Цените на някои застраховки ще се повишат заради бедствията
Интервю с Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на "Алианц България":
От началото на годината България претърпя няколко природни бедствия, а след всяко от тях се оказва, че е трудно да се намерят пари за обезщетения на пострадалите. От години се обсъжда и въпросът за задължително застраховане, идеята има много поддръжници и противници, като първите често изтъкват ниския процент на застраховано имущество. Дали това е решение, как бедствията ще се отразят на пазара и клиентите разказва Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на застрахователя "Алианц България". Той работи в компанията от 2000 г., а от 2008 г. е изпълнителен директор, първоначално с отговорност основно към автомобилното застраховане, а след това - към цялата дейност на компанията.
Нека започнем с бедствията, които сполетяха България през последните месеци. Това дали ще се отрази сериозно на застрахователните компании – като финансови резултати, смяна на цените и изобщо на политиката им?
- Това ще се отрази на финансовите резултати на всички компании, тъй като щетите бяха доста. И въпреки че почти навсякъде има презастраховане, в самия презастрахователен договор има самозадържане (част от щетите се поемат от самия застраховател - бел. ред.) – дори само това е достатъчно да влоши финансовите резултати на компаниите. Така че ще има определено влошаване на финансовите резултати на целия пазар. Дали ще има увеличение на цените – колегите от Мюнхен вече ме попитаха с колко ще ги вдигнем. На развитите застрахователни пазари след такива събития на следващата година всички застрахователи реагират, за да могат да останат стабилни. Това налага да повишат в някаква степен цените на полиците, които се влияят от такива природни бедствия, повишават се и резервите.
Това е нормална практика. Колко ще е увеличението на българския пазар не мога да прогнозирам, тъй като той е различен не само от източноевропейските, а и от всички останали пазари. Дори пазарите в Чехия, Унгария, Словакия, Хърватия са доста по-нормални за мен. Най-ненормални явления има на българския пазар и на второ място на румънския. Възможно е да има леко увеличение в цените на имуществените застраховки и на "Автокаско". Градушката се отрази най-много на "Каско" – тя не удари толкова много сградите, там бяха дребни щети. Но в автомобилното застраховане щетите се оценяват на 200 млн. лв. По последни оценки за приблизително около 80 хил. коли, грубо сметнато, щетите са за поне 170-180 млн. лв. Тези пари пак са много.
Тоест клиентите може да очакват, че ще има повишение, но колко чувствително ще бъде то?
- Няма да е огромно, ще е леко увеличение. За всяка компания ще е различно, но ще е поносимо, защото трябва да продължат да се продават застраховките. И, разбира се, по-нататък при нас специално има бонус-малус система, която се отразява - ако клиентът кара добре и няма щети, ние даваме сериозни отстъпки, стигат до 60%.
От гледна точка на бизнес клиентите имаше ли много щети на производствени предприятия, земеделски посеви?
- Да. Не много, но имаше. Не бих казал огромни. Например в Мизия – когато стана наводнението, аз си казах, че е малък град, хората нямат пари да си купят много застраховки. Оказа се, че ние имаме много добър агент там от години и тя е продала доста застраховки. Имаше 4-5 фирми, на които изплатихме обезщетение за цехове, складове. Иначе за къщите – разбира се, че сме ги изплатили. По-големите щети са в производствените предприятия.
След като станаха наводненията в Добрич, Варна, Мизия, в Бургаско, пак се заговори за катастрофичен пул. Доколко може да реши проблема с обезщетяването?
- Във формата, в която съм го чел и е обсъждан по различни семинари, този пул ще помогне малко, и то основно на селските региони и малките градчета. В досегашните проекти има ограничение на застрахователната сума и на броя събития на година за едно жилище. Доколкото си спомням, се покриваше едно събитие годишно. В Приморско например ние имахме едно наводнение в хотел, после пострада още веднъж. Тоест с катастрофичен пул щеше да се покрие само едно събитие и максималната сума, която може да се изплати, би била от порядъка на 20-30 хил. лв. Това е така, защото изчисленията са направени, за да бъде полицата по-евтина. Но това би могло да има добър ефект по-скоро в селските региони, където цените на имотите са ниски. Защото дори и в най-малкия областен център цените на жилищата са много по-високи и няма да може да се покриват напълно щетите. Ще бъде винаги частично това плащане и в градове като София, Варна, Бургас, Пловдив.
В същото време хората ще се успокояват, че си имат застраховка, и това вероятно би имало негативен ефект?
- Да, и като стане събитие, те ще мислят, че имат пълно покритие, ще се окаже, че нямат, и ще има отрицателен ефект. По-правилно е да вложим по-големи усилия в просветна дейност. Ние влагаме, но според мен те все още са малки. В България не повече от 10% от жилищата са застраховани и от тях половината са ипотекирани, тоест те са застраховани по изискване на банките. Доброволните полици са много малко, може би едва 5% от всички жилища са застраховани доброволно. А имуществените застраховки са по-евтини и от "Автокаско". Защото за един апартамент най-скъпата застраховка е от порядъка на 100-200 лв. с всички покрития. Има и по-евтини. Едно "Каско" е средно 1000 лв. на кола, даже и повече. Ние имаме нужда от малко просветителска дейност сред населението. Хората трябва да знаят, че има и разсрочено плащане, не е задължително цялата сума да дадеш наведнъж.
Когато се преценяват приоритетите, трябва човек да си направи сметка, че покрив над главата трябва да имаш. В България пирамидата е малко обратна. Нормалното мислене е – най-ценни са здравето и животът, тоест трябва да си направиш здравна и животозастраховка. Да, те са малко по-скъпи. На второ място е жилището, на трето място е колата. А в България първо правиш "Гражданска отговорност", после "Каско" и чак тогава други, ако изобщо направиш.
От гледна точка на бизнеса увеличава ли се застраховането и разнообразяват ли се продуктите?
- По принцип всички фирми си правят застраховки. Голям ръст няма, но това, което казвате, е вярно, защото има ниши, в които започнаха да купуват. Едното е отговорности – в последните години се забелязва по-голям интерес. Всички компании с чужда собственост ги правят. Но българските не ги правят. Сега се забелязва лек интерес, но той е малко под натиск, защото при всички договори като поддоставчици самата фирма контрагент ги кара да си правят такива. Например европейски проекти, чужди компании, които наемат подизпълнители. Основно отговорности. Загуба на доход - като обясним на някой клиент, има интерес, но не всеки си я купува.
Като цяло има ли повече интерес за застраховане след наводненията и градушката?
- Има някакъв интерес, има ръст, но е малък. За съжаление хората все още не го осъзнават и не е въпрос на пари. Да, за колата - разбирам. Но жилище – всеки трябва да помисли много внимателно. Мисленето на много хора е – това няма да ни се случи на нас. Да, но то се случва. В Чехия, Словакия, Унгария години наред имаше много такива събития и сега дойдоха и тук. А няма как да не дойдат, защото виждаме как климатът се променя. Очаквано беше, че ще има катаклизми, но всеки си казваше – тук няма да се случи. А България е малка държава и не може да бъде изолирана от глобалните явления. Това трябва да се мисли и не е много пари – повечето хора могат да отделят по 100 лв. на година за скъпата застраховка, а има и по 30-40 лв.
Какво се случва с изискванията по Solvency II – да очакваме ли някаква голяма промяна в застрахователния пазар заради тях?
- За мен това ще доведе до ред в застрахователния пазар – много точни и ясни изисквания, които трябва да се спазват и е правилно, защото и в България имахме два фалита – "МЗК Европа" и "Юпитер". Хубаво е да има ред, въпросът е, че трябва да се следи налагането на всички законови постановки покрай Solvency II, това е много важно. Защото, ако не се проследи, няма да има ефект.
Какво мислите за идеята БНБ и КФН да са в една институция?
- В някои държави е така. За мен няма голяма разлика. Преди време застрахователният надзор беше отделно, после създадоха КФН. Няма голяма разлика в надзора, вътре си има отделени управления за застраховането, осигуряването. Може би от европейска гледна точка трябва да се види как е в ЕС. А и там си има отделен застрахователен и пенсионен надзор. Може би е по-добре да си остане отделно.
Да очакваме ли на пазара нов тип продукти, например комбинация от банков и застраховка, пенсионен и застраховка?
- Ние сме правили банков продукти със застраховка, но клиентът не го възприема. По-скоро отделно ще продължат да се продават, като тук не броя комбинацията от кредит и застраховка. Стандартната част по една животозастраховка включва гарантиран доход и плаващ, който се прави от инвестиции. От инвестиционна гледна точка такъв тип застраховки ще са трудни за поддържане поради простата причина, че максималният им срок стига до 30 години. За това време те имат гарантирана доходност, която никой не знае как точно ще се постигне. Тоест клиентът ще си получи парите, които са по договор, но може да се налага застрахователят да доплаща, защото с инвестициите не е успял да я постигне. В Швейцария вече се случва – даваш си парите в банката и тя ти взема такса за съхраняването им, без да плаща лихва. В Япония от години е така, с отрицателна лихва. Цената на парите пада и остава само опазването им от инфлацията.
Как се развива здравното застраховане след прелицензирането?
- Здравното застраховане в сегашния му вид представлява корпоративни полици на големи компании, при които фирмата плаща за служителите. Това не е здравно застраховане, което се прави в целия свят. Здравето е най-ценно и хората биха дали пари, въпрос е на условия и цени. В момента по-достъпни са само корпоративните оферти. Ние направихме една малка стъпка в тази посока – Allianz има две компании, които предлагат здравно застраховане по целия свят. Ние работим с една от тях, която прави продукти с пълно здравно покритие за целия свят, без САЩ. Тези продукти са доста скъпи и имаме няколкостотин клиента. Направихме и втори продукт – Best Doctors, която покрива всички тежки заболявания и за фирми отстъпката от премията достига 40%. Този продукт се продава много добре, но той покрива само най-тежките случаи. В момента разработваме заедно с тези две международни компании нови продукти и ще ги направим с възможно най-ниската цена за българския пазар, но така, че да е достатъчна за покриването на разходите. Не обичаме да лъжем клиента, да му продаваме на ниска цена и след година да започнем да режем плащания.
Предвиждате ли продукти, насочени към по-нисък ценови сегмент?
- Новият продукт, за който говорих, ще има различни степени в няколко ценови сегмента, включително и в ниския.
Когато говорим за здравната каса, често става дума за измами и за изписване на несъществуващи манипулации, завишаване на цените. Болниците опитват ли да го правят и със застрахователите?
- Сигурно се опитват, но застрахователите все пак са частни дружества, имат и ще имат доста по-добър контрол върху процеса. За мен там ще е по-стриктно.
Възможно ли е по модела на Холандия да има само частни дружества, това дали би решило сегашните проблеми?
- Би могло да ги реши, защото може да стане като в пенсионните – задължителен фонд, който ти покрива всичко, после имат доброволен фонд. Но тук трябва много внимателно бюджетът да плаща редовно за всички граждани, които не са работещи. Защото, ако е свободен пазар и не се плаща вноската, би трябвало застрахователят да не плаща лечението. Но остават хора на улицата, което не е правилно. Тоест, ако има задължително здравно – ти плащаш, а после ще видим – ние няма да се съгласим. Има и още един вариант – държавата плаща минимум, после се доплаща от всеки и се надгражда с допълнителни услуги.
