Квесторите констатират фрапантни нарушения в КТБ

В доклада си до БНБ квесторите констатират грандиозни нарушения при учредяването на обезпеченията, които може сериозно да намалят шансовете банката да възстанови отпуснатите от нея кредити. Вече голяма част от липсващата информация в кредитните досиета е окомплектована с информация от институции и кредитополучатели и предадена на одиторите.

Загряване за оценката

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От всички 137 клиента с над 5.2 млрд. лв. сумарно задължения към КТБ, които са обект на одитната проверка, 28 (914 млн. лв.) са представили цялата изисквана информация, а 29 (984 млн. лв.) не са предоставили информация до 1 септември. Частични данни са дали 80, което означава, че за над 3 млрд. експозиция на банката все още няма пълна информация. Обясненията за неизпълнението включват извършвани данъчни ревизии и проверки от органите на прокуратурата, иззети документи от органите на прокуратурата, смяна на обслужващата счетоводна фирма и др.

На база на това до 2 септември на одиторските екипи са предадени за оценка досиетата на 69 (половината) от клиентите от одитната извадка на кредитния портфейл.

Публично не са изнесени данни за резултати от одитни проверки на кредитния портфейл досега. Посочва се обаче, че са предприети действия по напомняне на клиенти да си обслужват задълженията, както и срещи с кредитополучатели. Същевременно се намеква, че за тези с просрочия банката се подготвя да си събира вземанията принудително. Според квесторите няма нужда от промяна на вътрешните правила за това, но се създава допълнителна организация "предвид установената от квесторите ситуация по кредитния портфейл и предстоящите действия по обявяване на предсрочна изискуемост на онази част от портфейла, по отношение на която са налице основанията за това".

Правната дупка



По-голяма готовност има с правния анализ на ситуацията, целящ да покаже рисковете пред банката, свързани с клаузи от договорите, най-вече по отношение на обезпеченията. До същата дата на правните екипи са предоставени досиетата на 105 от проверяваните 137 клиента, като от тях през правно обследване са преминали 69 и са изготвени чернови на анализи на 184 договори. Те ще бъдат завършени след прегледа на всички досиета и получаване на актуална информация от Регистъра на особените залози, Централния депозитар, корабни регистри и др.

В доклада се посочва още и че до 5 септември е трябвало да  бъдат предадени и досиетата на останалите клиенти от извадката на кредитния портфейл.

Констатациите за нарушения по тази линия са стряскащи.

По всички видове обезпечения са открити случаи на предвидени в договорите за кредит, но изобщо неучредени обезпечения. Това е установено при 6 вземания от КТБ, 9 вземания от трети лица, 5 залога на търговско предприятие, 3 залога на дялове, 36 залога на вещи, 3 залога на акции, 25 ипотеки и др.

Друго констатирано нарушение, което може да накърни интересите на банката, е все пак да има сключен залог, но той да не е вписан в съответните регистри. Това е установено при 65 вземания от КТБ, 12 вземания от трети лица, 13 залога на търговско предприятие, 1 залог на дялове, 36 залога на вещи и др.

Освен това при над половината от анализираните договори банката не е първи поред кредитор. Сключени са 14 такива ипотеки, като при три те са учредени след като върху ипотекираните имоти е наложена възбрана от друг кредитор.

"Почти всички особени залози са вписани по начин, който не обезпечава всички парични вземания, които са предвидени по договорите за кредит и самите договори за учредяване на особения залог. Като обезпечени вземания са вписани само главницата, лихвата и лихвата за забава, но не и останалите по-малки възможни парични вземания (за други неустойки, такси, разноски, комисиони и др.)", заключават още юристите на квесторите.

Рецепта за загуби

Констатирането на толкова лошо качество на обезпеченията е лоша новина за шансовете на банката да възстанови голяма част от активите си. Липсата на заложено имущество, което да загубят, е и стимул за кредитополучателите - в голямата си част свързани с мажоритарния акционер на КТБ Цветан Василев, да спрат да обслужват кредитите си.

Тези констатации са негативен сигнал и за надяващите се на външен инвеститор, който да оздрави банката. При наличието на такъв правен риск от нови загуби трудно ще се открие желаещ да вложи парите си, за да покрие капиталовата дупка.

Същото важи с пълна сила и за държавата, ако реши да влезе в ролята на собственик. Единствената разлика е, че ако тя го направи, то ще е с парите на данъкоплатеца, когото никой не пита иска ли да участва.