Григорий Ананиев, Citibank: България ще си плати за липсата на реформи с по-висока цена на търсения нов дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Григорий Ананиев, Citibank: България ще си плати за липсата на реформи с по-висока цена на търсения нов дълг

Григорий Ананиев, управляващи директор на Citibank за Румъния и България

Григорий Ананиев, Citibank: България ще си плати за липсата на реформи с по-висока цена на търсения нов дълг

Управляващият директор на банката за България и Румъния пред "Капитал Daily"

Гергана Михайлова
9609 прочитания

Григорий Ананиев, управляващи директор на Citibank за Румъния и България

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


България няма да срещне проблем в набирането на средства както от вътрешния, така и от външния пазар, като лихвите за 10-годишните заеми могат да са около 3%, прогнозира управляващият директор на Citibank за Румъния и България Григорий Ананиев. Според експерта дори и държавният дълг да достигне ниво от около 30% от БВП, това не би отблъснало чуждестранните инвеститори, които ще продължат да купуват български облигации. Ананиев препоръчва в управлението на дълга да се гледа за запазване на по-дългата матуритетна структура и да се предоставя по-голяма прозрачност при разходването на набраните средства.

Реалистично ли е да се очаква, че вътрешният пазар може да извади още 4.5 млрд. лв. до края на годината, за да осигури финансирането, което според служебното правителство е необходимо на държавата?

- Банковата система разполага с достатъчно ликвидност. При ниското ниво на кредитиране, липсата на качествени инвестиционни проекти и свито потребление проблемът на банките е къде да насочат тази свръхликвидност. В случая говорим за значително увеличаване на емисионния календар на Министерството на финансите в много кратък период. Сумата от 4.5 млрд. лв. е три пъти повече от онова, което издаде държавата до този момент през годината. Всяка международна банка на местния пазар разполага със съответните вътрешни лимити както за размер, така и за лихвен риск, които могат да поемат към държавата като емитент на дълг.  Също така не трябва да забравяме, че банките вече са използвали частично тези лимити. Колко е свободният капацитет на тези институции да поемат такъв обем книжа е въпрос, който Министерството на финансите трябва да зададе към банките. 

Да не забравяме и другите участници на местния финансов пазар - пенсионните фондове и застрахователните компании, които могат да подкрепят една такава инициатива, естествено те разполагат със значително по-малък ресурс. Сигурен съм, че Министерството на финансите ще проведе среща и с тях, за да се реши каква да е сумата, която да се изтегли от пазара.

Не можем ли да разчитаме и на чуждестранните инвеститори да инвестират в български дълг, издаден на местния пазар?

- Към момента чуждестранните инвеститори държат под 1% от инвестициите в ДЦК. Бих бил приятно изненадан, ако се появят точно сега, когато спешно се нуждаем от финансиране, но едва ли, като причините за това са много - липса на ликвидност на вторичен пазар, дълг, деноминиран в левове, дълг, издаден по българско право, и други.  

Много се коментира, че тази сума е твърде голяма за реалните нужди на държавата. Споделяте ли тази оценка?

- Коментират се суми от 1 млрд. до 10 млрд. лв.  Най-важно е да има аргументирана обосновка за какво ще се използват тези пари. Именно това искат да знаят инвеститорите в български дългови инструменти и рейтинговите агенции и това ще повлияе върху цената на финансирането.

Ситуацията е дори изгодна за банките да получат висока доходност за заема, от който се нуждае държавата. Според вас на какви нива са склонни те да предоставят нужното финансиране?

- Финансиране в тези обеми и тези срокове, за които говорим, означава доста по-висока цена за емитента. При извънредното финансиране от 1.2 млрд. лева през тази година доходността на 6-месечните книжа се увеличи с 75 базисни пункта. Също така това ще окаже влияние върху цялата лихвена крива и най-вероятно ще оскъпи цялостното финансиране на държавата за определен период от време на местния пазар. Както споменах, за банките ще е доста по- трудно да инвестират в дългосрочни ценни книжа поради лимитите за лихвен риск, които могат да поемат. Поради тази причина е добре да се издадат отново сравнително кратки книжа със срочност от максимум 1-1.5 години. Но това е краткосрочно решение, което трябва да се обвърже с последващи действия по замяна на този дълг с емисия на международните пазари. Там трябва да се търси по-дълъг матуритет от 10-15 години, колкото позволят пазарите. Доходност от около 3% за книжа със срочност от 10 години е постижима към момента, което вярвам, че е изключително добро ниво на финансиране за България.

Необходимо ли е да се поддържа по-голям ликвиден буфер от Министерството на финансите, за да не се стига до извънредно емитиране на държавен дълг? 

- Аз подкрепям тезата, че трябва да има буфер в системата за извънредни нужди, но този буфер не означава да се изгради от днес за утре. В стремежа си да поддържаме ниско ниво на дълг чрез строга фискална дисциплина рискуваме да търсим финансиране в последния момент и да сме зависими от пазарните условия в дадения момент. През последните 10 години Министерството на финансите вършеше чудесна работа и подготвяше местния финансов пазар за емисионната си политика, като планът се представяше в началото на годината и се следваше стриктно. През тази и през миналата година имаше няколко извънкалендарни емисии в голям обем, които създадоха притеснения в инвеститорите и веднага се отразиха в цените на дълговите инструменти.  Правилната комуникация пред финансовата общност за едно евентуално увеличение на дълга с цел да се осигури по-висок ликвиден буфер е нещо, което инвеститорите ще приемат.

Как гледат инвеститорите отвън на задаващите се нови емисии български еврооблигации?

- Като цяло има много голям апетит за български дълг навън. Чисто макропараметрите на страната продължават да са сравнително добри. Вярно е, че дългът се увеличи от нива под 20% и се е устремил до под 30%. Но това са ниски нива на дълг спрямо всички останали страни в региона.  

Повлия ли върху инвеститорите онова, което се случи с КТБ и тяхната облигационна емисия?

- Като цяло това беше прието доста негативно, но пазарите правят разлика между корпоративно събитие и риска на държавата. По-скоро инвеститорите видяха, че в България се случват доста странни неща и тези неща се случват много бързо и неочаквано. Това нямаше как да не повлияе върху рисковата премия на страната, която се увеличи. Оттук нататък най-важно е да се вземе решение за КТБ, защото не може банката да стои затворена още 2-3 месеца.

Според вас какви грешки не бива да се допускат от хората, които вземат решенията за това колко и с каква скорост да задлъжнява България?

- Основното нещо при управлението на дълга е, че трябва да се мисли дългосрочно, а не краткосрочно. Не трябва да гледаме само как ще се финансираме тази година, а каква да бъде матуритетната структура на дълга, в каква валута, до каква степен да разчитаме на местния пазар и др. Хубавото е, че ниското ниво на дълг и търсенето на ДЦК от местните инвеститори през последните 5-6 години позволи на финансовото министерство да увеличи матуритетната структура на държавния дълг. Ако издадем тези 4.5 млрд. лв. нов кратък дълг до края на тази година, означава, че в рамките на следващата година ще трябва да го рефинансираме. По никакъв начин не очаквам да нямаме достъп до финансовите пазари, но България ще си плати за липсата на реформи, липсата на решения, политическата несигурност и др. с по-висока цена на търсения ресурс. Без значение кои са инвеститорите, дали са местните пенсионни фондове или чуждите банки, те ще вземат предвид тези фактори при своята оценка на риска.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките има намерение да набере ресурс чрез издаване на облигации на местния пазар, с който евентуално да се осигури ликвидна подкрепа за разрешаване на проблема с КТБ. Смятате ли, че е възможно?

- Добре е фондът да търси различни форми на финансиране.  Тези книжа би трябвало да са по-атрактивни за пенсионните фондове и евентуално за застрахователните дружества, но много важно е и банките да участват в процеса. Едно от нещата, които трябва да се направят, е да се позволи тези облигации да служат като обезпечение за бюджетни средства. Това ще ги направи доста по-атрактивни. Но дори и така облигациите на фонда заради държавната гаранция ще попаднат под лимитите на банките за експозиция към страната.

Също така не бива да забравяме, че фондът едва ли би могъл да издаде книжа със срочност от една година, за каквито говорим в момента. Там по-скоро ще се емитира за по-дълъг период, защото дългът ще се връща с постъпленията от вноските от банките и от приходите от една евентуална ликвидация на КТБ, а те няма да дойдат в рамките на шест или дванадесет  месеца, а ще се проточат по-дълго във времето.

България няма да срещне проблем в набирането на средства както от вътрешния, така и от външния пазар, като лихвите за 10-годишните заеми могат да са около 3%, прогнозира управляващият директор на Citibank за Румъния и България Григорий Ананиев. Според експерта дори и държавният дълг да достигне ниво от около 30% от БВП, това не би отблъснало чуждестранните инвеститори, които ще продължат да купуват български облигации. Ананиев препоръчва в управлението на дълга да се гледа за запазване на по-дългата матуритетна структура и да се предоставя по-голяма прозрачност при разходването на набраните средства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    ''...но България ще си плати за липсата на реформи, липсата на решения, политическата несигурност и др. с по-висока цена на търсения ресурс.''
    И друг път сме плащали за липсата на реформи ,и пак не се научихме.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Точно така става и това е нещо, което изцяло оборва кейнскианските теории за отпускането на бюджетния дефицит с цел "подгряване на икономиката", "смазка за оборота" и пр. научнокръчмарски лафове.

    20 милиарда лева заеми на гражданите, 40 милиарда - на фирмите, 20 милиарда - на правителството, още 20-тина милиарда - международни заеми от мултинационалните компании към техните български клонове Станаха 100 милиарда. Като падне кредитният рейтинг с 1 стъпка, 1% по-висока рискова надбавка прави 1 милиард, извадени от реалния сектор и изтекли у канала. Кел файда от 600-700 млн., извадени за "подгряването", които и ще трябва да връщаме после, на всичкото отгоре. Тогава пък ептен стана у канала....

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Не направени реформи съчетани с политическа непоследователност, резултат от вътрешни и руски въздействия и както се казва, резултатите не закъсняват.
    Но понеже човек никога не е склонен да се обвини и не е проблем да се "разтовариш" като забравяш и си намираш други виновни за твоите неблагополучия, се изхитряваме като нация, като избиратели, да ни удря амнезията и да настъпваме мотиката толкова пъти, докато дръжката ни пробие дебелата тиква и наистина забравим името на удара.
    Може би такава е нашенската карма, знае ли човек:).

  • 4
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    явно и на тези избори е играла мотиката......

  • 5
    peter3333 avatar :-|
    peter3333

    Страхотно е човек да прочете интервю с човек като Ананиев, който явно е професионалист във финансовата сфера. Точен и ясен анализ, в който не прозират интересите на някаква клика. Нищо общо с откровените лъжи и глупости на Каролев, Хърсев, Парамов, да не говорим за Цветан Василев.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK