Нов вътрешен дълг от 4.5 млрд. лв. ще удари пазара на ДЦК

Експерти очакват, че извънредната емисия на ДЦК за 4.5 млрд. лв., която може да бъде разрешена с промени в Закона за държавния бюджет, ще внесе стрес на пазара, покачване на лихвите и влошаване на кредитирането

Нов вътрешен дълг от 4.5 млрд. лв. ще удари пазара на ДЦК

Емисия еврооблигации в чужбина би била по-евтина, но няма време за нея

Гергана Михайлова
6022 прочитания

Експерти очакват, че извънредната емисия на ДЦК за 4.5 млрд. лв., която може да бъде разрешена с промени в Закона за държавния бюджет, ще внесе стрес на пазара, покачване на лихвите и влошаване на кредитирането

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Мегазаемът от 4.5 млрд. лв., който се предвижда да бъде изтеглен до края на годината, предизвиква крайно противоречиви реакции сред представителите на дълговия пазар. Поводите за притесненията им са няколко - големината на емисията (без значение на колко транша ще е) спрямо възможностите на вътрешния пазар, липсата на ясен отговор за какво ще се ползват парите, очакваната висока лихва, контрастираща с рекордно ниските в чужбина. И не на последно място - инвеститорите в страната се притесняват, че така може да бъде нанесен тежък удар върху пазара на държавни облигации и той да остане практически затворен за неопределен период от време.

Експертите все пак приемат, че държавата няма друг избор, и прогнозират, че освен емисии на ДЦК тя ще използва и други възможности за финансиране. Според тях е удачно държавата на набере краткосрочен ресурс от вътрешния пазар, а в началото на следващата година да го рефинансира с дълг от чужбина.

Изтеглянето му, разбира се, ще стане възможно, ако следващият парламент одобри в този им вариант предложените от служебния кабинет промени в Закона за държавния бюджет. Те предвиждат вдигане на тавана на новия дълг за годината, който към настоящия момент е 4.4 млрд. лв.

Дайте, за да ви дадем

В предложения вариант за актуализация се предвижда 1.6 млрд. лв. от допълнителния дълг да бъдат използвани за покриване на бюджетния дефицит, който се получава вследствие на същественото неизпълнение на приходите. Другите 2.9 млрд. лв. ще се използват за финансиране (при необходимост) на схемата за ликвидна подкрепа на банки. Имайки предвид, че именно банките ще бъдат основните донори на финансов ресурс за държавата, експертите от пазара недоумяват къде е рационалната логика в изземването на ликвидност от банките, за да може тя да бъде върната при тях, ако изпитат ликвидни проблеми.

Мартин Търпанов, главен дилър на SG Експресбанк, изразява притеснения, че такава огромна емисия за мащабите на местния пазар може да доведе до силно негативни ефекти, сред които утежняване на и без това замръзналото кредитиране, повишаване на лихвите на междубанковия пазар и до практическо затваряне на местния пазар на ДЦК, тъй като участниците на него нямат да имат допълнителен капацитет за поемане на нов дълг в началото на 2015 г. Според негови калкулации максималната сума, която може да се вземе от банките, пенсионните фондове, застрахователните компании и договорните фондове на сравнително приемлива за емитента цена, е не повече от 2-2.5 млрд. лева. По думите на финансиста заложената в актуализацията сума от 4.5 млрд. лева в рамките на едно тримесечие е практически несъбираема от местния пазар. В същото време ситуацията на външните пазари никога не е била толкова благоприятна за пласиране на нов дълг, отколкото е сега. "Емитирането на дълг в размер на 1.5-2 млрд. евро накуп е напълно постижимо при сравнително приемлива цена с оглед на текущата ситуация в страната. Анализите показват, че ако сега трябва да се емитира 10-годшен дълг навън с подобен размер, това би станало при доходност, много близка до тази, която беше постигната през лятото - 3.10-3.20%", прогнозира Търпанов.

"Абсолютно съм съгласен, че е по-добре да се емитира навън, но има един момент, който се нарича време", коментира Григорий Ананиев от Citibank - един от мениджърите на последния евробонд на България. Според Ананиев при най-оптимистичния сценарий, при който до две седмици се сформира правителство, ще бъде нужен поне месец за техническа подготовка на емисията. "През декември вече е трудно да се прави роуд шоу", допълва го друг експерт от пазара, който предпочита да остане неназован. По думите му има риск евробонд, предложен в последния месец на годината, да бъде неуспешен, тъй като традиционно тогава активността на финасовите пазари спада. Те са най-активни през януари-февруари. Ето защо, ако в оставащото време до края на годината държавата направи няколко големи кратки емисии на ДЦК на вътрешния пазар, ще се изгради ликвиден буфер, с който ще се купи спокойствие. Така догодина ще може да се пристъпи към емитиране на една или две еврови емисии, които ще са сравнително по-евтини. "Дори и вътрешните емисии да излязат на по-високи лихвени проценти, то това ще е за кратко и ще е пренебрежимо като тежест за бюджета. Важното е дългосрочните емисии в евро да се издадат на спокойствие и при изгодни нива", коментира специалистът.

Лихвите вече се покачват

Експерти подозират, че освен липсата на време има и друга причина да се избягва външният заем. "Ако отидеш пред PIMCO или Black Rock, ще трябва да им кажеш за какво точно ще използваш парите. Там не можеш да минеш с обяснението, че ти трябват пари, ако нещо евентуално се случи", коментари дилър. Според друго мнение зад така предложената актуализация на бюджета прозира намерението на управляващите да разрешат кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ), без да прибягват до средствата във Фонда за гарантиране на влоговете. "Когато КТБ отвори и започнат да се изплащат влоговете, тези пари ще се влеят обратно в системата и реално тези 3 - 4 млрд. лв. няма да повлияят като издърпване на ликвидност от системата", коментира специалист. Освен това има хипотези, че се подготвя изтеглянето на толкова голям заем, защото евентуално набиране на средства чрез продажба на облигации от фонда няма да е успешно, тъй като банките ще са запълнили капацитета си да поемат риска на България под формата на лимити от ДЦК с такъв профил в портфейлите си. В банковите групи с чужди собственици решенията за увеличаване на лимитите се вземат от чужбина и процедурата е бавна и тромава.

По информация на пазарни участници се обсъжда предстоящите емисии на вътрешния пазар да са със срочност 6 и 18 месеца. Те очакват падежиращият в края на октомври държавен заем от 1.2 млрд. лв. да бъде предоговорен, тъй като Първа инвестиционна банка (ПИБ), която получи държавна подкрепа през август, ще върне едва 25% от средствата (около 300 - 400 млн. лв.). Тези фактори вече се отразяват върху пазара, като в момента котировките на междубанковия пазар се покачват с 0.2-0.3% като доходност. Най-ясно реакцията на участниците ще проличи на 6 октомври, първия ден след изборите, за когато е насрочен аукцион на 5-годишни ДЦК, с който държавата ще се опита да набере 55 млн. лева.

Мегазаемът от 4.5 млрд. лв., който се предвижда да бъде изтеглен до края на годината, предизвиква крайно противоречиви реакции сред представителите на дълговия пазар. Поводите за притесненията им са няколко - големината на емисията (без значение на колко транша ще е) спрямо възможностите на вътрешния пазар, липсата на ясен отговор за какво ще се ползват парите, очакваната висока лихва, контрастираща с рекордно ниските в чужбина. И не на последно място - инвеститорите в страната се притесняват, че така може да бъде нанесен тежък удар върху пазара на държавни облигации и той да остане практически затворен за неопределен период от време.

Експертите все пак приемат, че държавата няма друг избор, и прогнозират, че освен емисии на ДЦК тя ще използва и други възможности за финансиране. Според тях е удачно държавата на набере краткосрочен ресурс от вътрешния пазар, а в началото на следващата година да го рефинансира с дълг от чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Да видим още колко време част от българите ще проявяват финансов мазохизъм, давайки на власт на БСП и ДПС.

  • 2
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    До коментар [#1] от "today ;)":

    Само дето този мистифициран заем го готвят служебните гербери с премиер-протестър...

  • 3
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#2] от "Durruti":

    Само дето се налага да го теглят заради "кадърното" управление на предишните.

  • 4
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    До коментар [#3] от "today ;)":

    Те и "предишните" така обясняваха за тяхната актуализация, ама тогава не им вярвахте, нали? Няма никаква причина да се тегли толкова бързо, толкова много и при това с висока лихва. На международните пазари в момента може да се вземат 10 годишни облигации с 2-3% доходност, ама вместо това те ще въртят някакви схеми с нашенските банки? Направо супер

  • 5
    evolutionary avatar :-|
    evolutionary

    Надяваме се не само да е "кадърно", а и да има подкрепена иконимика. По-важни са решенията, поддържащи народа в дългосрочен план.

  • 6
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#4] от "Durruti":

    Москва слезам не верит, ние на политически приказки - тоже.
    Предните дърпаха и веднага раздаваха на техни фирми да реализират измислени проекти за раздути суми, да не сме малоумни.

  • 7
    yws02375476 avatar :-|
    yws02375476

    С две думи: Пари няма!

  • 8
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    Интересно - бабуинът иска от година и кусур да тегли 5-6 млрд. - да има за харчлък. Държавен заем за банките - защо ? КТБ има 3.6 млрд. да връща по защитени депозити, във фонда за защита има 2.1 млрд. Остават 1.5 млрд. Тази банка МЗР-та в БНБ няма ли ? Имоти няма ли ? Някакви финансови активи за осребряване няма ли ? Пита се - защо тогава ще се дърпат пари за банките - не е ясно - да може идиотът Борисов да харчи.
    Бюджетът бил издънен, приходите били оптимистични и несъбираеми. Тогава какво прави правителството на Плевнелиев (ГЕРБ) - правилно - увеличава разходите. Тъй правят "десните" правителства.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход