С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 20 окт 2014, 15:49, 8901 прочитания

Григорий Ананиев, Citibank: България ще си плати за липсата на реформи с по-висока цена на търсения нов дълг

Управляващият директор на банката за България и Румъния пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България няма да срещне проблем в набирането на средства както от вътрешния, така и от външния пазар, като лихвите за 10-годишните заеми могат да са около 3%, прогнозира управляващият директор на Citibank за Румъния и България Григорий Ананиев. Според експерта дори и държавният дълг да достигне ниво от около 30% от БВП, това не би отблъснало чуждестранните инвеститори, които ще продължат да купуват български облигации. Ананиев препоръчва в управлението на дълга да се гледа за запазване на по-дългата матуритетна структура и да се предоставя по-голяма прозрачност при разходването на набраните средства.

Реалистично ли е да се очаква, че вътрешният пазар може да извади още 4.5 млрд. лв. до края на годината, за да осигури финансирането, което според служебното правителство е необходимо на държавата?

- Банковата система разполага с достатъчно ликвидност. При ниското ниво на кредитиране, липсата на качествени инвестиционни проекти и свито потребление проблемът на банките е къде да насочат тази свръхликвидност. В случая говорим за значително увеличаване на емисионния календар на Министерството на финансите в много кратък период. Сумата от 4.5 млрд. лв. е три пъти повече от онова, което издаде държавата до този момент през годината. Всяка международна банка на местния пазар разполага със съответните вътрешни лимити както за размер, така и за лихвен риск, които могат да поемат към държавата като емитент на дълг.  Също така не трябва да забравяме, че банките вече са използвали частично тези лимити. Колко е свободният капацитет на тези институции да поемат такъв обем книжа е въпрос, който Министерството на финансите трябва да зададе към банките. 


Да не забравяме и другите участници на местния финансов пазар - пенсионните фондове и застрахователните компании, които могат да подкрепят една такава инициатива, естествено те разполагат със значително по-малък ресурс. Сигурен съм, че Министерството на финансите ще проведе среща и с тях, за да се реши каква да е сумата, която да се изтегли от пазара.

Не можем ли да разчитаме и на чуждестранните инвеститори да инвестират в български дълг, издаден на местния пазар?


- Към момента чуждестранните инвеститори държат под 1% от инвестициите в ДЦК. Бих бил приятно изненадан, ако се появят точно сега, когато спешно се нуждаем от финансиране, но едва ли, като причините за това са много - липса на ликвидност на вторичен пазар, дълг, деноминиран в левове, дълг, издаден по българско право, и други.  

Много се коментира, че тази сума е твърде голяма за реалните нужди на държавата. Споделяте ли тази оценка?



- Коментират се суми от 1 млрд. до 10 млрд. лв.  Най-важно е да има аргументирана обосновка за какво ще се използват тези пари. Именно това искат да знаят инвеститорите в български дългови инструменти и рейтинговите агенции и това ще повлияе върху цената на финансирането.

Ситуацията е дори изгодна за банките да получат висока доходност за заема, от който се нуждае държавата. Според вас на какви нива са склонни те да предоставят нужното финансиране?

- Финансиране в тези обеми и тези срокове, за които говорим, означава доста по-висока цена за емитента. При извънредното финансиране от 1.2 млрд. лева през тази година доходността на 6-месечните книжа се увеличи с 75 базисни пункта. Също така това ще окаже влияние върху цялата лихвена крива и най-вероятно ще оскъпи цялостното финансиране на държавата за определен период от време на местния пазар. Както споменах, за банките ще е доста по- трудно да инвестират в дългосрочни ценни книжа поради лимитите за лихвен риск, които могат да поемат. Поради тази причина е добре да се издадат отново сравнително кратки книжа със срочност от максимум 1-1.5 години. Но това е краткосрочно решение, което трябва да се обвърже с последващи действия по замяна на този дълг с емисия на международните пазари. Там трябва да се търси по-дълъг матуритет от 10-15 години, колкото позволят пазарите. Доходност от около 3% за книжа със срочност от 10 години е постижима към момента, което вярвам, че е изключително добро ниво на финансиране за България.

Необходимо ли е да се поддържа по-голям ликвиден буфер от Министерството на финансите, за да не се стига до извънредно емитиране на държавен дълг? 

- Аз подкрепям тезата, че трябва да има буфер в системата за извънредни нужди, но този буфер не означава да се изгради от днес за утре. В стремежа си да поддържаме ниско ниво на дълг чрез строга фискална дисциплина рискуваме да търсим финансиране в последния момент и да сме зависими от пазарните условия в дадения момент. През последните 10 години Министерството на финансите вършеше чудесна работа и подготвяше местния финансов пазар за емисионната си политика, като планът се представяше в началото на годината и се следваше стриктно. През тази и през миналата година имаше няколко извънкалендарни емисии в голям обем, които създадоха притеснения в инвеститорите и веднага се отразиха в цените на дълговите инструменти.  Правилната комуникация пред финансовата общност за едно евентуално увеличение на дълга с цел да се осигури по-висок ликвиден буфер е нещо, което инвеститорите ще приемат.

Как гледат инвеститорите отвън на задаващите се нови емисии български еврооблигации?

- Като цяло има много голям апетит за български дълг навън. Чисто макропараметрите на страната продължават да са сравнително добри. Вярно е, че дългът се увеличи от нива под 20% и се е устремил до под 30%. Но това са ниски нива на дълг спрямо всички останали страни в региона.  

Повлия ли върху инвеститорите онова, което се случи с КТБ и тяхната облигационна емисия?

- Като цяло това беше прието доста негативно, но пазарите правят разлика между корпоративно събитие и риска на държавата. По-скоро инвеститорите видяха, че в България се случват доста странни неща и тези неща се случват много бързо и неочаквано. Това нямаше как да не повлияе върху рисковата премия на страната, която се увеличи. Оттук нататък най-важно е да се вземе решение за КТБ, защото не може банката да стои затворена още 2-3 месеца.

Според вас какви грешки не бива да се допускат от хората, които вземат решенията за това колко и с каква скорост да задлъжнява България?

- Основното нещо при управлението на дълга е, че трябва да се мисли дългосрочно, а не краткосрочно. Не трябва да гледаме само как ще се финансираме тази година, а каква да бъде матуритетната структура на дълга, в каква валута, до каква степен да разчитаме на местния пазар и др. Хубавото е, че ниското ниво на дълг и търсенето на ДЦК от местните инвеститори през последните 5-6 години позволи на финансовото министерство да увеличи матуритетната структура на държавния дълг. Ако издадем тези 4.5 млрд. лв. нов кратък дълг до края на тази година, означава, че в рамките на следващата година ще трябва да го рефинансираме. По никакъв начин не очаквам да нямаме достъп до финансовите пазари, но България ще си плати за липсата на реформи, липсата на решения, политическата несигурност и др. с по-висока цена на търсения ресурс. Без значение кои са инвеститорите, дали са местните пенсионни фондове или чуждите банки, те ще вземат предвид тези фактори при своята оценка на риска.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките има намерение да набере ресурс чрез издаване на облигации на местния пазар, с който евентуално да се осигури ликвидна подкрепа за разрешаване на проблема с КТБ. Смятате ли, че е възможно?

- Добре е фондът да търси различни форми на финансиране.  Тези книжа би трябвало да са по-атрактивни за пенсионните фондове и евентуално за застрахователните дружества, но много важно е и банките да участват в процеса. Едно от нещата, които трябва да се направят, е да се позволи тези облигации да служат като обезпечение за бюджетни средства. Това ще ги направи доста по-атрактивни. Но дори и така облигациите на фонда заради държавната гаранция ще попаднат под лимитите на банките за експозиция към страната.

Също така не бива да забравяме, че фондът едва ли би могъл да издаде книжа със срочност от една година, за каквито говорим в момента. Там по-скоро ще се емитира за по-дълъг период, защото дългът ще се връща с постъпленията от вноските от банките и от приходите от една евентуална ликвидация на КТБ, а те няма да дойдат в рамките на шест или дванадесет  месеца, а ще се проточат по-дълго във времето.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: дълг ДЦК КТБ ФГВБ

Прочетете и това

Инвестбанк планира да излезе на борсата Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

13 дек 2019, 1992 прочитания

Goldman Sachs ще управлява инвестиции на граждани от само 5 хил. долара Goldman Sachs ще управлява инвестиции на граждани от само 5 хил. долара

Американската банка ще използва изкуствен интелект, за да разшири бизнеса си

10 дек 2019, 2038 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Нестабилността на валутните пазари се засилва

Щатският долар обърна тенденцията към поскъпване от последните месеци

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10