Взаимно премълчаване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Взаимно премълчаване

Взаимно премълчаване

Фондовете за колективни инвестиции скриха от клиентите си, че имат блокирани суми в КТБ

Гергана Михайлова
13982 прочитания

© Инна Павлова


Вие може да нямате депозит в Корпоративна търговска банка, но това не значи, че не може да изгубите пари. Не, не говорим за абстрактни положения като спасяване със средства от бюджета. Освен граждани и фирми блокирани сметки имат и множество финансови инвеститори, каквито са взаимните фондове. Така техни клиенти се оказаха индиректно засегнати от проблема с банката. Като се има предвид, че инвеститори в тях са пенсионни фондове, може да се окаже, че кръгът на засегнатите е много по-широк, при това без те самите да го знаят.

Повече от три месеца бяха нужни на финансовия регулатор да излезе с предупреждение към инвеститорите, че проблемът с КТБ може да им нанесе щети. В анализ за състоянието на небанковия финансов сектор, публикуван в края на миналата седмица, Комисията за финансов надзор (КФН) съобщи, че инвестиционни посредници, управляващи дружества и взаимни фондове имат блокирани 42.9 млн. лв. в банката. Ако се стигне до несъстоятелност на КТБ, тези пари ще бъдат изгубени, тъй като финансовите инвеститори не са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете.

Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) не сметна за нужно да предупреди за опасността. Самите фондове също премълчават за нея и набират нови клиенти, без да ги информират, че в пакета, който им продават, има и малко или повече от КТБ. Фондовете не са длъжни да разкриват тази информация и всъщност от шест години пълните им портфейли не се публикуват (някои все пак разкриват топ 5 или 10 позиции доброволно), с мотив че са търговска тайна. Но ако законът ги пази, моралните норми предполагат малко по-открит подход. Защото във финансовата индустрия всичко се крепи на доверието и ако то изчезне, последиците за мениджърите на фонове може да се измерват в тегления. 

Привидно успешна

Дотук годината е рекордна за индустрията на взаимните фондове, като активите им надхвърлиха нивата отпреди кризата и достигнаха 1.2 млрд. лв. Това се случи благодарение на растежа на капиталовите пазари, който им помогна да реализират атрактивна доходност, надхвърляща 5% за първенеца в класацията на нискорисковите, 14% за водача при балансираните и 25% при лидера в сегмента на високорисковите фондове по данни към края на септември. Увлечени в търсене на високодоходни инвестиции, немалко фондове са минали през КТБ, която предлагаше едни от най-високи лихви по депозитите. Така в деня, в който КТБ затвори врати, блокирани в нея са останали 32.5 млн. лв., депозирани от 32 договорни фонда, показват данни, с които "Капитал" разполага и които са частично потвърдени от четири от засегнатите фондове. При някои сумите са пренебрежителни, но при други се равняват на максимално позволените 20% от активите им (виж таблицата).

"Няма как да избягаш от топ 5 при банките, особено когато целият пазар е там", обяснява неудобната ситуация, в която се намира, мениджър, чийто фонд е в списъка. "Паричните фондове са лихвени туристи. Нормално е да ги откривате там, където лихвите са най-високи", допълва негов колега. "Разчитахме, че банковият надзор си върши работата. А и в края на първото тримесечие КТБ отчиташе над 2 млрд. лв. парични средства и финансови инструменти, което изглеждаше като повече от добър буфер", включва се друг глас, който говори по темата, но само при условие че остане анонимен.

Тихо, за да няма паника

Дни преди да бъде затворена банката, в инвестиционните средите са се носели слухове, което е накарало някои от фондовете да закрият депозитите си в КТБ. Други обаче са останали и така към днешна дата близо 4% от активите на българските фондове са блокирани в КТБ.

Във фондовата индустрия се говори, че в първите дни след поставянето на банката под специален надзор председателят на БАУД Петко Кръстев е провел неофициална среща с управителя на БНБ Иван Искров. На нея гуверньорът е успял да го убеди, че КТБ ще бъде спасена. Кръстев има и личен интерес банката да не фалира, тъй като дружеството, за което работи, "ДСК Управление на активи", има най-големи експозиции към КТБ. Многобройните опити на "Капитал" да се срещне с Кръстев останаха безрезултатни.

Тъй като асоциацията не се е събирала, за да обсъди проблема, в индустрията нямат синхронизиран план как да процедират. Така фондовете не смеят да споделят за опасността от загуби с клиентите си, защото не са сигурни дали и конкурентите им ще постъпят по този начин. Не е ясно и как се пресмята нетната стойност на дяловете на фондове, които имат блокирани пари в КТБ. Поради тази причина "Алфа ликвидни средства" спря временно обратните изкупувания непосредствено след затварянето на КТБ. "Ако всички бяхме постъпили по този начин, това щеше да е равносилно на банкова ваканция. Щеше да внесе паника на пазара", обяснява фонд мениджър.

Притесненията за евентуална паника не се споделят от пенсионните дружества, които са преобладаващите като дял инвеститори във взаимни фондове. Главният изпълнителен директор на ПОК "Доверие" Даниела Петкова коментира през седмицата, че трябва да се прави разлика между обикновените вложители и инвеститорите във взаимни фондове. Вторите би следвало да са добре информирани за това какви рискове поемат, а по думите й в случая разполагат с достатъчно възможност да реагират на ситуацията. "По-скоро няма да има паника, ако е правилно предположението ми, че инвеститорите във взаимни фондове са от този тип. Хладнокръвно ще се изчака голямото решение за КТБ", каза тя пред "Капитал".

Колко могат да са загубите

За клиентите на фондовете, които са инвестирали на лимита си от 20%, ефектът ще е отписване на реализираната доходност за последните четири години, коментира експерт от индустрията. Той обясни и как притока на нови клиенти помага за минимизиране на потенциалните загуби. Ако един фонд има 100 лв. активи, от които 20 лв. са блокирани в банката, това прави експозиция от 20%. При фалит на КТБ клиентите на фонда ще трябва да понесат загуба от 20% на онова, което са вложили в него. Ако междувременно фондът е привлякъл нови клиенти и активите му са пораснали на 150 лв., инвестицията в КТБ остава 20 лв., а експозицията пада на 13%. Така, ако КТБ фалира, клиентите ще понесат по-малка загуба. Друг е въпросът дали това е честно спрямо новите клиенти.

По-големи биха били загубите, ако клиентите на фондовете решат да изтеглят парите си оттам и поискат обратни изкупувания. Тогава проблем ще имат управляващите дружества, които са длъжни да осигурят средствата, разпродавайки активи. Имайки предвид колко неликвидна е фондовата борса в момента, това би създало напрежение.

"В проспекта на всеки фонд са описани рисковете и инвеститорите трябва да са наясно с тях. Затова инвестицията във фонд се нарича пасивно-активна. Пасивна, защото друг управлява парите, ти и активна, защото ти си този, който е взел решение кога да продаде и колко дълго да стои във фонда", обяснява портфолио мениджър. Според него клиентите не трябва да забравят за тази си инвестиция и следва да контролират какво се случва с фонда, като поддържат контакт с управляващото дружество. По думите му най-доброто, което е можело да направят клиентите след новината за поставяне на КТБ под специален надзор, е било да посетят фонд мениджъра си и да го попитат директно дали има експозиция към банката. Остава само въпросът дали инициативата не може да дойде и от тези, на които са доверени пари и би трябвало да се грижат за интересите на клиентите си.

Вие може да нямате депозит в Корпоративна търговска банка, но това не значи, че не може да изгубите пари. Не, не говорим за абстрактни положения като спасяване със средства от бюджета. Освен граждани и фирми блокирани сметки имат и множество финансови инвеститори, каквито са взаимните фондове. Така техни клиенти се оказаха индиректно засегнати от проблема с банката. Като се има предвид, че инвеститори в тях са пенсионни фондове, може да се окаже, че кръгът на засегнатите е много по-широк, при това без те самите да го знаят.

Повече от три месеца бяха нужни на финансовия регулатор да излезе с предупреждение към инвеститорите, че проблемът с КТБ може да им нанесе щети. В анализ за състоянието на небанковия финансов сектор, публикуван в края на миналата седмица, Комисията за финансов надзор (КФН) съобщи, че инвестиционни посредници, управляващи дружества и взаимни фондове имат блокирани 42.9 млн. лв. в банката. Ако се стигне до несъстоятелност на КТБ, тези пари ще бъдат изгубени, тъй като финансовите инвеститори не са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • Anton Petkov

    Слаби мениджъри на портфейли!!!

  • 2
    emilm13 avatar :-P
    emilm13

    Проблемът не нито във фалта на една банка, нито в решенията на този или онзи фонд, проблемът е, че участието ни в тези фондове е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Иначе - всеки носи отговорност за решенията си (с изключение на политиците - за техните решения ние носим отговорност).

  • 3
    andthensome avatar :-|
    andthensome

    търговията с акции на КТБ не трябваше да бъде спирана. постъпихме като бананова република... вместо менджърите на портфейли да се чудят каква е цената и да са поставени пред свършен факт... отдавна щяха да са се отървали от този актив, а пазара щеше да определи цена... но както казах бананова република.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Много добре развита и представена статия. Това допълнително показва колко неефективно и лековато е т.нар. Управление на риска от въпросните фондове, както и от самите банки у нас! Явно неслучайно след поставяне на КТБ под т.нар. специален надзор на мои познати им е било отказвано да им бъдат отпуснати кредити от няколко действащи банки у нас срещу обезпечение гарантиран депозит в КТБ...! Всички действащи доверителни фондове у нас са абсолютни пирамиди и дупки за поглъщане на парите, облечени в законова форма и се радват на парите на клиентите си с ниска финансова култура!!!

  • 5
    tony1975 avatar :-|
    Anton Petkov

    До коментар [#2] от "emilm13":

    има проблем в тях - виж таблицата! Не може рисков фонд, като ТиБиАй Динамик да е инвесттирал 20% в депозит и то в една банка!!! Срам!!!

  • 6
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    КФН до момента спи ли, защо не е издала директива за преоценка на тези активи а задължава фондовете да ги водят по номинал.

    По-страшното е ако КФН е допуснала пенсионните и застрахователните фондове, включително гаранционните им схеми надзиравани от КФН, да загробят пари в КТБ и в активи на мустака (акции и облигации) - там сумите ще са в пъти по-големи ...

  • 7
    sjf18531334 avatar :-P
    Чоко

    До коментар [#5] от "tony1975":

    Как да не може бе Тони, виж че си е рисков фонда и е заложил на рискови активи.

  • 8
    tony1975 avatar :-|
    Anton Petkov

    До коментар [#7] от "Alee":

    ;)))))))))))

  • 9
    abnell avatar :-|
    abnell

    До коментар [#2] от "emilm13":

    Май си объркал за какви фондове става въпрос.

  • 10
    kai avatar :-|
    kai

    Реално всичките консервативни и парични фондове трябва веднага да спрат обратното си изкупуване. Иначе за всеки вложител в тях доминантната стратегия е веднага да пусне обратно. Иначе при 20% вложени в КТБ и които могат да станат 0 - тъй като не са гарантирани то цената на фонда ще се срине с 20%. А за паричен или консервативен фонд 20% спад няма как да се навакса в продължение на много години.

    Т.е. ако се приеме че тези фондове няма да успеят да си върнат депозита в КТБ, то изхода е или закриване на фонда или спиране на обратното до като не се реши казуса и ако се реши зле за тях отново закриване на фонда. Никой инвеститор с акъла си, акодейства рационално няма стимул да държи дялове от фонд, които са надценени с 20%


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK