С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 29 авг 2014, 15:04, 8983 прочитания

Кривата гаранция

Защо всъщност защитата на депозитите до 196 хил. лв. се оказва вредна и как това може да се промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако попитате познат с блокирани пари в поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка защо е избрал именно нея, много вероятно е да получите отговор: "Ами нали са ми гарантирани?" Едно нещо обаче, което вложителите във всички български банки научиха, е, че държавната гаранция на влоговете им до 196 хил. лв. не работи с магическа пръчица. Натрупаните 2.1 млрд. лв. в попълвания от банките фонд далеч не са неограничени и една от изтъкваните от БНБ причини да не се задейства гаранцията досега (основателна или не) е именно недостигът на средства, за да се изплатят всички около 3.7 млн. лв., покрити от него депозити в КТБ и дъщерната й "Виктория". Бюджетът също не разполага с резерв за тази цел, а държавата не може да емитира дълг без работещ парламент.

Това, което остава под повърхността обаче, е, че един от основните виновници за ситуацията около банката е именно депозитната гаранция, така както е структурирана. В момента всички банки внасят във Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) по 0.5% годишно от всеки привлечен от тях лев от граждани и фирми. Така вноските им се оказват пропорционални не на поетият риск, а на размера на банките. Същевременно заради наличието на гаранция клиентите нямаха стимул да се интересуват от стабилността на финансовите институции и при решението къде да си депозират спестяванията се водеха единствено от по-високата лихва, като сега може би тази увереност е леко поразклатена. Именно тези фактори помогнаха на КТБ (и още няколко банки) чрез предлагани депозитни изкушения от по няколко процентни пункта над средните за пазара да увеличава привлечените си средства с по 40-50% годишно на иначе стагниралия пазар и така да стане четвъртата по размер в страната.


За икономистите не е тайна, че гаранцията на депозитите наред с ползите от нея да намалява риска от банкова паника винаги изкривява пазара и стимулира банкери да поемат непремерени рискове, като им осигурява финансиране, до което иначе не биха имали достъп. Добрата новина е, че този проблем при желание има поне частично решение. То е в новата евродиректива за схемите за гарантиране на депозитите, според която до 2016 г. вноските на банките ще станат задължително рисково претеглени.

Цената на риска

Идеята е логична - колкото по-вероятно е една банка да има проблеми и да трябва нейните вложители да бъдат спасявани от фонда (и евентуално данъкоплатеца), толкова по-голяма вноска да прави тя. Това е начинът, по който работи цялото застраховане навсякъде по света и това на спестяванията (каквото по същество е депозитната гаранция, с тази особеност, че неизвестно защо е задължително) няма причина да е различно. А ако този механизъм се направи удачно, той има и превантивна роля за поемането на риск - ако банка знае, че ще трябва да плаща чувствително по-голяма вноска, това ще оскъпи много финансирането й и ще я извади от пазара. Затова и около 1/3 от схемите за гарантиране на депозитите в ЕС и сега действат с рисково претеглени вноски.



Всъщност идеята не е революционна и за България. Тя периодично се повдига още от създаването на ФГВБ през 1999 г. За такива планове още през 2002 г. в интервюта споменава тогавашния председател на управителния съвет на фонда Милети Младенов, а в годишния отчет на институцията за 2004 г. това е заложено като приоритет. Проектът за създаване на механизъм за оценка на риска на банките за тази цел е подкрепен финансово от USAID и през 2008 г. дори се стига до готов модел, който получава одобрение и от банките. С началото на финансовата криза обаче той е поставен на трупчета с аргумента, че сега не е момент за експерименти. В отчета на ФГВБ за 2008 г. се обяснява, че моделът за новата система е завършен рамково в няколко варианта, но отлагането на въвеждането му е заради неблагоприятната финансова ситуация. "Системата на рисково претеглени премийни вноски ще помогне на фонда да управлява допълнителни рискове като поемане на гаранция върху влогове в банки с неприемливо ниво на риск", се посочва още в отчета. Обаче през следващите години това така и не се случва, докато сега тези рискове не се материализират.

Все пак рисково претеглени вноски ще трябва да има. Според директивата, за да са максимално съпоставими правилата в отделните страни членки, Европейският банков орган трябва да изготви наръчник за методиките за изчисляване на вноските в националните гаранционни фондове, който да съдържа и конкретни формули, показатели и рискови класове, в които да се поставят финансовите институции. Същевременно обаче на всяка държава е оставена и много свобода сама да си определя методологията, като ФГВБ трябва да я изготви, БНБ да я одобри и да се информира европейският орган.

Затова и ще е важно каква точно методология ще се избере. Чисто количествените измерители като капиталова адекватност, показатели за възвращаемост и т.н. са добри, защото изключват субективност. Те обаче много зависят от качеството на самата отчетна информация на банките, а също и от политиката им на провизиране. Може в някоя ситуация спокойно да се окаже, че най-консервативните банки, признали си максимално проблемите и съответно отчели загуби, изяждащи капитала им, да бъдат наказани за сметка на такива, прикриващи лошите си кредити. Разработваните 2007-2008 г. модели на ФГВБ са представлявали комбинация от количествени показатели и вътрешната надзорна оценка на БНБ по CAMELS, която също в голямата си част е количествена. Всъщност CAMELS идва от английските думи за капиталова адекватност, активи, мениджмънт, печалба, ликвидност и пазарна чувствителност. По света има практика и с по-сложни модели, изчисляващи вероятности от фалит, но според експерти в България това едва ли ще е необходимо и вероятно ФГВБ ще заложи изцяло на количествен метод.

Полурешения

Разбира се, не може да се каже, че депозитната гаранция е единствения компонент, позволил на КТБ да се разрасне и сега да се разпада главоломно. Стартът на този процес е подпомогнат от евтиното финансиране от концентрираните пари на държавни дружества в нея, като през 2009 г. те са 30% от привлечените й средства. Подпомогната е и от купената с медийно спокойствие подкрепа на политици. А също и от мълчаливото бездействие на банков надзор, който оставя привлеченият от вложители ресурс да се канализира чрез свързани със собственика на банката компании, управлявани от подставени лица и формални собственици, в придобиване на активи и създаване на лична бизнес империя. Ако това не беше налице, скъпо привлеченият ресурс щеше да е безполезен.

Не е ясно дали ако рисково-претеглените вноски съществуваха в последните години това щеше достатъчно да противодейства на всички останали фактори, изкривяващи пазара. Със сигурност обаче ако нямаше гаранция или тя беше чувствително по-ниска, вложителите щяха да са много по-внимателни къде са им парите. Премахването и модифицирането на самата гаранция обаче не са опция в рамките на ЕС. A eдинният европейски обхват на гаранцията до 100 хил. евро на едно лице в една банка от 2011 г. просто се оказва твърде висок за най-бедната членка на съюза и позволява да се концентрират огромни, сравнено с размера на икономиката, средства. Това, както и пропуските в банковия надзор, допълнително засилва моралната опасност и така недостатъците на гаранцията засенчват още повече ползите от нея. Например допреди влизането в ЕС България гарантираше влоговете до 40 хил. лв. и ако това беше таванът и сега, сумата, която фондът трябваше да изплати на вложителите в КТБ, щеше да е ограничена до 1.6-1.7 млрд. лв.

Европейските правила не са много гъвкави, но все пак дават известни механизми тези дефекти да се смекчат. Например директивата предвижда ФГВБ и колегите им от цяла Европа да имат постоянен достъп до информацията на влоговете в банките и така да могат да се подготвят за евентуални проблеми. А може би най-силният бушон срещу сериозни нарушения от една банка могат да са... другите. Депозитната гаранция по същество е данък върху тях (който те изцяло или частично прехвърлят на клиентите си чрез по-евтини депозити и/или по-скъпи кредити). Но новите правила предвиждат освен регулярни вноски от тях да могат да се изискват при нужда и допълнителни вноски. И това трябва да става, преди да се прибегне до финансиране с частен или публичен дълг. Нещо подобно и сега има в българския закон, който дава на ФГВБ възможност да увеличи вноската на банките до 1.5% и да я събере авансово за следващата година.

Ако подобни мерки се прилагат, това ще превърне самите банкери в ефективни полицаи на собствената си система - като знаят, че при фалит на някоя банка заради рисковите й инвестиции те ще трябва да плащат, това може да ги стимулира да алармират за проблеми рано. Особено на малък пазар като българския, където тайните между 30 банки не са много.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите

Индустрията се модернизира на ниво бизнес процеси и платформи, споделиха участниците в конференцията "Банките и бизнесът"

14 ное 2019, 1614 прочитания

Очакваното забавяне на икономиката не е временно, а перманентно 2 Очакваното забавяне на икономиката не е временно, а перманентно

Проблемите са структурни и поддържането на растежа с парична политика ще е трудно, казаха експерти на форума на "Капитал" "Банките и бизнесът"

14 ное 2019, 4493 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Биткойн: Все още не точно валута

Идеята за електронни пари, независими от държавата, е примамлива, но засега пречките да станат масово платежно средство надделяват

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10