствията за това, че успяха да разклатят доверието на българите в адекватността и професионализма в централната банка. Всички знаем поговорката, че не е виновен този който яде зелника, а този който му позволява. Работата на тези хора е да не позволяват зелникът да бъде изяден от големите гладници. Как са я свършили виждаме всички.