Доходността на пенсионните фондове в края на септември е била по-висока от тази на банковите депозити, но се понижава в сравнение с юни, показват сравнения между данните от БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН). Годишната доходност на задължителните пенсионните фондове, изчислена на база последните 24 месеца, е близо 6%, а на доброволните надминава 7%. Три месеца по-рано средният резултат беше по-добър и се движеше от над 6% за задължителните до 7.5% за доброволните схеми. Задължителните са универсалните фондове, които са за всички, родени след 1959 г., както и професионалните, които са за работещите при тежки условия. Според данните на БНБ в края на август доходността на срочните депозити в левове със срок от една до две години е 3.23% за домакинствата. По-висока е лихвата само за дългосрочните депозити, които изискват поне две години матуритет – тя е над 5%.
При пенсионните фондове сравнение с времето преди три месеца показва, че доходността е паднала при трите вида схеми на всички дружества с изключение на "Бъдеще" и "Пенсионноосигурителен институт" (ПОИ). За "Бъдеще" слабите резултати преди три месеца са станали база, над която доходността е повишена. При ПОИ има спад при задължителните фондове, но доброволният е увеличил резултата си до близо 12% годишна доходност. Засега това е пенсионният фонд с най-висок резултат сред всички. Трябва да се има предвид, че две години е сравнително кратък период и не може на такава база да се прави извод за общия резултат, който ще се постигне за целия период на осигуряването.
И през последното тримесечие няма нито един фонд, чиято доходност да е под долната граница, определена от КФН. Тя се изчислява на база средните резултати и ако някой се отклони под нея, трябва да покрие разликата до минималната граница с пари от резервите си. Обратно – фондовете, които имат доходност над максималната, заделят парите от разликата в резервите си. И за това тримесечие няма подобен случай. Доброволните схеми нямат минимална и горна граница за резултатите, те важат само за задължителните.
Доходността на пенсионните фондове в края на септември е била по-висока от тази на банковите депозити, но се понижава в сравнение с юни, показват сравнения между данните от БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН). Годишната доходност на задължителните пенсионните фондове, изчислена на база последните 24 месеца, е близо 6%, а на доброволните надминава 7%. Три месеца по-рано средният резултат беше по-добър и се движеше от над 6% за задължителните до 7.5% за доброволните схеми. Задължителните са универсалните фондове, които са за всички, родени след 1959 г., както и професионалните, които са за работещите при тежки условия. Според данните на БНБ в края на август доходността на срочните депозити в левове със срок от една до две години е 3.23% за домакинствата. По-висока е лихвата само за дългосрочните депозити, които изискват поне две години матуритет – тя е над 5%.
При пенсионните фондове сравнение с времето преди три месеца показва, че доходността е паднала при трите вида схеми на всички дружества с изключение на "Бъдеще" и "Пенсионноосигурителен институт" (ПОИ). За "Бъдеще" слабите резултати преди три месеца са станали база, над която доходността е повишена. При ПОИ има спад при задължителните фондове, но доброволният е увеличил резултата си до близо 12% годишна доходност. Засега това е пенсионният фонд с най-висок резултат сред всички. Трябва да се има предвид, че две години е сравнително кратък период и не може на такава база да се прави извод за общия резултат, който ще се постигне за целия период на осигуряването.
2 коментара
Уважаеми автори на справката,
Купчината от проценти е точна, но струва ми се, бихте били по-полезни на публиката, ако я анализирате.
Не пречи да споменете проблемите, които имаха преди две-три години миньорите, защото се оказа, че професионалните фондове са празни и тогавашния финансов министър г-н Дянков набързо ги одържави.
Не пречи да споменете, че доходността на доброволните фондове наистина е висока, но тази форма на "спестяване" не се гарантира от държавата и при неблагополучие вложителите губят всичко...
От казуса КТБ не зная колцина си взеха поука, че високата доходност обикновено е свързана с висок риск...
А като се има пред вид компетентността на контролните органи (КФН) и реакциите им при кризата с КТБ, не ни очаква нищо весело.
С г-да анализаторите вземат ли в предвид таксата при вноската в размер на 5% (чл.201 ал.1 т.1 от КСО), която се удържа при внасянето на паричките, и отделно таксичката 1% годишно от натрупаните парички в "личната сметка", която се удържа за "доброто управление на нашите пари" (чл.201 ал.1 т.2 КСО) или тези разходи не се броят "на двугодишна база" при определяне на доходността? Мммм? :)
Да вземем да ги сметнем като хората да видим има ли файда от далаверата, пък ако щете да включим и данъчното облекчение, което ЗА СЕГА го има при ДЗПО и данъка върху лихвите върху депозитите, че да си направим хубаво сметката ;)
Публикувано през m.capital.bg