Интерес към облигации на ФГВБ би имало, но с условия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интерес към облигации на ФГВБ би имало, но с условия

Към края на юли от активите на фонда 748.17 млн. лв. са в ДЦК и 1.355 млрд. лв. на депозит в БНБ. Те обаче не са достатъчни за покриване на гарантираните депозити в КТБ

Интерес към облигации на ФГВБ би имало, но с условия

Законът позволява такава емисия за покриване на влоговете в КТБ. Тя обаче ще е трудна и скъпа, ако не е държавно гарантирана

Валентина Илиева, Гергана Михайлова
5758 прочитания

Към края на юли от активите на фонда 748.17 млн. лв. са в ДЦК и 1.355 млрд. лв. на депозит в БНБ. Те обаче не са достатъчни за покриване на гарантираните депозити в КТБ

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Годишните премийни вноски на банките към фонда като възможна гаранция срещу книжата не биха се приели като вариант от банките.

Интерес към емисия облигации на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за покриване на недостига в него за евентуално изплащане на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ) би имало сред участниците на финансовия пазар, показа допитване на "Капитал Daily". Такава емисия обаче ще е трудна и много скъпа, ако не е държавно гарантирана, посочиха представители на банковия сектор, повечето от които не пожелаха да бъдат цитирани.

Доходност, обезпеченост, обем и срок са основните фактори, които биха определили реализацията на такава емисия. Задължително трябва да е предшествана от предварително сондиране сред потенциалните инвеститори – банки, пенсионни компании, застрахователни дружества. Годишните премийни вноски на банките към фонда като възможна гаранция срещу книжата не биха се приели като вариант от банките.

С пари от пазара

Опцията фондът да изтегли заем не от държавата, а "от български и чуждестранни банки, както и от други лица" е предвидена в закона за гарантиране на влоговете в банките, в случай че средствата в него не достигат за покриване на гарантирания размер на депозити, подлежащи на изплащане при фалит на банка.

От банковия сектор посочиха, че би имало интерес към такава емисия, но при определени условия. Като важно беше посочено наличието на държавна гаранция. На този етап това обаче няма как да се случи, тъй като би вдигнало размера на дълга - нещо, което няма как да стане без ратификация от парламента.

Приемлив вариант би бил и бъдещи вземания от държавния бюджет. В противен случай емисията ще е много скъпа - около 3-4% доходност за 10-годишни книжа.

Обезпечаване с премийните вноски на банките към фонда (те са 0.5% от депозитите на среднодневна база) не е приемливо. Този ресурс се събира бавно, за изминалите 15 години – от създаването на фонда досега, са събрани около 2.1 млрд. лв. Според банките не е вариант и увеличаване на размера на вноските и изискването им предварително (което също е предвидено в закона – бел. ред.), тъй като това би довело до декапитализиране на някои банки.

Тези вноски по принцип са квазиданък за кредитните институции, като представляват близо 50% от печалбата, която системата прави, коментираха банкери. За 2013 г. банките преведоха във фонда 246.2 млн. лв. годишни вноски, а печалбата на сектора за миналата година беше 584.9 млн. лв. Въпреки че законът изрично предвижда опция ползваните от ФГВБ заеми да бъдат обезпечени "с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски", явно част от пазара – банките, не биха финансирали такава емисия.

Получаването на постъпления от осребрено имущество на КТБ също е вариант като обезпечаване на дълга (фондът е първи по ред кредитор при фалит на банка – бел. ред.), но в този случай не са ясни и категорични сроковете и обемите на приток на средства.

От сектора допълват, че при евентуална емисия облигации на фонда интерес би имало, за да се окаже нужната подкрепа, но с условието, че пазарът е пренапрегнат и е изчерпан потенциалът му за покупки, предупреждавайки, че не са "касички" и се ръководят от пазарни принципи. Като задължително се посочва предварителното сондиране сред поне 5 до 10 банки за възможности и готовност за поемане на дълг.

Изчисления

Изчисленията на банкери показват, че такава емисия би трябвало да е с обем около 2-2.2 млрд. лв. или дори 2.5 млрд. лв. В сметките се включват средства, необходими за изплащане на депозитите в КТБ, осигуряване на няколкостотин милиона резерв за самия фонд, тъй като не би могло да остане без средства след изплащане на покритите влогове, бюджетен дефицит. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3.68 млрд. лв., а в дъщерната й "Виктория" (новото име на Креди Агрикол България) - 55.1 млн. лв. Недостигът, който се отваря във фонда, е от 1.6 млрд. лв.

