Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

Кривата гаранция

Защо всъщност защитата на депозитите до 196 хил. лв. се оказва вредна и как това може да се промени

Николай Стоянов
9160 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ако попитате познат с блокирани пари в поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка защо е избрал именно нея, много вероятно е да получите отговор: "Ами нали са ми гарантирани?" Едно нещо обаче, което вложителите във всички български банки научиха, е, че държавната гаранция на влоговете им до 196 хил. лв. не работи с магическа пръчица. Натрупаните 2.1 млрд. лв. в попълвания от банките фонд далеч не са неограничени и една от изтъкваните от БНБ причини да не се задейства гаранцията досега (основателна или не) е именно недостигът на средства, за да се изплатят всички около 3.7 млн. лв., покрити от него депозити в КТБ и дъщерната й "Виктория". Бюджетът също не разполага с резерв за тази цел, а държавата не може да емитира дълг без работещ парламент.

Това, което остава под повърхността обаче, е, че един от основните виновници за ситуацията около банката е именно депозитната гаранция, така както е структурирана. В момента всички банки внасят във Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) по 0.5% годишно от всеки привлечен от тях лев от граждани и фирми. Така вноските им се оказват пропорционални не на поетият риск, а на размера на банките. Същевременно заради наличието на гаранция клиентите нямаха стимул да се интересуват от стабилността на финансовите институции и при решението къде да си депозират спестяванията се водеха единствено от по-високата лихва, като сега може би тази увереност е леко поразклатена. Именно тези фактори помогнаха на КТБ (и още няколко банки) чрез предлагани депозитни изкушения от по няколко процентни пункта над средните за пазара да увеличава привлечените си средства с по 40-50% годишно на иначе стагниралия пазар и така да стане четвъртата по размер в страната.

За икономистите не е тайна, че гаранцията на депозитите наред с ползите от нея да намалява риска от банкова паника винаги изкривява пазара и стимулира банкери да поемат непремерени рискове, като им осигурява финансиране, до което иначе не биха имали достъп. Добрата новина е, че този проблем при желание има поне частично решение. То е в новата евродиректива за схемите за гарантиране на депозитите, според която до 2016 г. вноските на банките ще станат задължително рисково претеглени.

Цената на риска

Идеята е логична - колкото по-вероятно е една банка да има проблеми и да трябва нейните вложители да бъдат спасявани от фонда (и евентуално данъкоплатеца), толкова по-голяма вноска да прави тя. Това е начинът, по който работи цялото застраховане навсякъде по света и това на спестяванията (каквото по същество е депозитната гаранция, с тази особеност, че неизвестно защо е задължително) няма причина да е различно. А ако този механизъм се направи удачно, той има и превантивна роля за поемането на риск - ако банка знае, че ще трябва да плаща чувствително по-голяма вноска, това ще оскъпи много финансирането й и ще я извади от пазара. Затова и около 1/3 от схемите за гарантиране на депозитите в ЕС и сега действат с рисково претеглени вноски.

Всъщност идеята не е революционна и за България. Тя периодично се повдига още от създаването на ФГВБ през 1999 г. За такива планове още през 2002 г. в интервюта споменава тогавашния председател на управителния съвет на фонда Милети Младенов, а в годишния отчет на институцията за 2004 г. това е заложено като приоритет. Проектът за създаване на механизъм за оценка на риска на банките за тази цел е подкрепен финансово от USAID и през 2008 г. дори се стига до готов модел, който получава одобрение и от банките. С началото на финансовата криза обаче той е поставен на трупчета с аргумента, че сега не е момент за експерименти. В отчета на ФГВБ за 2008 г. се обяснява, че моделът за новата система е завършен рамково в няколко варианта, но отлагането на въвеждането му е заради неблагоприятната финансова ситуация. "Системата на рисково претеглени премийни вноски ще помогне на фонда да управлява допълнителни рискове като поемане на гаранция върху влогове в банки с неприемливо ниво на риск", се посочва още в отчета. Обаче през следващите години това така и не се случва, докато сега тези рискове не се материализират.

Все пак рисково претеглени вноски ще трябва да има. Според директивата, за да са максимално съпоставими правилата в отделните страни членки, Европейският банков орган трябва да изготви наръчник за методиките за изчисляване на вноските в националните гаранционни фондове, който да съдържа и конкретни формули, показатели и рискови класове, в които да се поставят финансовите институции. Същевременно обаче на всяка държава е оставена и много свобода сама да си определя методологията, като ФГВБ трябва да я изготви, БНБ да я одобри и да се информира европейският орган.

Затова и ще е важно каква точно методология ще се избере. Чисто количествените измерители като капиталова адекватност, показатели за възвращаемост и т.н. са добри, защото изключват субективност. Те обаче много зависят от качеството на самата отчетна информация на банките, а също и от политиката им на провизиране. Може в някоя ситуация спокойно да се окаже, че най-консервативните банки, признали си максимално проблемите и съответно отчели загуби, изяждащи капитала им, да бъдат наказани за сметка на такива, прикриващи лошите си кредити. Разработваните 2007-2008 г. модели на ФГВБ са представлявали комбинация от количествени показатели и вътрешната надзорна оценка на БНБ по CAMELS, която също в голямата си част е количествена. Всъщност CAMELS идва от английските думи за капиталова адекватност, активи, мениджмънт, печалба, ликвидност и пазарна чувствителност. По света има практика и с по-сложни модели, изчисляващи вероятности от фалит, но според експерти в България това едва ли ще е необходимо и вероятно ФГВБ ще заложи изцяло на количествен метод.

Полурешения

Разбира се, не може да се каже, че депозитната гаранция е единствения компонент, позволил на КТБ да се разрасне и сега да се разпада главоломно. Стартът на този процес е подпомогнат от евтиното финансиране от концентрираните пари на държавни дружества в нея, като през 2009 г. те са 30% от привлечените й средства. Подпомогната е и от купената с медийно спокойствие подкрепа на политици. А също и от мълчаливото бездействие на банков надзор, който оставя привлеченият от вложители ресурс да се канализира чрез свързани със собственика на банката компании, управлявани от подставени лица и формални собственици, в придобиване на активи и създаване на лична бизнес империя. Ако това не беше налице, скъпо привлеченият ресурс щеше да е безполезен.

Не е ясно дали ако рисково-претеглените вноски съществуваха в последните години това щеше достатъчно да противодейства на всички останали фактори, изкривяващи пазара. Със сигурност обаче ако нямаше гаранция или тя беше чувствително по-ниска, вложителите щяха да са много по-внимателни къде са им парите. Премахването и модифицирането на самата гаранция обаче не са опция в рамките на ЕС. A eдинният европейски обхват на гаранцията до 100 хил. евро на едно лице в една банка от 2011 г. просто се оказва твърде висок за най-бедната членка на съюза и позволява да се концентрират огромни, сравнено с размера на икономиката, средства. Това, както и пропуските в банковия надзор, допълнително засилва моралната опасност и така недостатъците на гаранцията засенчват още повече ползите от нея. Например допреди влизането в ЕС България гарантираше влоговете до 40 хил. лв. и ако това беше таванът и сега, сумата, която фондът трябваше да изплати на вложителите в КТБ, щеше да е ограничена до 1.6-1.7 млрд. лв.

Европейските правила не са много гъвкави, но все пак дават известни механизми тези дефекти да се смекчат. Например директивата предвижда ФГВБ и колегите им от цяла Европа да имат постоянен достъп до информацията на влоговете в банките и така да могат да се подготвят за евентуални проблеми. А може би най-силният бушон срещу сериозни нарушения от една банка могат да са... другите. Депозитната гаранция по същество е данък върху тях (който те изцяло или частично прехвърлят на клиентите си чрез по-евтини депозити и/или по-скъпи кредити). Но новите правила предвиждат освен регулярни вноски от тях да могат да се изискват при нужда и допълнителни вноски. И това трябва да става, преди да се прибегне до финансиране с частен или публичен дълг. Нещо подобно и сега има в българския закон, който дава на ФГВБ възможност да увеличи вноската на банките до 1.5% и да я събере авансово за следващата година.

Ако подобни мерки се прилагат, това ще превърне самите банкери в ефективни полицаи на собствената си система - като знаят, че при фалит на някоя банка заради рисковите й инвестиции те ще трябва да плащат, това може да ги стимулира да алармират за проблеми рано. Особено на малък пазар като българския, където тайните между 30 банки не са много.


21 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Дано тази статия бъде първата стъпка от една дълга мисия - че всеки носи отговорност за себе си повече от всеки чиновник. Особено деликатна ще бъде темата с пенсионните фондове, които по обем събрани средства се движат на 10 години след банките, за сметка на това регулациите са доста по-щедри. Не се ли дръпне навреме ръчната спирачка, много хора ще ровят по кофите на стари години, точно както се случи след краха на комунизма.

  • 2
    tp avatar :-|
    tp

    Чисто количествените измерители като капиталова адекватност, показатели за възвращаемост и т.н. са добри, защото изключват субективност.

    Ами не са. Това, че имаш ниски показатели за възвращаемост не значи че си високорискова банка - може причината да е трупане на провизии. И обратно - недоначисляване.

    Иначе идеята е добра, но за съжаление ще мине време преди 'нискорисковите' банки да усетят реалната полза.

  • 3
    vaskeh avatar :-|
    vaskeh

    Прекрасна статия, но в България винаги сме в двете крайности или всичко или нищо. И без сложния теоритичен изказ в текста става ясно, че държавата и бнб са абдикирали и за голям късмет сме в ес, та поне някой да упражнява натиск върху мафията, защото гражданско общество явно няма. Ще е интересна българската схема за решаване на казуса и изхождайки от 94% корупция, ще чакаме купища дела и накрая пак ние истинските данъкоплатци ще го отнесем. Ще си караме десет годишните возила, докато безработни карат коли, които в западна европа се движат с данъчната декларация на предното стъкло.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#1] от "cinik":

    Все пак обаче - чудя се защо ли изведнъж Капитал се сети за този закон
    То си е написано в текста - ех ако го имаше описаното правило - КТБ сега по-лесно щяха да я фалират
    Абсурдно е при сегашната политическа ситуаиция и състояние на управлението и институциите да се дават идеи за промяна на прага на гаранция например - да не е 100 К евро - а по-малко
    А и въобще всякакви идеи за промяна на законодателството за фалит на банки и за гаранции на влоговете Каквито и да са благородните намерения и добрите практики

  • 6
    yori756 avatar :-P
    16bit

    Това пък се регистрирало днеска да обижда и да обяснява как КТБ-то била цвете, пък всички други банки били лоши. Щото колците ги ядем с доматите. Смешна работа, вместо да се цупиш на авторите на статията, иди се цупи на Василев. Ако го намериш, де.

  • 7
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    Добре е да се помисли и размерът на гарантираните депозити да е не повече от 100 пъти минималната работна заплата в страната или нещо такова.

    В Германия разбирам защо гарантират 100 хил. евро, но България просто не може да си го позволи. Освен това, идеята на тези гаранции е хората без финансова култура и с малко средства да могат да спестяват без притеснения, т.е. надали е нужно да се гарантират повече от 50 хил. лв.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "мълчаливото бездействие на банков надзор"

    Ето тук е заровено кучето. И най-добрата система за рисково провизиране няма да успее, ако органът, който е призван да я прилага не си върши работата. Проблемът е в БНБ и неспособността и да упражнява възложената и по закон дейност. В малка и корумпирана страна като нашата "всички сме си братовчеди" и ефективен контрол е невъзможен. Единственият изход е да се делегира банковия контрол на авторитетна външна организация. Не съм сигурен, че Европейския Банков Съюз е такава организация най-малкото защото още не е структуриран, а и се очаква да поеме надзор само над най-големите банки. Така, че ще трябва да се търси друга форма на външен контрол.

  • 9
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#7] от "haralampi":

    от друга страна германецът иска в чужбина да има същата защита като в собствената държава (въпреки че в Дойче Банк АГ са защитени депозити до 800млн. евро на човек, чрез отделна схема). Иначе нерезидентите няма да си пращат парите насам. След като КТБ се "капична" нерезидентите изтеглиха няколкостотин милиона.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Статията, както и почти всичко изписано у нас по темата за гарантираните влогове прави фундаментална грешка.

    Европейският регламент изисква САМО създаването на Фонд за гарантирането на депозитите, но НЕ дава 100% гаранция за въпросните депозити. Това си пролича и в съдебното дело, което ЮК и Холандия заведоха срещу Исландия. След фалита на исландските банки местния фонд се оказа недодастатъчен да компенсира стотиците хиляди вложители в холандските и британските клонове. Исландците казаха "Това има във Фонда - оправяйте се". ЮК и Холандия изхождаха от това, че регламентът на ЕС (възприет от Исландия) дава абсолютна гаранция. И загубиха делото.

    Това е и причината при фалита в Кипър изобщо да се обсъжда орязване на гарантираните депозити. При недостиг в гаранционния фонд това е абсолютно ЗАКОННО. Това се отнася и за България - при недостиг на средства във фонда държавата не е задължена да обезщети на 100% гарантираните депозити.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK