КФН предупреди инвеститорите за възможни загуби заради КТБ

При фалит на банката ще има щети за взаимни фондове, пенсионни дружества и застрахователи

Според експерти банката има достатъчно добри активи, за да се очаква, че ще могат да се покрият част от негарантираните депозити
Според експерти банката има достатъчно добри активи, за да се очаква, че ще могат да се покрият част от негарантираните депозити    ©  Капитал
Според експерти банката има достатъчно добри активи, за да се очаква, че ще могат да се покрият част от негарантираните депозити
Според експерти банката има достатъчно добри активи, за да се очаква, че ще могат да се покрият част от негарантираните депозити    ©  Капитал

Над три месеца след като Корпоративна търговска банка (КТБ) беше поставена под специален надзор, Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди, че взаимни фондове, пенсионни компании и застрахователни дружества могат да понесат загуби от инвестициите си в банката. Потенциалният негативен ефект се изчислява на 42.9 млн. лв. за капиталовия пазар, 41.1 млн. лв. за застрахователния пазар и 19 млн. лв. за пенсионните компании. Според финансовия регулатор това е долната граница на възможните загуби за небанковия финансов сектор, с което се налага внушението, че ако КТБ бъде оставена да фалира, това би нанесло значителни щети на инвеститорите.

Анализаторите, до които "Капитал Daily" се допита, са съгласни, че известен стрес в системата ще има, но той е несъпоставим по мащаб с онова, което нанесе например финансовата криза през 2007 г. Участниците на пазара разполагат с немалко възможности да поемат удара, за да не доведе той до вреди за клиентите им, коментираха експерти. Ето защо поднесената по този начин заплаха не може да се ползва като аргумент в подкрепа на тезата, че КТБ трябва да бъде спасена на всяка цена. Експертите припомнят, че за разлика от обикновените спестители инвеститорите са участници на пазара, които, търсейки печалба, са наясно, че могат да загубят. В тази смисъл потенциалните загуби, за които КФН предупреждава, са не само очаквани, но и предварително преглътнати.

Друг ключов въпрос е защо регулаторът предупреждава за риска чак сега. Още през юли "Капитал" съобщи за възможните ефекти върху капиталовия пазар и се допита за мнението на КФН, като тогава от комисията заявиха, че са изискали информация от поднадзорни лица, но не са предприети действия. Няма и официална информация кои фондове и застрахователни компании имат експозиции към КТБ, което при евентуална несъстоятелност на банката може да се окаже в ущърб на закупилите техни книжа.

Най-лошият сценарий

Предупреждението от финансовия регулатор идва повече от три месеца след като КТБ и дъщерната й Търговска банка Виктория бяха поставени под специален надзор. Това не просто отряза достъпа на клиентите до депозитите им, но доведе също до спиране от търговия на акциите на КТБ на борсата, преустановяване на плащанията по облигационната й емисия и абдикация на КТБ и "Виктория" от задълженията им като довереници по корпоративни облигационни емисии. За да оцени как това се отразява на финансовия сектор, който надзирава, КФН е извършила дистанционни проверки и тематичен стрес тест, става ясно от обзора за състоянието на небанковия финансов сектор към края на второто тримесечие, изготвен от регулатора и публикуван на сайта му. В него се посочва, че размерът на блокираните средства в банковата група КТБ под формата на депозити и разплащателни сметки на инвестиционни посредници, управляващи дружества и договорни фондове възлиза на 42.9 млн. лв. Отделно застрахователни дружества държат 41.1 млн. лв. в депозити и разплащателни сметки в банковата група на КТБ.

Косвено загуби биха понесли и пенсионни фондове, тъй като те имат практиката да инвестират във взаимни фондове. Онова, което те биха загубили, възлиза на 19 млн. лв., пише в анализа на финансовия регулатор. Уточнява се, че това е относително малка експозиция и при фалит на КТБ би се отразило под формата на намаление на реализираната доходност.

"Тези оценки трябва да се разглеждат като долна граница на възможните загуби за небанковия финансов сектор", пише в анализа на КФН. "Разпространяване на проблемите в двете кредитни институции както сред други кредитни институции, така и сред участниците на небанковия финансов сектор ще повиши размера на загубите и ще понижи значително доверието във финансовата система като цяло", завършва документът.

Хладнокръвна реакция

Не толкова апокалиптично гледат на опасностите експертите от капиталовия пазар. Мениджър на пенсионен фонд, който има експозиция към депозити в КТБ чрез взаимен фонд, коментира, че въпреки надвисналата опасност не е склонен да ликвидира позицията си. Причината е, че загубата би била минимална, от порядъка на 0.1% от активите на фонда. Според него инвеститорите във взаимни фондове разполагат с възможност да изчакат развръзка по казуса с банката и едва когато са сигурни какво следва, могат да решат дали да продадат инвестицията си. Според финансиста, който пожела анонимност, банката има и добри активи и при евентуалната й ликвидация ще успее да набере ресурс, за да се удовлетворят депозанти и кредитори. Така дори и да се стигне до загуби за взаимните фондове, те няма да се равняват на 100% от вложените от тях средства. Не бива да се забравя и че фондовете имат ограничения на експозицията до 20% към дадена банка, така че най-лошото за тях се изразява в евентуалната загуба на една пета от активите, което е съпоставимо с натрупаната доходност за последните 4 години. По информация, с която разполага "Капитал", от 32 взаимни фонда с блокирани депозити в КТБ до лимита си са инвестирали 3 фонда, а 13 имат експозиция от над 10%.

Мнението споделя и Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Скай управление на активи". "Законът дава възможност на квесторите и бъдещите управляващи банката да успеят да съберат голяма част от раздадените кредити. Според мен значителна част от негарантираните депозити ще бъдат удовлетворени след това", коментира Панев.

Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие", допълва, че основните клиенти на взаимните фондове са институционалните инвеститори, а не толкова физическите лица. По думите й големите инвеститори са доста добре информирани за това какви рискове поемат, когато инвестират в такъв тип фондове и разполагат с възможност да реагират на ситуацията. "По-скоро няма да има паника, ако е правилно предположението ми, че инвеститорите във взаимни фондове са от този тип. Хладнокръвно ще се изчака голямото решение за КТБ", прогнозира Петкова. Тя обръща внимание, че освен от директни експозиции към КТБ капиталовият пазар може да инкасира загуби и от други инструменти, свързани с мажоритарния собственик на банката. Такива са акциите и облигациите на дружества като "Хелт енд уелнес" АДСИЦ, "НУРТС България", "ТЦ Име" и др. Дали в оценката на потенциалните загуби от КФН са взели предвид и този риск от регулатора не предоставиха информация в поискания от "Капитал Daily" срок. Оттам не отговориха и на въпроса какви мерки се вземат, за да бъдат предпазени настоящите и бъдещите клиенти на взаимните фондове от загуби заради блокираните средства в КТБ. Редакцията търси без успех и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). По информация от нейни членове тя не се е събирала, за да обсъди проблема.

Загубите не са повод за спасяване на КТБ

Експертите са единодушни, че заплахата от загуби не може да се ползва като оправдание за спасяване на КТБ на всяка цена. "Нищо страшно няма да се случи на системата при евентуален фалит. Във всеки случай нищо по-страшно от това държавата да поеме ангажимента под една или друга форма да плати всички депозити", е мнението на Владислав Панев.

"Тези инвестиции надали са в по-голям размер от депозитите на гражданите в КТБ. Така че не е състоятелно това като аргумент за спасяването на банката", е становището на Даниела Петкова. Тя добавя, че в случая опасността засяга инвеститори, а не обикновени хора, които са се доверили на банка. "Инвеститорите може да оценяват рисковете, които поемат, и силно се надявам, че са го направили", посочва тя. "Много по-рисково от пряката загуба би било онова, което ще се случи с лихвените равнища в страната, ако КТБ фалира", добавя друг експерт от индустрията на пенсионните фондове. Според него индиректно това би довело до вдигане на цената на дълга, което ще се отрази като загуба за портфейлите от държани ДЦК.