Емисия от 2.2 млрд. лв. обаче се оценява от банкери като трудна за набиране само от фонда. В този случай би трябвало да оферира висока доходност (около 4%), което за него ще излезе скъпо. Като възможна за набиране само от фонда се посочва емисия в обем до около 1 млрд. лв. Все пак такъв вариант не се отхвърля напълно, като в сектора посочват, че емитирането на такъв дълг не е невъзможно. Емисия на 10-годишни книжа и доходност от 2-3% не би останала без интерес. Такава доходност обаче може да се даде при държавна гаранция, а в момента работещ парламент няма.

Има и мнения, според които най-оптималният вариант би бил след изборите през октомври новото правителство да предприеме незабавна актуализация на бюджета, вдигане на тавана на дълга и емитиране на ДЦК на международните пазари. Аргументите за това са, че никога условията там не са били толкова благоприятни. Дори емисията еврооблигации от тази година в момента се търгува на нивата, на които беше емитирана.

Според Емил Аспарухов, началник "Трежъри и капиталови пазари" в Банка ДСК, е по-ефективно ФГВБ, който по думите му има голям портфейл книжа, да се обърне към банките и да вземе от тях обезпечено финансиране чрез ценни книжа като репо транзакции. "Това би работило и според мен се обсъжда", посочи той.

В този случай обаче няма да бъдат осигурени допълнителни средства над тези, с които фондът (2.1 млрд. лв.) разполага към момента, а тези книжа само ще бъдат обърнати в наличен кеш, който е част от средствата на фонда. Данните за инвестиционната дейност на фонда на интернет страницата му показват, че към края на юли 2014 г. има 748.17 млн. лв. в ДЦК и 1.355 млрд. лв. на депозит в БНБ.

Мнение: Емил Аспарухов, Банка ДСК

"Според мен самият фонд да емитира книжа ще е по-трудният вариант за набиране на средства. По-чистият е, при условие че на пазара се вижда, че има търсене на ДЦК, самото Министерство на финансите да емитира ДЦК като принципал. Докато фондът е квазидържавна структура и много от фондовете и големите банки, които разполагат с някакви свободни пари, включително и евентуални чуждестранни инвеститори, имат ограничение да инвестират в не чисто държавен дълг, а някаква производна на държавния дълг. Не съм голям оптимист, че ако фондът емитира книжа, емисията ще е прекалено успешна. Има спънки от чисто технически характер. При банките например има лимити за инвестиции в инструменти на институции, които са държавни, но не са самата държава."
Годишните премийни вноски на банките към фонда като възможна гаранция срещу книжата не биха се приели като вариант от банките.

Интерес към емисия облигации на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за покриване на недостига в него за евентуално изплащане на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ) би имало сред участниците на финансовия пазар, показа допитване на "Капитал Daily". Такава емисия обаче ще е трудна и много скъпа, ако не е държавно гарантирана, посочиха представители на банковия сектор, повечето от които не пожелаха да бъдат цитирани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Банките обичат да се правят на "големи тарикати"!Самото отношение на действащите в момента банки в БГ към закупуване на книжа от Фонда за ГВ и нежеланието им да осигурят кредитиране на ниски лихви срещу обезпечение на гарантирани депозити от КТБ е много показателен факт за наличието на "здрава банкова с-ма" и "доверие" в държавността и законността действаща у нас! Банките да не искат да закупят емитирани книжа от Фонда,а в същото време да са длъжни да си правят годишните вноски за попълване на Фонда е "невероятна бизнес стратегия" за уродливост и изопачаване на средата за бизнес в БГ!!!

  • 2
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Банките у нас от 2013 год. понеже им "изтъня" печалбата увеличиха и измислиха допълнителни какви ли не такси за извършване на услуги за клиентите си! Аз се чудя още как не са въвели за клиентите си още ТАКСА ВХОД като влизат клиентите в тях!!!

  • 3
    tp avatar :-|
    tp

    Посъбраха се дупки за попълване - 1.6 млрд. за ФГВ, още около 1 млрд. за дупката в бюджета, още 1.5 млрд. бюджетен дефицит за следващата година - и ще закръглим на приятните 2 млрд. евро емисия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK